Решение № 1093 от 20.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1093 гр. Пловдив, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно наказателно дело № 20265330202375 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш № 8506208899 на Агенция „Пътна инфраструктура“ - София (АПИ), с който на „Хеброс Бус“ АД, ЕИК 204719212, със седалище и адрес на управление: ***** 2, със законен представител В. Г. Д. е наложена имуществена санкция в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл.

179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДП) за нарушение по чл.

102, ал. 2 от същия Закон.

С жалбата си и с депозирани на 29.06.2026 година молба и допълнителна молба от дружеството жалбоподател чрез процесуалния представител адвокат Й. К. Л. се иска отмяна на атакувания електронен фиш с пространствено изложени съображения и цитиране на множествена практика на районни и административни съдилища от цялата страна отмяна на процесния електронен фиш като незаконосъобразен и необоснован. Редовно призовани за съдебно заседание, нито законен или друг представител на „Хеброс Бус“ АД, нито процесуалният му представител се явяват за непосредствено упражняване право на защита; претендират се разноски.

Въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“ - София – чрез процесуалния си представител юрисконсулт П. И. И. моли обжалваният Електронен фиш бъде потвърден като законосъобразен и правилен по 1 подробно изложени съображения в съпроводителното писмо, с което е представена административнонаказателната преписка, иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 189ж, ал. 5 от ЗДП във връзка с чл.

59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна:

Установено е от въззиваемата страна и не се оспорва от жалбоподателя, че към инкриминираната дата пътното превозно средство автобус „Темса Турмалин 13“ с рег. № ***, с 2 оси, с технически допустима максимална маса 19000 кг (категория М3), екологична категория ЕВРО VІ е собственост на „Хеброс Бус“ АД.

На 13.03.2023 година в 07:58 часа при движение в община Марица по път 64, км 45+850 с посока намаляващ километър автобусът с рег. № ***, с 2 оси е засечени с тол сегмент 1006407298 (стационарна контролна точка 10682, елемент от електронната система за събиране на пътни такси, даваща възможност за заснемане на преминаващите пътни превозни средства и разпознаване на регистрационните им номера) да се движи по пътя, като за преминаването през този тол сегмент на посочените дата и час изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата – няма валидна тол декларация или валидна маршрутна карта за преминаването.

Така при преминаването на процесния автобус с рег. № *** по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без заплащане на дължимата такса, електронната система за събиране на пътни такси отчита и регистрира движението на пътно превозно средство с обща технически допустима максимална маса от 19000 кг по път 64 на км 45+850 с посока намаляващ километър и създава доклад по чл. 167а, ал. 3 от ЗДП за регистриране на нарушение с № 8506208899 (номерът на генерирания атакуван електронен фиш) с посочен тип / код на нарушението no payment.

За извършеното нарушение срещу жалбоподателя „Хеброс Бус“ АД, ЕИК 204719212, е издаден процесният Електронен фиш.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от приобщените по надлежния ред писмени доказателства – приложени по административнонаказателната преписка и изискани служебно от Съда.

От правна страна:

2

Обжалваният Електронен фиш № 8506208899 е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДП за задължителните реквизити на съдържанието си, като с оглед установените факти правилно за нарушена е посочена нормата на чл. 102, ал. 2 от ЗДП, съгласно чийто текст собственикът на моторно пътно превозно средство е длъжен да не допуска движението му по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. От своя страна чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) регламентира, че за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние, като т. 2 от визираната норма към датата на нарушението и генериране на Електронния фиш (относимата разпоредба) указва, че заплащането на такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3 (пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона) дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси и таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.

Същевременно от доказателствата по делото е безспорно, че автобус „Темса Турмалин 13“ с рег. № ***, с 2 оси, с технически допустима максимална маса 19000 кг (категория М3), екологична категория ЕВРО VІ, преминава в 07:58 часа на 13.03.2023 година през сегмент от платената пътна мрежа, като не е заплатена изцяло дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.

Точно за вмененото нарушение е посочена и санкционната норма по чл.

187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДП, визираща, че собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, се наказва с глоба в размер 2500 лв., като, ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП на собственика се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.

При определяне размера на наказанието е спазено е изискването на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН санкцията да е в границите на посоченото в закона, като административнонаказващият орган не може да преценя размера й, защото е конкретно определен.

3

Въпреки горното, Електронен фиш № 8506208899 на Агенция „Пътна инфраструктура“ подлежи на отмяна, заради противоречие с т. нар. „принцип на пропорционалност“.

В случая законът предвижда твърд размер на санкцията от 2500 лв., многократно надвишаващи размера на дължимото за движение по платената пътна мрежа във визирания тол сегмент. СЕС вече се е произнасял, че налагането на глоба с фиксиран размер за всяко нарушение на правилата относно определени предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на глобата в зависимост от тежестта на извършеното нарушение, е непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза както е и в случая (вж. Решение от 09.02.2012 година, Urban, С 210/10, ЕU:С: 2012: 64, т. 41).

В този смисъл е и Решение на СЕС от 21.11.2024 година по дело С 61/2023 година, съгласно което член 9а от Директива 1999/62 / ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 година относно заплащането на такси за тежкотоварни автомобил за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/75 / ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27.09.2011 година, трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

На второ място е приложим институтът на давността, уреден в НК.

Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 година по тълк. д. № 1 / 2014 година на ОСНК на ВКС и ОСС на II колегия на ВАС (задължително при прилагането на закона на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ) указва, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата в НК относно погасяване на наказателното преследване по давност.

В мотивите на Тълкувателното постановление е коментирана липсата в ЗАНН на уредбата за абсолютната преследвателска давност по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, но изрично е посочено, че „приемането на обратната теза, а именно – че институтът на погасителната давност, включително и абсолютната такава, не намира приложение при наказателно преследване за административни нарушения, ще доведе като краен резултат до неблагоприятно третиране на извършителите на правно запретено поведение с по-ниска степен на обществена опасност, каквото представлява административното нарушение, спрямо това на извършителите на общественоопасни деяния с най-висока степен на обществена укоримост, каквото е престъплението“. Или Тълкувателното постановление визира целия институт на погасителната давност, а не само абсолютната такава.

4

Така празнотата в ЗАНН на давност за наказателно преследване се запълва именно с приложението на института на обикновената давност по чл.

81, ал. 1, т. 5 от НК (доколкото за административни нарушения не са предвидени наказания, съответни на посочените в т. 1 - т. 4 на ал. 1 от чл. 81) и абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 от НК. Преследвателската погасителна давност ограничава времево възможността на държавата чрез съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт наказателната / административнонаказателната отговорност на дадено лице и в общия случай започва от момента на довършване на престъплението / нарушението (чл. 80, ал. 3 от НК) и тече до реализиране на наказателната / административнонаказателната отговорност на дееца с влязъл в сила акт.

Обикновената преследвателска давност се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, като след свършване на действието давността се прекъсва и започва да тече нова давност (чл. 81, ал. 2 от НК), а при изтичане на срок, надвишаващ с една втора срока на обикновената давност, независимо от спирането или прекъсването й, настъпва абсолютната давност, от който момент се изключва наказателното / административнонаказателното преследване (чл. 81, ал. 3 от НК).

В конкретния казус деянието е извършено на 13.03.2023 година, като това е и датата на генериране на Електронен фиш № 8506208899. От тази дата започва да тече и тригодишната преследвателска давност, като липсват доказателства в следващите три години за предприемане от страна на Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу „Хеброс Бус“ АД на действия, свързани със спиране или прекъсване на давността и на основание чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК тя е изтекла на 13.03.2026 година. Електронният фиш, видно от приложеното по преписката известие за доставяне, е връчен на юридическото лице на през месец април 2026 година (дата на връчване е нечетлива, но изходящото клеймо на известието за доставяне е с щемпел с дата 07.04.2026 година) – действие, което само по себе си прекъсва давността, но това е време, когато давността вече е изтекла, като е следвало административнонаказателното производство да се прекрати.

Разпечатката съдържа 39 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/150cdb28-2f98-4927-bde0-19e77aac392d