Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 153 от 09.03.2026, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Въззивно частно гражданско дело 22/2026
Вид
Определение № 153
Подписан
09.03.2026
В сила
09.03.2026
Състав
Росица Богданова Савова, Татяна Христова Костадинова, Йоана Николаева Такова

Цитирани разпоредби

  • чл.130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 278, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 17, ал. 6 · Закон за защита от домашното насилие
  • Чл. 18 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.18, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 19, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.2, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 9, ал. 1, т. 4 · Закон за защита от домашното насилие

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 153 гр. Кюстендил, 09.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно частно гражданско дело № 20261500500022 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 - 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Р. К. Велиновска - З.а с ЕГН ********** и постоянен адрес: град Кюстендил, ж.к. „Герена“ № 187, ет.5, ап.16, действаща в качеството си на родител и законен представител на Кирил М.ов З. с ЕГН ********** и Иван М.ов З. с ЕГН **********, чрез: адв. Емил Пилев — САК, със служебен адрес: град София, ул. „Лавеле“ № 19, ет.5, оф.1-2, насочена срещу определение № 1294 от 10.11.2025 г., постановено по гр.д.

№2682/2025 г. по описа на Районен съд – Дупница.

С обжалваното определение районният съд е прекратил производството по гр.д.№ 2682/2025г. по описа на РС-Дупница и е върнал, на основание чл.130 ГПК във вр. с §1 от ЗР на ЗЗДН, подадената от Р. К. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. Кюстендил, ж.к. „Герена“, бл.187, ет.5, ап.16, молба за защита, в която са изложени твърдения за извършени актове на насилие от страна на М. И. З., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Надежда“, ул.

„Кирил Дрангов“, бл.127, вх.А, ет.7, ап.14, за когото твърди, че е неин съпруг, срещу родените от брака им, малолетни понастоящем деца Кирил М.ов З., ЕГН: ********** и Иван М.ов З., ЕГН: **********.

Жалбоподателят аргументира виждане за неправилност на обжалваното определение.

Приема за необоснован извода на районният съд за липса на осъществено домашно насилие от страна на ответника по молбата спрямо родените от брака на страните малолетни деца.

Акцентирано е, че със сезиращата молба, както и с впоследствие подадената уточняваща молба, молителката е изложила данни за непрекъснато ежедневно осъществявано спрямо децата насилие от страна на техния баща, изразяващо се като психическо такова и характеризиращо се с ежедневно принудително ограничаване на личния живот на децата, 1 тяхната лична свобода и личните им права, пренебрежение на децата и на техните основни конституционно закрепени права и свободи, както и наличие на безспорно нездравословно поведение, което води до тежки психически последици за децата.

Излага, че липсва основание за приемане на извода, че са налице единствено оплаквания за неспазване на привременни мерки, попадащи в обхвата на друг ред за защита, доколкото се касаело за извършвано системно домашно насилие спрямо децата, като същото било изключително точно, ясно и конкретно описано в подадените пред съда молби и декларации.

По посочените съображения счита, че постановения съдебен акт е не само неправилен, но и такъв, водещ до ограничаване на правото на защита на малолетните деца, чийто права се упражняват от тяхната майка, за която липсва друг правен способ за защита, освен настоящия.

С оглед на изложеното се моли да бъде отменено обжалваното определение като неправилно.

Молителката в първонистанционното производство - Р. К. Велиновска - З.а, действаща в качеството си на родител и законен представител на Кирил М.ов З. е ЕГН ********** и Иван М.ов З. с ЕГН ********** обжалва и определение №1418/09.12.2025 г., постановено по същото дело, с което РС – Дупница е допълнил диспозитива на определение № 1294 от 10.11.2025 г., постановено по гр.д.№2682/2025 г. по описа на Районен съд – Дупница, като е постановил да бъде обезсилена издадената по делото заповед за незабавна защита №22 от 07.11.2025 г. Твърди, че с оглед висящността на постановеното по делото прекратително определение, което все още не е влязло в сила, е неправилно обезсилването на издадената заповед за незабавна защита.

В срок е постъпил отговор по частните жалби от насрещната страна - М. И. З., ЕГН:

********** чрез адв. Д.П. от САК, с адрес за призоваване и получаване на съобщения: гр.

София, ул. „Дукатска планина“ № 18, втори надпартерен етаж.

С отговора е застъпено виждане, че нормата на чл. 19, ал. 3 ЗЗДН е императивна и законодателят не е оставил поле за преценка на компетентния съд дали и кога да обезсили издадена заповед за незабавна защита в случаите, в които делото бива прекратено.

Сочи, че РС -Дупница правилно е прекратил делото, доколкото в сезиращата молба не се съдържат данни за извършено домашно насилие спрямо малолетните деца на страните по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. Неспазването на режима на лични контакти не представлявало акт на домашно насилие, като този въпрос можело да бъде разрешен по друг ред, а не по реда на ЗЗДН. В сезиращата молба нямало данни за която и да е от проявните форми на домашното насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН. Отбелязано е и обстоятелството, че законът поставял допълнителни изисквания за постановяване на заповед за незабавна защита. Чл. 18 ЗЗДН предвиждал, че- за да бъде издадена заповед за незабавна защита, молбата следвало да съдържа данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице, каквато в случая не била налице. Ето защо се поддържа искане за 2 потвърждаване на обжалваните определения.

Съдът, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 278, ал. 1 ГПК, намира:

Частните жалби са подадени в срок, от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

За да прецени основателността на жалбите, съдът приема следното от фактическа страна:

Производството пред Районен съд – Дупница е образувано по молба за защита от домашно насилие, депозирана от Р. К. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. Кюстендил, ж.к.

„Герена“, бл.187, ет.5, ап.16, в която са изложени твърдения за извършени актове на насилие от страна на М. И. З., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Надежда“, ул. „Кирил Дрангов“, бл.127, вх.А, ет.7, ап.14, за когото твърди, че е неин съпруг, срещу родените от брака им, малолетни понастоящем деца Кирил М.ов З., ЕГН: ********** и Иван М.ов З., ЕГН: **********.

В сезиращата молба се сочи, че между молителката и ответника е налице образувано и висящо гражданско дело № 20241110170134 по описа на Софийски районен съд, с предмет прекратяване на сключения между тях граждански брак поради дълбокото му и непоправимо разстройство. В производството по това дело били определени и привременни мерки по отношение на упражняването на родителските права, местоживеенето на децата, режима на лични контакти и дължимата за тях ежемесечна издръжка, съгласно постановеното от съдебния състав Определение № 5519 от 01.02.2025г. По силата на същото, съдът определил привременно упражняването на родителските права по отношение на децата на тяхната майка Р. К. Велиновска- З.а, както и определил местоживеенето им да бъде при същата.

Определен бил и режим на лични контакти между бащата и децата.

В сезиращата молба се излагат твърдения, че ответникът не се съобразява с така определените от съда привременни мерки и неспазва постановения режим на лични отношения. Посочено е, че след взимането на децата от техния баща на 01.08.2025 г. за осъществяване на режим на лични контакти, същият не ги е върнал обратно при майка им на 15.08.2025 г., съгласно приложимия между страните режим по горепосоченото съдебно определение и отказвал да върне същите и до настоящия момент. От посочения период от време и до настоящия такъв децата на страните били подложени на риск и живели в изключително вредна и опасна среда за живот, водеща до трайни последици върху психическото и емоционалното им състояние, респективно в тяхното неправилно отглеждане и възпитание и възможността им за изграждане като личности в обществото.

Били изминали цели деветдесет и пет дни, в рамките на които между майката и децата липсвал осъществяван режим на лични контакти. От страна на техния баща не се предоставяла никаква възможност на децата и майка им да общуват, чрез лични срещи, телефонни обаждания и/или по друг подходящ начин. За посочения период от време, децата били в обективна невъзможност да напускат дома, в който понастоящем живели, доколкото същото не се позволявало от страна на техния баща. В този смисъл децата били принудени 3 да живеят и играят единствено в един недвижим имот, без възможност за излизане навън.

От страна на децата било преустановено и посещението на детска градина, липсвала и възможност да общуват с други лица, освен техния баща. Предвид изложеното децата се намирали в социална изолация, водеща до невъзможност за тяхното развитие и създаване на адекватна семейна и социална среда за пълноценен живот. Посочените действия водели до разрушаване на вече изградени модели на поведение, до невъзможност за правилно отглеждане, развитие и възпитание, както и до нарушаване на основни човешки права и свободи, но с оглед тяхната детска възраст липсвала възможност за сезиране от тяхна страна на компетентните за това институции.

По изложените съображения молителката счита, че поведението на М. З. се свързва с непрекъснато осъществявано домашно насилие спрямо децата, характеризиращо се с осъществявано спрямо тях психическо насилие и принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните им права. В този смисъл е заявено искане, на основание чл.18, ал.1 от ЗЗДН да бъде издадена заповед за незабавна защита на двете деца Кирил М.ов З. е ЕГН ********** и Иван М.ов З. е ЕГН **********, с която да бъде задължен М. И. З. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо децата и да бъде постановена забрана на М. И. З. да се приближава до Кирил М.ов З. с ЕГН ********** и Иван М.ов З. с ЕГН **********. Поискано е и постановяване на съдебно решение в посочения смисъл.

РС-Дупница, с разпореждане, постановено по делото на 05.11.2025г., е оставил молбата без движение и указал на молителката, че в едноседмичен срок от получаване на съобщението следва да отстрани констатираните от съда нередовности, а именно: да конкретизира и уточни молбата си, като изложи твърдения за датата, мястото, начина и други конкретни факти и обстоятелства за извършеното домашно насилие, съобразно чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН.

С уточняваща молба от 07.11.2025г. молителката отново е изложила същите твърдения за неспазване от ответника на постановените привременни мерки по гражданско дело № 20241110170134 по описа на Софийски районен съд.

Същевременно съдът е издал заповед за незабавна защита с рег. №22/07.11.2025 г. като на основание чл.18, ал.1 от ЗЗДН е задължил извършителя М. И. З. с ЕГН ********** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Кирил М.ов З. с ЕГН ********** и Иван М.ов З. с ЕГН **********.

Последвало е постановяване на определение № 1294 от 10.11.2025 г. по гр.д.

№2682/2025 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което съдът е прекратил производството по делото и е върнал, на основание чл.130 ГПК във вр. с §1 от ЗР на ЗЗДН, подадената от Р. К. В. молба за защита. За да формира този свой извод съдът е приел, че не е налице домашно насилие по смисъла на чл.2, ал. 1 от ЗЗДН. Посочил е, че изложените от молителката твърдения всъщност представляват оплаквания срещу ответника, който не спазва постановените привременни мерки по гражданско дело № 20241110170134 по описа на Софийски районен съд. Изрично е акцентирал, че молителката разполага с друг ред за защита, а именно да се снабди с изпълнителен лист по постановените привременни мерки и 4 да търси съдействие от съдебен изпълнител (държавен или частен) за принудителното им осъществяване.

Впоследствие, по искане на насрещната страна, е постановено и определение №1418/09.12.2025 г., с което РС – Дупница е допълнил диспозитива на определение № 1294 от 10.11.2025 г., постановено по гр.д.№2682/2025 г. по описа на Районен съд – Дупница, като е постановил да бъде обезсилена издадената по делото заповед за незабавна защита №22 от 07.11.2025 г.

С оглед на така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема следното:

От данните по делото се установява, че между страните е налице висящо производство за развод, в рамките на което съдът е постановил привременни мерки, с които упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца е предоставено на майката, определено е местоживеенето им при нея и е определен режим на лични отношения на бащата с децата.