Решение № 810 от 03.11.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 810 гр. Казанлък, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ Гражданско дело № 20255510100026 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на С. С. З. ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез пълномощника си Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адвокат Д. М., служебен адрес: ***, против “Ф.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:

**, представлявано от И.В.В и Д.В.Н., с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът С. С. З. ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез пълномощника си Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адвокат Д. М., служебен адрес: *** моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на чл. 5 от договор № 908145 за предоставяне на потребителски кредит от 30.07.2020г., сключен между него и ответника „Ф.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И.В.В и Д.В.Н..

Твърди, че С. С. З. ЕГН ********** е сключила с „Ф.“ ЕООД договор № 908145 от 30.07.2020г. за предоставяне на потребителски кредит, съгласно който договор бил приложим ЗПФУР. Страните се били договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 2000 лева. Посоченият годишен процент на разходите бил в размер на 49.11%. В чл. 5 от Договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с Поръчителство, предоставено от „Мултитюд Банк" в полза на Дружеството ответник. При сключването на договора за потребителски кредит никъде не било посочено в съдържанието на договора какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество. След като усвоила сумата от 2000 лв., С. С.

1

З. с ЕГН: ********** установила че освен заемната сума от 2000лв., са начислили такса за обезпечение c поръчителство – услуга, предоставяна от партньор на „Ф." ЕООД, в размер на 1540 лв. Ищецът счита процесния договор за недействителен поради следните причини: дължимите вноски по договора за поръчителство не били посочени в договора за кредит, нито пък било посочено в ОУ, че сключването на договор за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредит - в чл.5.3 от ОУ било посочено като възможност за повишаване кредитоспособността и вероятността да бъде одобрен за кредит, а не като задължително условие за кандидатстването, каквото се явявало всъщност. Твърди, че договорът не бил подписан нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, поради което липсвало съгласие. Ищцата твърди, че не е подписвала договор за поръчителство, както и че такъв не й е бил представян. Смятам, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не била спазена предвидената от закона форма, както и на евентуалния договор за допълнителна услуга. Твърди, че договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, тъй като противоречи на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, тъй като не съдържал начина на изчисляване на ГПР и липсвала яснота как бил формиран същият, респ. общо дължимата сума по него. Посочено било само ГПР в 49.85%, но не бил посочен начинът на изчисляването му. Ето защо договорът бил недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК. На следващо място бил посочен грешен ГПР, като сумата по предоставяне на поръчител не била включена като разход по договора, а това е следвало да бъде направено, поради следните причини. Ответникът не предоставял възможност за сключване на договора за кредит без да му бъде предоставен поръчител, за което събирал допълнително възнаграждение. С това допълнително плащане се покривали разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следвало да бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата и възнаграждението за гаранцията. Посоченият в договора годишен процент на разходите и обща дължима сума не отговаряли на действителните такива. Посочените в договора за заем по-ниски стойности представлявали невярна информация и следвало да се окачествят като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвеждала потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволявала да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. /В този смисъл: Решение № 260123 от 25.09.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1214/2020 г.; Решение № 682 от 7.07.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 880/2020 г.; Решение № 1375 от 22.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1983/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.; Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г.; Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2

2373/2019 г. и Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г./

Счита, че сумата, претендирана от ответното дружество по договор за поръчителство, несъмнено следвало да бъде включена в ГПР, тъй като била разход във връзка с предоставяне на кредита по см. на чл.19, ал.1 ЗПК. Счита, че при сключването на процесния договор за потребителски кредит и чрез предвиждане на вноска за гаранция по договор за поръчителство, което било свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането й, била заобиколена императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита.

Действителният размер на ГПР по процесния договор с включени и разходите за предоставяне на гаранция по договора за поръчителство, бил в размер над 70%. Предвид горното, посочените в договора размери на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, не съответствали на действително уговорените такива, налице била неяснота при определяне на ГПР, което водело до недействителност на договора /чл.22 ЗПК/.

В глава четвърта от ЗПК било уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 2 6 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочело: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следвало да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следвало да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедирали по този начин" В решение По дело С-714/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд (България) с акт от 21 ноември 2022 г., постъпил в Съда на 22 ноември 2022 г. във връзка с тълкуването на член 3, буква ж), член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити, СЕС постановява:,,...посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер",,...член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да 3 води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница" Целият договор за потребителски кредит следвало да бъде приет за недействителен, тъй като съдържащата се в него клауза за предоставяне на банкова гаранция не позволявала на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора; начисляването на такса за допълнителна услуга - гарант, чийто размер не бил включен в самия договор и в посочения ГПР, налагало на потребителя да приеме клауза, с която не бил имал възможност да се запознае преди сключването на договора; договорът бил във вреда на потребителя, като не отговарял на изискването за добросъвестност и водел до значително неравновесие между правата и поетите задължения на търговеца и потребителя, налагайки изключително висока такса за допълнителна услуга.

Ищецът счита договора за потребителски кредит за недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК., евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, ВР. чл. 22, ВР. с чл.11, чл. 19 ЗПК.Счита клаузата на чл.5 от договор за предоставяне на потребителски кредит № за нищожна, като неравноправна по смисъла на чл.143, т.9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4, чл.19, ал.1 и 4 ЗПК.В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Ф.“ ЕООД чрез юрисконсулт Г. Г..

Ответникът счита иска за неоснователен по следните съображения:Ищецът посочвал, че на 15.07.2019 . между него и ответника „Ф.“ ЕООД, ЕИК ***, бил сключен Договор за потребителски кредит № 777776. По силата на чл. 5 от договора ищецът бил длъжен също да даде подходящо обезпечение на своето задължение, чрез поръчителство от Мултитюд Банк (Малта). Ищецът твърдял, че чл. 5 от Договорът за кредит бил нищожен. Ответникът моли съда да приеме, че твърдението на ищеца е неоснователно. Относно твърдяната липса на право на избор от страна на потребителя спрямо начина на обезпечаване на задължението за връщане на кредитните средства: Твърдението, че поръчителството от Мултитуюд Банк (Малта) е задължително условие за сключване на кредитен договор, било неоснователно. Кредитополучателят можел да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора. Според сайта на „Ф.“, потребителят сам избирал обезпечението. Следователно сключването на договор за гаранция не билп задължително. Също така, исковете за нищожност или унищожаване на Договора за гаранция били недопустими, тъй като не били насочени срещу правилната страна — Мултитуюд Банк, а не „Ф.“ ЕООД. Мултитуюд Банк било самостоятелно юридическо лице, банкова институция, лицензирана в Малта, която предоставяла услуги на територията на Република България по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, и била вписана под № 178 в нарочния регистър на БНБ. Договорът за гаранция бил отделно облигационно правоотношение, по което Ф. не бил страна. Прогласяването на Договора за гаранция за нищожен, съответно унищожаването му в рамките на настоящото 4 съдебно производство нямало да произведе сила на присъдено нещо по отношение на Мултитуюд Банк и така нямало да настъпи промяна в патримониума на ищеца. Ищецът бил завел исковете за прогласяването на нищожността, съответно унищожаването на Договора за гаранция срещу ненадлежна страна по делото, поради което същите следвало да бъдат оставени без разглеждане като недопустими. Ищецът сам бил избрал Мултитуюд Банк (Малта) като поръчител в електронния формуляр и след като е бил информиран за дължимите такси, подал заявление за кредит. Получил бил преддоговорна информация по e-mail, която изрично посочвала, че за сключването на договора за кредит „Ф.“ изисквало поръчителство. Ищецът получил и документи от Мултитуюд Банк, включително Договор за гаранция.