Решение № 97 от 31.10.2019, Окръжен съд - Шумен

Р

Е Ш Е

Н И Е

№……..

31.10.2019 г. гр. Шумен.

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

Шуменския окръжен съд наказателен състав

На тридесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година В открито съдебно заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОФИЯ РАДОСЛАВОВА

ЧЛЕНОВЕ : НЕЛИ БАТАНОВА

ДИМЧО ЛУКОВ

Секретар

: Станка Ангелова

Прокурор

:Орлин Куздов като разгледа докладваното от съдия София Радославова

ЧНД

№ 364 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 1 – ал. 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРФОРНФС/.

Образувано е по искане на Centraal Justitieel

Incassobureau, Кралство Нидерландия за признаване и изпълнение на решение № 01-249282-17 от 27.06.2018 г., в сила от 13.11.2018 г., за налагане на финансова санкция, постановена от Окръжен съд – Източен Брабант по отношение на българския гражданин А.Т.И., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че искането е основателно и следва да бъде уважено.

Засегнатото лице А.Т.И., редовно призовано се явява лично. Изразява становище, че е запознат с наложената санкция и желае да я плати.

Шуменския окръжен съд като взе предвид доказателствата по делото и като се съобрази със становищата на страните, намира за установено следното:

С решение № 01-249282-17 от 27.06.2018 г., влязло в сила на 13.11.2018 г. на Окръжен съд – Източен Брабант, Кралство Нидерландия, по отношение на българския гражданин А.Т.И. е наложена финансова санкция в размер на 225,00 евро за извършено административно нарушение на 12.11.2017 г. – за притежание на оръжие от категория I – сгъваем автоматичен нож с размери /прибран - 11,5 см., отворен - 20 см./, установено при проверка за сигурност на летище Айндховен.

Деянието представлява административно нарушение по чл.13, параграф 1, във вр. с чл.52 , параграф 5 от Нидерланския закон за оръжията и боеприпасите.

Шуменският окръжен съд намира, че решението представено за признаване и изпълнение представлява решение за налагане на финансова санкция по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като е влязъл в сила в държава- членка на Европейския съюз акт за налагане на задължение за плащане на глоба. Горепосочения акт е издаден в държава- членка на Европейския съюз, от съдебен орган, компетентен да налага парични санкции.

В съответствие с изискването на чл. 4, ал. 1 от същия закон заверено копие от решението е придружено от удостоверение по член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции по образец съгласно приложения № 1 и № 2 от същия закон. Удостоверението е издадено и подписано на 17.10.2019 г., преведено е на български език, а неговото съдържание е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава на Кралство Нидерландия.

Шуменския окръжен съд намира, че е компетентен орган да признае решението за налагане на финансова санкция, издадено в друга държава- членка на Европейския съюз – Кралство Нидерландия, по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 31, ал.

1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, тъй като е окръжен съд по местоживеенето и обичайното пребиваване на засегнатото лице.

Съдът намира, че решението за налагане на финансова санкция по отношение на засегнатото лице А.Т.И. следва да бъде признато и изпълнено на територията на Република България, тъй като е постановено в съдебно производство в държава- членка на Европейския съюз и се отнася до деяние, което съставлява нарушение и по българското законодателство, независимо от елементите на състава му по законодателството на издаващата държава и лицето, срещу което е постановено решението за налагане на финансова санкция има местоживеене и обичайно пребиваване на територията на Р България.

Съдът намира, че изпратеното решение за налагане на финансова санкция следва да бъде признато и изпълнено на територията на Република България и поради това, че не са налице основанията по чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС за отказ за признаване и допускане на изпълнението на решението :

1.Представеното удостоверение по член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на взаимно признаване на финансови санкции е пълно и отговаря на решение от 27.06.2018 г., в сила от 13.11.2018 г., за налагане на финансова санкция, постановено от Окръжен съд – Източен Брабант, Кралство Нидерландия;

2.Липсват доказателства, че срещу осъденото лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансова санкция;

3.Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не са отнася за деяние, подсъдно на български съд;

4.Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо;

5.Решението не се отнася за деяния, които : а/ по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Р.Б., или б/ са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния;

6.Наложената финансова санкция не е по-малко от 70 евро или левовата равностойност на тази сума;

7.Решението се отнася за деяние, което представлява административно нарушение и по българското законодателство – чл.185, ал.1, във вр. с чл.60, ал.1, т.1 от ЗОБВВПИ;

8.Решението не е постановено срещу физическо лице, което по българското законодателство поради възрастта си не носи наказателна отговорност и не подлежи на наказателно преследване за деянията, които обосновават решението;

9.От представеното удостоверение е видно, че засегнатото лице А.Т.И. не се е явило лично на съдебния процес, но е било уведомено за правото си да обжалва решението.

На основание чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 1, т. 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, тъй като решението за налагане на финансова санкция се отнася до парична сума – глоба в размер на 225,00 евро, съдът следва да определи равностойността на сумата в български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на решението –27.06.2018 г. От приложената справка за официалния фиксинг на БНБ за 27.06.2018 г. е видно, че фиксираният курс на 1 евро е 1.95583 лева или равностойността на 225,00 евро е 440,06 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 7, т. 1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, Шуменският окръжен съд Р

Е Ш И :

ПРИЗНАВА решение № 01-249282-17 от 27.06.2018 г., в сила от 13.11.2018 г., постановено от Окръжен съд – Източен Брабант, Кралство Нидерландия по отношение на българския гражданин А.Т.И., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, с което му е наложена финансова санкция в размер на 225,00 евро, равностойна на 440,06 български лева, по курса на БНБ за деня на постановяване на решението – 27.06.2018 г.

На основание чл. 36, във връзка с чл.

22, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС решението за налагане на финансова санкция, постановено от Окръжен съд – Източен Брабант, Кралство Нидерландия, да се изпрати ведно с препис от настоящото решение на ТД на НАП- гр.Варна, офис гр. Шумен за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК.

На основание чл. 38, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗПИИРКОРНФС незабавно да се уведоми компетентния орган на издаващата държава - Централно инкасаторско бюро към Министерство на правосъдието, Кралство Нидерландия, за признаването и изпращането на решението за налагане на финансова санкция на ТД на НАП- гр. Варна, офис гр.Шумен, както и за приключване на изпълнението на решението.

Копие от уведомлението до компетентния орган на издаващата държава да се изпрати и на министерство на правосъдието на Република България.

На основание чл.13 от ЗПИИРФОРНФС направените разноски по настоящото производство са за сметка на българската държава.

Решението може да бъде обжалвано пред

Апелативен съд- гр. Варна в 7-дневен срок от узнаване за постановяването му, като обжалването не спира изпълнението на решението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ

: 1.

2.