Решение № 163 от 23.10.2026, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Златоград, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Йоанна З. Башева като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20265420100077 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 77 и чл. 79 от ЗС от К. А. Б., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ***, чрез адв. З. Д., АК – С., със съдебен адрес: гр. Н., ул. „Д. Ч.“ № * срещу О. Н., Булстат 000615043, представлявана от Б. К. – кмет, адрес: гр. Н., ул. „Ал. С.“ № ***.

В молбата си ищцата, чрез своя процесуален представител сочи, че е собственик, по силата на давностно владение, на реална част от поземлени имоти с идентификатори *** и *** в гр. Н., местност ,,Д.“.

Тази реална част е с площ около 2396 кв.м, като 1301 кв.м в северната част попадат в ПИ ***, а 1088 кв.м попадат в югоизточната част на ПИ ***. Реалната част от поземления имот е с граници: на север ПИ с идентификатор ***, който е собственост на наследниците на О. И. Е.; на юг, запад и изток с част от поземлени имоти с идентификатори *** и ***.

Адв. Д. сочи, че Реална част с площ около 2396 кв.м. /представляващ цял имот/ от двата поземлени имота с идентификатори *** и *** са записани в кадастралната карта на О. Н.. Ответникът никога не е ползвал и владеел претендирания поземлен имот. Адв. З. Д. посочва, че К. Б. от 1996 г. до настоящия момент, повече от тридесет години, владее и ползва явно, спокойно, необезпокоявана от никого, тази реална част от поземления имот.

Фактическата власт ищцата осъществява, като част от поземления имот коси като ливада, а в другата си част засажда имота с картофи, фасул, лук и други зеленчуци. В поземления имот има и засадени трайни 1 насаждения.

С цел снабдяването на ищцата с нотариален акт по обстоятелствена проверка за процесният имот, направили справка в Общинска администрация гр.Н. като установяват, че имотът е общинска собственост. Адв. Д. сочи, че процесния имот никога не е отчуждаван в полза на общината и държавата.

Ищцата, чрез своя процесуален представител, моли съда да постанови съдебен акт, с който да признае за установено по отношение на О.

Н., че тя – К. А. Б., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „К. В.“ № *, е собственик, на основание давностно владение, считано от 1996 г., на реални части от два поземлени имота, а именно от имот с идентификатор ***, като реалната част от него е с площ 1 301 кв.м и реална част с площ 1088 кв.м от ПИ с идентификатор ***.

След изпращане на Разпореждане по чл. 131 ГПК с препис от исковата молба и доказателствата към нея, от ответника не е постъпил отговор.

В съдебно заседание, ищцата се явява лично и се представлява от адв.

З. Д..

В проведеното по делото открито съдебно заседание не се явява представител за ответника О. Н..

Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

По делото са приложени скици на претендираните от ищеца реални части от имоти *** и ***. Видно от същите става ясно, че имотите се намират в местността ,,Д.“, гр. Н.. За имот *** е посочено, че същия е с площ 1756 кв.м, земеделска земя с начин на трайно ползване ливада. Категорията на земята при неполивни условия е 9. По предходен план имотът е с номер 006896. Като собственик на този имот е вписана О. Н.. За поземлен имот *** е посочено, че същия е с площ 5316 кв.м и отново е земеделска земя с начин на трайно ползване пасище. Категорията на земята при неполивни условия е 9. По предходен план имотът е с номер 005657. Като собственик на този имот е вписана О. Н., като и за двата имота е вписано, че това е станало по чл. 19 от ЗСПЗЗ.

С Молба вх. № 1095/01.04.2026 г. ищцата е представила Удостоверение за данъчна оценка на двата имота.

Като свидетели по делото са разпитани С. З. Б. и М. Н. Р.. Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, тъй като те не влизат в противоречие със събраните по делото писмени доказателства, а също и със заключението на вещото лице. От същите съдът приема за установено, че ищцата има имот в местността ,,Д.“, като свидетелите сочат, че площта му е около 2 декара, която площ отговаря приблизително на сбора от претендираните площи, отразени в заключението на вещото лице. Преди години двете претендирани части, които в представите на ищцата и свидетелите са един имот, били градина, а сега са ливада. Ищцата К. Б. владее процесните реални части над 30-40 години. В 2 момента събира сено от ливадата.

Никой представител на о. Н., нито пък друг човек от населеното място не е влизал в претендираните части от ищцата, за да владее и ползва същите.

Няма и спор между представители на общината и други хора, и ищцата по отношение на процесните реални части. Свидетеля Р. има съседен имот, но няма проблем с границите, а и другите съседи на имота на ищцата нямат спор с нея за границите. Имотът (двете части) са отграничени от съседните имоти чрез синори, липсват огради.

Съдът е уважил искането на ищцата като е допуснал изготвянето на съдебно-техническа експертиза. За вещо лице е назначен инж. А. И. С..

Съдът приема заключението на вещото като обективно, компетентно и пълно. От същото съдът приема за установено, че в присъствие на заинтересованите страни извършил оглед и заснемане на място на посочените материализирани граници, които са части от П.И.К № *** и П.И.К № *** по КККР на гр. Н., обл. С., местност „Д.", които части вещото лице посочил и отразил на комбинирана скица в М 1:500 - Приложение № 1 в цвят, както следва:

В зелен цвят е отразена показаната от ищцата и заснета от вещото лице част от П.И.К № *** с изчислена площ от 1112,0 кв.м.

В син цвят е отразил част от П.И.К № *** с изчислена площ от 1332,0 кв.м.

Сумарно претендираната от ищцата площ от двата имота е 2444,00 кв.м.

На място заснетите от инж. С. граници на тази площ представляват: на север, североизток - ограда (южна граница на П.И.К№ ***); на югозапад - дърво акация; на югоизток – дърво, дъб; на изток - бряг - Снимка Приложение №2А; на запад - синори - камъни - Снимка Приложение №2Б.

Точките от границите на заснетата от вещото лице претендирана площ от 2444,0 кв.м., образувана от части от П.И.К № *** и П.И.К № *** е координирал в регистър в координатна система БГС 2005 год., отразен върху изготвената от инж. А. С. Комбинирана скица М 1:500 Приложение №1.

При направена справка в О. Н., вещото лице не открива да са съставяни отчуждителни приписки от О. Н. за тези реални части от П.И.К № ***, с площ от 1332,0 кв.м., оцветена на Комбинирана скица М 1:500-Приложение №1 в син цвят. и П.И.К № ***, с площ от 1112,0 кв.м., оцветена на Комбинирана скица М 1:500- Приложение №1 в зелен цвят, по КККР на гр. Н., обл. С., местност „ Д. " .

В съдебно заседание на 23.09.2026 г., вещото лице поддържа изготвеното заключение. Допълва, че границите на повдигнатите в цвят имоти са материализирани със синори, дървета. Посочва, че преди време двете части 3 са били засаждани, тоест била е орна земя, но сега по-скоро е пасище. И двата имота, части, от които е повдигнал в цвят, са общинска собственост, поне към действащата в момента кадастрална карта.

Адв. З. Д. е направил искане, на осн. чл. 214 от ГПК, като моли съда да допусне изменение на иска, като за имот с идентификатор *** претендираната площ да се счита 1332 кв.м, вместо първоначално предявената 1301 кв.м, а за имот *** претендираната площ да се счита 1112 кв.м, вместо първоначално предявената 1088 кв.м.

Съдът е уважил направеното искане, тъй като е направено от правоимаща страна и в съответно предвидения срок по чл. 214, ал. 1, изр. 3 от ГПК.

Адв. З. Д. не претендира присъждането на разноски, поради което не следва да бъдат присъждани.

Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

Предявеният иск, с правно основание чл. 124 от ГПК, е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

На първо място, следва да се посочи, че ищцата К. Б. има правен интерес да предяви настоящия иск, с оглед обстоятелството, че претендираните от нея части от двата имота са записани като собственост на о. Н. по чл. 19 от ЗСПЗЗ. По този начин правото й на собственост е оспорено и е логично тя да търси защита на своето право на собственост – това е отбелязано в скиците на поземлените имоти, издадени от АГКК.

Правото на собственост може да бъде придобито чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Това правило е залегнало в чл. 77 ЗС.

Съгласно чл. 79 от Закона за собствеността правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на над 10 години. Съгласно ал. 2, ако владението е добросъвестно, то се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Съгласно чл. 70 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена.

В настоящия случай, съдът намира, че ищцата е придобила собствеността върху процесните имоти, въз основа на повече от 30-годишна придобивна давност. Владението й е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено, необезпокоявано, каквото изискване е поставено от съдебната практика, за да бъде уважен иск с горепосоченото правно основание – Решение № 68/02.08.2013 г. на ВКС по гр.д. 603/2012 г., I г.о. Няма доказателства по делото за прекъсване на давността за завладяване на процесния имот от друго лице и или други подобни действия, в това число и 4 от общината чрез нейни служители. Няма спор и за границите, което да поставя под съмнение владението на ищцата върху точно тези площи, измерени от вещото лице.

Установява се начало на владение от самата ищца от 1996 г., каквото изискване поставя съдебната практика, а освен това, по делото се доказват конкретни фактически действия, извършвани от ищцата, чрез които се установява владението, а именно чрез обработване на нивата първоначално и засаждане със земеделски култури, картофи, тютюн и др., а също и събиране на сено от ливадата. В този смисъл е и съдебната практика, а именно, че трябва да се докажат конкретни действия, чрез които се владее, а не само ищецът да е присъствал на място.

Маркирането на границите чрез синори налага извод за умисъл за владение на конкретен имот с конкретна площ. Това означава също така, че владението е трайно във времето. В конкретния случай са налице доказателства как са маркирани границите от към съседните имоти и след като ищецът няма спорове с никой друг за имота, то явно няма спорове и за границите.

Не се установява ищецът да има спор за собствеността на процесния имот с други лица, няма спор и за границите, а освен това никой служител от о. Н. не е влизал в имота да извършва каквито и да са действия, по какъвто и да е повод. Всичко това означава, че владението е спокойно.

Тоест, липсват доказателства за прекъсване на владението, което е започнато от ищцата. Нещо повече, не само, че липсват доказателства за прекъсване, но липсват доказателства и за претенции спрямо имота на ищцата, с които претенции да се смущава владението й, тоест владението е несмутено.

Относно умисъла за своене на процесния имот са налице и задължителните указания, дадени в ТР № 4/2012 г. на ВКС от 17.12.2012 г. В случая не е оборена презумпцията на чл. 69 ЗС и следва да се приеме, че ищецът, като владелец държи вещта като своя, защото няма доказателства, че я държи за другиго - Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК.

По делото няма доказателства ищцата да е губила правото на собственост и по-конкретно имота да е включван в кооперативи. В Решение № 197/10.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 430/2010 г. I-во г.о. се приема, че по отношение на имотите, които не са били реално отнети и са продължили да бъдат във владение на лицата, които са ги закупили (придобили), макар и не в законоустановената форма, забраната по чл. 86 ЗС за придобиването им по давност не се прилага. Тоест, това са имоти, които явно са отчуждени, но реално не са отнети, т.е. налага се извода, че когато имотите въобще не са отчуждавани, собствениците имат право да докажат своето право, по съответният ред.