Решение № 1271 от 08.11.2021, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1271 гр. Велико Търново, 08.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ДИМО КОЛЕВ при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело № 20214110101694 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени е иск с правно основание чл. 405 ал. 1 вр. чл. 386 КЗ.

Ищецът основава исковата си претенция на твърдения, че между страните е сключена комбиниран застрахователен договор по застраховка „Каско+” за лек автомобил „***”, рег. № ***, валидна за периода от 20.07.2020 г. до 19.07.2021 г. с определена застрахователна сума от 3890 лв. Ищецът заявява, че на 09.08.2020 г. на път I – 1 между л.а. „***” рег. № *** и застрахования автомобил е настъпило ПТП, което представлява покрит застрахователен риск, съгласно сключената между страните застраховка. Сочи, че в резултат на застрахователното събитие е налице тотална щета на застрахованото при ответника МПС. Допълва, че във връзка с ПТП при застрахователя е заведена щета, но въпреки извършените огледи на увредената вещ и направените описи за получени щети, ответникът не се е произнесъл по предявената пред него претенция. По изложените съображения ищецът иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата от 3890 лв. /увеличен размер на иска по реда на чл. 214 ал. 1 ГПК/, представляваща пълния размер на обезщетението за имуществени вреди по застраховка „Каско+”, за която е сключен договор № 440120215010383/10.07.2020 г., вследствие настъпило на 09.08.2020 г. застрахователно събитие – увреждане на лек автомобил „***”, рег. № ***, ведно със законната лихва от датата на исковата молба.

Претендира разноски.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска като неоснователен и 1 недоказан. Признава, че между страните по делото е сключена застраховка „Каско+”, че в срока на действието й, на 09.08.2020г., е настъпило ПТП с участието на застрахования автомобил, че ищецът е подал уведомление за щета вследствие настъпилото застрахователно събитие, представляващо покрит риск, както и че по образуваната преписка не е заплатено обезщетение. Възразява, че не дължи обезщетение, тъй като е налице хипотезата на т. 13.2 от раздел II „Каско“ на Общите условия към застраховката, доколкото при извършването оглед на автомобила във връзка със заведената щета номера на рамата му не е установен. Ответникът уточнява, че служители на полицията са отказали достъп до автомобила във връзка с установяване номера на рамата. В условията на евентуалност възразява, че в случая не е налице тотална щета по смисъла на чл. 390 ал. 2 КЗ.

Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

С доклада по делото съдът е обявил за безспорно между страните, а и от представения препис от комбинирана застрахователна полица № *** се установява, че са сключили имуществена застраховка „Каско+” по клауза „Пълно каско” за лек автомобил „***”, рег. № ***, собственост на ищеца /свидетелство за регистрация част I- лист 9/ със срок на действие 20.07.2020г. – 19.07.2021г., при уговорена застрахователна сума в размер на 3890 лв. При сключването на застраховката ищецът е заплатил изцяло уговорената застрахователна премия в размер на 459 лв. /сметка от 14.07.2020г./. Неразделна част от застрахователния договор са представените от ответника Общи условия /лист 35-43/, чийто обвързващо действие не се оспорва от ищеца. От тези ОУ е видно, че клаузата „Пълно каско” покрива щети по МПС, причинени от различни застрахователни събития, включително и от ПТП. Съгласно клаузата на т. 13.2. от ОУ застрахователят не дължи обезщетение, когато при оглед на уврежданията по МПС не може да бъде установен номера на рамата, при несъответствие между него и този вписан в застрахователната полица и/или свидетелството за регистрация на МПС или при установяване на следи от интервенция върху номера на рамата.

Липсва спор по делото, а и от представения КП № 127/09.08.2020г. на РУ Ботевград се установява, че на посочената дата е настъпило ПТП между л.а. „***” с рег. № *** и застрахования автомобил, поради навлизане на първото МПС в лентата за насрещно движение. В резултат на удара по застрахования автомобил са причинени материални щети по преден капак, предно челно стъкло, преден ляв калник с окачване, предна лява врата, задна лява врата и др.

По уведомление на ищеца от 10.08.2020г. /лист 25/ в ответното дружество е заведена щета № 44012132021227/10.08.2020г. и е съставен опис – заключение по щетата /лист 30/, в който подробно са отразени повредените части на застрахования 2 автомобил в резултат на настъпилото ПТП. Същите основно са разположени в предна и лява страна на автомобила и са изброени в 16 пункта, като е посочено че се налага подмяната им, а за някой от тях и боядисване. По делото не е спорно, че застрахованият автомобил е приобщен като веществено доказателство по образувано във връзка с настъпилото ПТП досъдебно производство и че органите на полицията са отказали достъп на застрахователя до него за проверка и идентифициране на номера на рамата му /лист 34/. Липсва спор между страните, че във връзка с последното обстоятелство застрахователят е отказал изплащането на застрахователно обезщетение.

От заключението на приетата по делото САТЕ се установява, че на застрахованото МПС са причинени щетите подробно описани от застрахователя в опис – заключение по щета. Вещото лице е изчислило, че действителната стойност на отстраняване на тези щети възлиза на 8762, 48 лв., както и че към датата на ПТП – 09.08.2020г. справедливата пазарна цена на увредения автомобил е в размер на 3932 лв.

Предвид на това е заключило, че възстановяването на автомобила е икономически нецелесъобразно и е налице тотална щета. В съдебно заседание вещото лице обяснява, че е установил посочения в заключението номер на рама /шаси/ от снимка на предното стъкло на автомобила, представена от ответника, където този номер е изписан.

Подчертава обаче, че номера на рамата поставен под предното стъкло може да бъде подменен за разлика от този на самото шаси. Вещото лице поддържа извода си, че в случая е налице тотална щета, тъй като стойността на ремонта надхвърля самата стойност на увреденото МПС. Допълва, че стойността на ремонта е изчислена към датата на изготвяне на заключението и че ако има разлика в нея към датата на ПТП, то тя не е повече от 10 %. Уточнява, че нормалната цена за изкупуване на автомобил в подобно състояние от т.нар. автоморги възлиза на 300 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

В съответствие с чл. 405 ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск при имуществено застраховане, застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение в уговорения срок.

Следователно уважаването на предявения иск по чл. 405 ал. 1 КЗ е предпоставено от установяване по делото на съществуване на валиден договор за имуществено застраховане по см. чл. 399 КЗ, сключен между застрахователя и увредения, настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора, което е причинило щети по застрахованото имущество, наличието на причинна връзка между тях и събитието, както и размера на причинените вреди.

Понастоящем е безспорно установено по делото, че страните са обвързани от валиден договор за имуществено застраховане „Каско+” със срок на действие 20.07.2020г. – 19.07.2021г., сключен под формата на комбинирана застрахователна 3 полица № *** Последната е подписа от страните и има предвиденото в закона задължителното съдържание за този вид застраховки, което обуславя действителността на застрахователния договор в съответствие с чл. 344 ал. 1 КЗ и чл. 345 ал. 1 КЗ. От представената по делото застрахователна полица безспорно се установява, че застрахователно покритие по процесния застрахователен договор е по клауза „Пълно каско”, която покрива щети по застрахования обект причинени от ПТП.

От доказателствата по делото по несъмнен начин се установява, че на 09.08.2020г., в срока на действие на застрахователния договор, е настъпило застрахователно събитие – ПТП, представляващо покрит застрахователен риск, в резултат на което е увредена застрахованата вещ. Нанесените по последната щети са установяват както от писмените доказателства по делото, така и от заключението на изслушаната САТЕ. Не е спорна между страните и причинната връзка между реализирания пътен инцидент и причинените по застрахованата вещ вреди.

Осъществяването на горните обстоятелства в срока на имуществената застраховка води до възникване на правото на застрахования да получи застрахователно обезщетение.

Противно на възражението на застрахователното дружество в случая не е налице изключващо отговорността му обстоятелство, уредено в действащите между страните ОУ, което да го освободи от поетото задължение да изплати на застрахования следващото му се застрахователно обезщетение. За да се освободи от отговорност застрахователят се позовава на клаузата на т. 13.2. от ОУ, съгласно която, не дължи обезщетение, когато при оглед на уврежданията по МПС не може да бъде установен номера на рамата, при несъответствие между него и този вписан в застрахователната полица и/или свидетелството за регистрация на МПС или при установяване на следи от интервенция върху номера на рамата. Преди всичко следва да се отбележи, че по аргумент от въведените в закона изключения по чл. 408 ал. 1 КЗ правото на застрахователя да откаже плащане на застрахователно обезщетение е обусловено от неизпълнение на договорно задължение от страна на застрахования, което следва да се намира в причинна връзка с настъпването на застрахователното събитие респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от него. От една страна това означава, че застрахователят не може да изключва отговорността си с въвеждане на договорни клаузи, които уреждат правото му на отказ от плащане без да се интересуват от поведението на застрахования. От друга това означава, че дори да са налице клаузи от ОУ с подобно съдържание, всякога следва да се преценява дали застрахованият е допринесъл с действията си за осъществяването на техния фактически състав. В тази връзка не може застрахователят да се освободи от отговорност само въз основа на обективния факт, че при извършвания от него оглед не е установил или не може да установи номера на рамата на застрахованото МПС. След като по делото не се твърди и не се доказва невъзможността да се дължи на поведението на застрахования, за 4 застрахователя не е възникнало право на отказ от изплащане на обезщетение. Нещо повече тази невъзможност би била релевантна само при очевидни съмнения в идентичността на застрахования и обективно увредения автомобил. Такива по делото не са изтъкнати, а и безспорно номера на рамата е установим както от документите за регистрация на МПС, така и от изписването му на предното стъкло. В тази насока е и заключението на изслушаната САТЕ. Отделно от това по делото е безспорно, че увреденото МПС се намира във фактическата власт на органите на досъдебното производство, тъй като е иззето като веществено доказателство. Следователно неосигуряването на достъп до него не се дължи на недобросъвестно поведение на застрахования, за да се позовава застрахователят на неизпълнение на задълженията му по т.9.4. и т. 11.2. от ОУ. И не на последно място задължение на застрахователя е да установи номера на рамата на застрахования автомобил при извършване на оглед на щетите /т.11.3 от ОУ/, поради което неизпълнението на собственото му задължение, при липса на твърдения за създадени пречки от застрахования в тази насока, не може да обоснове съществуването на изключващо отговорността му обстоятелство по т.13.2. от ОУ.

Мотивиран от изложеното настоящият състав на ВТРС намира, че в случая не са налице обстоятелства, водещи до възникване на правото на застрахователя да откаже плащане на застрахователно обезщетение. Относно размера на последното следва да се съобрази заключението на САТЕ за справедливата пазарната цена на увредения автомобил към датата на ПТП и стойността на разходите за отстраняване на щетите.