Решение № 28 от 12.02.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Бургас, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Марков

Членове:

Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев като разгледа докладваното от Даниел Н. Марков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252100600462 по описа за 2025 година Въззивното производство е образувано по депозирани от подс. Г. О., чрез неговия защитник - адв. Пламен Найденов от АК – Бургас и от частния обвинител и граждански ищец, чрез повереника му - адв. Станко Кралев от АК – Бургас, въззивни жалби против присъда № 4 от 11.03.2025 г., постановена по НОХД № 296/2023 г. по описа на Районен съд – Айтос(АРС).

С посочената присъда подсъдимият е осъден на основание чл. 129, ал.

2, вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК на една година лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, за изпитателен срок от три години. Със същия съдебен акт подсъдимият е осъден да заплати на Х. А. С., ЕГН **********, обезщетение за нанесените от престъплението неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието 29.08.2020 г., като в останалата му част до предявения размер от 30 000 лева, гражданският иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

С присъдата в тежест на подсъдимия са били възложени направените по делото разноски, както и държавна такса, съобразно уважения размер на гражданския иск.

Според въззивната жалба на подсъдимия, постановената присъда е неправилна. Моли се за нейната отмяна.

Във въззивната жалба на гражданския ищец и частен обвинител са 1 изложени оплаквания за явна несправедливост на наказанието и несправедливо намален размер на присъденото обезщетение. Иска се първоинстанционният съдебен акт да бъде изменен, като наказанието лишаване от свобода да бъде увеличено на една година и шест месеца, а предявеният граждански иск да бъде уважен до пълния му предявен размер.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура - Бургас пледира за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт в частта, касаеща наложеното наказание.

Счита същото за справедливо и адекватно на престъплението и на обществената опасност на дееца. По отношение на уважената част на гражданския иск, пледира за изменение на присъдата, като бъде увеличен размерът на предявения граждански иск.

Преупълномощеният повереник – адв. Р.адослав Томов, поддържа въззивната жалба по съображенията, изложени в нея, както и направените със същата искания за изменение на първоинстанционната присъда.

Защитникът на подсъдимия поддържа подадената жалба срещу осъдителната присъда. Излага аргументи за недоказаност на обвинението, повдигнато на подзащитния му. Моли съда да отмени първоинстанционната присъда в осъдителната част, като оправдае подсъдимия. Излага доводи за допуснати от районния съд съществени процесуални нарушения, с които обосновава алтернативно искане отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция. По отношение на гражданския иск намира, че размерът е законоустановен, съобразно изискванията на чл. 52 от ЗЗД.

В рамките на упражненото право на лична защита подсъдимият заявява невиновност по повдигнатото му обвинение.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, установи следното:

Жалбите на защитника на подсъдимия и на повереника на частния обвинител и граждански ищец са процесуално допустими, като подадени в законоустановения 15-дневен срок от лица с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледани по същество са неоснователни.

Първоинстанционният съд е разгледал делото по реда на особените правила на чл. 371, т. 1 от НПК. В проведеното съдебното следствие по чл.373, ал.1 от същия кодекс са изслушани експертните заключения на извършените по делото нова и допълнителна съдебномедицински експертизи о т д-р Стефани Шкетиева и подсъдимият е упражнил правото си да даде обяснения по повдигнатото му обвинение.

По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства, нужни за неговото правилно решаване. При собствения анализ на доказателствената съвкупност, въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка, която не се отличава съществено от 2 възприетата в мотивите към присъдата на АРС:

Подсъдимият Г. И. О. е роден на *** г. в гр. ****, с постоянен адрес в **********. Той е *** гражданин, ****, *** образование, трудово ангажиран, ***.

На 29.08.2020 г. свид.Х. А. С. от с. ***, общ. ***, отишъл на сватбено тържество, т.нар. „къна“, на своя братовчедка в с. ***, общ. ***, на което присъствал и подс.Г. О..

Около 23:00 часа свид.Х. С. бил в двора на училището, където се провеждало тържеството и разговарял със свидетелите Я. И. Я. и Е.Х. Е.-Я..

Към тях се приближил подс. Г. О. и поискал да проведе разговор с частния обвинител. Двамата излезли от двора и спрели на около 10-15 метра от сградата на училището. Подсъдимият Г. О. попитал Х. С. защо изпраща съобщения на приятелката му свид.Ф. Х. Х. от с. ****, общ. ***. Свид.С. му отговорил, че няма нищо общо с момичето и помолил да не го занимава повече. Тръгнал обратно към празнуващите лица, при което почувствал силен удар в задната част на тила, прилошало му и паднал на земята. В момента, в който се опитал да се изправи подс. О. му нанесъл силен удар с крак в дясната част на челюстта. Пострадалият чул щракване и усетил силна болка в челюстта. Паднал по гръб и видял, че е заобиколен от няколко лица, които започнали едновременно да го ритат по тялото. На помощ на Х. С. се притекли намиращите се в близост свидетели Я. И. Я., Е.Е.-Я. и А. Р. Р..

Свидетелката Е. Е.-Я. сигнализирала за случващото на тел. 112. На мястото пристигнал полицейски служител на РУ – Руен, както и медицински екип, който отвел пострадалия Х. С. в болница в гр. Бургас, впоследствие транспортиран в болница „Св. Марина“ в гр. Варна, където при прегледа е констатирана отворена захапка, болезненост в областта на долночулюстния ъгъл двустранно, ограничено отваряне на устатата, разкъсана лигавица на долна челюст с кървене в областта между 45-46 зъби и в ляво между 37-38 зъби, подвижност и разместване на фрагмените. Обарзните изследвания са разкрили две фрактури в областта на мандибулата – в областта на ангулуса в ляво с дислокация и на тялото в дясно с минимална дислокация. Бил е опериран по спешност.

В резултат на случилото се свид. Х. С. е получил счупване на долната челюст двустранно /тялото в дясно и ъгъла в ляво/, оток на лицето с охлузна рана в лявото слепоочие, които наранявания е възможно да са получени по време и начин съобщени от пострадалия – от удар с твърд тъп предмет.

Според вещото лице, на Х. С. е било причинено трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок от 1,5 месеца при обичаен ход на оздравителния процес или средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал. 2, вр. ал.1 от НК.

Според защитата процесуални нарушения са допуснати в доказателствената дейност на контролирания съд по анализа и оценката на доказателствените материали, което е обусловило погрешни изводи по фактите, тъй като липсват категорични доказателства, които по несъмнен начин да обосновават извършено престъпление от страна на подс.Г. О.. Сочат 3 се липса на анализ от страна на първоинстанционния съд на показанията на група свидетели, от чието съдържание би се разкрила съвсем различна фактическа обстановка на случилото се, както и позоваване на изготвената в досъдебното производство СМЕ, но неприобщена по реда на НПК в съдебната фаза на процеса, с които недостатъци на обжалваната присъда се обосновава липса на мотиви , като отменителното основание по чл.348, ал.3, т.2 от НПК.

При проверката на атакувания съдебен акт процесуални нарушения от посочената категория не се установиха. Първоинстанционният съд е обективирал в достатъчна степен своята аналитична и оценъчна дейност в изложените мотиви, изяснил е позицията си на кои доказателствени източници е дал вяра и защо, което позволява да се проследи правилността на процеса на формиране на вътрешното му убеждение въз основа на валидно събраните по делото доказателства и доказателствени източници.

Въззивният съдебен състав, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал намира, че не се налагат други различни изводи по фактите, приети от първостепенния съд.

1.) Основно значение сред гласните доказателствени източници имат показанията на пострадалия Х. С. и съобщеното от него относно механизма на увреждането му. Тези показания несъмнено са източник на преки доказателствени факти и поради това оценката по действителното им съдържание дава максимално обективни данни, позволяващи разкриване на обективната истина. Пострадалият заявява категорично, че именно подс. Г. О. е този, който му е нанесъл първо удар в тила, от който паднал на земята.

Веднага след това подсъдимият му нанесъл и удар с крак в дясната част на челюстта, когато пострадалия почувствал, че „нещо щраква“. След това са започнали да го ритат по тялото още 4-5 лица.

Действително св. Х. С. е пострадал от престъплението, предмет на обвинението, но само този факт не е достатъчен, за да се направи извод за неговата заинтересованост от изхода на делото и поради това да се презюмира недостоверността на показанията му. Като пострадал от инкриминираното деяние, същият е и свидетел по делото по отношение на възприетите от него факти и обстоятелства. Именно в последното си качество той носи и наказателна отговорност за лъжесвидетелстване в случаите на даване на неверни показания по делото. В случая първоинстанционният съд е подходил задълбочено и отговорно към доказателствения анализ на показанията на пострадалия С.. Правилно ги е преценил за последователни, вътрешно непротиворечиви и в съответствие с разказите на очевидци Я. И. Я., Е. Х. Е. – Я. и А. Р. Р., както и с двете изготвени в съдебно следствие СМЕ , поради което ги е счел за достоверни. Този извод се споделя изцяло и от настоящия въззивен състав.

В подкрепа на фактическите данни, съобщени от пострадалия, са и показанията на свидетелите-очевидци Я. И. Я., Е. Х. Е. – Я. и А. Р. Р., от които безспорно се установява авторството на престъпното деяние и механизмът на осъществяването му. Свидетелите разпознават именно подсъдимия за извършител на деянието и го посочват като лицето, което е нанасяло удари с 4 крак в областта на главата и челюстта на пострадалия. И тримата пресъздават в детайли обстоятелства, свързани с извършване на деянието. Установяват какви са били действията на двамата участници в конфликта. Всеки от тях сочи, че подсъдимият е нанесъл първо удар с юмрук в задната част на тила на Х. С., а след това и силен удар с крак в областта на челюстта. И тримата свидетелстват и за други момчета, които са ритали пострадалия, но уточняват че ритниците са били насочени към тялото, което кореспондира и със заявеното от свид. С. за 4-5 момчета, които са го ритали едновременно „по цялото тяло“ , след нанесения му от подс.Г. удар с крак в „ченето“.

Свидетелите пресъздават и обстоятелства, свързани с обективното състояние на пострадалия след извършване на настоящото деяние и настъпилите увреждания.

Показанията на горепосочените свидетели се подкрепят по категоричен начин и от извършените по делото разпознавания на лица, при които свидетелите Е. Я. и А. Р. са посочили именно подсъдимия Г. О. като момчето, с което пострадалият е разговарял и което го е ударило с юмрук по тила, а след това го ритал в областта на главата. И тримата свидетели заявяват, че освен подсъдимият, е имало още няколко момчета, които са се включили в побоя над пострадалия, като свидетелят Я. Я. разпознава и свид. Д. Д. като един от участниците, намесил се в побоя, които също е ритал пострадалия.

Достоверността на визираните гласни доказателствени средства се потвърждава и от показанията на св. К. А. М., дадени на досъдебното производство, който в това време се намирал наблизо и чул как подсъдимият О. крещи и псува, а свид. Х. С. нещо му обяснява. Макар да твърди в показанията си, че не е възприел непосредствено конкретен удар от страна на подсъдимия, видял, че в един момент пострадалият, с когото подс.Г. се разправял, лежи на земята с окървавена уста.