Решение № 79 от 07.02.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Бургас, 07.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20222120202380 по описа за 2022 година

Образувано е по жалба на К. Н. У., ЕГН **********, против електронен фиш серия "К" № 4543780, издаден от ОДМВР-Бургас, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 400, 00 /четиристотин/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл.21, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата се прави искане за отмяна на атакувания електронен фиш поради неговата незаконосъобразност, свеждаща се в противоречието му с материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателката поддържа, че на 24.06.2022 г. личният й автoмобил е спрян за проверка от контролните органи и й е бил връчен процесният електронен фиш, в който е конкретизирано извършено от нея нарушение на 27.02.2021 г., във вр.с което противопоставя аргумент, че административно-наказателната й отговорност е ангажирана след изтичане на сроковете по чл. 34, ал. 1 ЗАНН. Извършва буквално тълкуване на заложената в в пар.6, т.65, б.“б“ от ДР на ЗДвП легална дефиниция на „мобилни автоматизирани технически средства и системи" ,считайки че в кумулативно единство законодателят е въвел изисквания относно тяхната прикрепеност към превозно средство или временно разполагане на участък от пътя, и към начина на установяване на нарушенията - в присъствието на контролен орган, което тълкуване аргументира в контекста на възражението си за неприложимост на разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП.

В съпроводителното писмо, с което материалите по административнонаказателната преписка са изпратени в съда, се излагат съображения, че електронният фиш е издаден при спазване изискванията на материалния и процесуалния 1 закон и се прави искане за потвърждаването му.

В съдебно заседание жалбоподателката К. У., поддържа заявените в жалбата възражения, очертавайки,че липсата на дата на съставяне на фиша е съществен порок, препятстващ формирането на становище за спазване на давностния срок по чл.34, ал.1 ЗАНН. Противопоставя съображения, рефериращи към несигурност и нестабилност от гл.т. на събраните доказателства,, дали фишът е издаден за нарушение, извършено именно от нея в качеството и на водач на автомобила, т.к. от снимковия материал е видимо,че тя стои вдясно на водача.

Въззиваемата страна – ОДМВР-Бургас, редовно уведомена, не изпраща представител.

По допустимостта на жалбата:

Сезиращият настоящата инстанция документ е процесуално допустим, доколкото е подаден от наказаното физическо лице и срещу подлежащ на обжалване електронен фиш.

По делото са налични писмени доказателства /л.13, гръб/ , материализирани в извлечение от информационна система на ОДМВР-Бургас, с-р Пътна полиция, за датата на връчване на електронния фиш- 24.06.2022 г., поради което съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 ЗДвП.

Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалвания електронен фиш, в параметрите на поставените нормативни изискванията в чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 27.02.2021 г. в 16: 11 часа жалбоподателката К. У. управлявала собствения си лек автомобил марка "Пежо", модел "207" с рег. № *** в гр.Бургас по ПП I-9, км249+100 с посока на движение от ПВ „Юг“ към КПП-3. Към 27.02.2021 г. в горепосочения пътен участък максимално разрешената скорост на движение била 50 км/ч, която била сигнализирана и с пътен знак "В26", но независимо от това жалбоподателката управлявала автомобила със скорост от 84 км/ч при отчетен толеранс – 3км/ч.

Спазването на режима на скоростта в посочения участък на 27.02.2021 г. в диапазона 16.10-17.10 ч. се контролирало с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M 510, временно разположена на участък от пътя. Мобилната система за видеоконтрол TFR1-M с идентификационен № 510/07, представлява одобрен тип средство за измерване, вписано под номер 4835 в държавния регистър на одобрените типове средства за измерване, и била преминала проверка на техническата изправност на 04.02.2021 г. със заключение, че съответства на одобрения тип.

Въз основа на установеното от мобилната система за видеоконтрол бил издаден електронен фиш серия "К" № 4543780, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП на жалбоподателката било наложено административно наказание "глоба" в размер на 400, 00 /четиристотин/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП.

2

Очертаните фактически положения съдът прие за изяснени на база анализа и оценката на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, сред които инкорпорираните по реда на чл.283 НПК писмени доказателства: заповед № 8121з931/30.08.2016 г. на Министъра на вътрешните работи справка за собственост на лек автомобил с рег. № ***, протокол от проверка на мобилната система за видеоконтрол TFR1M № 2-4-21 от ГД“НП“ Сектор „управление на собствеността“- полицейска техника , удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, издадено от Български институт по метрология, протокол за използване на АТСС за контрол на скоростта рег. № 769р-4549/02.03.2021 г. с начало на работа 16.10 и край на работа 17.10 ч. на 27.02.2021 г., обективиращ установяването на 27 нарушения от АТСС, отговор от зам.кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие на Община Бургас“, ведно със схема за организация на движението, видно от който на път I-9 КПП, в участъка пътен възел „Юг“ с посока на движение към КПП3, Община Бургас има поставен пътен знак Б26 вещественото доказателствено средство – снимка № 18040, TFR-1-M №510. Съобразно разпоредбата на чл.

189, ал. 15 ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес.

Съдът оцени писмената доказателствена съвкупност като вътрешно съгласувана, убедителна и надеждна доказателствена основа на изводи относно фактите и намираща се в кореспондиращо съотношение с приобщеното веществено доказателствено средство.

С оглед на изложеното съдът кредитира изцяло вещественото доказателствено средство –снимка № 18040, TFR-1-M №510, от която се установява регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост, като кадърът на заснемане е в ракурс приближаващи и обхваща именно лек автомобил марка "Пежо", модел "207" с рег. № *** в гр.Бургас, управляван от жалбоподателката, в който контекст несъстоятелно е възражението за възможно заснемане на друг автомобил.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът формира вътрешното си убеждение,материализирано в следните правни изводи:

Атакуваният електронен фиш е издаден в предвидената от закона писмена форма, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред. Електронен фиш серия "К" № 4543780, издаден от компетентна държавна институция – ОДМВР-Бургас и съдържа всички реквизити, изискуеми съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Изчерпателно лимитирания занокодателен минимум реквизити е в значително по-стеснен спектър в сравнение с изискуемите при наказателните постановления, които същевременно са достатъчни, когато се касае за нарушение, 3 установено с автоматизирано средство за контрол.

Неоснователно е централното защитно възражение относно неспазване на давностните срокове по чл. 34, ал. 1 ЗАНН, доколкото сроковете по чл. 34 ЗАНН в производството по издаване на електронен фиш са неприложими, тъй като те регламентират сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП. В ТР № 1/26.02.2014 г. на ВАС стриктно са диференцирани правните характеристики относно форма съдържание, реквизити и ред за издаване на наказателното постановление и АУАН от елекетронния фиш, като е прието,че:

"Съкратеното производство за административнонаказателна отговорност чрез издаване на електронен фиш, въведено в чл. 189, ал. 4 ЗДвП, е изключение от общите правила на ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с НП (...) Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. " Разпоредбата на чл. 189, ал. 14 ЗДвП препраща към ЗАНН за неуредените случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и фишове и по изпълнението на наложените наказания, но в настоящия случай не се касае за непълнота в нормативната уредба, а за изключение от общите правила на административнонаказателното производство, регламентирани в ЗАНН (така и Решение № 7996/06.12.2019 г. по адм. дело № 10164/2019 г. на АССГ и Решение № 7163 от 22.11.2019 г. по адм. дело № 7061/2019 г. на АССГ).

В случая не са изтекли сроковете на относителната давност (чл. 11 ЗАНН вр. чл.

81, ал. 2 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК) и на абсолютната давност (чл. 11 ЗАНН вр. чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК) за погасяване на административнонаказателното производство.

Спазени са изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В материалите по административнонаказателната преписка е приложен протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система по образец съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.

От писмените доказателства се установява, че контролът на скоростта в съответния пътен участък на 27.02.2021 г. е осъществяван от мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с идентификационен № 510/07, представлява одобрен тип средство за измерване, вписано под номер 4835 в държавния регистър на одобрените типове средства за измерване, и е преминала проверка на техническата изправност на 04.02.2021 г. със заключение, че съответства на одобрения тип.

От отговора от зам.кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие на Община Бургас“, ведно със схема за организация на движението, е видно че в процесния участък Път I-9, в участъка пътен възел „юг“- движение от ПВ „Юг“ с посока на движение към КПП-3 е действало общото ограничение на скоростта за превозни средства от категория 4

„В“ в населено място, което е било сигнализирано и с пътен знак "В26" - 50 км/ч.

Съдът намира, че от вещественото доказателствено средство - снимка № 18040, TFR-1-M №510, намиращо се в смислово-информационен синхрон с писмените доказателства, по несъмнен начин се установява и конкретната величина на превишението на скоростта на движение на лекия автомобил. От вещественото доказателствено средство се установява, че измерената скорост на движение на лекия автомобил е 87 км/ч. От протокола за техническа проверка на мобилната система се установява стойността на относимата възможна грешка предвид измерената скорост на движение - 3 % при скорост до 100 км/ч, установена при реални условия на измерване на скорост при полеви тест. Така установеният диапазон на възможна грешка е приспаднат в полза на жалбоподателя, като при измерена скорост от 87 км/ч, административнонаказателната й отговорност е ангажирана за движение със скорост 84 км/ч ( 87 км/ч - 3 %).