Решение № 320 от 08.04.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. Стара Загора, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XV-ТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Олга Златева при участието на секретаря Лазарина Ф. Лазарова като разгледа докладваното от Олга Златева Гражданско дело № 20235530103135 по описа за 2023 година

Предявен е иск от „Д. М. Т. от гр.Стара Загора против Ц. Д. Т. от същия град - по чл. 59 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № ............., нотариус с район на действие района на СтРС, той и вече бившата му съпруга ............... дарили на дъщеря им - ответницата, към този момент непълнолетна и действаща лично за себе си и със съгласието на своята майка, техен съсобствен недвижим имот, представляващ апартамент № ............., на IX етаж от жилищна сграда - блок № 3, построен върху общинска земя, заедно с прилежащото към апартамента избено помещение № 23 и с 0.905 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, който апартамент съгласно схема № ........... г. представлява самостоятелен обект в сграда, с предназначение: жилище -апартамент, с номер ..........

Ищецът си запазил правото на пожизнено и безвъзмездно ползване и обитаване на дарения имот.

Междувременно, дъщеря му – ответницата, постепенно променила отношението си към него, което допреди извършеното дарение било нормално. Започнала да се държи хладно и пресметливо. Първоначално дъщеря му и бившата му съпруга, след развода, продължили да живеят в апартамента. Коренната промяна в поведението на ответницата наблюдавал и по своеобразен начин бил потърпевш, след като навършила пълнолетие и след като майка й се изнесла от жилището. Тогава ответницата престанала да се държи с него уважително - като с неин баща, а започнала да демонстрира пренебрежение и липса на всякакъв толеранс и респект по всеки един 1 възможен начин. Опитвал се да разговаря с нея, за да разбере на какво се дължи незаслуженото й поведение, след като през всички години се бил грижил по най-добрия начин и бил давал цялата си бащина обич, още повече като единствено негово дете, но без резултат. Това неприемливо отношение на ответницата и настъпилото отчуждение с времето се задълбочили, а на ищеца не му останало нищо друго освен да се надява, че в някакъв момент благоразумието щяло да надделее, но дотогава бил длъжен да защитава и собствените си права. Тъй като нямал друго жилище в гр. Стара Загора, а и никъде другаде, същият живеел в ........., в къщата на родитЕ.те му, което повличало много неудобства, както за майка му - вдовица и възрастен човек, така и за него, и неговата спътница и съжителка на семейни начала.

Неудобство и ежедневен разход произтичали от факта, че ищецът работел в ........, а осигурените им автобуси до местоработата му тръгвали и се връщали единствено от спирка в с. Загоре за редовна осемчасова смяна. За да отиде на работа и да се върне, когато е на дванадесетчасова смяна, на каквато работил години наред, било необходимо да ползва личен транспорт, живеейки в с.

Загоре, което налагало да финансира допълнително средства за гориво минимум в размер на 20 лв. ежедневно, което сумарно и в продължение на години се отразявало негативно на месечния бюджет на семейството му и като цяло на начина му на живот. Желаел да ползва горепосочения апартамент, за което имал законно право, по силата на сключения договор с дъщеря му, но тя не му разрешавала и въобще не го допускала до него.

Плащал и годишните данъци на имота, в качеството си на ползвател, без реално да е такъв. Сигнализирал до Районна прокуратура - Стара Загора за извършени самоуправни действия, изразяващи се в недопускането му до имота, въпреки законното му право, като резултат от този сигнал било образуваното досъдебно производство за престъпление по чл. 323 ал. 1 НК.

Не му било известно - дали има и каква е наложената санкция спрямо ответницата, но с оглед непромененото поведение, разбирал, че вероятно санкцията била минимална или липсвала такава, или евентуално отговорът на прокуратурата бил, че не следва да й се търси наказателна отговорност, а с предложение за уреждане на въпроса по гражданскоправен път, което не променяло факта, че той отново нямал достъп до имота. През 2022г. изпратил покана на ответницата, с която я приканил да му предостави ключ и достъп до апартамента или, ако продължава да ползва апартамента, въпреки противопоставянето му, че ще му дължи обезщетение за лишаването му от ползване на жилището в размер на 250 лв. месечно, която покана му била върната в цялост, неприета от ответницата. Това наложило връчването на същата покана при отказ от нейна страна, в присъствието на двама свидетЕ., удостоверяващи горното действие с подписите си за извършеното.

Връчването на поканата се осъществило пред съдебната зала преди заседание за дело за издръжка - с правно основание чл. 144 СК, по което бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 250 лв., което добросъвестно изпълнявал. Но и към момента, въпреки получената покана, ответницата 2 живеела в и ползвала имота и не го допускала до него, както и не му заплащала никакво обезщетение, съобразно цената от поканата, и като цяло поведението й към него било без всякаква промяна. За ищеца ставало непосилно да плаща издръжка, въпреки че ответницата е пълнолетна - все пак следвало да полага някакви усилия и да работи поне в летния сезон, както и да бъде натоварен с допълнителните разходи в тежест и за семейството му, които сочи по-горе, свързани с транспортирането до местоработата му и обратно, затова че не може да ползва жилището, нито получава обезщетение, което по закон му се дължи.

Моли съда да осъди ответницата да му заплати обезщетение за лишаването му от право на ползване и обитаване на гореописания имот, находящ се в .............., за периода от 26.07.2022г. до 26.07.2023г. в размер на 4800 лв. /след увЕ.чение на иска в съдебно заседание/, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който искът се оспорва, като неоснователен. Твърди, че баща й доброволно й отстъпил правото на ползване на имота. В него тя направила редица подобрения, свързани със запазването му от погиване. Съществените задължения на ползвателя били уредени в чл. 57 ЗС и били свързани: със заплащане на разноските, свързани с ползването, в т.ч. данъци, такси; с изискването вещта да бъде поддържана в състояние, в което е получена от собственика, т.е. без промяна на субстанцията и касаещи преустройства или преработка, които биха се отразили на самата собственост /арг. чл. 97 ЗС/; поемане на разноските по съхранението и поддържането на годното за ползване състояние на вещта /аварийни или текущи ремонти/. Наред с тези задължения, законодателят в чл. 57 ал. 4 ЗС установил задължението имотът да бъде застрахован в полза на собственика, да заплаща застрахователната премия, доколкото не е установено или договорено друго. Ответницата заплащала всички разходи, свързани с входни такси, асансьори, заплащала данъци, въпреки че задължен за това бил ищецът. Ищецът твърдял, че е отстъпил доброволно на ответницата правото си на ползване върху апартамента, подарен на дъщеря му, като по този начин я подпомагал в образованието. Това му твърдение напълно противоречало на неговите действия, още повече, че исканото обезщетение от ищеца, както и самата искова молба, било с оглед да си върне сумата за изплатена накуп издръжка.

Както и претенцията му да има ключ от жилището, в което се намирали движими вещи, собственост на ответницата.

Ищецът твърдял, че живее в жилището на родитЕ.те си, но пропуснал да уточни, че е съсобственик на това жилище. Твърдял, че е затруднен с пътуването си до работата си от с. Загоре, а в същото време не бил живял в процесния имот, дори когато ответницата не била ползвала имота.

Апартаментът си бил стоял заключен. Ответницата влизала там, единствено, когато баща й се обадел, да отиде, да го почисти, като поддръжката му, в тази 3 насока, била задължение на ползвателя, не на собственика. Въпреки това, тя се грижила за имота, като при последното й посещение там, за да го изчисти, намерила фасове от цигари на пода, близо до стената, която изцяло била покрита с дървена ламперия. Бравата на входната врата не се затваряла добре и тя се заела да смени счупената брава на вратата на апартамента. Ищецът не правил нищо, за да поддържа вещта в състоянието, в което е приета от собственика. За всичко това заплащала ответницата, лишавайки се от дадените от майка й пари за ежедневните си нужди. Ответницата уведомявала неколкократно ищеца да поддържа апартамента, като внимава да не хвърля фасове по пода, както и да се грижи за неотложните ремонти по апартамента, но той проявявал пълна незаинтересованост, вместо това, вдигал скандали.

Ответницата не разполагала с друго жилище, в което да живее.

В съдебно заседание ищецът лично и чрез пълномощника си моли искът да се уважи. Претендира разноски. Представя писмена защита.

Ответницата лично и чрез пълномощника си поддържа изложеното в отговора на исковата молба. Претендира разноски. Представя писмена защита.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Не е спорно по делото, а от представеното писмено доказателство се установява, че на 13.11.2018г., с нот. акт № .........., с район на действие СтРС, ищецът и съпругата му са дарили на дъщеря си – ответницата, техен съсобствен недвижим имот, представляващ апартамент № ............., ........, състоящ се от: спалня, дневна, кухненски бокс, баня-тоалетна, антре и балкон, със застроена площ от 56,90 кв.м., заедно с прилежащото към апартамента избено помещение и съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж.

Ищецът си е запазил правото на пожизнено и безвъзмездно ползване и обитаване на дарявания имот.

От събраните по делото гласни доказателства се установява, че от месец май 2022г. ищецът не може да ползва апартамента, тъй като не разполага с ключ за входната врата, бравата на която е сменена от ответницата.

Така, свидетелката А........... заявява, че ищецът няма възможност да ползва апартамента от месец май 2022г. Причината е, че ответницата е сменила патрона на входната врата на апартамента и не е дала ключ на ищеца.

Ищецът правил опити да се свърже с дъщеря си /ответницата/, но тя не вдигала телефона. Много пъти ищецът опитвал да си вземе вещи от апартамента, но не можел.

Свидетелят ............ казва, че в средата на месец май 2022г. с ищеца опитали да влязат в апартамента, за да пренесат багаж, но не успЕ.. Вратата била заключена и ключът на ищеца не паснал. До ден-днешен ищецът не можел да влезе в апартамента. През месец август 2023г. ищецът искал да си 4 вземе костюм от апартамента - за сватбата на свидетеля, но не успял. Опитал се да се свърже с дъщеря си по телефона, но нямало отговор и обратна връзка.

Самата ответница заявява в съдебно заседание на 17.11.2023г., че не допуска баща си в апартамента. Като причина за това сочи, че няколко пъти е намирала цигари по пода, по дървената ламперия. Била подала жалба, баща й да не запали апартамента. Баща й имал вещи в апартамента. Случаят с гасенето на цигарата бил преди да смени патрона на входната врата – преди месец май 2022г. В отговора на исковата молба е посочила като причина за смяната на патрона, че бравата на входната врата не се е затваряла добре. В представеното от ответницата постановление на прокурор от РП- Стара Загора от 08.11.2022г., с което образуваното за самоуправство по сигнал от ищеца наказателното производство е прекратено, е посочено, че ответницата не отрича, че е сменила ключалката на входната врата на апартамента, като причина за това си действие е посочила притеснението си, че ако има достъп до жилището, баща й можел да изнесе багажа й.

Следователно, по делото безспорно е установено, че от месец май 2022г. ищецът няма достъп до апартамента, върху който има запазено право на ползване, бравата на входната врата е сменена от ответницата и тя не е представила на ищеца ключ. С представена по делото покана от ищеца до ответницата – от 26.07.2022г. същият я е поканил да освободи апартамента от личните си вещи и му предаде ключове до 31.07.2022г., като в противен случай, ще му дължи обезщетение от 250 лв. месечно. Поканата е връчена на ответницата при отказ, за което обстоятелство са се подписали двама свидетЕ..