Присъда № 87 от 14.07.2026, Районен съд - Елхово

Мотиви към Присъда № 87 от 14.07.2026 година, постановена по

НОХД № 183/2026 година по описа на РС - Елхово:

Производството по делото е образувано по внесен от ЯРП обвинителен акт против подсъдимият Д.Х. /D.H./, роден на *** г. в гр. ***, Република Ирак, по обвинение в престъпление по чл.279, ал.1 от НК за това, че на 23.06.2026 година в района на гранична пирамида № 253, находяща се землището на село Вълча поляна, община Елхово, област Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин, както от обективна, така и от субективна страна. Предлага на подсъдимият да бъдат наложени при условията на чл. 55 от НК наказания лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от три години, както и глоба в размер на 255.65 евро.

Подсъдимият е редовно призован за съдебно заседание лично и по реда на чл.180, ал.3 от НПК чрез защитник, по негово изрично искане, направено в БП, но производството по делото пред съда е протекло в негово отсъствие и с участието на служебен защитник – адв. Д.А.А. от АК Ямбол. Съдът е приел, че разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия не би попречило за установяване на обективната истина по делото и до нарушаване правата на Д.Х..

В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия - адв. Д.А. заявява, че обвинението е доказано от събраните по делото доказателства и желае съдът да определи наказание на подсъдимия при условията на чл. 55 от НК под определения в закона минимален размер.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

Подсъдимият Д.Х. е роден на ***г. в гр. ***, Република Ирак и е гражданин на тази страна.

Подсъдимият живеел в родината си, но в началото на месец юни 2026 година я напуснал и отишъл в Република Турция, като целта му била да отиде в друга държава на територията на Европа и по-конкретно във Великобритания, като премине първоначално от Република Турция в Република България през границата на страната ни не по установения от закона ред - без съответното изискуемо се по закон разрешение от надлежните органи на властта. В изпълнение на намерението си подсъдимият се свързал с неустановено по делото лице в Р Турция, което срещу заплащане на сумата от 15000 долара се съгласило да му помогне да достигне Великобритания през Р България. Така на 22.06.2026г. подсъдимият, заедно с други осем лица, всички граждани на Р Ирак били откарани с автомобил до гориста местност в близост до турско-българската граница, след което продължили да се движат пеш, водени от две неустановени по делото лица. След известно време достигнали близо до възпрепятстващото съоръжение, изградено на границата между Република Турция с Република България. На другия ден сутринта, лицата които ги водели, поставили стълба на това съоръжение на границата и казали на подсъдимия и на останалите лица от групата да преминат от другата страна по стълбата. По този начин на 23.06.2026 година рано сутринта подсъдимият Д.Х. влязъл през границата на страната ни от Република Турция в Република България в района на гранична пирамида № 253, находяща се в землището на с. Вълча поляна, обл.Ямбол, без разрешение от надлежните органи на властта. По същото време и по идентичен начин останалите негови спътници от групата също влезли на територията на Република България, а двете лица, които ги водели до този момент, се върнали обратно към 1 вътрешността на турска територия. Подсъдимият знаел, че след като преминат това съоръжение, ще бъдат на територията на Р България. След това цялата група от 9 лица продължили да вървят към вътрешността на страната ни и след известно време срещнали други двама мъже, които с жестове на ръце им посочили да ги следват. Така подсъдимият и останалите лица от групата вървели няколко часа, но после чули звуци, наподобяващи изстрели, и всички се разбягали в различни посоки. В този момент на мястото пристигнали полицейски служители, между които и свид. С.И. – служител на ГПУ Елхово при РДГП – Елхово и подсъдимият и останалите осем лица от групата, както и един от мъжете, които им казали да ги следват, били задържани и отведени в ГПУ Елхово.

От показанията на св.С.И. – служител на ГПУ Елхово е видно, че по време на работа на 23.06.2026г. около 04.54 часа той получил сигнал от негов колега - оператор от Локалния координационен център в РДГП Елхово, че на камерите за видеонаблюдение на линията на държавната граница е установено преминаване на девет лица от турска на българска територия в района на 253 гранична пирамида в землището на с. Вълча поляна. Отивайки на място, свид. И. и колегите му действително установили множество лица, които побягнали в различни посоки. След предприетите от полицейските служители действия, били задържани общо десет лица, едно от които бил подсъдимия Д.Х.. От всички тях само един представил документ за самоличност - сръбският гражданин Бранислав Заркович, който имал и българска лична карта и говорел български език, а останалите девет не носили документи за самоличност и не говорели български език.

При регистрацията на подсъдимия се установило, че същият е Д.Х. /D.H./, гражданин на Република Ирак. При влизането си в страната ни той не е имал надлежно разрешение, даващо му право да влизане в Република България.

От приложената по делото справка за съдимост, издадена след справка в ЦБС към МП на РБ, се установява, че Д.Х. не е осъждан на територията на Република България към момента на деянието.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмени и гласни доказателства - от показанията на свидетеля С.И., дадени в хода на съдебното следствие, от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП и прочетени в съдебно заседание на основание чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК и от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Показанията на свидетеля С.И. са правдиви, логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от него факти са пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на показанията на свидетеля са и обясненията на самият подсъдим и писмените доказателства по делото.

Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с останалия доказателствен материал и преди всичко с показанията на свидетеля С.И., поради което съдът ги възприе за достоверни. В обясненията на подсъдимия се съдържат фактически твърдения относно времето и мястото на извършване на деянието, както и такива относно формата на вината и мотивът за осъществяване на инкриминираното престъпление, а също и данни за начина на откриването и задържането му на територията на страната ни.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Подсъдимият Д.Х. е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, като на 23.06.2026 година, в района на гранична пирамида № 253, находяща се землището на село Вълча поляна, община Елхово, област Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта. Налице е съставомерно деяние по посочения текст от Наказателния кодекс.

2

От обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в показанията на свидетеля С.И., а и в обясненията на подсъдимия. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК - без разрешение на надлежните органи на властта, в хипотезата на „влизане” в страната. В настоящият случай, откриването на нарушителите на границата след влизането им в Република България и вече на територията на страната ни, води до извод, че деянието е довършено. Довършено „влизане“ и „излизане“ през границата по смисъла на чл. 279 НК от обективна страна е налице, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките и препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата.

От субективна страна, инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си, подсъдимият е бил наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане в Република България и в др. държава от ЕС, както и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница. Именно затова той е предприел незаконно преминаване на държавната ни граница от територията на Република Турция на територията на Република България, като е съзнавал, че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира крайната си цел – да достигне до територията на Република България, след което да продължи към Великобритания.

Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият Д.Х. за виновен в извършването на престъпление по чл.279, ал.1 от НК.

Причините за извършването на деянието от подсъдимият съдът намира в незачитането на установеният в страната ни законов ред и желанието му на всяка цена, дори и по непозволен начин да осъществи преминаването на държавната граница между Р Турция и Р България, за да достигне територията на България, след което да продължи към Великобритания, където да се установи да живее.

Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията. Съдът счита, че не са налице доказателства по делото, от които да се приеме, че подсъдимият е влязъл в страната ни с цел да търси убежище, поради това, че в собствената си родина е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Изявления в тази насока – че желае да се ползва от убежище в Република България, подсъдимият не е направил нито при задържането си, нито впоследствие при разпита му в хода на досъдебното производство. Следва да се отбележи и, че цялостното поведение на подсъдимият свидетелства, че преминаването му през границата ни е единствено с цел да достигне територията на страната ни, след което да продължи към Великобритания, без да сочи каквито и да било други причини, които да дадат основание за съда да приложи разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК.

При определяне на вида и размера на наказанието на подс. Д.Х. съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието, която е сравнително висока, предвид динамиката на този вид престъпления в страната. Съдът взе предвид и степента на 3 обществена опасност на подсъдимия, която не е висока, предвид на това, че същият не е осъждан към момента на деянието, както и предвид направените от него самопризнания в хода на ДП, способствали за разкриване на обективната истина по делото. Взеха се предвид причините и подбудите за извършване на престъплението, както и механизмът на извършването му. При тези фактически констатации, съдът прие, че в случая са налице многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства - необременено съдебно минало към момента на деянието, критично отношение към деянието, самопризнания в хода на ДП, възрастта на подсъдимия, същевременно съдът прие, че й найлекото, предвидено в закона наказание за извършеното от подсъдимия престъпление се явява несъразмерно тежко за извършеното престъпление и определи наказание на подсъдимия при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК - под най-ниския предел на наказанията лишаване от свобода и глоба, предвидени в нормата на чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца и глоба в полза на държавата в размер на 255.65 евро.