Решение № 77 от 25.01.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Варна, 25.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. С. мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20223100502515 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на Е. К. Д. срещу Решение № 260003 от 21.01.2022г. по гр.д. № 57/2019г. по описа на ДРС, II-ри състав, с което на основание чл. 34, ал. 1 от ЗС е отхвърлен предявеният от въззивника срещу М.П.Б. с ЕГН **********, п. на 09.01.2020г. в лицето на правоприемниците й по закон, конституирани на основание чл. 227 от ГПК В. А. А. с ЕГН ********** и П. А. А. с ЕГН ********** иск за допускане делба на недвижим имот, находящ се в гр. Д., бул. „С.“ № ***, представляващ самостоятелен обект в сграда с ид. ***, включващ оптичен магазин, състоящ се от приемно, миялна, битовка, коридор, баня, две изолационни антрета, два тоалета, канцелария, с обща застроена площ от 120.33 кв.м., ведно с работилница със застроена площ 46.50 кв.м., с обща застроена площ от 166.83 кв.м., находящ се в сграда № 3, в поземлен имот ***, с предназначение: за здравни и социални услуги, с прилежащи части: сутерен с площ от 182.33 кв.м. с четири помещения и вътрешна стълба, при граници: на същия етаж имот с ид.

***, под обекта – няма, над обекта – няма.

Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението и постановяване при съществено нарушение на процесуалните правила. Съдържа доводи за неправилност на извода на първоинстанционния съд, че макар и придобит по време на брака, имотът е служил за упражняване на търговската дейност на ЕТ „Аспирин Л. Д.а“, както и че е бил включен в търговското предприятие, 1 поради което не се явява СИО. В хода на производството не са събрани доказателства, че придобитият процесен имот по време на брака от ЕТ е в резултат на упражняване на търговската дейност и че е включен в търговското предприятие на ЕТ, който факт съдът приема за установен от свидетелските показания на Л.Б. /бивша съпруга на ищеца/ и третото лице, че от закупуването на имота същият е бил заприходен като собственост на ЕТ „Аспирин Л. Д.а“ до лятото на 2019г. На това основание съдът неправилно е приел, че презумпцията за съвместен принос е изключена за придобитото по време на брака от ЕТ, когато то е резултат от упражняваната търговска дейност, както и че вещите придобити по време на брака в резултат на осъществяване на тази дейност не са СИО, когато са включени в търговското предприятие. Същевременно съдът необосновано и само въз основа на удостоверение за актуално състояние на фирмата с предмет на дейност – търговия с лекарства, приел, че делбеният имот е бил включен в баланса на предприятието и вписан като актив в същия. С промяна предназначението на имота на аптека/дрогерия с медицински кабинет, съдът приел, че имота служил за търговската дейност на Л. Д.а като ЕТ. Така обосновал неоснователност на иска без да направи обстоен анализ на доказателствата по делото, като се е позовал на неприложима към конкретния случай съдебна практика. Отправя искане в тази връзка обжалваното решение да се отмени и вместо него се постанови друго, с което искът да се уважи.

В отговор на жалбата П. А. А. оспорва поддържаните в нея доводи. Излага съображения, че делбеният имот е придобит изцяло от праводателя й М.Б. от продавача ЕТ „Аспирин – Л. Д.а“ на основание договор за покупко продажба по НА № 13/2016г. Имотът, независимо, че е бил придобит по време на брака на Л. Д.а, е служил изцяло, единствено и само за упражняване на търговската дейност на ЕТ и е включен в търговското му предприятие, поради което и се явява собственост на съпругата Л. Д.а, а не СИО. Отделно, имотът е служил за упражняване на професията на съпруга – ЕТ, както е придобит от последния в резултат на търговската му дейност. Същата е упражнявала в него своята професия – „помощник-фармацевт“. Именно с цел упражняване на тази професия и от дейността като търговец, е закупен и процесния имот. Събраните по делото гласни доказателства са логични и непротиворечащи на другите доказателства по делото, поради което правилно са кредитирани от първоинстанционния съд. Установено е по делото, че имотът не само е придобит със средства на ЕТ, но и че е заприходен като дълготраен актив и че е служил за упражняване на дейността на ЕТ и на професията на Л. Д.а. Ето защо правилно ДРС е приел, че имотът придобит от съпруга ЕТ в резултат на търговската му дейност, принадлежи само нему, като презумпцията за съвместен принос е успешно оборена. Установено е също от заключението на ССчЕ, че счетоводната документация относима към заприходяването на имота към търговското предприятие на ЕТ е унищожена, поради изтичане на законовия срок за съхраняването й. Ето защо правилно съдът е приел, че по делото са събрани други косвени доказателства установяващи релевантния в тази насока факт. Отправила искане поради изложеното обжалваното решение като правилно и законосъобразно да се потвърди.

2

Въззиваемият В. А. А. не е депозирал отговор на жалбата.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените позиции по спора, като всяка от тях претендира присъждане на разноски за въззивното производство.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството пред ДРС е образувано по повод предявен от Е. К. Д. срещу М.П.Б. конститутивен иск с правно основание чл. 34 от ЗС за допускане и извършване делба на недвижим имот, находящ се в гр. Д., бул. „С.“ № ***, представляващ самостоятелен обект в сграда с ид. ***, включващ оптичен магазин, състоящ се от приемно, миялна, битовка, коридор, баня, две изолационни антрета, два тоалета, канцелария, с обща застроена площ от 120.33 кв.м., ведно с работилница със застроена площ 46.50 кв.м., с обща застроена площ от 166.83 кв.м., находящ се в сграда № 3, в поземлен имот ***, с предназначение: за здравни и социални услуги, с прилежащи части: сутерен с площ от 182.33 кв.м. с четири помещения и вътрешна стълба, при граници: на същия етаж имот с ид.

***, под обекта – няма, над обекта – няма.

Фактическите твърдения, на които е основан иска са в следния смисъл: по време на брака му с Л. С.Б., сключен на 07.03.1976г., съпрузите на основание договор за покупко продажба, оформен с НА № 33/19.10.1998г. на Нотариус А.Н., в режим на СИО придобили правото на собственост върху така описания недвижим имот, разположен в сграда, включваща аптека, поща, хотел, построена в парцел пл. № 1, кв. 4 по плана на кв. „Река Д.“, при граници на парцела: парцел II и от три страни улици. Гражданският брак между тях е прекратен с развод, постановен с решение по гр.д. № 1926/2004г. по описа на ВРС, влязло в сила на 01.09.2005г. Придобитият имот останал в обикновена съсобственост. С договор за покупко продажба по НА № 13 от 25.04.2016г., Л. С.Б. прехвърлила общия имот на ответницата М.П.Б.ова. Понастоящем съсобствеността по отношение на имота съществува между ищеца и правоприемника на бившата му съпруга при равни квоти, поради което отправил искане за допускане и извършване на делба на общия имот.

В отговор на исковата молба ответницата М.П.Б. оспорила иска по основание.

Оспорила качеството на ищеца на съсобственик на описания имот с твърдения, че същият е бил придобит изцяло от ЕТ „Аспирин – Л. Д.а“, като купувачът по придобивната сделка е действал като представляващо търговеца лице, а не като физическо лице – съпруг. Имотът, независимо, че е придобит по време на брака е лична собственост на съпругата – ЕТ, служил е изцяло, единствено и само за упражняване на търговската дейност на ЕТ и е включен в търговското му предприятие, поради което се явява изцяло лична собственост на съпругата – тогава Л. Д.а, а не СИО, нито съсобствен. Процесният имот е служел и за упражняване на професията на съпруга – ЕТ, а именно „помощник-фармацевт“, както е бил придобит в резултат на търговската му дейност, поради което не е налице съвместен принос на двамата 3 съпрузи. Продавач по договора е „Аптечно-Варна“ ЕАД, като закупеният оптичен магазин и работилница, ведно със сутерена, са използвани като аптека до 08.05.2006г., а след това и до настоящия момент – като дрогерия. Впоследствие, с договора по НА № 13/25.04.2016г. процесния имот изцяло е прехвърлен от ЕТ на ответницата, която понастоящем се легитимира като единствен пълноправен собственик на същия. Ето защо ищецът не притежава право на собственост върху вещта и не е съсобственик на имота. Отправила искане поради всичко изложено за отхвърляне на предявения иск с извод за недоказана активна материалноправна легитимация на ищеца.

СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

Няма спор между страните, че в периода 1976-2005г. ищецът и Л. С.Б. са били в граждански брак, прекратен с развод. Няма спор също, че съпругата Л.Б. е завършила образование по специалност „помощник – фармацевт“. Съобразно изявление на процесуалния представител на ищеца в хода на п.с.з. от 31.03.2021г. процесният имот е закупен с цел да бъде обособен като аптека и съответно съпругата да работи като „аптекар“.

Като спорен между страните посочва въпроса „с какви средства е закупен имота и по какъв начин са платени тези средства – по банков път или в брой“.

Видно от Удостоверение по ф.д. № 9899/1991г. по описа на ВОС с Решение № 9899 от 29.02.1992г. в Регистъра на ЕТ е вписан ЕТ с фирма „Аспирин – Л. Д.а“ със седалище гр.

Варна и собственик Л. С. Д.а и с предмет на дейност – търговска дейност.

На 28.08.1998г. е сключен предварителен договор за покупко продажба на недвижим имот по реда на чл. 18, ал. 2 от ПРУСДП, по силата на който „Аптечно-Варна“ ЕАД, като продавач обещал да продаде на ЕТ „Аспирин“ Л. С. Д.а, гр. Варна, вписано в ТР при ВОС по ф.д. № 9899/1991г., представляван от Л. С. Д.а на основание чл. 18, ал. 2 от ПРУСПСДП /ПМС 7/25.01.1994г. и Заповед № РД-15-83/14.01.1998г. на МЗ оптически магазин – гр. Д., със ЗП 120.23 кв.м., заедно с работилница с площ от 46.50 кв.м. и принадлежаща маза в срок от 30 дни от сключването му, срещу поето от купувача задължение да извърши инвестиции в размер на 10 000 000 лв., съгласно чл. 5, ал. 2 от договора и да заплати на продавача цена в размер на 30 500 000 лв., платима по сметка на продавача, съгласно уговорен начин на плащане в чл. 7 от договора.

На 19.10.1998г. е сключен договор за покупко продажба, обективиран в НА № 33/1998г. на Нотариус А.Н., с район на действие този на ДРС, с който „Аптечно – Варна“ ЕАД на основание Заповед № РД-15-83/14.01.1998г. на МЗ продало на ЕТ „Аспирин“, представляван от Л. С. Д.а оптичен магазин, състоящ се от приемно, миялна, битовка, коридор, баня, две изолационни антрета, два тоалета и канцелария с обща ЗП 120.33 кв.м.; работилница със ЗП от 46.50 кв.м., заедно със сутерен с вътрешно стълбище, състоящ се от четири помещения и обща ЗП 182.33 кв.м., както и 0.2688% ид.ч. от правото на строеж, находящ се в гр. Д., кв. „Река Д.“, в сграда, включваща аптека, поща и хотел, построена в парцел пл. № I, кв. 4 по плана на квартала за сумата от 8 730 252 лв., която продавачът, чрез 4 своя представител заявил, че е получил напълно и в брой от купувача.

С Разрешение за ползване № 257/01.04.1999г. на Началника на РДНСК, гр. Варна е разрешена промяна предназначението на Оптичен магазин в Аптека с медицински кабинети в гр. Д., собственост на ЕТ „Аспирин – Л. Д.а“.

С договор за покупко продажба, оформен с НА № 13 от 25.04.2016г. на Нотариус В.М. ЕТ „Аспирин – Л. Д.а“, ЕИК 103127694, действащ чрез представителя си Л. С.Б. продал на М.П.Б. сграда с ид. ***, разположена в ПИ с ид. *** по КККР на гр. Д., одобрени със Заповед № РД 18-85/17.09.2008г. на ИД на АГКК, с административен адрес: гр. Д., бул. „С.“ № ***, с площ от 166.83 кв.м., състояща се от приемно, миялна, битовка, коридор, баня, две изолационни антрета, два тоалета и канцелария и работилница, с начин на трайно ползване „За здравни и социални услуги“, със съответните прилежащи части: сутерен с четири избени избени помещения с вътрешно стълбище за сумата от 45 000 лв.