Решение № 3169 от 11.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3169 гр. София, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20251100501635 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 22728/15.12.2024 г. по гр..№ 61015/2023 г. по описа на СРС, 33 с-в, е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Т. И. И. срещу „Аксес Файнанс“ АД / като правоприемник на „Аксес Файнанс“ ООД/ иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, че клаузата на чл. 20 вр. чл. 15, ал. 1 от договор за кредит „Бяла карта“ от 03.07.2021 г. е нищожна.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 421917/ 30.12.2024 г. на “Аксес файнанс“ АД срещу решението. На първо място въззивникът сочи, че решението е недопустимо като постановено по недопустим иск. Поради цедиране на вземанията по договора на “АПС Бета България“ ЕООД това дружество било надлежен ответник по иска. По съществото на спора излага във въззивната жалба, че първоинстанционният съд неправилно и необосновано е приел, че клаузата на чл. 20 вр. чл. 15, ал. 1 от договор за кредит „Бяла карта“ от 03.07.2021 г. е нищожна. Сочи, че кредитополучателят е имал възможност да избере за поръчител физическо лице, но не е сторил това, а е активирал платежния документ, което е задействало клаузата на чл. 20 от договора.

Оспорва неустойката да излиза извън присъщите й функциии. Непредставянето на обезпечение поставя кредитора в несигурност.

Въззиваемият и ищец Т. И. И. подава отговор на въззивната жалба от 06.02.2025 г. Сочи, че е уведомен за цесията в хода на производството, поради което ответник по иска е старият кредитор. Поддържа, че кредиторът следва да се увери в платежоспособността на кредитополучателя преди да сключи договора за кредит, а и неустойката е в прекомерен размер. Претендира разноски.

1

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

С предявените при условията на евентуалност искове се иска прогласяване на нищожността на клауза от договор за кредит „Бяла карта“ от 03.07.2021 г., сключен между ищеца и „Аксес Файнанс“ ООД, чийто правоприемник е „Аксес Файнанс“ АД.

Ищецът кредитополучател е предявил исковете по чл. 124 ГПК вр. чл. 26 ЗЗД против насрещната страна по договора – кредитодателя „Аксес Файнанс“ АД / като правоприемник на „Аксес Файнанс“ ООД/, който към момента на завеждане на иска е бил единственият известен на кредитополучателя кредитор.

Твърди се вземанията по договора да са цедирани на “АПС Бета България“ ЕООД на 31.03.2022 г. или преди завеждането на иска. Цедирането на вземанията евентуално на “АПС Бета България“ ЕООД обаче е останало недоказано пълно и главно – договор за цесия не е представен, а само нот. заверено пълномощно от 14.04.2022 г. Дори да се приеме, че вземанията по процесния договор за кредит са прехвърлени на третото за спора лице АПС Бета България“ ЕООД, то видно от представената обратна разписка ищецът /кредитополучател/ не е бил уведомен за цесията преди завеждане на иска. Разписката за връчване на уведомлението за цесията не съдържа каквито и да било данни за връчване на ищеца. Най-ранният момент, в който длъжникът е узнал за цесията, се приема да е след завеждане на иска. Поради това за ищеца съществува правен интерес да предяви иска си срещу кредитодателя по договора „Аксес Файнанс“ АД. Съгласно чл. 226 ГПК делото следва своя ход между първоначалните страни. Цесионерът става титуляр на вземането в отношението със стария кредитор с прехвърлянето му, но действието спрямо длъжника е от съобщаване на прехвърлянето на длъжника /така Решение № 243 от 6.08.2017 г. на ВКС по т. д. № 3501/2015 г., I т. о., ТК/. Представено е доказателство за заплатена от ищеца в полза на “АПС Бета България“ ЕООД вноска по договор за кредит с номер 923957, но не и доказателство за съобщаване на цесията преди завеждане на иска. Целта на уведомяването е за длъжника да се създаде яснота на кого да изпълни. Решението е допустимо.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното.

Предявен е главен иск за прогласяване на нищожността на клаузата на чл. 20 вр. чл. 15, ал. 1 от договор за кредит „Бяла карта“ от 03.07.2021 г. на осн. чл. 26, ал. 1, пр.

3 ЗЗД /накърняване на добрите нрави/ и евентуални искове за прогласяване нищожността на тази договорна клауза на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД /противоречие със закона/ и чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД /заобикаляне на закона/. Правилно е бил уважен главният иск.

Страните не спорят, а и се установява, че между тях е възникнало облигационно отношение, като въззивникът и ответник „Аксес Файнанс“ АД / като правоприемник на „Аксес Файнанс“ ООД/ е отпуснал на въззиваемия и ищец по договор за кредит „Бяла карта“ от 03.07.2021 г. револвиращ кредит в максимален размер от 500 лв.

Издадена е платежна карта.

Процесният договор за кредит при действието на ЗПК /ред. бр. 104 от 8.12.2020 г., в сила от 1.01.2021 г./ Ищецът има качеството на потребител съгл. чл. 9, ал. 3 ЗПК, 2 а кредитодателят е юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.

При сключването на договора не е поставено изискване потребителят да представи обезпечение чрез поръчителство или друго.

Съгласно чл. 15, ал. 1 от договора кредитополучателят се задължава в срок от пет дни считано от активиране на платежния инструмент да представи обезпечение, а именно: банкова гаранция или поръчител, който да е над 21 години с доход над 1500 лв., да работи по безсрочен трудов договор и да не е поръчител по друг договор за кредит със същия кредитодател, да няма кредитна история. Според чл. 20 от договора ако не бъде представено обезпечение потребителят дължи неустойка в размер на 10 процента от усвоената и непогасена главница, включена в текущото задължение за месеца. Неустойката се начислява всеки месец до предоставяне на обезпечението.

Клаузата на чл. 20 вр. чл. 15, ал. 1 от договор за кредит „Бяла карта“ от 03.07.2021 г. е нищожна поради нарушаване на добрите нрави.

При начисляване на тази неустойка кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без да се престира нещо от негова страна в замяна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, да е претърпял някакви вреди, което нарушава принципа на справедливост.

Кредиторът следва да се убеди относно платежоспобността на длъжника и да извърши преценката дали да отпусне кредит и при какви условия преди сключването на сделката, а не след това и от това да произтича отговорност за длъжника. На практика такава клауза прехвърля риска от липсата на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник.

Освен това целта на така уговорената неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Възникването на нужда от допълнително обезпечение на кредита не съставлява вреди за кредитора, подлежи на възмездяване чрез неустойка, по см. на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК. За длъжника по договор за кредит не съществува задължение да извърши сам преценка за платежоспособността си и за риска на кредитодателя и то по време на изпълнението на сключен договор. Това е право на кредитора. Срещу неустоечното задължение на длъжника не противостои негово същинско задължение по договора за кредит, както е например при неустойката за забава. Представянето на обезпечение е свързано с необходимостта от подсигуряване на изпълнението, а не съставлява същинско задължение на длъжника по договора за кредит, който е длъжен да прави вноски на падежа по договори за кредит с погасителен план, а по договори с издаден платежен инструмент – да заплаща текущите си задължения по усвоените средства ведно с възнаградителна лихва, на падежа.

Следва да се посочи и че неустойката се начислява всеки месец до предоставяне на обезпечение, като са уговорени и специфични изисквания за поръчителя, който би могъл да бъде приет да гарантира изпълнението.

Решението следва да бъде потвърдено.

За въззивното производство разноски се следват на въззиваемата страна, представя списък по чл. 80 ГПК. Претендира се и адвокатско възнаграждение по чл.

38, ал. 1, т. 2 ЗА, като е представен договор. Съдът определя възнаграждение от 300 лв или 153,39 евро.

Така мотивиран, Софийски градски съд

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 22728/15.12.2024 г. по гр..№ 61015/2023 г. по описа на СРС, 33 с-в.

ОСЪЖДА „Аксес Файнанс“ АД ЕИК 207140327 да заплати на адв. Б. Б. Б., л.н. 1000677910, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, сумата от 153,39 евро – адвокатско възнаграждениеРешението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4