Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11109 от 10.06.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 68899/2024
Вид
Решение № 11109
Подписан
10.06.2025
Състав
КОНСТАНТИН АЛЕКСАНДРОВ КУНЧЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 11109 гр. София, 10.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20241110168899 по описа за 2024 година

Настоящото производство е образувано по искова молба с входящ номер № 371794/19.11.2024 г., депозирана от Г. Л. А., с ЕГН **********, срещу „ГХБ” ООД, с ЕИК *** Предявеният иск е с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 70 000 лв. в полза на ищеца, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, възникнали вследствие на трудова злополука, настъпила на 19.02.2024 г., както и сумата от 3337,46 лв, представляваща причинени на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение. Претендира се и законната лихва върху стойността на обезщетенията от датата на увреждането - 19.02.2024, до датата на окончателното им изплащане, както и стойността на направените съдебни разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение.

В исковата молба се твърди, че по силата на трудов договор № 63583 от 01.08.2023 г. е постъпил на работа при ответника на длъжност „Оперативно надземно обслужване”, с работно място летище София. На същата дата между лицата бил сключен втори трудов договор за полагане на допълнителен труд на длъжност „Оператор, самолетообслужваща техника”. Ищецът посочва, че на 19.02.2024 г. по време на работа е претърпял трудова злополука, призната за такава с разпореждане на НОИ № 35157/06.03.2024 г. Навежда твърдения, че злополуката е настъпила, докато изпълнява служебните си задължения на работното си място, когато при обслужване на самолет - включване на агрегат, усуква десния си крак, вследствие на което получава контузия на коляното. Пояснява, че след инцидента е транспортиран в УМБАЛ „ Св. Анна”, където е бил прегледан и му е направена рентгенова снимка, от която е установено счупване на капачката. След прегледа са му предписани болкоуспокояващи и кракът му е бил обездвижен с шина. Твърди се, че е установено разкъсване на менискус и на кръстни връзки на колянна става на десния крак.

Посочва, че вследствие на злополуката е претърпял операция в СБАЛТОСМ „Проф. д-р Димитър Шойлев”, при която му е поставена метална пластина в коляното. Твърди, че в периода от злополуката до 16.10.2024 г. е бил в болничен поради временна неработоспособност. Твърди, че е издадено експертно решение № 05145 от 162 от ТЕЛК на 01.10.2024 г., с което се констатира ограничение в обема на движението на дясна колянна става. Ищецът посочва, че следствие на злополуката изпитвал силни болки и страдания и не можел да се обслужва сам. Лечението му е продължило девет месеца, като към момента на предявяване на исковата молба не се е възстановил напълно - изпитва болки при интензивно натоварване на краката си. Има белег на крака в размер на 6 см, който нарушава нормалния му начин на живот. Счита, че предвид обстоятелството, че 1 увреждането е настъпило по повод изпълнение на трудовите му задължения, ответникът следва да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки и страдания от травматичното увреждане, в размер на 70 000 лв., както и за имуществените вреди - разноски за лечението, в размер на 3337,46 лв.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба с входящ номер № 35884/03.02.2025 г., депозиран от ответника „ГХБ” ООД, като претенцията на ищеца се оспорва като неоснователна. Ответникът не оспорва, че към датата на процесното събитие ищецът е работил на посочената длъжност, както и че на 19.02.2024 г. последният действително е претърпял трудова злополука - усукване на крака, в резултат на която е получил травма на коляното. Релевира възражение за допусната от страна на работника груба небрежност, с твърдение, че се е обърнал рязко и невнимателно настрани, като така сам е довел до настъпването на травмата. Навеждат се твърдения, че работодателят няма вина за злополуката.

Посочва се, че ищецът е претърпял предходна оперативна интервенция и че установените в заключението от магнитнорезонансното изследване изменения в колянната става са вследствие от тази интервенция. В тази връзка, ответникът твърди, че уврежданията, болките, белегът и ограничението в обема на движение на ставата не са пряка и непосредствена последица от трудовата злополука, тъй като са били налице и преди нея. Оспорва твърдението, че белегът пречи на нормалния живот на ищеца, тъй като същият е с малък размер и на трудно видимо място. Прави възражение с правно основание чл. 200, ал. 4 КТ, като твърди, че ищецът е получил обезщетение от застрахователно дружество за претърпяната злополука. Поддържа, че претендираният размер на обезщетение за претърпените неимуществени вреди е прекомерен с оглед характера на травматичното увреждане. Прави възражение с правно основание чл. 200, ал. 2, т. 1 КТ, тъй като ищецът със собствените си действия е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат и посочва, че размерът на претендираното обезщетение следва да бъде намален.

Съдът като разгледа поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и като взе предвид доводите на страните, на основание чл. 12 ГПК намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е налице правен спор по отношение на наличието на валидно възникнало трудово правоотношение, обективирано в Трудов договор № 3583/01.08.2023 г., по силата на който ищeцът Г. Л. А. е бил назначен на длъжност „Оператор наземно обслужване”, с код по НКПД 43235004. На същата дата между страните е сключен и втори Трудов договор за полагане на допълнителен труд при същия работодател, като ищецът е назначен на длъжност „Оператор самолетообслужваща техника”, с код по НКПД 83313007.

Не се спори и по отношение на обстоятелството, че на 19.02.2024 г. ищецът по време на изпълнение на трудовите си задължения - по-конкретно при включване на агрегат на самолет на авиокомпания „WIZZ AIR”, на стоянка № 28, е претърпял трудова злополука, изразяваща се в разкъсване на менискус на дясна колянна става.

С Разпореждане № 35157/06.03.2024 г., издадено от длъжностното лице инж. И. Богданов от Териториално поделение на НОИ - София-град, на основание чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване декларираната от осигурителя „ГХБ” ООД злополука с входящ номер № 5101-21-269 от 01.03.2024 г., станала с Г. Л. А., се приема за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО, тъй като видно от протокол № 22/28.02.2024 г. за разследване на злополуката от осигурителя, тя е станала по време и по повод на извършваната работа. Разпореждането не е обжалвано от заинтересованите лица в законоустановения срок, предвид което съдът приема, че същото е влязло в законна сила и прави извод, че характерът на осъществената злополука като трудова е установен по предвидения от закона ред, с надлежен административен акт.

Видно от представения по делото Медицински лист за преглед на пациент, издаден от МБАЛ „Св. Анна” - София АД, ищецът Г. Л. А. е постъпил в лечебното заведение на 20.02.2024 г. около 00:10 часа, като оплакванията му са се изразявали в рязка болка и невъзможност за движение 2 на десния долен крайник. Вследствие на извършен преглед от дежурен ортопед и рентгенография на колянната става е поставена диагноза „контузия на коляното”, като е назначена и медикаментозна терапия и имобилизация с турторна шина.

Към доказателствения материал е приложена и Епикриза от Отделението по спортна травматология и ортопедия към СБАЛТОСМ „Проф. д-р Димитър Шойлев” ЕАД, в което ищецът е постъпил на 11.03.2024 г. и е бил в болничен престой до 17.03.2024 г. Посочено е, че пациентът е настанен в отделението с оплаквания, изразяващи се в болка, ограничени движения и чувство за нестабилност в дясна колянна става, получени след торзионна травма по време на работа. След изготвяне на предоперативна експертиза е извършена оперативна интервенция - поставена е пластика на ПКВ на дясна колянна става.

След настъпване на травматичното увреждане на ищеца са издадени болнични листове за временна неработоспособност:

1. Болничен лист № Е20240182562 от 20.02.2024 до 04.03.2024 г.

2. Болничен лист № Е20240942422 от 05.03.2024 до 11.03.2024 г.

3. Болничен лист № Е20230484625 от 11.03.2024 до 15.04.2024 г.

4. Болничен лист № Е20241479342 от 16.04.2024 до 15.05.2024 г.

5. Болничен лист № Е20241479701 от 16.05.2024 до 14.06.2024 г.

6. Болничен лист № Е20241845690 от 15.06.2024 до 14.07.2024 г.

7. Болничен лист № Е20242199984 от 15.07.2024 до 13.08.2024 г.

8. Болничен лист № Е20242520729 от 14.08.2024 до 17.08.2024 г.

9. Болничен лист № Е20242844911 от 18.08.2024 до 16.10.2024 г.

Видно от представените фактури ищецът е извършил следните разходи във връзка с лечението на настъпилото телесно увреждане:

1. Фактура № 0000030394 от 09.04.2024 г., издадена от СБАЛТОСМ „Проф. д-р Димитър Шойлев” ЕАД - потребителска такса за рехабилитация на стойност 23,20 лв.

2. Фактура № 0000030288 от 15.03.2024 г., издадена от СБАЛТОСМ „Проф. д-р Димитър Шойлев” ЕАД - потребителска такса на стойност 34,80 лв.

3. Фактура № ********** от 24.02.2024 г., издадена от МДЛ „Спектър” ООД - МРТ на коляно на стойност 350,00 лв.

4. Фактура № 0000030912 от 19.08.2024 г., издадена от СБАЛТОСМ „Проф. д-р Димитър Шойлев” ЕАД - Рентгенографии на стойност 18,00 лв.

5. Фактура № 0000030261 от 11.03.2024 г., издадена от СБАЛТОСМ „Проф. д-р Димитър Шойлев” ЕАД - избор на екип на стойност 450 лв.

6. Фактура № 0000030289 от 15.03.2024 г., издадена от СБАЛТОСМ „Проф. д-р Димитър Шойлев” ЕАД - импланти ПКВ на стойност 2200,00 лв.

7. Фискални бонове за заплатени медикаменти и медицински консумативи на стойност 261,46 лв.

Посочените разходи са на обща стойност 3337,46 лв.

По делото е приложено Удостоверение от „Дженерали Застраховане” АД, видно от което между застрахователното дружество и ответника „ГХБ” ООД е сключен договор за Групова застраховка „Задължителна трудова злополука” с полица № 0111240126000001, с начало 00:00 часа на 01.01.2024 г. и край 24:00 часа на 31.12.2024 г. Посочва се, че във връзка с настъпила на 19.02.2024 г. трудова злополука със застрахованото лице Г. Л. А. и образувана ликвидационна преписка № 211805469 от застрахователя са изплатени следните суми: на 01.08.2024 г. е изплатена сума в размер на 1256,47 лв. (застрахователно обезщетение, дължимо за 146 дни по риска „временна загуба на работоспособност вследствие на трудова злополука за периода от 20.02.2024 г. до 14.07.2024 г.), а на 16.08.2024 г. - сума в размер на 251,30 лв. (допълнително застрахователно обезщетение, дължимо за 30 дни по риска „временна загуба на работоспособност вследствие на трудова злополука за периода от 15.07.2024 г. до 13.08.2024 г.).

3

Във връзка с релевираните от ответника твърдения по отношение на наличието на предходно хронично здравословно увреждане на ищеца, което е съществувало преди настъпване на процесната трудова злополука и е допринесло за нейното осъществяване, е представен болничен лист № Е20232979504 за периода от 19.11.2023 до 28.11.2023 г., видно от който ищецът в домашноамбулаторен режим на лечение поради ставна болка.

С определение № 12636/17.03.2025 г. съдът допуска изслушването на съдебно-медицинска експертиза по реда на чл. 195, ал. 1 ГПК, която чрез медицински преглед на ищеца следва да даде отговор на поставените в исковата молба и отговора въпроси, а именно: какви травматични увреди е получила ищеца вследствие на процесната трудова злополука и какъв е техният характер и медико-биологична характеристика; какво лечение е предприето; какъв е периодът на възстановяване на уврежданията и за какъв период са болките и страданията; какво е сегашното състояние на ищеца и има ли невъзстановени увреди; каква е перспективата за в бъдеще на ищеца; направени ли са посочените в исковата молба разходи във връзка с лечението на травматичните увреждания; има ли е пострадалото лице заболяване в областта на коляното преди настъпване на трудовата злополука.