Решение № 56 от 11.02.2025, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Петрич, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ангелина Бисеркова при участието на секретаря Елена Пашова като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело № 20241230101205 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по молба от Б. Т. П., ЕГН ********** от с.

Др., общ. П. действащ чрез пълномощник адв. Д. В. М. със служебен адрес гр.

Пл., бул. "П. ш." № **, ет.*, ап..*, обективираща претенция по чл.26, ал.1 от ЗЗД срещу „М." АД, ЕИК **** седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Г.

С. Р Р." № ***, ап.**, представлявано от В. С. - изпълнителен директор.

Ищецът твърди, че с ответника са сключили Договор за кредит № 248624 от 08.04.2024г., по силата на който дружеството е предоставило, а ищецът е получил паричен кредит в размер на 1 000 лева, при ГПР от 49.65% и ГЛП от 38.95 %, начин на погасяване на задължението за връщане на кредита - 10 погасителни вноски, съгласно Погасителен план.

Твърди, че по силата на чл.10 от Договор за кредит № 248624 от 08.04.2024г., ищецът се е задължил за неустойка в размер на 714 лева, в случай че в срок от 3 дни от сключване на процесния договор не представи на заемодателя обезпечение, изразяващо се в поръчителство на едно физическо лице.

Твърди се, че неустоечната клауза в Договор за кредит № 248624 от 08.04.2024 г., е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и поради това, 1 че е сключена при неспазване на нормите на чл.33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП, по следните съображения:

Сочи, че съгласно правната доктрина и съдебна практика накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 то, вр. от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл е практика на ВКС /Решение № 4/2009 г. по т.д. № 395/2008 г., Решение №1270/2009 г. по гр.д.№ 5093/2007 г., определение № 877 по т.д. № 662/2012 г. и др/. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД.

Според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал. 1,предл.З от ЗЗД.

Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

Счита, че неустойката по Договор за кредит № 248624 от 08.04.2024г., е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143,т.19 от ЗЗП. С клаузата се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Принципът на добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.

В настоящия случай, със заплащането на сумата предвидена за неустойка, изцяло се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост.

С изложеното обосновава становище, че неустоечната клауза е нищожна и като неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Сочи, че съгласно чл. 143, т.

2

5ЗЗП неравноправна е клауза за заплащането на неустойка, която е необосновано висока. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. Разгледана в този аспект, неустойката по Договор за кредит № 248624 от 08.04.2024г., дължима при неосигуряване на някое от обезпеченията по договора, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива.

Подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По посочения начин се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК.

Твърди се в исковата молба, че с неустойката по Договор за кредит № 248624 от 08.04.2024г., в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение. В този смисъл е и т.32 от извлечение от протокол №44 на заседание на КЗП от 05.11.2015 г. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорените клаузи е да дoведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница. В същия смисъл и решение № 511 от 17.04.2018 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 324/2018 г. Последователна е и практиката, че неустойка която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции , е нищожна, поради противоречие с добрите нрави: Решение № 107 3 от25.06.2010г., на ВКС по т.д.№ 818/2009г., II т.о, Решение № 511 от 17.04.2018г., на Окръжен съд Пловдив по в.гр.д.№ 324/2018г.

С гореизложеното обосновава правния си интерес от предявяване на иска.

Иска се от съда да постанови решение, с което да приеме, че неустойката по чл.10 от Договор за кредит № 248624 от 08.04.2024г., е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр 3 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.

Препис от исковата молба и доказателствата, ведно с разпореждане по чл.131 ГПК са надлежно връчени на ответника, който в законоустановения срок депозира писмен отговор. Признава като основателен предявения иск.

Сочи, че доколкото предмет на настоящото производство, съгласно формулираното искане в петитума е провъзгласяване клаузата за неустойка за нищожна по Договора за кредит, индивидуализиран в депозираната искова молба, то „М." АД именно в тази връзка признава иска за основателен. Счита, че дружеството ответник с категоричност не е дало повод за завеждане на настоящия иск, поради което моли, при постановяване на крайния съдебен акт, на основание чл. 78 ал.2 ГПК, съдът да възложи разноските изцяло в тежест на ищеца. Алтернативно, в случай че съдът прецени, че в настоящия случай не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 78 ал. 2 ГПК, то с отговора на исковата молба, прави възражение досежно размера на претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение. В случай, че такова бъде присъдено, то същото да бъде в минимален размер съобразно правилата на Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед правната сложност на делото. В случай, че се претендират разноски на основание чл. 38 ЗА, счита, че такива се присъждат в размер по преценка на съда, а не по представен списък на разноски. Сочи, че предвид признанието на иска от страна на „М." АД процесът бива значително съкратен. Не е необходимо ангажиране и оценяване на доказателства, съдебни експертизи и процесът би могъл да приключи в едно съдебно заседание, т.е. процесуалната защита не е осъществена в пълен обем. Твърди, че би било в противоречие с принципа за социална справедливост заплащането от страна на „М." АД на сума, която намира за прекомерна дори за процес, минал през всички етапи: съдебно дирене, устни състезания и възможните усложнения във връзка с предмет и страни по 4 делото. Посочва, че съгласно преобладаващата съдебна практика, признанието на иска е основание за преразглеждане на претендирания размер на адвокатското възнаграждение. В тази връзка сочи съдебна практика.

В открито с.з ищецът не се явява и не се представлява. Депозира чрез надлежно упълномощен процесуален представител писмено становище за разглеждане на делото в негово отсъствие. Прави искане за постановяване на решение при признание на иска, с оглед заявената от ответника позиция по делото. Пледира за уважаване на иска като доказан и основателен. Претендира съдебни разноски съгласно списък по чл.80 ГПК, ведно с доказателства.

Ответникът не се представлява по делото, депозира писмена молба, в която заявява, че поддържа отговора по чл.131 ГПК. Пледира за уважаване на възраженията, с които е обоснован отговора, претендира съдебни разноски.

С оглед процесуалното поведение на страните, при констатация за наличие на процесуалните предпоставки, визирани в чл.237, ал.1 ГПК и липса на процесуалните пречки, предвидени в чл.237, ал.3 ГПК, съдът е прекратил съдебното дирене и е обявил на страните, че ще се произнесе с решение при признание на иска.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, прави следните фактически и правни изводи:

Предявеният иск е допустим доколкото ищецът като страна по процесния договор има правен интерес от прогласяване нищожността на целия договор или на отделна негова клауза /какъвто е настоящият случай/. Искът е предявен срещу надлежна страна, предвид че ответникът е титуляр на вземанията по процесния договор за кредит.

С оглед направеното от ответника признание на обстоятелствата, на които е основан иска, също и стореното от ищеца искане за постановяване на решение при признание на иска съдът счита, че следва да уважи претенцията –предмет на делото, като основателна.

На основание чл.237, ал.1 и ал.2 от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася съобразно признанието като в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Съгласно чл.237, ал.3 от ГПК съдът може да постанови решение при признание на иска, когато признатото 5 право не противоречи на закона или на добрите нрави, като ответникът може да се разпорежда с него.

В случая са налице всички предпоставки за произнасяне на решение по чл.237, ал.1 ГПК : Ответникът е признал по основание и размер предявените искове, а ищецът чрез процесуалния си представител е заявил искане за прекратяване на съдебното дирене и за постановяване на решение съобразно признанието, във връзка с което съдът е прекратил съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе с решение съобразно признанието. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК : признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави; признатото право е такова, с което страната може да се разпорежда, тъй като се касае за имуществени, а не за лични права.

Ето защо следва претенциите следва да бъдат уважени като доказани и основателни, като на основание чл.237, ал.2 ГПК е достатъчно да се укаже, че решението се основава на признанието на иска.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да понесе сторените от ищеца съдебни разноски в размер на 50 лева заплатена държавна такса.

На основание цитираната разпоредба ответникът следва да понесе и отговорността за адвокатското възнаграждение на участвалия в процеса адвокат Д. В. М. - пълномощник на ищеца, съгласно договор за правна помощ и съдействие /на лист 5/ и пълномощно / на лист 6/, при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. В тази връзка и с оглед стореното от насрещната страна възражение за прекомерност на претендираното от пълномощника на ищеца адвокатски хонорар съдът намира следното: