Решение № 2959 от 28.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2959 гр. Пловдив, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20225330114295 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково производство.

Искова молба на М. А. В., ЕГН **********, от **************** , против „Сити кеш ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление в София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, и искове с правно основание в чл.21 от Закона за потребителския кредит, вр. с чл. 10, 11 и чл. 19 ал. 5 от същия закон, чл. 146 от ЗЗП, чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, предявени в отношение на евентуалност и съединени кумулативно с иск по чл. 55. ал.1 предл. 1 от ЗЗД.

Твърденията в исковата молба са, че между страните имало договор за паричен заем под № *****, сключен на 16.12.2019г. По силата на договора, В. получила назаем сума от 800 лева, който следвало да върне ведно със възнаградителна лихва, при фиксиран лихвен процент от 40.05 % и ГПР от 48 %; по договора, В. поела и задължение да предостави обезпечение на кредита, а в случай на неизпълнение на това задължение, да заплати неустойка в размер на 889.62 лв., която да се престира разсрочено, заедно с погасителната вноска . Твърди се също , че ищецът е платил всичко , дължимо на кредитора по договора.

Изложени са доводи, че договорът е недействителен в цялост, тъй като не отговаря на изискванията по чл. 10 и чл. 11 от ЗПК, фиксираният лихвен процент не бил действителен такъв приложим в отношенията между страните, тъй като в него не се включва неустойката, а и сама по себе си лихвата надхвърля три пъти по размер законната такава, поради което противоречи на добрите нрави; на следващо място се поддържа , че клаузата , с която било договорено неустоечно плащане също противоречи на добрите нрави, тъй като е загубила присъщата си функция; понеже от неустойката били платени 800 лв., то се иска от съда да 1 постанови решение, с което да прогласи за нищожна клаузата на чл. 8 от договора за кредит и да осъди „Сити кеш“ООД да върне на ищеца 800 лв. платена без основание неустойка по договора , платена в период от 16.12.2019г. до 16.12.2020г. Ищецът моли и за присъждане на разноските по спора, включително присъждане на хонорар на адвокат по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

В хода на съдебното дирене , искът за връщане на недължимо платеното е изменен по размера си, като е намален размера му, на 550.13 лева.

Исковете са оспорени от ответната страна. Отричат се както пороци на договора , така и извършено от ищеца плащане по недействителните клаузи.

Изслушана е от съда и съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение, че по неустоечната клауза са платени от В. 550.13 лева, а ако плащанията по нея се включат в ГПР , то този разходен процент ще надхвърли законоустановената от ЗПК горна граница.

Исковете са допустими.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

І . Сключването на договора, включващо и получаването на сумата от 800 лева от В. , не е спорен по делото факт. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от Закона за кредитните институции , като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства; на свой ред , В. е физическо лице, което получава кредит за текущо потребление , тоест , страните са потребител и кредитор съгласно чл. 9 от ЗПК и § 13 т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите, и чл. 9 от Закона за потребителския кредит. И двата закона са приложими в отношенията между страните, в действалите към датата на сключването на договора редакции , но с оглед по – тясното приложно поле на ЗПК , същия се явява специален спрямо Закона за защита на потребителите. При едновременно наведени от ищеца основания за нищожност на договорки по смисъла и на двата закона, съдът най- напред е длъжен да изследва тези, посочени в ЗПК , на следващо място - тези , посочени в ЗЗП, и на последно място – евентуално релевирана недействителност на кредитната сделка по смисъла на общия Закона за задълженията и договорите.

Договора е сключен писмено , на хартия , при шрифт с големина , не по – малка от 12 пункта, и в него има посочване на годишен процент на разходите от 48 % и на потребителя е предаден екземпляр от договора. Има посочване на общия размер на кредита ; нарочни условия за усвояването ме не са предвидени . Няма посочване на стоката или услугата и нейната цена в брой, но нормата на т. 8 от чл. 11 ал. 1 от ЗПК не е приложима в случая, тъй като договора е за паричен кредит; има посочване на лихвения процент по кредита.

Условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, периодите, условията и процедурите за промяна на 2 лихвения процент , както и методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а не са необходимо посочване , тъй като размера на лихвения процент е фиксиран за целия срок на договора. Има погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Има ( чл. 5 от специалните условия ) и информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания. Посочено е ( чл. 22 от. 3 от общите условия ) наличието на право на отказ на потребителя от договора, и срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК.

Каза се, в договора има посочен годишен процент на разходите по кредита. При изчисляването на същия не са включени и не са част от стойността му разходите за неустойка , дължима при непредставено обезпечение по смисъла на чл. 8 от договора; според заключението на вещото лице, което съдът кредитира, при включването на неустойката в общите разходи, годишния им процент ще надхвърли установената в чл. 19 от ЗПК горна граница (50.05 % към датата на сключване). Според чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК , при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, но според трайната практика на съдилищата (решение № 21 от 7.01.2022 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2692/2021 г., определение № 1961 от 17.08.2022 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 1976/2022 г.и др.) посочената разпоредба се отнася за неизпълнение на основното задължение на потребителя да върне предоставения му кредит, а не за неизпълнението на други задължения. Тук следва да се добави, че смисълът на закона е потребителя да получи точна информация за ГПР преди сключването, за може да вземе информирано решение дали да сключи договора. Затова в годишния процент на разходите по кредита следва да се включат всички предвидими или неизбежни такива разходи, дори ако са направени в полза на трето на договора лице. От казаното следва , че нормата на чл.

19, ал. 3, т. 1 от ЗПК няма предвид всички дължими при неизпълнение разходи, а само тези, които са непредвидими и се дължат на неизпълнение на основното задължение на потребителя да върне полученото ведно с възнаградителна лихва.

За изначално предвидените разходи при неизпълнение на съществени задължения няма основание да бъдат изключени от годишния процент на разходите по кредита, особено когато са предвидени като елемент на месечната погасителна вноска. Следователно нормата на чл. 8 от договора, която предвижда неустоечно задължение в размер от 889.62 лева при непредставено обезпечение, заобикаля закона, в частност чл. 19 ал. 4 от ЗПК и затова е нищожна на основанието по чл. 19 ал. 5 от същия закон.

За пълнота , нормата на чл. 8 от договора е нищожна и по смисъла на чл. 146 от Закона за защита на потребителите , ( тъй като е неравноправна по смисъла на чл. 143 от същия – 3 доколкото води до значително неравновесие между договорените права на страните) , така и на общото основание по чл. 26 ал.1 предл. трето от ЗЗД, тъй като неустойката , с оглед дадените от ВКС в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК критерий, не разполага с присъщите си функции. Тя не обезпечава вземане на кредитора за вреди, каквито не биха могли да настъпят само заради неизпълнението на задължението на ответника да представи обезпечение. Пак по същата причина, неустойката няма възстановителна функция, а прилагането й като санкция не може да обоснове законосъобразност, доколкото паричния й еквивалент е значителен, повече от една трета от главницата. Изводът на съда е, че плащането на сумата по тази неустойка е самоцелно, а оттам – тази клауза противоречи на добрите нрави.

Тъй като за тази норма се установи специално основание за нищожност и договора може да съществува и без нея, то обща недействителност на договора по смисъла на чл. 22 от ЗПК не може да се установи, но съдът следва да прогласи за нищожна нормата на чл. 8 от него на специалното основание по чл. 19 ал. 5 от ЗПК.

ІІ. Предвид заключението на вещото лице , което съдът кредитира , доказан е и факта на имущественото разместване между страните , каквото изисква нормата на чл. 55 от Закона за задълженията и договорите, до размер от 550.13 лева , като се има предвид , че вземанията на кредитора са предсрочно изплатени.

Исковете са основателни

ІІІ. Разноските се присъждат в тежест на ответника .

Дължи се хонорар на представител на ищеца, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата ( не се ангажираха доказателства за имущественото състояние на ищеца и съдът не може да отрече отрицателното му твърдение за липса на средства), които се определя да е минималния такъв от 400 лева , по иска по чл. 21 от ЗПК, като се има предвид , че исковете са съединени при условията на евентуалност .

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

Признава за установено , по иска на М. А. В., ЕГН **********, от *********, че в отношенията й със ответника „Сити кеш ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление в София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, е нищожна клаузата на чл. 8 от договор № *****/16.12.2019г. , на основанието по чл. 21 от Закона за потребителския кредит.

Осъжда „Сити кеш ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление в София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, да заплати на М. А. В., ЕГН **********, от *********, сума от 550.13 лева дадена на неосъществено основание ( по нищожната клауза на чл. 8 от договор № № *****/16.12.2019г. ) , ведно със законната лихва от дата 05.10.2022г. до окончателното изплащане на вземането .

Осъжда „Сити кеш ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление в София, 4 ул. „Славянска“ № 29, ет.7, да заплати на М. А. В., ЕГН **********, от *********, сума от 286.06 лева разноски по делото.

Осъжда „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление в София, ул.„Славянска“ № 29, ет.7,, да заплати на адвокат Е. Г. И. - М. , личен номер на адвокат **********, адрес на дейност ****************, сума от 400 лева хонорар по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5