Решение № 22223 от 06.12.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 67461/2023
- Вид
- Решение № 22223
- Подписан
- 06.12.2024
- Състав
- Полина Любомирова Амбарева
Други актове по делото
- Разпореждане № 11431 от 22.01.2024 · ПОЛИНА ЛЮБОМИРОВА АМБАРЕВА
- Определение № 13159 от 26.03.2024 · ПОЛИНА ЛЮБОМИРОВА АМБАРЕВА
- Разпореждане № 11601 от 20.01.2025 · ПОЛИНА ЛЮБОМИРОВА АМБАРЕВА
- Разпореждане № 58073 от 12.05.2026 · КАЛИНА ВЕНЦИСЛАВОВА СТАНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.25 · Закон за движението по пътищата
- чл. 25, ал. 1 и 2, изр. първо · Закон за движението по пътищата
- чл. 25, ал. 1 и 2, изр. първо · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 22223 гр. София, 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20231110167461 по описа за 2023 година
Предявен e от „Д.О.З.“ ЕАД, ЕИК: ... срещу „ЗАД джз“ АД, ЕИК: ... , осъдителeн иск , с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 1620,90 лева, представляваща непогасен остатък от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по щета № ... г., ведно със законната лихва от 08.12.2023 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане на задължението.
Ищецът „Д.О.З.“ ЕАД твърди в исковата молба , че на 10.02.2023 г. в гр. София на бул. „Иван Гешов“, по вина на водача на л. а. „С.И.“ с pег. № СВ ... ТА, е настъпило ПТП ,в резултат на което са нанесени щети на товарен автомобил „БМВ“ с pег. № СВ ... ВХ. Към момента на настъпване на застрахователното събитие за увредения автомобил има сключена валидна имуществена застраховка „Каско +“ в „Д.О.З.“ ЕАД - полица № ... Г., а л. а. „С.И.“ с pег. № СВ ... ТА има сключена с ответното дружество застраховка „Гражданска отговорност“, със срок на валидност от 30.12.2022 г. до 29.12.2023 г. Посочва, че за нанесените вреди при ищцовото дружество била образувана щета № ... г., по която за повредите по товарен автомобил „БМВ“ с pег. № СВ ... ВХ било определено застрахователно обезщетение в размер на 3241,80 лева и 15 лева ликвидационни разноски. Твърди, че на 04.05.2023 г. е изплатил определеното обезщетение на доверен сервиз, който е извършил ремонта на увредения автомобил. Сочи, че с регресна претенция поканил ответника да му възстанови изплатеното обезщетение, като в отговор на отправената покана на 19.06.2023 г. последвало частично плащане по щетата в размер на 1635,90 лева, предвид което ищецът моли съда да му присъди разликата в размер на 1620,90 лева.
Ответникът ЗАД джз“ АД, ЕИК: ... е подал отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Прави възражение по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на застрахования при ищцовото дружество автомобил, като твърди, че същият е нарушил правилото на чл. 25 ЗДвП. Възразява, че размерът на претендираното обезщетение е прекомерно завишен като счита, че ремонтно-възстановителните дейности са могли да се извършат при по-разумни финансови условия чрез влагане на труд, материали и резервни части от алтернативни 1 доставчици. Оспорва и иска за законна лихва. Претендира съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното :
Не е спорно по делото ,че на 10.02.2023 г.,в гр.София ,на бул. „акад. И.В.Г.“ е настъпило ПТП между товарен автомобил „БМВ ХЗ“ с рег. № СВ...ВХ и лек автомобил „С.И. с рег.М СВ...ТА.
Съгласно съставения от водачите Двустранен констативен протокол за ПТП от 10.02.2023год. ,същото е настъпило около 19,35часа в гр.София като не са отбелязани обстоятелства в т.12.Изготвена е схема на настъпване на произшествието ,като е посочено че е по бул.„Гешов“,превозно средство А се е движело в дясна лента,а превозно средство Б в средна лента ,а удара е настъпил в задната дясна част на превозно средство Б.Водача на превозно средство А е отбелязал ,че е виновен за настъпването на произшествието.
Не е спорно, че за товарен автомобил „БМВ“, модел „Х3“ с pег. № СВ ... ВХ към датата на ПТП е съществувала валидна имуществена застраховка „Каско +“ при ищеца; че за л. а. „С.И.“ с pег. № СВ ... ТА към датата на ПТП, е съществувала валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника.
Въз основа на Уведомление за щета № 44012132303960 от 03.07.2023год. ,подадено от водач В. В. М. е образувана при ищеца щета ,по която е извършен опис заключение на вещо лице ,в който са отразени констатирани увреждания,приключила с Ликвидационен акт ,с който е определено обезщетение в размер на 3241,80лв.Определеното обезщетение е заплатено на сервиз Т. ООД ,на когото с Възлагателно писмо от 06.03.2023год. е възложен ремонт на увредения автомобил.Същия е бил предаден от Т. ООД ,след извършения ремонт на собственика ,съгласно Приемо- предавателен протокол от 05.04.2023год. като е издадена фактура № .../05.04.2023год. на стойност 3241,80лв.
Не е спорно, че сумата от 3241,80лв. е заплатена от ищеца ,съгласно платежно нареждане и опис към него.
С регресна покана ,получена от ЗАД „джз“АД на 18.05.2023год. , “ДЗИ Общо Застраховане“ЕАД е поискал възстановяване на сумата като на 19.06.2023год. ответникът е заплатил сумата от 1 635,90лв.
В хода на производството е допусната съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице Й. Й., което приема механизма на настъпване на ПТП в двустранния констативен протокол ,при което следва че щетите по товарен автомобил „БМВ ХЗ“ с рег. № СВ...ВХ са в пряка и непосредствена зависимост от настъпилото на 10.02.2023год. произшествие.Стойността ,необходима за възстановяване на автомобила ,изчислена на база средни пазарни цени е 3554,69лв.В това заключение вещото лице приема ,че пътния инцидент е настъпил в лявата пътна лента ,на бул.“акад. И.Е.Г.“ в посока бул.“България.
За установяване на спорните факти са допуснати свидетелски показания.
Свидетеля В. М. сочи ,че е управлявала т.а. БМВ „ХЗ“ през м.02.2023год. по бул.Гешов ,от Красна поляна в посока бул.Цар Борис.Сочи че се движела в средната лента за движение ,в посока „направо“ и в близост до светофара,който бил на зелен сигнал , при движението си напред усетила неочаквано удар отзад.След светофара отбила в дясно автомобила си и видяла другия участник в ПТП зад нея.Извикали КАТ ,но след като дошъл бащата на другия водач преценили и съставили двустранен протокол.Сочи ,че се движела със скорост около 30км./ч ,било зима ,но не било мокро ,сумрачно .Отрича да е предприемала маневра за смяна на лента .Не си спомня дали е имало други автомобили пред нея или отстрани ,като сочи че не била първа кола .
2
Свидетеля А. И. от своя страна сочи ,че произшествието пр.м.02.2023год. станало на кръстовище.Той се движел по бул.“К.В.“ в дясна лента.Сочи че имало три ленти ,като най-лявата била само за наляво ,а средна и дясна за напред,като в този момент той бил в средната лента ,за направо тъй като знаел ,че от лява лента ,когато светнел червен светофар ,колите завивали на дясно и навлизали в средната лента.Сочи ,че когато светнало червено ,другия водач решил ,че ще завие на дясно и свидетеля не могъл да спре и ударил колата пред него,като този удар настъпил в средната лента.Сочи че след това съставили двустранния протокол ,в който посочил че е виновен , защото удара бил отзад и водачката не си признала вината. Впоследствие твърди ,че произшествието е настъпило ,след като минал кръстовището на Лукойл преди следващото кръстовище ,като до него имало около 100-150 метра.
Предвид събраните гласни доказателства е допусната допълнителна задача към вещото лице.
В заключението по допълнителната задача вещото лице дава два възможни варианта за настъпване на процесното ПТП.Сочи ,че съобразно двустранния констативен протокол и показанията на св.В. М. ,възможният механизъм е следния : На 10.02.2023 г., около 19,35 часа, товарен автомобил „БМВ ХЗ“ срег. № СВ...ВХ , се движи по бул. „акад. И.В.Г.“ в средна пътна лента. В същото време и посока в дясна лента се движи лек автомобил „С.И. с рег.М СВ...ТА, като непосредствено след кръстовището с ул. „Г.“ водачът предприема маневра за отклонение наляво, вследствие на което настъпва съприкосновение с движещия се отляво, товарен автомобил „БМВ Х5“ с рег. № СВ...ВХ.
Механизмът ,отразен в свидетелските показания на св.А. И. е следния : На 10.02.2023 г., около 1935часа, товарен автомобил„БМВХ5“срег. № СВ...ВХ , се движи по бул.
К.В. в лява пътна лента.
В същото време в средната пътна лента на бул. „К.В.“ се движи лек автомобил „ С.И. срег.№ СВ...ТА.
При пресичане на кръстовището с ул. „Г.“ и навлизане на бул. „акад. И.В.Г.“, товарен автомобил „БМВ“ се престроява от лява в средна пътна лента, вследствие на което пресича траекторията на движещия се в средната лента лек автомобил „Сеат Ибиза “ и настъпва удар между тях.
В показанията си в съдебно заседание ,вещото лице сочи ,че и двата са възможни ,като щетите ще са едни и същи.Не може само по деформациите да се установи в коя от лентите е настъпил удара ,предвид че няма обективни находки.
Съдът намира, че заключението на вещото лице,основно и допълнително ,са пълни, ясни, обосновани и не възниква съмнение относно тяхната правилност.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.
По иска с правно основание чл. 411 КЗ:
Нормата на чл. 411 КЗ предвижда суброгационното право на застрахователя, изплатил на застрахования застрахователно обезщетение, да иска от третото лице, причинило виновно вреди на застрахованото имущество, респ. от неговия застраховател, това, което е платил на застрахования. Платилият застраховател може да встъпи в правата на застрахования до размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Следователно, обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. За да бъде основателен предявеният регресен иск, следва да бъде установено по безспорен начин осъществяването на следните елементи от фактическия състав на суброгационното право: валидно застрахователно правоотношение към датата на 3 застрахователното събитие (ПТП) по имуществена застраховка „Каско“ на процесния автомобил; настъпване на застрахователно събитие, причинено от трето лице – водач на МПС, който има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника; възникване на гражданска отговорност за третото лице (деянието, причинените с него вреди, причинно – следствената връзка между ПТП и причинените вреди); плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования по имуществената застраховка. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
По делото безспорно беше установено наличието на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ на процесния автомобил между неговия собственик и ищцовото дружество към датата на ПТП .
Безспорно беше установено също наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между ответното дружество и причинителя на вредата към същата дата.
Не се спори, а и се установява от събраните по делото доказателства, че ищецът изплатил на сервиза, извършил ремонта на застрахования автомобил, застрахователно обезщетение по регистрираната щета в размер на 3241,80 лева, към които били начислени 15 лева ликвидационни разходи.
Съгласно § 1, т. 4 ДР КЗ застрахователно събитие е настъпването на покрит риск по застраховка в периода на застрахователното покритие. От представената по делото застрахователна полица е видно, че при включена рискова клауза „Пълно Каско“, както е в настоящия случай, пътнотранспортното произшествие е част от покритите рискове. Няма данни, а и твърдения да е било налице някое от изключенията, при които застрахователят не изплаща обезщетение.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства бяха установени и елементите от фактическия състав на гражданската отговорност на водача – причинител на вредата.
Съдът приема ,че механизмът за настъпване на процесното застрахователно събитие е този ,отразен в двустранния констативен протокол и потвърден с показанията на св.В. М..
Представеният по делото протокол за ПТП няма обвързваща съда материална доказателствена сила относно механизма на ПТП, тъй като не е съставен от длъжностно лице очевидец, което да е възприело непосредствено фактите и обстоятелствата относно ПТП-то. Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП – както е в настоящия случай, не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава. Приложеният по делото констативен протокол за ПТП, обаче, се ползва със специфична доказателствената сила, тъй като с подписа си водачът на МПС, който е признал вината си за инцидента, всъщност признава с обвързваща сила неизгодни за себе си факти. Отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" е функционално обусловена от тази на застрахования водач, поради което следва да се приеме, че изявлението на водача има доказателствена сила и по отношение на застрахователя.
Разпечатката съдържа 38 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/15040694-3e11-462e-af0f-3da44646b075