Определение № 293 от 21.07.2026, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 293 гр. К., 21.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно частно гражданско дело № 20265100500176 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.278 от ГПК.

Oбразувано е по частна жалба с вх. № 2676/11.03.2026 г., подадена от ЕАД Е.И., представлявано от управителя адв. Е.И., в лично качество и като пълномощник на А. Р. Р., против определение рег. № 248 от 23.02.2026 г., постановено по гр. д. № 178/2025 г. по описа на Районен съд – К., с което е оставено без уважение искането на ЕАД Е.И. по чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските.

Определението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се съображения, че цената на иска по делото е в размер на 12 032.18 лева; че съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредба №1 за възнаграждения за адвокатска работа /неправилно посочена от адв. И. като Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждение/, в случаите по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, полагащото се възнаграждение се определя от съда или органите на досъдебното производство съобразно критериите, предвидени в тази наредба.

За процесуално представителство по гражданско дело с цена на иска в размер 12 032,18 лева, съгласно Наредба № 1 се дължало възнаграждение в размер на 1 482,88 лв. без ДДС или 1 779,46 лева с ДДС, а първоинстанционният съд присъдил на страната възнаграждение в размер на 480,00 лева с ДДС. Счита, че аргументът, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в по-малък размер поради липса на фактическа и правна сложност, е неоснователен, доколкото подобен критерий не намира приложение при 1 изчисляването на дължимата държавна такса. По аналогия адвокатското възнаграждение, което също се определяло въз основа на цената на иска, съгласно Наредба № 1/2004 г., следвало да се разглежда по същия обективен начин. Евентуално основание за намаляване на адвокатския хонорар можело да съществува, но само ако претендираният размер значително надхвърлял обичайното възнаграждение за подобен род дела. В този случай съдът би могъл да направи преценка за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК - предвид обемът на извършената работа, броят на съдебните заседания, нуждата от правна квалификация и други релевантни фактори. Когато възнаграждението попадало в рамките на общоприетите и обичайни размери за съответния предмет и стойност на спора, неговото намаляване било необосновано. Така в настоящия случай било определено възнаграждение в размер на 400 лв. без ДДС, което било 90 % по-ниско от заложеното като критерии в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за адвокатските възнаграждения, която била изменена след Решение на СЕС и не определяла минимуми, а определяла критерии, по които съдът да се води при липса на уговорен размер между клиента и адвоката, или при направено възражение за прекомерност от другата страна. Сочи се в жалбата и, че въззивният съд при определяне на размера на адвокатското възнаграждение не е зачел член 101, пap. 1 ДФЕС, гарантиращ, че в интерес на потребителите икономическите оператори предприятия ще се конкурират като формират свободно своите цени /за настоящия съдебен състав буди недоумение позоваването на действие на въззивен съд, каквото в казуса до момента не е извършвано/. Определяйки произволно адвокатското възнаграждение в условията на неразумност и непропорционалност, съставът демонстрирал непознаване на основите на конкурентното право. Цитира практика на ВКС. Моли да се отмени Определение № 248/ 23.02.2026г., поставено по гр.дело № 178/ 2025г. по описа на Районен съд - К. като неправилно и незаконосъобразно и да се постанови съдебен акт, с който да бъде определено адвокатско възнаграждение съобразно цената на иска, в условията на разумност и пропорционалност.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по частната жалба - „П.К.Б.“ ЕООД.

За да се произнесе по частната жалба, въззивният съд съобрази следното:

2

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Производството по гр. д. № 178/2025 г. по описа на Районен съд – К. е образувано по искова молба, депозирана от А. Р. Р., чрез ЕАД Е.И., с която е предявен иск за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 40024588337, с цена на иска в размер на 12 032,18лв.

Към исковата молба е приложен договор за правна защита и съдействие от 27.01.2025г., сключен между ищцата А. Р. Р. и ЕАД Е.И. за процесуално представителство по делото, договорено безплатно на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.

Делото е разгледано в едно ОСЗ, без присъствие на ищцата или нейният процесуален представител, както и без присъствие на представител на ответника.

Постановено е Решение № 487/24.10.2025г., с което искът е уважен, като в частта му за разноските първоинстанционният съд е приел, че делото е с ниска степен на фактическа и правна сложност, поради което съгласно установената съдебна практика /формирана след постановяване на решение по дело С-438/2022на СЕС/, посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения служат само за ориентир при служебното определяне на възнагражденията, без да са обвързващи за съда, като определящи са действителната фактическа и правна сложност на делото, както и действително извършената работа; че извън исковата молба, от процесуалния представител на ищеца е депозирана една молба по хода на делото, в която са изложени съображения по същество на спора. При тези съображения и предвид размера на нищожния договор за потребителски кредит, съдът е приел, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 480 лева с ДДС и той съответства на принципите на пропорционалност и справедливост, както и на действително извършения обем на работа от процесуалния представител.

В срока по чл.248, ал.1 от ГПК с молба вх. № 12413/11.11.2025 г. ЕАД Е.И. – пълномощник на ищцата Р., е поискала районният съд да измени решението си в частта за разноските, като й се присъди адвокатско възнаграждение в размер, съобразен с Наредба №1 за възнаграждения за 3 адвокатска работа /неправилно посочена от същата като Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения/.

С обжалваното пред настоящата инстанция определение рег. № 248 от 23.02.2026 г., Районен съд – К. е отхвърлил искането, като е препратил към мотивите, изложени в съдебното решение. Допълнил е и, че делото е приключило в едно единствено заседание, на което процесуалният представител на ищеца не се е явил; делото е с ниска фактическа и правна сложност; исковата молба е бланкетна, идентична с други такива по множество образувани в РС-К. дела с идентичен предмет; не са извършвани никакви допълнителни действия или разходи от адвоката, които да налагат уважаване искането за разноски в по-висок размер, като противното би довело до необосновано висок и прекомерен размер.

При тези данни настоящият съдебен състав намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 81 ГПК съдът е длъжен да се произнесе и по искането за разноски с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция.

При наличие на отговорност на насрещната страна за разноски съгласно правилата на чл. 78 ГПК, както е в случая, за да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв е достатъчно по делото да се установи наличието на изявления за оказване на безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. Предвид решение на СЕС от 25.01.2024 г., постановено по дело C-438/22 г., при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл. 38 ЗАдв, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

При оказана безплатна правна помощ на страната, присъденото възнаграждение не съставлява присъждане на разноски по смисъла на чл. 78 ГПК, доколкото в случая до определянето им от съда реално все още не е извършено имуществено разместване между клиент и адвокат.

Възнаграждението за положения от адвоката труд е единно и като база за определянето му е материалния интерес по правния спор, съобразно престираната защита, която е в пряка връзка с фактическата и правна 4 сложност на делото - в случая такава не е налице. Именно предвид естеството на безплатната правна помощ, която не представлява отговорност за разноски п о чл. 78 ГПК, следва да се държи сметка и да не се допуска злоупотреба с това право на адвоката, осъществил безплатна защита. По дефиниция злоупотреба с право е действие в разрез с изискванията на фактическото упражняване на правото в противоречие с неговото предназначение и от обективна гледна точка то е налице тогава, когато се упражнява противно на неговата социална функция, а не за задоволяване на определен признат от закона интерес. В този смисъл, разноските по делото, и в частност такива за адвокатско възнаграждение, не следва да бъдат източник на неоснователно обогатяване за страната, в чиято полза е постановен крайния съдебен акт, респ. за неоснователно обедняване на загубилата страна, а следва да възстановят сторения в разумни граници разход за защита на правата на страните. Съдът не само не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба и да не допуска необосновано и непропорционално разместване на имуществени блага /в този смисъл Определение № 174/26.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 560/2021 г., 3 г. о., ГК/.

В случая фактическата и правна сложност на процесното първоинстанционно производство не е висока, като е депозирана една бланкетна искова молба и една молба по хода на делото. Това обуславя присъждането на адвокатско възнаграждение в приетия от районния съд размер, което се явява разумно и пропорционално, съобразено с вида, количеството и качеството на извършената адвокатска работа.

В обобщение, като е достигнал до същия краен резултат, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт, който е правилен и законосъобразен, поради което подадената срещу него частна жалба следва да се остави без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 2676/11.03.2026 г., подадена от ЕАД Е.И., представлявано от управителя адв. Е.И., против определение рег. № 248 от 23.02.2026 г., постановено по гр. д. № 178/2025 г. по 5 описа на Районен съд – К., с което е оставено без уважение искането на ЕАД Е.И. по чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6