Решение № 2364 от 21.06.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2364 гр. Варна, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20233110110809 по описа за 2023 година

Производството е образувано по подадена искова молба от А. А. Г., гр. Варна, с която срещу Д. Х. П., гр. Варна, са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове за установяване на вземания за адвокатски възнаграждения, заемни суми, заплатени разходи и обезщетения за забава, за които е издадена заповед за изпълнение.

В исковата молба ищцата А. А. Г. твърди, че в началото на 2021 г. към нея в качеството й на адвокат се обърнал ответника за сезиране на Европейския съд по правата на човека, за което договорили 4 000 лв. възнаграждение за изготвяне на жалбата, което й отнело месеци труд. Сочи, че за съжаление жалба № */*г. по делото „П. срещу България“ била обявена за недопустима, като дори заплатила и разходите за пощенски услуги. Излага, че на 12.10.2021 г. този първоначално устен договор обективирали в писмен, като от сумата 4 000 лв. били заплатени 1 040 лв. и останали за плащане 2 960 лв. с падеж 31.12.2021 г., за която сума й се дължи и законна лихва от 431,66 лв. Твърди, че за процесуално представителство по гр.д. № 2804/2017 г. на ВРС в качеството й на адвокат договорила с ответника възнаграждение в размер на 3 000 лв. с падеж 31.12.2022 г. по договор от 15.11.2022 г., като по него ответникът също й дължи законна лихва в размер на 133,33 лв.

Сочи, че в същия договор е уговорено заплащането и на сумата от 240 лв. за консултация с адв. **, която също е заплатила, както и 50 лв. за транспортни разходи на ответника до гр. *.

Твърди, че на 23.11.2021 г. с договор за заем реално е предоставила на ответника сумата от 300 лв. с падеж 30.03.2022 г., като й се дължи и лихва в размер на 36,25 лв. Сочи, че на 28.04.2022 г. с договор за заем реално е предоставила на ответника сумата от 1 400 лв. с падеж 30.09.2022 г., като й се дължи и лихва в размер на 98 лв. Излага, че на 12.10.2022 г. с договор за заем реално е предоставила на ответника сумата от 550 лв. с падеж 30.10.2022 г., като й се дължи и лихва в размер на 33,76 лв. Твърди, че на 31.01.2023 г. с договор за заем реално е предоставила сумата от 3 000 лв. с падеж 30.04.2023 г., като й се дължи и лихва в размер на 33,33 лв. Сочи, че на 18.04.2022 г. страните са сключили спогодба, с която са договорили възнаграждение в нейна полза в размер на 3000 лв. за процесуално 1 представителство по гр.д. № */*г. на ВОС с падеж 31.12.2022 г., като й се дължи законна лихва в размер на 133,33 лв. Излага, че във връзка с това дело е заплатила вместо ответника и сумата от 60 лв. за 6 бр. данъчни оценки, сумата от 35 лв. за снабдяване с удостоверение за застрахователна стойност на автомобил,сумата от 200 лв. за депозит за вещо лице, сумата от 175 лв. заплатена на 04.07.2022 г. за депозит на вещо лице, сумата от 42 лв. заплатена на 24.06.2022 г. за заверени преписи, сумата от 263 лв. заплатена на 27.06.2022 г. за вписване на решение по делба. Сочи, че допълнително страните устно са договорили заплащането и на сумата от 200 лв. адвокатско възнаграждение за снабдяване с данъчни оценки за 5 имота с падеж 29.04.2022 г. Твърди, че общо задълженията на ответника към нея са в размер на 15 499,30 лв. главница и 889,66 лв. обезщетения за забава за периода 01.01.2022 г. – 09.06.2023 г. Сочи, че многократно е разговаряла с ответника за дължимостта на сумата, която не се отрича от него, но въпреки това не се заплаща. Излага, че заемите са предоставени на ответника да обзаведе два негови имота, за да ги отдава под наем, което се е осъществило, както и за трасиране и изчистване на един от имотите му за продажба, което не се случило.

Сочи, че извън процесните суми многократно му е предоставяла заеми от 20 и 50 лв., които не е обективирала в договори от уважение към ответника. Излага, че се чувства използвана от ответника, който разполага с множество имоти на висока стойност, но въпреки това не й връща дължимите суми. Моли за установяване на обективираните в заповедта за изпълнение вземания и присъждане на разноските по делото.

Ответникът Д. Х. П. е подал отговор на исковата молба, с който твърди, че връчените му по делото книжа са истински, но отношението към него било некоректно и не се спазвали направените уговорки. Сочи, че не може да ползва правна помощ, защото не отговаря на условията за това. Съгласен е за възобновяване на производството. Ще представи допълнителни доказателства.

В заповедното производство ответникът е подал мотивирано възражение по чл. 414 ГПК, с което е оспорил вземането, но и е записал, че ще изплати на адв. Г. сумата, но разсрочено.

В хода на исковото производство са подадени две ръкописно написани молби, които са нечетливи и съдът е прикачил към корица, доколкото не е могъл да извлече волята на ответника, като му е дал изрични указания за възможността да извърши съответните процесуални действия в надлежна форма. Същият не е сторил това.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и поддържа исковата молба, като оттегля исковете си само по отношение на заплатените от ответника в хода на процеса суми.

В съдебно заседание ответникът се явява лично и оспорва част от вземанията.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически и правни изводи:

Предявени са положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземания по издадена заповед за изпълнение за адвокатски възнаграждения, заемни суми, заплатени разходи и обезщетения за забава.

Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищцата е следвало да докаже, че между нея и ответника са налице посочените облигационни правоотношения (договори за правна помощ и процесуално представителство, договори за заем и др.), по силата на които е предоставила парични средства на ответника срещу задължението за връщането им или е извършила работа, за която й се дължи възнаграждение, или е заплатила суми вместо ответника (не се спори); да докаже основанията, размерите и периода на претенциите й за заплащане на обезщетения за забава върху главниците (не се спори). В тежест на ответника е било да докаже, че е върнал предоставените в заем парични средства, че е заплатил договорените между страните възнаграждения и че е възстановил заплатените вместо него суми.

Доколкото съдът може да извлече волята на ответника то същият не оспорва 2 валидността на посочените от ищцата облигационни правоотношения, както и дължимостта на посочените вземания.

В открито съдебно заседание ответникът е заявил, че не е заплатил претендираните от ищцата суми и оспорва размера на част от сумите, като съдът не съумя да извлече волята му относно кои точно вземания. Отделно, същият с отговора на исковата молба не е релевирал конкретни правопогасяващи, правопрекратяващи или правоизключващи възражения, поради което и същите са преклудирани. Не оспорва претендираните суми във връзка с договорите за заем. Представя платежно нареждане за платена сума в размер на 3 825,23 лв., като посочва какво погасява (сумите по т. 3, т. 4 и част от т. 7) и в тази част съдът е прекратил производството с определение в о.с.з., което е влязло в сила, поради оттегляне на исковете от ищцата. Плащането е взето предвид и съдът е извършил погасяване на вземанията, за които е достигнала сумата.

Производството е останало висящо по останалите искове (т. 1, т. 2, т. 5 и 6) и по иска по т. 7 за сумата в размер на 2 614,71 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 22.05.2024 г. до окончателното изплащане на задължение.

Съдът намира, че ищцата е доказала фактите, за които носи доказателствена тежест.

По делото са представени множество писмени доказателства, очертаващи правоотношенията между страните, съобразно изложеното в исковата молба и предявените искове. Ответникът не е ангажирал никакви доказателства, с които да опровергае, че съществуват такива правоотношения, че е заплатил тези суми или че същите са недължими.

На няколко пъти в производството дори е заявил, че не оспорва вземанията, а просто желае разсрочено плащане. В тази връзка и настоящият състав не намира за необходимо да излага подробни мотиви относно всяко отделно вземане. Претенциите са подробно изложени в исковата молба и са докладвани изчерпателно с доклада по делото относно размерите, падежите и основанията. Представени са доказателства за извършени действия от страна на ищцата в качеството й на адвокат, за които й се дължат адвокатски възнаграждения, включително и възстановяване на разходите сторени от името и за сметка на клиента й, които разходи са свързани с осъществената процесуална защита. Ответникът дължи и на ищцата, в качеството й на заемодател, връщане на предоставените суми с процесните договори за заем. Ответникът не е заплатил сумите в уговорените между страните срокове, поради което и се дължат претендираните обезщетения за забава в посочените периоди, които са в размер на законната лихва, като се дължи и такава от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

В заключение предявените искове са основателни и следва да се уважат изцяло.

С оглед изхода на спора сторените от ищцата разноски следва да се възложат в тежест на ответника, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Представени са представени списък и доказателства за заплащане на сумите в общ размер от 1 469,40 лв., които съставляват сторени разходи за заплатени държавни такси във връзка със заповедното производство, исковото производство и въззивното производство по подадената частна жалба.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът Д. Х. П., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ДЪЛЖИ на ищцата А. А. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. *, сумите, както следва:

1/ сумата от 2 960 лв. /две хиляди деветстотин и шестдесет лева/, част от общо договорени 4 000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалба до Европейския съд по правата на човека, дължимо по сключен между страните писмен договор от 12.10.2021 г. с падеж до 31.12.2021 г., сумата от 24,30 лв. /двадесет и четири лева и тридесет стотинки/, представляваща заплатени на 12.05.2021 г. от адвоката пощенски 3 услуги, както и сумата от 431,66 лв. /четиристотин тридесет и един лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода 01.01.2022 г. – 09.06.2023 г.;

2/ сумата от 3 000 лв. /три хиляди лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по гр.д.№ 2804/2017 г. на ВРС, 49 състав, дължимо по сключен между страните договор от 15.11.2022 г., сумата от 240 лв. /двеста и четиридесет лева/ заплатена от адвоката консултация при адв. ** на 12.11.2021 г. и сумата от 50 лв. /петдесет лева/ за транспортни разходи на длъжника до гр. *, всички суми с падеж 31.12.2022 г., както и сумата от 133,33 лв. /сто тридесет и три лева и тридесет и три стотинки/ обезщетение за забава за периода 01.01.2023 г. – 09.06.2023 г.;

5/ сумата от 550 лв. /петстотин и петдесет лева/, представляваща паричен заем във връзка със сключен между страните договор за заем от 12.10.2022 г. с падеж 30.10.2022 г., както и сумата от 33,76 лв. /тридесет и три лева и седемдесет и шест стотинки/ обезщетение за забава за периода 01.11.2022 г. – 09.06.2023 г.;

6/ сумата от 3 000 лв. /три хиляди лева/, представляваща паричен заем във връзка със сключен между страните договор за заем от 31.01.2023 г. с падеж 30.04.2023 г., както и сумата от 33,33 лв. /тридесет и три лева и тридесет и три стотинки/ обезщетение за забава за периода 01.05.2023 г. – 09.06.2023 г.;

7/ сумата от 2 614,71 лв. /две хиляди шестстотин и четиринадесет лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по гр.д.№ 3104/2021 г. на ВОС, дължимо по сключена между страните спогодба от 18.04.2022 г. с падеж 31.12.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 22.05.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, ведно със законните лихви върху всяка главница (с изключение на тази по т. 7, която е погасена до 21.05.2024 г.) от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /09.06.2023 г./ до окончателното изплащане на задълженията, за които суми е издадена Заповед № *от *г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.