Решение № 125 от 29.07.2022, Административен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 125 от 29.07.2022 г., гр. Кюстендил

В И М Е Т О НА Н

А Р О Д А

Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на шести юли две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ДЕМИРЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

АСЯ

СТОИМЕНОВА при секретар Светла Кърлова и с участието на прокурор Михаил Крушовски, като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административно дело № 171 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано по касационна жалба от Г.Е.М., с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез процесуалния му представител по пълномощие адвокат С.М.,***, срещу Решение № 260428/20.07.2021 г., постановено по административно дело № 2259/2019 г. по описа на Районен съд – Кюстендил. С посоченото решение е оставена без уважение жалбата от Г.М. против Заповед № ДС-20-251/11.10.2019 г. на областния управител на област Кюстендил за одобряване на плана на новообразуваните имоти (ПНИ) и регистъра към него за местността Дренов дол, находяща се в землищата на гр.

Кюстендил и с. Скриняно, община Кюстендил, и М. е осъден да заплати на областния управител на област Кюстендил юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяна на решението.

В съдебното заседание по делото жалбата се поддържа от адвокат М..

Претендират се направените разноски в производството пред районния съд и в касационното производство.

Областният управител на област Кюстендил, чрез процесуалния си представител по пълномощие юрисконсулт Светослава Радославова, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна Община Кюстендил не се представлява в съдебното заседание по делото. С отговор с вх. № 274779/17.08.2021 г. по описа на Районен съд – Кюстендил изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Заинтересованата страна страна Д.Л.К. не се явява и не се представлява в съдебното заседание по делото. С отговор с вх. № 274991/30.08.2021 г. по описа на Районен съд – Кюстендил изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Заинтересованите страни Д.Г.К., А.Д.К., И.Д.К., М.Д.Н., М.Н.Д., Т.Б.Д., Л.Й.К., Р.Х.Н., Е.А.Х., Р.М.А., Г.М.К., П.Д.Г.,

Е.С.С., Г.Д.С., С.Д.С. и Х.Л.К. не се явяват и не се представляват в съдебното заседание по делото, и не представят становища по касационната жалба.

Прокурорът дава заключение за неснователност на жалбата.

Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.

От фактическата страна на спора районният съд е установил, че Г.Е.М. е наследник по закон – внук, на Н.

И. М, починал на 01.06.1965 г. С Решение №

1-24 от 11.04.1996 г. на Поземлена комисия (ПК) – Кюстендил (сега Общинска служба по земеделие – Кюстендил с офис Трекляно) е признато правото на собственост на наследниците на Н.М. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива с площ от 3.500 дка, трета категория, находяща се в терен по § 4 на гр. Кюстендил, в местността

Дренов дол, заявена с пореден № 3 от заявлението с вх. № 8П005/29.08.1991 г. Със Заповед №

ДС-20-251/11.10.2019 г. областният управител на област Кюстендил, на основание §4к, ал. 6 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и чл. 28б, ал. 8 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ), е одобрил плана на новообразуваните имоти в мащаб 1:1000 и регистъра към него за местността Дренов дол, находяща се в землищата на гр. Кюстендил и с. Скриняно, община Кюстендил. С жалбата срещу горепосочената заповед Г.М. оспорва ПНИ в частта относно новообразуваните имоти № ***,

№ ***, № ***, №

*** и № *** с твърдението, че върху същите попада горепосочената нива с площ от 3.500 дка, находяща се в терен по § 4 на гр. Кюстендил, в местността

Дренов дол.

В производството пред районния съд са назначени две съдебни технически експертизи.

От заключението с вх. № 269081/20.04.2021 г. се установява, че границите на процесния имот попадат върху следните поземлени имоти и ги засягат с площи, както следва: поземлен имот (ПИ) № ***, със засегната площ от 36 кв. м; ПИ № ***, със засегната площ от 455 кв. м; ПИ № ***, със засегната площ от 133 кв. м; ПИ № ***, със засегната площ от 296 кв. м; ПИ №

***, със засегната площ от 536 кв. м; ПИ №

***, със засегната площ от 401 кв. м; ПИ №

***, със засегната площ от 1192 кв. м; ПИ №

***, със засегната площ от 1074 кв. м; ПИ №

***, със засегната площ от 524 кв. м; ПИ №

***, със засегната площ от 157 кв. м; и ПИ №

***, със засегната площ от 19 кв. м. В заключението с вх. № 272654/18.06.2021 г. и при изслушването му в съдебното заседание вещото лице сочи, че не е възможно да бъдат проверени границите на горепосочените имоти поради липсата на документи за собственост спрямо същите. Заявява, че е налице само

Заповед № РД-00-1297/26.11.2019 г. на кмета на община Кюстендил за възстановяване на правото на собственост върху ПИ

№ *** по ПНИ за местността Дренов дол, както и че няма как да бъдат установени границите на процесния имот, тъй като процедурата по възстановяването му не е приключила.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с наведеното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо.

Същото обаче следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Кюстендил, по следните съображения:

Съгласно § 4к, ал. 1 от

ПЗР на ЗСПЗЗ помощен план и план на новообразуваните имоти се изработват за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на

ЗСПЗЗ. Според ал. 4 на

§ 4к редът за тяхното изработване, приемане и съобщаване се определя с ППЗСПЗЗ.

В чл. 28, ал. 4 от

ППЗСПЗЗ още веднъж е подчертано, че с ПНИ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на

ЗСПЗЗ. Следователно с посочените планове се устройват териториите, върху които правото на ползване е трансформирано в право на собственост по реда на § 4а и 4б от ПЗР на

ЗСПЗЗ. След нанасянето на имоти за ползвателите, чието право на ползване е трансформирано в право на собственост, с оглед на изискванията на § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ разликата над 600 кв. м и над 1000 кв. м до фактически ползваната земя се възстановява на собствениците за образуване на нови имоти с размери не по-малки от 250 кв. м. С плана на новообразуваните имоти се отреждат имоти и за друга категория лица – тези, които се легитимират като собственици с надлежен документ за собственост. Или, в ПНИ се нанасят имотите на три категории лица: ползватели, на които по един от предвидените от законодателя начини правото на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята; бивши собственици на имотите или техните наследници, с признато или възстановено от колективния орган по поземлената собственост (независимо как е наименован през годините – поземлена комисия, общинска служба по земеделие и гори или общинска служба по земеделие) право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия (терен, зона, район) по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ; и настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост – било като преобретатели от първите две категории, било на самостоятелно основание като собственици на имоти, които никога не са внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, т.е. тези, които никога не са изгубвали своята собственост. Г.М. попада във втората категория лица. С Решение № 1-24 от 11.04.1996 г. на ПК – Кюстендил е признато правото на собственост на наследниците на Н.М. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива с площ от 3.500 дка, трета категория, находяща се в терен по § 4 на гр. Кюстендил, в местността Дренов дол.

Тъй като планът на новообразуваните имоти се изготвя за земи, попадащи в територии (терени, зони, райони) по §

4 ПЗР на ЗСПЗЗ, законодателят е дал предимство не на бившите собственици, а на ползвателите по §

4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, като процедурата по преобразуване на правото им на ползване в право на собственост чрез заплащане на цената на земята трябва да е приключила по един от предвидените от закона начини. При дадения от законодателя приоритет на имотите на ползвателите в ПНИ следва да се отразят първо тези имоти, а след това да се отредят имоти при определени условия и за бившите собственици. Именно затова, когато претендираните по земеделската реституция земи се намират в територии (терени, зони, райони) по §

4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, правото на собственост само се признава, но реалното възстановяване се извършва при условията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ, като имотните граници се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти на основание издадена от кмета на общината заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Затова и в процесното решение на ПК – Кюстендил не са посочени граници (съседи). При настъпила колизия между правата на посочените три категории лица, всяко от които претендира на собствено основание право на собственост върху един и същи имот, възникналият спор е за материално право и се разрешава по общия исков ред.

В производството по §

4к, ал. 6 ПЗР от ЗСПЗЗ при оспорване на заповедта на областния управител се установява дали е спазена процедурата по одобряването на ПНИ и дали в регистъра са записани правилно легитимираните като собственици лица, като, както бе посочено по-горе, ползвателите на имотите, придобили собствеността върху тях, са с предимство пред бившите собственици, а последните – пред настоящите собственици. При проверката на заповедта на областния управител за одобряване на ПНИ предмет на съдебен контрол е и решението на комисията, с което е прието изпълнението на техническото задание към изпълнителя. Административният орган е длъжен при одобряването на ПНИ да се съобрази с правата на собствениците, установени с актовете за собственост, като съобрази императивните изисквания към плана по чл.

28 от ППЗСПЗЗ. Конкретните изисквания към ПНИ се определят от техническата служба на общината в техническо задание, което съдържа данните по чл. 28, ал. 10 от ППЗСПЗ, включително списък на собствениците и копия на влезли в сила решения на общинската служба по земеделие по чл.