Решение № 4288 от 30.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4288 гр. София, 28.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20221100504180 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 11.11.2021 г., постановено по гр.д.№ 50277/ 2020 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 55 състав, Г. С. С. /ЕГН **********/ е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД- гр. София /ЕИК *******/ на основание чл.150 ЗЕ сумата 3 009.21 леванезаплатена главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2016 г.30.04.2019 г., и сумата 16.70 лева- незаплатена главница за дялово разпределение за периода 01.07.2018 г.- 30.04.2019 г., за имот: апартамент № 90, находящ се в гр. София, жк „*******“, ******* ведно със законната лихва от 16.10.2020 г. до окончателното плащане; и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 380.22 лева- лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2017 г.- 03.02.2020 г., и сумата 1.95 лева- лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.08.2018 г.- 03.02.2020 г.; а също и сумата 271.04 лева- разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Г. С. С. /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност на постановеното от СРС осъдително решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на предявените от топлопреносното предприятие искове.

Въззиваемата страна „Т.С." ЕАД- гр. София /ищец по делото/ оспорва жалбата 1 на ответника и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна, като претендира разноски за въззивното производство.

Третото лице- помагач на ищеца- „Т.С.“ ЕООД- гр. София не изразява становище по повод жалбата на ответника.

Предявени са осъдителни искове по чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият въззивен съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

По същество постановеното от СРС е и правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено /чл.272 ГПК/.

Основателността на предявените по делото искове е предпоставена от установяване пасивната материално- правна легитимация на ответника да отговаря по същите. Според приложимата през процесния период норма на чл.153, ал.1 ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топло-снабдявания имот. Цитираната разпоредба императивно установява кой е страна по облигационното правоотношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота- собственост или вещно право н а ползване. Като потребител на топлинна енергия по силата на закона следователно е легитимиран собственикът на топлоснабдения имот, освен ако същият е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител се явява третото лице- ползвател, което разрешение съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл.57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта. Горните хипотези са приложими, доколкото относно доставката на топлинна енергия до определен топлоснабден имот няма сключен писмен договор, явяващ се по правило основен източник на облигационните правоотношения.

В случая според доводите във въззивната жалба на ответника по делото не е безспорно установено, че е бил ползвател на процесния имот през исковия период, като същевременно трето за спора лице- негова бивша съпруга, поело задължение да заплати консумативните разходи за имота, вкл. цената на потребената в него топлинна 2 енергия.

Според посоченото по- горе по силата на закона- чл.153, ал.1 ЗЕ, страна по облигационното правоотношение с топлопреносното предприятие е собственикът или вещният ползвател на имота. В случая ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба в едномесечния срок по чл.131 ГПК, като оспорване на обстоятелството, че е бил собственик на процесното жилище през исковия период не е заявено от него. Препис от исковата молба и приложените към нея доказателства /вкл. цитирания от първо-инстанционния съд документ за собственост/ са му надлежно връчени на 21.02.2021 г., призовка за насроченото по делото о.с.з. също му е надлежно връчена на 6.10.2021 г., но процесуална активност в производството пред СРС от същия не е проявена. Независимо, че е получил указания за съдържанието на писмения отговор и за последиците от неподаването му- чл.133 ГПК /ненаведени в срока за отговор по чл.131 ГПК възражения се считат за преклудирани/, ответникът не се е възползвал от предоставената от ГПК процесуална възможност да реализира защитата си по същество и да изложи конкретни възражения срещу основателността на исковете.

Поради това и релевираните за първи път във въззивната жалба доводи, които не са свързани със служебното приложение на закона, са преклудирани /чл.133 ГПК/.

Независимо от това, следва да се отбележи, че с оглед представените по делото доказателства, според които процесният имот е придобит при условията на съпружеска имуществена общност /СИО/ между ответника Г. С. и съпругата му С. С.а и съответно е представлявал тяхно общо притежание през исковия период, въпреки релевираните във въззивната жалба на ответника твърдения, че го е напуснал преди края на този период, а също и че бракът е прекратен и бившата му съпруга е поела задължение да заплати консумативните разходи за имота /вкл. стойност на потребена в него топлинна енергия/, извод, че С. не е бил потребител на доставената в имота през исковия период топлинна енергия, съответно не дължи плащане на нейната цена, не може да бъде обоснован, съответно не може да бъде приет и извод за отхвърляне на исковете.

При събраните в първоинстанционното производство доказателства, чрез които е проведено дължимото от ищеца доказване на обосноваващите спорното материално право факти и обстоятелства, ответникът се явява пасивно материално- правно легитимиран да отговаря по предявените искове, поради което и приетите от двете съдебни инстанции окончателни изводи по основателността им съвпадат. Следва да се отбележи, обаче, че с оглед твърдяните вътрешни отношения между ответника и бившата му съпруга, налице е възможност за реализиране на облигационни претенции срещу последната по правилата на чл.127 ЗЗД.

При тези съображения, тъй като с подадената от ответника Г. С. въззивна жалба не може да се постигне като резултат както пълна, така и частична отмяна на постановеното от СРС решение относно присъдените на „Т.С.“ ЕАД срещу него суми, 3 следва същото да бъде потвърдено.

Независимо от отхвърлянето на подадената от ответника С. въззивна жалба, разноски на насрещната страна за въззивното производство, по преценка на настоящия въззивен съд, не следва да бъдат присъдени, тъй като от дружеството не е подаден отговор на въззивната жалба, нито е осъществено процесуално представителство в проведеното във въззивното производство открито съдебно заседание. Подадената от „Т.С.“ ЕАД на 20.04.2023 г. писмена молба не може да обоснове ангажиране отговорността на въззивника за сторени във въззивното производство разноски.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 11.11.2021 г., постановено по гр. дело № 50277/ 2020 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 55 състав.

Решението е постановено при участието на „Т.С.” ЕООД- гр. София като трето лице- помагач на „Т.С." ЕАД- гр. София.

Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4