Решение № 1343 от 20.11.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1343 гр. София, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно гражданско дело № 20251000500665 по описа за 2025 година

С решение № 6930 от 13.12.2024г.,постановено по гр.д.№ 6774/2024г. по описа на СГС Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Х. И. Б. а основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата 8000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинение за извършено престъпление по чл.129,ал.2, пр.5,вр.ал.1 от НК , за което лицето е било оправдано с присъда от 30.08.2021г. по НОХД № 20841/2016г., по описа на Софийски районен съд, 112 състав, ведно със законната лихва върху нея, считано от 30.08.2021 г. до окончателното плащане, както и сумата от 196,67 лв. разноски за производството.

Претенцията за неимуществени вреди е отхвърлена за разликата над 8 000 лв. до пълния й претендиран размер от 30 000 лв.

Против така постановено решение са подадени въззивни жалби от страните по делото.

Х. И. Б. обжалва решението в отхвърлителната му част с искане да бъде отменено и въззивният съд да постанови ново, с което да уважи претенциите изцяло.

Счита определеното обезщетение за неимуществени вреди за силно занижено и несъобразено със събраните по делото доказателства като се излагат аргументи в подкрепа на тази теза. Поддържа, че от събраните по делото гласни доказателства се установява, че в резултата на незаконните действия на Прокуратурата ищецът е търпял и продължава да търпи неимуществени вреди, изразяващи се в дълбоки негативни емоционални преживявания – унижения, притеснения, психически тормоз, тревожност и несигурност, страх от изхода на делото.

1

Прокуратурата на Република България не е подала отговор на тази жалба.

Ответната в производството страна е подала въззивна жалба против решението в осъдителната му част. Счита, че присъденото обезщетение е в несправедливо завишен размер като изтъква, че не са ангажирани годни доказателства, които да установяват действително претърпените неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от обвинението. Поддържа, че е нарушен принципа на чл.52 от ЗЗД.

Моли се решението да бъде отменено в атакуваната му част и въззивният съд да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск изцяло.

При условията на алтернативност се моли присъденото обезщетение да бъде намалено.

Х. И. Б. чрез процесуалните си представители е подал отговор на въззивната жалба на Прокуратурата на Република България, с който я оспорва.

В съдебно заседание всяка от страните поддържа подадена от нея жалба и оспорва жалбата на насрещната страна.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба оплаквания, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При проверката на правилността на първоинстанционното решение същият е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери само спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение.

В случая обжалваното решение е валидно и допустимо,тъй като съдът се е произнесъл в рамките на своите правомощия и по индивидуализираното в исковата молба чрез твърдените от ищеца факти и обстоятелства право.

Възприетата от градския съд фактическа обстановка е в съответствие с фактите и обстоятелства, които се установяват от съвкупната преценка на събраните доказателства.

Поради това, въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази част, на основание чл. 272 от ГПК.

В допълнение, за да се произнесе по конкретните оплаквания в жалбата съгласно правомощията си по чл. 269 от ГПК, настоящият състав съобрази следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.2, ал.1, т.3 , пр.първо от ЗОДОВ като се моли да бъде присъдено обезщетение за претърпени неимуществени в резултат на привличането на ищеца като обвиняем и воденето против него на наказателен процес.

За да бъде уважен такъв иск е необходимо да бъдат налице следните предпоставки:

На първо място спрямо ищеца трябва да повдигнато незаконно обвинение за престъпление от общ характер. Обвинението е винаги незаконно, когато с влязъл в сила 2 съдебен акт бъда прието, че лицето не е извършило престъплението, за което е обвинено, независимо от факта,че към момента на тяхното извършване те може да са съответствали на законовите изисквания и да са били продиктувани от вътрешното убеждение на съответния орган.

На следващо място следва да бъде установено, че ищецът е претърпял вреди и между тях незаконните действия на правозащитните органи съществува причинно-следствена връзка.

Необходимо е да се отбележи, че отговорността на Държавата е обективна и не е нужно вредите да са причинени виновно от длъжностните лица.

Съгласно трайната съдебна практика, включително и такава на ВКС по чл.290 от ГПК, обичайните вреди не подлежат на формално доказване , тъй като причинната връзка с незаконното наказателно преследване е очевидна. Приема се, че е нормално по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление да изпитва неудобства, да се чувства унизено, а също така притеснено и несигурно, както и че с незаконното наказателно преследване се накърняват моралните и нравствените ценности на личността и негативно се повлиява социалното общуване (в този смисъл решение № 388 от 2.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2012 г., IV г. о., ГК, решение № 480 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о., ГК , решение №50072 от 23.06.2023г. по гр.д.№2418/2022г. на ВКС, ІІІ г.о. и др.). В този случай размерът на обезщетение следва да се определи като си вземат предвид тежестта на обвинението и продължителността на наказателното производство, както и според стандарта на живот, за не се превърне то в източник на неоснователно обогатяване.

Тогава , когато ищецът претендира вреди над обичайните, които са обусловени от конкретни специфични обстоятелства, същият следва да опише тези вреди и да проведе доказване, че те наистина са претърпени. В случая ищецът поддържа, че наказателното производство е продължило пет години и единадесет месеца и през целия този период той е бил обвинен в извършването на тежко умишлено престъпление и през целия период е търпял неимуществени вреди, които се изразяват в дълбоки негативни емоционални преживявания,стрес, притеснения, психически тормоз, перманентно състояние на тревожност и несигурност, продължително безсъние, непрекъснат страх от изхода на делото, неудобства и унижения.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установи, че претърпените от ищеца вреди са по-скоро обичайни, тъй като те са свързани, както с претъпения от ищеца стрес от подигнатото обвинение, така и с реакцията на обществото , което реагира на такова укоримо поведение. Това са чувството на гняв и негодувание против незаконното обвинение, на страх от осъждане и срам от обществото, на притеснение за това как се чувстват неговите близки, накърняване на честта и достойнството му. Причиненият стрес неминуемо се е отразил на отношенията му с най-близките му хора.

В конкретния случай следва да бъдат взети предвид и специфичните за случая 3 обстоятелства. Това на първо място е продължителността на наказателното производство, която е почти 6 години, големият брой съдебни заседания, на които ищецът е присъствал.

Необходимо е да се отчете и обстоятелството, че при започване на производството ищецът е бил в активна възраст - 48 години и именно тези години са белязани от заплаха да бъде осъден и евентуално, да попадне в затвора.

В същото време обаче, по делото не се установи спрямо ищеца да са извършвани особено интензивни процесуални действия, а определената мярка за неотклонение не е била ограничаваща живота му.

Предвид на така установените вреди, съдът счита, че обезщетение в размер на 8 000 лева справедливо ще обезщети ищеца за нанесените му неимуществени вреди за периода, през който му е повдигнато и поддържано обвинение в престъпление по чл.129,ал.2, пр.5,вр.ал.1 от НК. Този размер отговаря на тежестта на наказателното преследване, предприетите мерки за неотклонение, продължителността на производството; търпените от ищеца негативни преживявания, на общественото очакване за справедливост, както и икономическите условия в страната за периода 2015 г. -2021 г. Относно последния фактор настоящата инстанция съобразява , че обществено –икономическата обстановка в страната за периода, през който е подигнато и поддържано обвинението е променена, като един от факторите, които сочат на това например са нарастването на минималната работна заплата за този период, което почти 1,86 пъти , а на средната работна заплата – 2 пъти.

С оглед на направения извод относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, първоинстанционното решение ще следва да бъде потвърдено предвид съвпадането на крайните изводи на двете инстанции.

С оглед изхода на делото на ищеца не следва да бъдат присъждани разноски.

Водим от гореизложеното Софийският апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 6930 от 13.12.2024г.,постановено по гр.д.№ 6774/2024г. по описа на СГС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5