Решение № 260 от 02.12.2025, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. Монтана, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА Административно наказателно дело № 20251630201042 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.340 от НПК във връзка с чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 25-0996-000833/ 04.07.2025г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана на Г. М. Г. от град Монтана е наложено административно наказание глоба в размер на 20.00 лева на основание чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП, както и глоба в размер на 50.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП.

Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал Г. М.

Г., който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. В съдебно заседание пълномощникът му развива доводи, че не е извършил нарушенията, не е имал умисъл за извършване на нарушението по чл.123 от ЗДвП, както и че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли съда да постанови решение, с което отмени НП, като незаконосъобразно. Не се претендират разноски по делото.

Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема 1 становище по жалбата.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на пълномощникът на жалбоподателя посочени в жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С акт за установяване на административно нарушение е констатирано, че жалбоподателя Г. на 18.06.2025г. в 18.00 часа в град Монтана, ж.к.„Младост”, пред вход „Б“, като водач на лек автомобил „НП” с рег.М ХХХХВС при маневра „движение на заден ход“ не се съобразява с паркирания лек автомобил „Ауди А3“ с ДКН ХХХХХХ и го блъска в задна лява част, с което реализира ПТП с материални щети. Водачът напуснал ПТП и не е изчакал пристигането на органите на МВР. Същият е установен по-късно през деня – в 19 часа на постоянния си адрес в град Монтана.

Актосъставителя П. Р. А. и свидетеля по установяване на нарушението П.

З. П. приели, че жалбоподателя е допуснал нарушение на чл.40 ал.1 от ЗДвП движи се на заден ход, без да се е убедил, че няма да създаде опасност за другите участници в движението- ПТП, нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП - не спира и не установява последиците от ПТП.

При предявяването на акта на жалбоподателя не направил писмени възражения. Не е направил такива и в срока по чл.44 от ЗАНН.

Административнонаказващият орган въз основа на акта за установяване на административното нарушение издадал атакуваното наказателно постановление, в което изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответното наказание.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство.

2

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е частично основателна, поради следните съображения:

Жалбоподателят оспорва констатациите отразени в АУАН и НП.

Пълномощникът на жалбоподателя навежда доводи, че липсва умисъл за извършеното нарушение по чл.123 от ЗДвП, както и че са допуснати процесуални нарушения при издаването на НП. Твърди, че не е извършил нито едно от двете нарушения, за които е наказан.

При извършената цялостна проверка за допуснати процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство съдът не установи наличие на такива. Атакуваното наказателно постановление е издадено в законоустановените срокове в ЗАНН. Деянието е извършено на 18.06.2025г, а НП е издадено на 04.07.2025г, издадено е от компетентен орган.

Съдът намира, че жалбоподателя, като водач на МПС при управлението на същото е бил длъжен при движение на заден ход да прецени съответната ситуация, както и налице ли е опасност от причиняване на ПТП. Ето защо съдът намира, че правилно и законосъобразно е възведено поведението му като нарушение на чл.40 ал.1 от ЗДвП и му е вменена административно наказателна отговорност на основание чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП.

Съдът намира, че в тази си част атакуваното НП е законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

По отношение на второто нарушението на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП съдът намира следното:

За съставомерността на деянието по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП е необходимо от обективна страна неизпълнение от водача на задълженията му по чл.123 от ЗДвП, като участник в пътнотранспортно произшествие.

От субективна страна е необходимо това неизпълнение да се дължи на съзнателно поведение на субекта на нарушението. В тежест на наказващия орган е да докаже наличието на съставомерните елементи, в т.ч. субективния елемент на нарушението, което може да бъде извършено само при пряк умисъл.

Според дефиницията, дадена с нормата на § 6, т.30 от ДР на ЗДвП, „пътнотранспортно произшествие“ е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или 3 смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Следователно, за да се приеме, че е осъществен съставът на нарушението по чл. 175, ал.1 т.5 от ЗДвП, е необходимо водачът съзнателно да не е изпълнил някое от задълженията по чл.123 от ЗДвП, след като е възприел настъпилия противоправен резултат, изразен в някоя от посочените от § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП последици. От данните по делото е видно, че в случая жалбоподателят е напуснал мястото на произшествието. Самият той твърди, че не е разбрал, че е имало съприкосновение между неговия автомобил и другия спрял автомобил. В този смисъл е и реакцията му при установяването му от органите на полицията – показанията на св.П. дадени в съдебно заседание, л.18, гръб от делото „… Когато му обяснхме, че е станал е участник в ПТП се учуди…“. Тези обективни данни за деянието по недвусмислен начин сочат липса на представи в съзнанието на водача относно обстоятелствата, относими към съставомерните признаци на нарушението по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.

Жалбоподателят не е имал причина да напусне ПТП и да се укрие. От показанията на свидетеля А. и свидетеля П. се установява, че щетите са незначителни, минимални-само охлузване на задната броня на паркираното МПС.

Ето защо съдът приема, че деянието е субективно несъставомерно и жалбоподателят неоснователно е санкциониран, поради което наказателното постановление в тази му част следва да бъде отменено.

Разноски по делото не се претендират, поради което съдът не обсъжда и въпроса за тяхното възстановяване.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 от ЗАНН Районен съд - Монтана

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0996-000833/ 04.07.2025г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана, в ЧАСТТА, с която на Г. М. Г. от град Монтана е наложено административно наказание глоба в размер на 20.00 лева на основание чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

4

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 25-0996-000833/ 04.07.2025г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана, в ЧАСТТА, с която на Г. М. Г. от град Монтана е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 5