Акт от 28.01.2019, Окръжен съд - Видин
- Съд
- Окръжен съд - Видин
- Дело
- 39/2019
- Подписан
- 28.01.2019
Цитирани разпоредби
- чл. 274, ал. 1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ......20........ гр. Видин 28.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд
Видин, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:В.
В.
Членове: 1.А.П.
2. В.М. с участието на секретаря
...................... и в присъствието на прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията В…. въззивно частно гражданско дело №39 от описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т.2 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба от „С….“ЕАД-гр.В. против определение от 18.12.18г. по гр.д.№1729/16г. на ВРС,с което е отхвърлено искането за освобождаване на жалбоподателя от внасяне на държавна такса по подадената от него въззивна жалба.Подържа се,че обжалваното определение е незаконосъобразно,поради това,че с неосвобождаването от държавна такса ВРС препятства достъпа на жалбоподателя до правосъдие.Постановеното определение противоречи на чл.6,ал.1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи,която е ратифицирана от Република Б… и в която не е направена разлика между правата на физическите и юридическите лица.Иска се обжалваното определение да бъде отменено.Като алтернативно се иска дружеството жалбоподател да бъде осъдено с решението по делото да заплати дължимата държавна такса.
Съдът като взе предвид производството по делото счита,че жалбата е неоснователна,поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.С решението по гр.д.№1729/16г. ВРС е осъдил дружеството – жалбоподател да заплати на ищите по делото обезщетения в общ размер около 300 000лв.Против решението е подадена въззивна жалба от настоящия жалбоподател,в която същият е поискал освобождаване от внасяне на държавна такса и/или като алтернативно искане-дължимата по жалбата държавна такса да бъде намалена.С обжалваното определение ВРС е отхвърлил искането за освобождаване от внасяне на държавна такса като се е позовал на чл.83,ал.2 от ГПК,който предвижда възможност за освобождаване от внасяне на държавна такса само за физически лица.
ВОС счита,че становището на ВРС в обжалваното определение е законосъобразно,поради което същото следва да бъде потвърдено.Разпоредбата на чл.83,ал.2 от ГПК предвижда възможност за съда да освободи от внасяне на държавна такса само физически,но не и юридически лица.В случая не може да се приеме,че е нарушено правото на достъп на жалбоподателя до съд,поради това,че за него такава възможност е налице,като е свързана със заплащането на съответната държавна такса.При положение,че дължимата държавна такса е в размер на около 6 000лв. не може да се приеме,че този размер е прекомерен и не може да бъде заплатен от жалбоподателя.
По изложените по-горе съображения не може да бъде уважено и искането на жалбоподателя за намаляване на дължимата държавна такса.
Не съществува и процесуална възможност за осъждане впоследствие с решението на жалбоподателя да заплати дължимата държавна такса.Условие за образуване на въззивно производство е дължимата държавна такса да бъде внесена.
С оглед на горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определение от
18.12.18г. по гр.д.№1729/16г. на ВРС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК в едноседмичен срок от съобщението до страните.
Председател: Членове: