Определение № 161 от 14.12.2023, Окръжен съд - Кърджали
- Съд
- Окръжен съд - Кърджали
- Дело
- Частно наказателно дело 407/2023
- Вид
- Определение № 161
- Подписан
- 14.12.2023
- В сила
- 14.12.2023
- Състав
- Деян Георгиев Събев
Цитирани разпоредби
- чл.249 · Наказателен кодекс
- чл.249 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.26 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.9 · Наказателен кодекс
- чл.93 т.24 · Наказателен кодекс
- чл.9 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.209 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.213 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.213 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.213 ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.213 ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24 ал.1 т.1 и т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24 ал.1 т.1 и т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.93 т.7 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 161 гр. К., 14.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – К. в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Деян Г. Събев като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Частно наказателно дело № 20235100200407 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.213 ал.5 от НПК.
С Постановление от 04.10.2023 година на прокурор при Окръжна прокуратура - К. е отказано образуването на досъдебно производство за престъпление по чл.249 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК и е прекратена преписка вх. № 1429/2023 год. на ОП – К..
По подадена жалба от Р. Ш. Х. от гр.Д. срещу посоченото постановление за отказ да се образува досъдебно производство по преписка № 1429/2029 год. по описа на ОП – К., с Постановление от 26.10.2023 год. прокурор при Апелативна прокуратура – П. е потвърдил постановлението на Окръжна прокуратура – К. от 04.10.2023 год., с което е отказано образуването на досъдебно производство и преписка № 1428/2023 год. е прекратена.
П р о т и в постановлението за отказ да се образува досъдебно производство от 04.10.2023 год. на прокурор при ОП – К. по преписка № 1429/2023 год. по описа на Окръжна прокуратура – К., е постъпила жалба от адв.А. А. Х. от САК – повереник на Р. Ш. Х. от гр.Д.. В жалбата се твърди, че постановлението за отказ да се образува досъдебно производство по посочената преписка е необосновано и незаконосъобразно. Жалбодателката счита, че прокурорската преписка е непълна, тъй като липсвали данни за точния размер на усвоената сума от страна на Ф. Х., за която било установено, че е използвала платежен инструмент – дебитна карта, издадена 1 на Ш. Х. по сметка в „Д.“ ЕАД, и след неговата смърт, без знанието и съгласието на законните му наследници, като е извършила две тегления от АТМ-устрайство /банкомат/ на „Банка Д.“ в гр.Д. на 07.12.2020 год. - сумата от 830 (осемстотин и тридесет) лева в 07.22 часа и сумата 1 000 (хиляда) лева в 07.20 часа, като н е било изследвано обстоятелството каква е била точната сума по сметката на починалото лице Ш. Х. от деня на неговата смърт 03.12.2020 год., до деня на неправомерно усвоената сума - 07.12.2020 г од. По прокурорската преписка била представена нотариална покана, с прикачено банково извлечение, от което било видно, че е посочена начална дата 06.12.2020 год., тоест за периода 03.12.2020 г од. - 05.12.2020 год. нямало писмени данни по прокурорската преписка, които да доведат до категоричния извод, че сумата, която е изтеглена от Ф. Х. , е точно 1 830 лв. Твърди, че поради непълнотата на прокурорската проверка, не можела да се извърши правилна преценка за малозначителността на извършеното от страна на Ф. Х. .
По преписката била изследвана единствено личността на дееца, неговите положителни карактеристични данни и чистото съдебно минало, но в настоящия случай преди всичко следвало да се изследва и установи степента на обществена опасност на извършеното деяние и тази преценка можела да се установи след като се изследва и установи общата сума, получена при използване на платежния инструмент, т.е. по прокурорската преписка не можело да се установи по категоричен начин настъпилите значителни имуществени вреди за законните наследници на Ш. Х. от действията на Ф. Х..
Жалбодателката развива съображения, че в прокурорската преписка липсва искане за разкриване на банкова тайна, с цел установяване на точния размер на усвоената сума от Ф. Х., като за последната липсвали данни, и с постановеният отказ се преграждала възможността да се направи искане за разкриване на банкова тайна на починалия Ш. Х. за установяване на точния размер на усвоената сума от 03.12.2020 год. до 05.12.2020 год., за който период липсвали данни по преписката. Сочи се в жалбата още, че по сведение на Х.Х., в деня на смъртта на Ш. Х. – на 03.12.2020 год. били изтеглени 800 лв. през АТМ-устройството на „Банка Д.“ от сметката на починалия, което навеждало на мисълта, че Ф. Х. е усвоила общо сумата от 2 630 лв., като по този начин възниквало съмнение дали М.М. е дала сумата от 2 000 лв. в деня на смъртта на Ш. Х..
Жалбодателката твърди също, че не може да се кредитират обясненията 2 на С.С. като достоверни, тъй като приживе Ш. Х. е покрил всички разходи по погребението на сина си Х. Х. след неговата смърт; а така също по прокурорската преписка не били представени от С.С. писмени данни /фактури, договори/, от които да се установи, че средствата са разходвани за изработка на надгробни плочи, още повече, че надгробните плочи били изработени и монтирани през 2023 год., след подаване на сигнал до РП – М. и след получаване на нотариална покана, т.е. неправомерно усвоената сума все още била в държане на дееца и същата навеждала като защита твърдения, че е поръчала надгробни плочи и била взела суми назаем във връзка с погребението на Ш. Х.. Твърди, че не били снети и допълнителни обяснения от Р. Х. за установяване на обстоятелството, че той бил заплатил разходите по погребението на баща си, както и за извършването на религиозните ритуали и обреди, заложени в семейните и родовите му традиции. Не било изследвано и не било установено обстоятелството какъв е точният размер на нанесената вреда, за да се извърши правилна преценка за наличието на маловажност по чл.9 от НК, каквато не можело да се направи, след като не била установена точната сума, която е била изтеглена с платежния инструмент от Ф. Х..
Жалбодателката развива и съображения относно трансформацията на движимото и недвижимо имущество на починалия в наследствени дялове в полза на всички наследници.
Счита, че по прокурорската преписка разследващият орган не е преценил всички релевантни обстоятелства, при което е достигнал до неправилни изводи и е издал необосновано и незаконосообразно постановление за отказ за образуване на досъдебно производство и е прекратена прокурорската преписка, тъй като били налице всички елементи на фактическия състав на престъпление по смисъла на чл.249 ал.1 от НК.
Моли обжалваното постановление да бъде отменено и да бъде разпоредено да бъдат извършени съответните процесуални действия във връзка с осъщественото деяние, с цел установяване на точния размер на неправомерно усвоената сума за периода от 03.12.2020 год. до 07.12.2020 год. от страна на Ф. Х. Х., с което е нанесла имуществена щета на наследниците на Ш. Х..
Окръжният съд, като извърши проверка на обосноваността и законосъобразността на обжалваното постановление за отказ да бъде образувано досъдебно производство, приема за установено следното:
3
Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано да обжалва постановлението на прокурора за отказ да бъде образувано досъдебно производство лице и срещу подлежащ на обжалване прокурорски акт, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От материалите по делото е видно, че във връзка с подаден на 23.06.2023 год. от Р. Ш. Х. от гр.Д. до РП – К., ТО – М. сигнал първоначално е била образувана преписка вх.№ 1850/2023 год. по описа на същата прокуратура. В сигнала Р. Ш. Х. е изложил оплаквания за осъществени неправомерни действия от Ф. А. Х., изразяващи се в извършване на 07.12.2020 год. на две транзакции през АТМ на „Банка Д.“ в гр.Д. с дебитната карта на Ш. Х. Х., починал на 03.12.2020 год., с които били изтеглени от сметката на последния парични суми, общо в размер на 1 830 лв. Подалият сигнала Р. Х. е твърдял още, че Ф. Х. неправомерно се е разпоредила, като е усвоила и неговият пропорционален дял от банковите авоари, налични по банковата сметка на наследодателя му Ш. Х. в „Банка Д.“ ЕАД, като той самият не е имал достъп до дебитната карта на баща си, тъй като живеел в чужбина със семейството си. Заявил е също, че е изпратил нотариална покана до Ф. Х. и дъщеря й Г. Х. Х., която била връчена на адресатите на 15.12.2022 год., но от тяхна страна не получил отговор, нито му бил възстановен неправомерно усвоеният негов пропорционален наследствен дял.
След извършване на проверка и събиране на писмени материали по преписката, с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 27.07.2023 год. прокурор при РП – К., ТО – М. е отказал да образува досъдебно производство и е прекратил преписка с вх. № 1850/2023 год., тъй като е приел, че от установените по преписката обстоятелства липсвали данни, от които може да се направи обосновано предположение за извършено престъпление „кражба“, предвид липсата на субективния признак на този състав.
Въз основа на подадена жалба от Р. Ш. Х. против посоченото постановление на РП – К., ТО – М., с Постановление от 09.08.2023 год. на прокурор при Окръжна прокуратура – К. е отменено постановлението от 27.07.2023 год. на РП – К., ТО – М., с което е отказано образуването на досъдебно производство и преписка вх. № 1850/2023 год. на същата 4 прокуратура е прекратена, като е приета за наблюдение по компетентност посочената преписка, наблюдението по която да продължи с оглед престъпление по чл.249 ал.1 от НК; както и е възложено на РУ – М. при ОД на МВР – К. извършването на проверка по преписката, при която да се изпълнят дадените с постановлението указания. Същата преписка е била заведена в ОП – К. с вх. № 1429/2023 год. по описа на посочената прокуратура.
След извършената проверка по реда на Закона за съдебната власт, по преписката били събрани множество писмени доказателства, въз основа на които прокурорът от ОП - К. е приел за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбоподателят Р. Ш. Х. от години работел и живеел в К.Ш.. Баща му Ш. Х. Х. живеел в гр.Д., а от 2017 год. с последния в дома му съжителствали другият му син Х. Ш. Х. със съпругата си Ф. А. Х. и малолетната им дъщеря Г . Х . Х.. Х. Ш. Х. починал на 12.09.2020 год., а след смъртта му Ф. Х. продължила да живее в дома на свекъра си, заедно с дъщеря си Г..
На 03.12.2020 год. Ш. Х. Х. починал, като негови наследници останали синът му Р. Ш. Х. и внучката му Г. Х. Х. /по право на заместване/. Тъй като жалбоподателят бил в чужбина, с погребението на Ш. Х. се ангажирала неговата снаха Ф. Х.. Тя разполагала с банкова карта на починалия, издадена о т „Банка Д.“ АД, и на 07.12.2020 год., като използвала платежния инструмент и ПИН-код, изтеглила посредством две тран закции от банкова сметка с титуляр Ш. Х. парична сума общо в размер на 1 830 лева.
На 23.08.2022 год., пребивавайки в Р.Б., Р. Х. посетил Финансов център в гр.К. на „Банка Д.“ АД и в качеството на наследник на Ш. Х. поискал да получи информация за движението и наличностите по банковата сметка на баща си в същата банка. От представеното му извлечение за периода от 03.12.2020 год. до 23.08.2022 год. той установил, че след смъртта на баща му, на 07.12.2020 год. в 07.20 часа от АТМ на ул. „Е.“ № * в гр.Д. от банковата сметка на последния били изтеглени 1 000 лева, а в 07.22 часа на същата дата - още 830 лева.
С нотариална покана от 14.12.2022 год. жалбоподателят поканил Ф. Х. да му възстанови сумата от 915 лева, представляваща полагащата му се част от неправомерно изтеглена от нея сума от 1 830 лева от банковата сметка на наследодателя му, ведно с дължимата лихва. Нотариалната покана била връчена на Ф. Х. на 15.12.2022 год., но не последвало връщане на 5 претендираната сума.
В хода на проверката по преписката Ф. Х. обяснила, че и преди смъртта на Ш. Х. е разполагала с дебитната му карта, издадена от „Банка Д.“ АД. Не уведомила своевременно банката - издател на картата за смъртта на титуляра, за да може да изтегли наличните парични средства от банковата му сметка, е които да покрие направените от нея разноски за погребението му, както и за да заплати по - късно изработването на надгробна плоча и религиозен ритуал.
Прокурорът е приел от фактическа страна още, че от обясненията на С.С. Салим се установявало, че през 2020 год. Ф. Х. му поръчала изработването на надгробни плочи и оформяне на гробовете на съпруга и свекъра й, за което му заплатила общо 3 700 лева.
При проверката било установено също, че Ф. Х. се ползва с положителни характеристични данни и не е осъждана.
Въз основа на така установената фактическа обстановка прокурорът от ОП – К., изготвил постановлението за отказ да се образува досъдебно производство, е приел от правна страна, че за обективната съставомерност на престъплението по чл.249 ал.1 от НК е необходимо използването на чужд за дееца платежен инструмент, каквато съобразно легалната дефиниция, дадена в чл.93 т.24 от НК, е банковата карта, или данни от него. Посочил е, че за общественоопасно и наказуемо е обявено самото ползване на платежния инструмент без съгласието на оправомощения държател на картата, като неправомерният отдалечен достъп до съответната платежна сметка не е свързан задължително с реално прехвърляне на пари или парични стойности, като използването на платежен инструмент може да се изрази във всяка употреба на платежния документ без съгласието на титуляра, като законът не изисква от това непременно да е реализирана имуществена облага за дееца и получаването на някакви средства не е елемент от състава на престъплението, а допълнително обстоятелство, относимо към обществената опасност на извършеното. Прокурорът е посочил в постановлението си също, че з а съставомерност на деянието от субективна страна е необходимо наред със знанието на дееца, че платежния инструмент е издаден на друго лице, и наличието на умисъл, че го ползва без съгласието на титуляра.