Определение № 4593 от 21.12.2018, Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………/………….12.2018 г. гр. Варна

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,

ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на

…………….декември две хиляди и осемнадесета година , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА

ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА като разгледа докладваното от съдия Кирякова въззивно търговско дело № 1934 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на СТАНКА П.С. с ЕГН ********** чрез назначения по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител адв. П.Й.Н. ВАК, срещу решение № 4087 от 15.10.2018г., постановено по гр.д. № 18627 по описа за 2018г. на

ВРС

В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно. Жалбоподателят счита за необоснован извода на първоинстанционния съд за наличието на валидно възникнали облигационни отношения между страните, съответно за дължимост на стойността на доставено количество вода в обекта.

Въвежда възражение за извършено от исковия съд процесуално нарушение, изразяващо се в бездействие във връзка с даване на указания за уточняване вземането за главницата по месеци и конкретни стойности по фактури. Сочи, че независимо от депозирането на изрична молба от страна на особения представител в сочения смисъл, съдът е оставил претенцията по иска неизяснена, с което е осуетил възможността на ответника да направи в срок възражение за погасяване на вземането за главница, съотв. за лихви, по давност. Настоява да бъде указано на страната да поясни претенцията си, съотв. за отмяна на решението и отхвърляне на иска изцяло.

В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна

„ВиК – Варна“ ООД гр.Варна не депозира писмен отговор.

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл. 260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения.

Доколкото е подадена от назначен особен представител на страната, държавна такса не се внася предварително.

В решаващата си дейност въззивният съд следва да се ограничи до преценка на валидността и допустимостта на първоинстанционното решение, а на неговата правилност – само по посочените в жалбата конкретни доводи за неправилност на това решение. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, приложима и към настоящия момент при действащия от 01.03.2008 г. ГПК, ако исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127 и чл.128 от ГПК на ищеца се изпраща съобщение за отстраняване в седмодневен срок допуснатите нередовности, като, ако той не ги отстрани в срок, исковата молба заедно с приложенията се връща. По същия начин се постъпва и когато нередовностите на исковата молба се забележат в течение на производството, като поправената искова молба се смята за редовна от деня на нейното постъпване, т.е. с обратно действие нейният порок се счита за саниран. Според приетото в това ТР, когато нередовността на исковата молба е констатирана от въззивния съд, той може сам като инстанция по същество да приложи чл. 129 от