Решение № 34 от 01.03.2024, Районен съд - Силистра
- Съд
- Районен съд - Силистра
- Дело
- Административно наказателно дело 698/2023
- Вид
- Решение № 34
- Подписан
- 01.03.2024
- В сила
- 27.03.2024
- Състав
- Галина Димитрова Василева
Цитирани разпоредби
- чл. 25, ал.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 34 гр. Силистра, 01.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Галина Д. Василева при участието на секретаря П. Г. Т. като разгледа докладваното от Галина Д. Василева Административно наказателно дело № 20233420200698 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Й. Й. Д. от гр.С., ЕГН **********, против Наказателно постановление № 23-1099-001370/19.09.2023г., издадено от началник-група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Силистра, с което на жалбоподателя на основание чл.179, ал.2 вр. ал.1, т. 5 предл. пето от ЗДВП е наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 25, ал.1 от същия закон.
В жалбата са изложени фактическите обстоятелства по случая, описани от позицията на наказаното лице. Посочва се, че от негова страна са били спазени изискванията на закона за даване предимство на вече пресичащите улицата пешеходци и поради това управляваното от жалбоподателя МПС е било в статично положение и не е бил причина за реализиране на ПТП поради негово поведение. Жалбоподателят подчертава, че самият той е бил ударен и то в покой, странично. Моли за справедливо разрешаване на случая и отмяна на наказателното постановление.
Административно-наказващият орган, издал наказателното постановление, редовно призован не се явява и не се представлява.
1
Районна прокуратура – Силистра, при редовност на призоваване, не се представлява в съдебно заседание и не депозират становище.
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, предвид което се явява процесуално допустима.
Съдът, след обсъждане и преценка на събрания по делото доказателствен материал, на съдържащите се в жалбата твърдения, въз основа на закона и по вътрешно убеждение, намира за установено следното:
На 30.08.2023г. към 13.00ч. жалбоподателят Д. управлявал собствения си л.а. „Волво” с рег. № СС 4612 АН по бул. „М.” в гр.С. като се движел в направление от бензиностанция ОМВ в посока към т.нар. „Ст. авт.“. При доближаване на ул. „Ф. Т.“, явяваща се перпендикулярна на булеварда и намираща се от дясната страна на движещият се автомобил, жалбоподателят подал светлинен сигнал, че ще прави десен завой. Преди да предприеме посочената маневра се огледал в двете посоки за идващи хора и/или автомобили, тъй като се налагало да пресече велоалеята, явяваща се част от пътното платно. Видял, че няма странично движещи се или приближаващи процесното кръстовище участници в движението и предприел завиването.
Навлязъл по ул. „Ф. Т.“ и спрял, за да даде предимство на пресичащите в него момент посочената улица две жени, като възприел, че едната е възрастна и трудно движеща се, а по-младата е придържала. Междувременно по велоалеята в същата пътна лента, но с направление от „Ст. авт.“ към бензиностанция ОМВ се движел св. Г. с управляваната от него тротинетка.
Същият след като навлязъл в кръстовището, образувано между бул. „М.“ и ул.
„Ф. Т.“, възприел вече спрелият автомобил на жалбоподателя. Последвал удар между тротинетката с водача и в предната лява врата на колата. До него момент жалбоподателят не видял някакво странично движение по велоалеята.
От силата на стълкновението посочената лява врата се изкривила и водачът не могъл да излезе оттам, а се наложило да стори това през предната дясна врата.
Жалбоподателят видял, че една от жените – по-младата, но които дал път да пресекат, била все още на мястото и започнала да му вика да помогне на блъсналия се в автомобила св.Г., а на отсрещния тротоар имало друг човек.
Подаден бил сигнал на тел. 112 и на мястото на инцидента пристигнал полицейски екип в състав св.Д. и св.Р., служители в група ООР при ОДМВР2 Силистра. Веднага с патрулния автомобил била затворена улицата „Ф. Т.“ откъм булеварда, а впоследствие друга служебна кола била разположена в горния край на визирана улица, за да се преустанови движението. Св.Д. възприел, че лекият автомобил на жалбоподателя Д. вече са намирал в периметъра на улицата, по която тръгнал да завива. Св.Р. провел разговор със св.Г., който му казал посоката си на движение и че се е сблъскал с лекия автомобил, който е навлязъл по ул. „Ф. Т.“. Полицейските служители видели, че има граждани на процесното място, но не разговаряли с никой от тях.
Пострадалият св. Г. бил отведен в Спешно отделение на ЦСМП – Силистра.
След това на мястото пристигнали св.К. и св. В. – младши автоконтрольори, които установили, че на мястото има странични лица, но снели сведения единствено от водача на автомобила. Не търсили данни от други граждани, като направили извод, че жалбоподателят е отнел предимството на движилият се с тротинетката свидетел, макар да нямало как да установят скоростта на движение на последната и без да изяснят имало ли е трети лица, които да са възприели случилото се. В съставения на водача – жалб. Д. АУАН № 1074653, серия GA/30.08.2023г., било отразено, че „при извършване на маневра завой надясно по ул. „Ф. Т.“ не пропуска движещото се по път с предимство ППС по велосипедна алея индивидуално електрическо превозно средство, управлявано от М. Г., отнема предимството му и реализирал ПТП с материални щети“, което било квалифицирано като нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДВП с конкретизиране в акта, че „предприемайки маневра създава опасност за участниците в движението, без да се съобразява с тях. ПТП.“
Последвало издаване на обжалваното наказателно постановление, възпроизвеждащо словесната част на административното обвинение и посочената за същото правна квалификация, вписани в АУАН, и на основание чл.179, ал.2 вр. ал.1, т. 5 предл. пето от ЗДВП на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 200 лева.
Съдът намира, че са спазени изискванията на процесуалните правила откъм образуване на административно-наказателното производство, издаване на АУАН и НП в установените от закона срокове и с необходимите за съдържанието им реквизити, както и от компетентни длъжностни лица.
При проследяване и съпоставяне на установените по делото 3 фактически данни се констатира, че изначално, непосредствено след произшествието, полицейските органи и конкретно тези от сектор „Пътна полиция“, не са положили необходимите усилия да бъдат изяснени в пълнота обстоятелствата по случая, за да се явява вината на наказания водач на л.а. доказана по безспорен начин. Разпитаните по делото свидетели – полицейски служители, еднопосочно визират, че не са установявали лица, които да са видели случилото си респ. да са събрали сведения, като е налице и противоречие между показанията на св. К. и св.В. относно това имало ли е или не присъствие на граждани при тяхното пристигане на място.
Същевременно св.Д. е категоричен, че лекият автомобил на жалбоподателя е бил навлязъл по ул. „Ф. Т.“, по която е следвало да продължи след завиването, което потвърждава обясненията на жалбоподателя Д., че се е наложило да спре поради даване предимство на пешеходци. Жалбоподателят е видял, че е имало трети лица, което са били на място в момента на стълкновението, но контролните органи не са проявили инициатива в тази насока, а са се задоволили само с разпита на пострадалия и на водача.
Предвид това няма как на този етап да бъде проверена достоверността на посоченото от страните в инцидента.
Не може бъде пренебрегнато и мястото на удара по колата на жалб.Д. – страничен в лявата врата на водача, което очертава, че тротинетката се е блъснала в него, като е от съществено значение посоченото от св. Г., че видял автомобила, когато самият той с тротинетката вече бил в средата на кръстовището. Последното предполага, че този свидетел не е съблюдавал правилата за движение, но понеже изначално не е била установена скоростта, с която той се е движел, не може да се приема за установено, че към момента на завиване на колата св. Г. е можел да бъде видян от жалбоподателя, тъй като последният поддържа, че точно в него момент не е имало никакво движение по велоалеята. Твърдението на св. Г., че се е движел с ниска скорост, при максимална възможност 20 км/ч., не е подкрепено с доказателства, като този въпрос е следвало веднага да бъде изяснен от контролните органи, тъй като пред съда този свидетел заявява, че ако е карал по-силно е щял да хвърчи. Прави впечатление и посоченото от св. Г., че е в и д я л автомобила вече като бил почти в средата на кръстовището, а показанията на св.Д. визират, че местоположението на този автомобил след удара е било вече в периметъра на страничната улица, което очертава 4 възможността водачът на тротинетката да не е внимавал относно пътната обстановка и да се е движил с висока скорост. Мястото на удара между двете ППС-та разкрива, че автомобилът не е ударил тротинетката (иначе пораженията щяха да бъдат в предната част на колата, а не отстрани), което опровергава посоченото в обвинението, че не е пропуснал тротинетката и е отнел предимството и, както и че бил „дошъл отгоре и“.
Събраните по административно-наказателната преписка доказателства и тези, в рамките на съдебното производство – при максимално възможното с оглед изтеклия период от време от процесната дата, налагат извод, че вината на жалбоподателя не се явява установена по несъмнен начин каквото е изискването на закона, за да бъде наказано едно лице, което обуславя отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно.
Предвид горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1099-001370/19.09.2023г., издадено от началника-група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.С., с което на Й. Й. Д. от гр.С., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 25, ал.1 от Закона за движението по пътищата, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. Силистра.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________ 5