Решение № 133 от 16.12.2025, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Дулово, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил В. Николаев при участието на секретаря Ивелина В. Кънева като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Гражданско дело № 20233410100391 по описа за 2023 година

Производството е по чл.422, вр. с чл.415 от ГПК.

Депозирана е искова молба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД /с предишно наименование „****” ЕООД, ЕИК ****, против Д. В. Д., ЕГН **********, за установяване дължимостта на сумата от 3 000 лв. - част от главница в общ размер на 11 331.24 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателно изплащане на сумата, и сумата от 838.32 лв. - лихва за забава, дължима за периода от *** г. до **** г. Претендира и за заплащане на направените разноски по настоящото и по заповедното производство. Сочи, че на *** г. между „*** и **“ АД/с настоящо наименование „***“ АД/ като кредитор и ответника като кредитополучател е подписан договор за потребителски кредит в размер на 20 000 лв., който бил усвоен.

Кредитополучателят се задължил да заплати получената в заем сума, ведно с начислените лихви чрез 84 месечни погасителни вноски включени в погасителния план като крайният срок за погасяване е **** г. Ответникът не изпълнил задължението си за плащане на месечни вноски. След усвояване на кредита погасил част от месечните вноски, след което преустановил плащанията. Кредитът станал изцяло изискуем на **** г.

На**** г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Юробанк България“ АД и „КОЛЕКТ БГ“ АД /с предходно търговско наименование - „****“ ЕАД/, по силата на който задължението на ответника Д. В. Д., произтичащо от Договор за потребителски кредит № ****от **** г., е изкупено от „***“ АД /с предходно търговско наименование - „****“ ЕАД.

На основание сключен Договор за прехвърляне на парично вземане (цесия) от *** г. между „****“ АД /с предходно търговско наименование - „****“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕАД, задължението на ответника Д. В. Д., произтичащо от Договор за потребителски кредит №*** от **** г., е изкупено от ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

На ответника е изпратено уведомително писмо за прехвърляне на вземането. Писмото не е връчено на ответника и е върнато като непотърсено. Подадено е заявление пред РС – Дулово за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в производството, по което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № ****г. на РСДулово, срещу която е постъпило възражение.

1

В предоставения срок ответникът чрез представител депозира отговор. Намира исковете за допустими, но неоснователни. Оспорва посочения общ размер на задължението, като представя банково извлечение за извършените плащания към кредитора. Оспорва и начислената лихва за забава в размер на 838,32 лв. като незаконна. Прави възражение за изтекла погасителна давност на задължението. Твърди, че не е надлежно уведомен за цесията и предсрочната изискуемост на кредита. Изцяло оспорва редовността на цесиите и тяхното надлежно съобщаване на длъжника. Такъв опит за съобщаване бил направен едва на **** г., т. е. повече от две години след извършване на прехвърлянията. Неоснователно и недопустимо било позоваването от ищеца на чл.19 от „процесния договор“, т. е. договор за потребителски кредит № *** от *** г., сключен между „****“ АД и ответника Д. Д.. Тази клауза касаела отношенията между първоначалния кредитор и длъжника, но не и цесионера, който следва, след като е бил упълномощен от първоначалния кредитор, да изпълни императивните разпоредби на чл.99 от 33Д. Сочи, че прехвърлими са вземанията, но не и клаузите от договора за потребителски кредит. Счита, че извършените цесии нямат действие спрямо него и предявените искове следва да се отхвърлят. Моли да бъдат отхвърлени исковите претенции на ищеца като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства:

На **** г. е сключен договор за банков кредит № **** г. между „****” АД като кредитор и ответника като кредитополучател, по силата на който на ответника е предоставен банков кредит в размер на 20 000 лв., предназначен за предсрочно погасяване на задължения по договор за кредит *** от **** г., за предсрочно погасяване на задължения по ДПК № **** г. сключен с „*****” АД и за предсрочно погасяване на задължения по договор за кредитна карта *** с № *****, сключен с ***** ЕАД, при фиксирана годишна лихва в размер на 13.20% и ГПР 13.43%. Ответникът следвало да погасява кредита съгласно приложения погасителен план на месечни вноски с последна погасителна вноска – ***** г.

На основание сключен Договор за прехвърляне на парично вземане (цесия) от *** г. между „***“ АД /с предходно търговско наименование - „******“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕАД, задължението на ответника Д. В. Д., произтичащо от Договор за потребителски кредит № *** от**** г., е изкупено от ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД. На ответника било изпратено уведомително писмо за прехвърляне на вземането на ищеца, което не е връчено и върнато като непотърсено. Ищецът подал заявление пред РС-Дулово по чл.410 от ГПК, в производството по което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № ***** г. на ДРС, срещу която е постъпило възражение.

Според изготвеното по делото заключение на вещото лице по съдебно-счетоводна експертиза е видно, че на ответника е предоставен банков кредит в размер на 20 000 лв. със срок на издължаване 84 месеца, т. е. до *** г. при месечна погасителна вноска в размер на 351.37 лв. Датата, на която ответникът е направил последна вноска е*** г., когато е погасена падежирала главница към **** г. в размер на - 235.96 лв. и 100.73 лв. за просрочени лихви по редовни главници към *** г. Задълженията към **** г. са в размер на 11 331.24 лв. главница и 2 236.71 лв. - договорна лихва и 1 308.49 лв.. Размерът на лихвата за забава за периода от *** г. до ****г. /датата преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК/ върху претендираната главница от 3 000 лева е 838.32 лв. Съдът намира заключението за обективно пълно, компетентно, неоспорено, поради което го кредитира.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният установителен иск е допустим. Съгласно чл.415 ГПК, след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят предявява установителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение.

Между „****” АД и ответника е сключен договор, по силата на който е предоставил на ответника сума в размер на 20 000 лв., усвоена на **** г. Вземането на банката е прехвърлено на ищеца на **** г. с договор за цесия, за което на ответника е изпратено уведомително писмо, което е върнато като непотърсено. Ответната страна е надлежно уведомена за прехвърляне на вземането с връчването на исковата молба.

2

Съгласно практиката на ВКС, предишният кредитор има право да упълномощи новия кредитор да извърши съобщаване до длъжника като негов пълномощник (в този смисъл Решение №137/2.06.2015г., постановено по гр.д.№5759/14г. на III г.о. на ВКС).

В случая е налице надлежно съобщаване на длъжника с връчване на исковата молба приложено уведомление за извършена цесия, макар и дотогава невръчено на длъжника и поражда действие за него, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

По договора са останали дължими плащания, видно от заключението на вещото лице.

Настъпилата изискуемост на вземането по договора е съобщена на ответника, същият е търсен на посочения в договора адрес, но не е намерен като неполучаването в случая се презумира, съгласно чл.19 от договора, тъй като не е изпълнил задължението при промяна да съобщи новия си адрес. Освен това към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – **** г. е настъпил падежа на задължението, поради което съдът намира, че ответникът дължи на ищеца изчислените от вещото лице суми за главница и лихва за забава.

По отношение на възражението на ответника за изтекла погасителна давност, съдът намира същото за неоснователно. Съгласно чл.114 от ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Видно от приложения по делото погасителен план най-късната вноска за главница е с падеж ** г., от която дата е започнала да тече общата петгодишна давност. От настъпилия падеж – *** г., от който следва да се изчислява срока предвиден в чл.110 от ЗЗД, до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – *** г., давността за дължимите суми не е изтекла. Претенциите по договор за банков кредит обаче не са за периодично плащане по смисъла на чл.111, б. „в” от ЗЗД. При договора за заем е налице неделимо плащане и договорното връщане на заема на погасителни вноски не го превръща в договор за периодични платежи, а представлява частични плащания, като в този смисъл е и практиката на ВКС.

В случая е приложим общия петгодишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД, който по изложените по-горе съображения не е изтекъл към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.

Относно размера на исковата претенция съдът кредитира изцяло изготвената съдебно-счетоводна експертиза. Тя съдържа подробен анализ и информация на движението на сумите по процесния договор за кредит.

С оглед горното, следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното вземане, произтичащо от договор за кредит, по отношение на което по- рано е била издадена заповед за изпълнение.

Следва да се отбележи, че установяване на дължимостта на присъдената със заповедта за изпълнение договорна лихва не се претендира, поради което съдът не дължи произнасяне в тази част със съдебния си акт.

По разноските:

Разноски се претендират и от двете страни. С оглед изхода на спора, на ищеца следва да бъдат присъдени направените по настоящото производство разноски, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, съобразно уважената част от иска в общ размер на 716.77 лв. (ДТ - 76.77 лв., адвокатско възнаграждение – 240.00 лв. и възнаграждение за вещо лице – 400.00 лв.).

Държавната такса до размера от 185.97 лв. се явява недължима от ответника, с оглед размера на исковата претенция и не следва да се присъжда.

Съгласно т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство. Ответникът следва да заплати на ищеца и сумата от 316.77 лв. за разноските по ч. гр. д. № *** г. по описа на РС-Дулово, съразмерно уважената претенция.

На ответника разноски не следва да се присъждат.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.235 от ГПК, Дуловският районен съд РЕШИ:

Признава за установено по отношение на Д. В. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес:

3

****, ул. „***“, № ***, обл. ****, че дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ********, сумата от 3 000 /три хиляди/ лева – частична главница от 11 331.24 лв., дължима по Договор за потребителски кредит № ***** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – **** г. до окончателно изплащане, сумата от 838.32 лв. /осемстотин тридесет и осем лева и тридесет и две стотинки/ – лихва за забава за периода от *** г. до **** г., за които суми е издадена Заповед № ***** г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. дело № **** г. по описа на РС-Дулово.

ОСЪЖДА Д. В. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: ******, да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: *********, сумата от 716.77 лв. /седемстотин и шестнадесет лева и седемдесет и седем стотинки/ - направени разноски по гр. дело № ***** г. по описа на РС-Дулово, както и сумата от 316.77 лв. /триста и шестнадесет лева и седемдесет и седем стотинки/ - направени разноски по ч. гр. д. № ***** г. по описа на РС-Дулово.

Решението подлежи на обжалване пред Силистренския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________

4