Решение № 719 от 03.12.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 719 гр. София, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Мария Христова при участието на секретаря Росица Ал. Иванова като разгледа докладваното от Мария Христова Касационно гражданско дело № 20238002103072 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Д. Р. Е., Н. Н. К., С. Р. В. и Н. Г. Е., чрез майка му и законен представител С. Р. В., чрез адвокат Й. Д., срещу въззивното решение №547/26.04.2023г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д.№3337/2022г. в частите, с които е потвърдено решението на Врачански окръжен съд за отхвърляне на предявените от касаторите срещу ЗК „Лев Инс“ АД искове с правно основание чл.432 от КЗ за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на Г. Д.

Е., вследствие на настъпило на 05.05.2021г. ПТП, както следва: за Д. Р. Е., Н. Н. К. и С. Р. В. за сумите от по 70 000лв. за всеки (над присъдените по 80 000лв. до претендираните по 150 000лв.), ведно със законната лихва върху тях, считано от 18.09.2021г. до окончателното им изплащане; за Н. Г. Е., чрез майка му и законен представител С. Р. В., за сумата от 80 000лв.

(над присъдените 120 0000лв. до претендираните 200 000лв.), ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.09.2021г. до окончателното изплащане.

Касационното обжалване е допуснато с определение №2059/25.04.2024г. по въпроса относно комплексната оценка на всички установени по делото, релевантни и обективно съществуващи обстоятелства относими към приложението на чл.52 от ЗЗД, като критерии за 1 точното прилагане на принципа за справедливост.

По него е налице формирана задължителна практика на ВС и ВКС – ППВС № 4/23.12.1968 г. и т.3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и такава по приложението им (решение №435/02.07.2024г. по гр.д.№4549/2022г. на IV г.о.; решение № 119/25.07.2017 г. по т.д.№60199/2016г. на IV г.о.). Според даденото в нея разрешение, размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по „справедливост”, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, след преценка на всички конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства и при наличие на причинна връзка с противоправното поведение. Тези обстоятелства при загубата на близък са свързани с внезапността на събитието; вида, характера, интензитета и продължителността на търпените болки и страдания, както и произтичащите от тях фактически и психологически последици за увредения; възприети ли са от ищеца съпътстващите физически болки и други страдания на починалото лице, съответно тяхната сила, интензитет и продължителност на болковия синдром; как те са се отразили върху психиката и емоциите на ищеца; възрастта на пострадалия и тази на ищеца към датата на деликта; родствените и емоционални отношения между ищеца и пострадалия, близостта между тях; конкретните чувства на ищеца към момента на деликта и след това; наличието или липса на промяна в живота на ищеца свързана с неговото здравословно състояние, трудова дейност, социализация и изобщо цялостното отражение на загубата върху живота му. При определяне размера на обезщетението следва да се отчетат стандартът на живот в страната към периода на увреждането, ориентир за който са и нивата на застрахователните лимити към посочения момент, както и съдебната практика в сходни хипотези. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди. За да се приложи правилно обществения критерий за справедливост, заложен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, е необходимо съдът да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички обстоятелства с правно значение за размера на претенцията, като отчете отражението им в неимуществената сфера на засегнатото лице и обоснове в мотивите резултата от направената преценка.

В жалбата си касаторите поддържат оплаквания и доводи за неправилност на въззивното решение при определяне размера на следващите им се обезщетения за претърпените неимуществени вреди, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърдят, че при постановяването му съдът е определил размер на обезщетенията, който не съответства на претъпените вреди и накърнява принципа за справедливост, регламентиран в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.

Въззивният съд не е взел предвид размера на обезщетенията присъждани по дела със сходен предмет и не е отчел конкретно установените и претърпените от всеки един от касаторите вреди – болките и страданията от загубата на син, съпруг и баща; начина, по който тази загуба се е отразила в живота им и последиците от нея. По същество претендират отмяна на решението в оспорените му части и уважаване на предявените искове в пълен размер.

Претендират и присъждане на направените по делото разноски.

Насрещната страна „ЗК Лев Инс“ АД оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено при спазване правилата 2 на материалния и процесуален закон. Излага, че съдът е формирал изводите си въз основа на цялостен анализ на събраните по делото доказателства и конкретно установените обстоятелства, релевантни за приложение на чл.52 от ЗЗД, свързани с търпените от ищците болки и страдания. Определените от въззивната инстанция размери на присъдените обезщетения са в съответствие с приложението на закона. По същество претендира за отхвърляне на жалбата, потвърждаване на въззивното решение и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Въззивният съд потвърдил решението на първостепенния Окръжен съд – Враца в частите, с които са отхвърлени предявените от Д. Р. Е., Н. Н. К., С. Р. В. и Н. Г. Е., чрез майка си и законен представител С. Р. В., срещу ЗК „Лев Инс“ АД искове с правно основание чл.432 от КЗ за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на Г. Д. Е. от настъпилото на 05.05.2021г. ПТП, както следва: за Д. Р. Е., Н. Н. К. и С. Р. В. за сумите от по 70 000лв. за всеки (над присъдените по 80 000лв. до претендираните по 150 000лв.), ведно със законната лихва върху тях, считано от 18.09.2021г. до окончателното им изплащане; за Н. Г. Е., чрез майка му и законен представител С. Р. В., за сумата от 80 000лв. (над присъдените 120 0000лв. до претендираните 200 000лв.), ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.09.2021г. до окончателното изплащане.

Решение №547/26.04.2023г. по в.гр.д.№3337/2022г. в останалата му част е влязло в сила.

За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото са надлежно установени и безспорни обстоятелствата относно: настъпилото на 05.05.2021г. ПТП, по вина на водача на л.а. „Опел Вектра“ с рег. [рег.номер на МПС] , който при движение с висока скорост изгубил управление върху автомобила, излязъл от платното за движение и се преобърнал няколко пъти; настъпилата от произшествието смърт на един от пътниците в лекия автомобил – Г. Е.; наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, към датата на ПТП, между собственика на посоченото МПС и дружеството ответник.

Съдът приел за установени и обстоятелствата, че ищците Д. Р. Е. (44г.) и Н. Н. К. (42г.) са били родители на Г. Е.. Към датата на произшествието същият живеел на съпружески начала със С. Р. В. (22г.) и бил баща на детето Н. Г. Е. (4г.).

Въззивният съд посочил, че поставеният пред него спорен въпрос е за размера на присъдените им обезщетения.

За да даде отговор на същия, съдът приел, че показанията на разпитаните по делото свидетели (А. К. и Б. К.) са лаконични и повърхностни. Същите не съдържат данни за особена връзка на починалия и ищците, която поради определени житейски обстоятелства да се различава от нормалната. Свидетелите ползвали квалификации за семейството на починалия като „добро“, в което „не е имало проблеми и всичко било наред“; „грижовни родители“; много добри отношения между починалия и жената, с която живеел на семейни начала, както и по отношение начина, по който са преживели неговата смърт, като „много тежко“ и „много лошо“. Съдът намерил, че свидетелите не са заявили факти относно съдържанието на тези отношения и грижа, тяхното проявление, интензитет и адекватност.

Въззивният съд приел, че заключението по допуснатата пред първостепенния съд съдебно3 психологична експертиза било изготвено въз основа на данни и информация от самите ищци, което намалявало неговата достоверност. Направил извод, че същото не сочело на особено здрави семейни връзки, голяма сплотеност и привързаност. В тази връзка отбелязал обстоятелството, че Н. К. не е припознал Г. като свой син, дори да са живели в общ дом и да са си помагали.

В заключение съдът посочил, че първостепенният съд е съобразил всички критерии при определяне на обезщетенията: възраст на пострадалия и обезщетяваните лица; отношенията между тях; годината на настъпване на произшествието, социално-икономическите условия и застрахователните лимити; преждевременността на настъпилата смърт; промяната в емоционалното състояние на ищците резултат от внезапната загуба на близък човек. С оглед на това препратил към тези мотиви, на основание чл.272 от ГПК, като счел, че правилно обезщетенията са определени на по 80 000лв. за родителите и жената живяла с починалия Г.

Е., респ. 120 000лв. за детето Н.. Изложил още, че при определяне размера на обезщетението на малолетното дете, съдът е съобразил неговата възраст и внезапната загуба на един от родителите му, който намерил за достатъчен за възмездяване на претърпените вреди.

При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.

По въпроса, допуснат до касационно обжалване въззивният съд се е произнесъл в противоречие с даденото по-горе разрешение и практиката на Върховния касационен съд, която настоящият състав напълно споделя. Основателно е касационното оплакване, че в обжалваното решение по исковете на Д. Р. Е., Н. Н. К., С. Р. В. и Н. Г. Е. не са обсъдени всички установени по делото обстоятелства. Въпреки заявеното формално отчитане на релевантните за определяне на обезщетението факти и обстоятелства, отнесени към съответните критерии, съдът не е направил собствена преценка на тежестта и значението на всяко от тях за общото адекватно остойностяване на негативните изживявания и неудобства на ищците, в причинност с деликта, довело до необоснованост на въззивното решение.

Съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, преживените от ищците болки и страданията от загубата на син, съпруг и баща; начина, по който тази загуба се е отразила в живота им и последиците от нея; не е отчел сходното разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид.

Въззивното решение по исковете на Д. Р. Е., Н. Н. К., С. Р. В. и Н. Г. Е., е постановено в нарушение на чл. 52 ЗЗД и е необосновано. Налице е основанието по чл.281, т. 3 ГПК за неговата частична отмяна (чл.293, ал.2 от ГПК). Доколкото не се налага извършване на нови или повтаряне на съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция (чл. 293, ал. 3 от ГПК).

По делото са надлежно установени и безспорни между страните фактите относно: настъпилото на 05.05.2021г. ПТП, по вина на водача на л.а. „Опел Вектра“ с рег. [рег.номер на МПС] , който при движение с висока скорост изгубил управление върху автомобила, излязъл от платното за движение и се преобърнал няколко пъти; настъпилата от произшествието смърт на един от пътниците в лекия автомобил – Г. Е.; наличието на 4 валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, към датата на ПТП, между собственика на посоченото МПС и дружеството ответник.

За установяване характера на съществувалите между ищците и починалия Г. Д. Е. отношения, както и за отражението на смъртта му върху живота и емоционалното им състояние, пред първата инстанция са разпитани като свидетели А. Н. К., чийто показания съдът цени при условията на чл.172 от ГПК и Б. Б. К., които съдът кредитира като обективни и безпристрастни. От съвкупния им анализ се установява, че до смъртта си Г. Д. Е. е живял в едно домакинство и бил в много добри отношения с родителите си Д. Е. (майка) и Н. К.