Решение № 1219 от 15.11.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1219 гр. Пазарджик, 15.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Н. Попова при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело № 20235220100925 по описа за 2023 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК във връзка с 422 ГПК и във връзка с чл. 415 ГПК.

Производството по делото е образувано по предявена искова молба от „** „ ЕАД , ЕИК **, със седалище и адрес на управление : гр. ** чрез адв. В. Н. , със съдебен адрес: ** против Б. Г. А. ЕГН 8397213467 гр. Пазарджик, ул. „** , в която се излагат обстоятелства, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу ответника Б. Г. А. било образувано ч.гр.д № 141/2023 г. по описа на PC Пазарджик и е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 564,34 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги и дължими лизингови вноски и неустойка.

В исковата молба се излагат обстоятелства, че на 23.04.2020 г. между ответника Б. Г. А. и „**“ ЕАД/ понастоящем „**“ ЕАД, е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +** за срок от 24 месеца с абонаментен план ,,Тотал + с неограничени нац.мин и юх.роуминг в зона ЕС" с месечен абонамент за първоначалния срок на договора в размер на 22,99 лв. и месечен абонамент след изтичане на първоначалния срок на договора в размер на 31,99 лв. А. не изпълнявал задълженията си по договора в общ размер 298,92 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 05.11.2020 г. - 04.04.2021г. Вследствие на неизпълнението и съгласно т. 11 от договора, мобилният оператор е начислил неустойка в размер на 124,62 лв., която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси и е начислена във фактура № ********** /05.05.2021г. Ищецът твърди, че на същата дата - 23.04.2020 г. и по повод горепосочения договор с предпочетен номер +**, мобилният оператор предоставил на Б. Г. А. устройство марка SAMSUNG Galaxy A1 0 32GB Dual на преференциална цена, посочена в т.7 от договора. В същата точка е била посочена и стандартната цена на устройството без абонамент и размерът на направената отстъпка. Вследствие на неизпълнението по договора за мобилни услуги А. дължал сума в размер на 140,80 лв., начислена във фактура № ********** /05.05.2021 г., представляваща съразмерна част от направената отстъпка, като е взет предвид периодът, през който /длъжникът е изпълнявал задълженията си по договора.

Ищецът твърди, че процесните задължения са индивидуализирани в следните фактури:

1. фактура №7313109872 / 05.12.20201. за отчетен период 05.11.2020 г. - 04.12.2020 г. и със срок за плащане - 20.12.2020 г. издадена за сумата от 173,37 лв.. представляваща 1 неплатени абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +**; като по тази фактура ищецът претендира сума в размер на 172,78 лв., поради извършено частично плащане в размер на 0,59 лв., което погасява задължението за такса и услуги за предпочетен номер +** до размер на 172,78 лв.

2. фактура №7314373749 / 05.01.2021 г. за отчетен период 05.12.2020 г. - 04.01.2021 г. със срок за плащане - 20.01.2021 г., издадена за сумата от 91,17 лв., представляваща неплатени абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +**;

3. фактура №7315732441 / 05.02.2021 г. за отчетен период 05.01.2021 г. - 04.02.2021 г. със срок за плащане 20.02.2020 г. издадена за сумата от 28.98 лв.. представляваща неплатени абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +**;

4. фактура №7318457830 / 05.04.2021 г. за отчетен период 05.03.2021г. - 04.04.2021 г. със срок за плащане - 20.04.2021 г., издадена за сумата от 5.99 лв.. представляваща неплатени използвани услуги за предпочетен номер +**;

5. фактура №********** / 05.05.2021г. за отчетен период 05.04.2018 г. - 04.05.2021 г., срок за плащане - 20.05.2021 г. издадена за сумата от 265.42 лв. представляваща неплатени:

-124,62 лв. неустойка за предпочетен номер +**; -140,80 лв. сума за мобилно устройство за предпочетен номер +**.

Затова се моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че „**” ЕАД, ЕИК ** има следните вземания срещу Б. Г. А., а именно: суми в общ размер на 564,34 (петстотин шестдесет и четири лева и тридесет и четири стотинки), представляващи неплатени месечни абонаменти и използвани услуги, дължима сума за мобилно устройство и неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**, законна лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането. Моли се съда да бъде осъден Б. Г. А. да заплати сторените съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. № 141/2023г. и по настоящото производство.Сочат се писмени доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК от адвокат П. М. от Адвокатска колегия Пазарджикназначена от съда за особен представител на ответника Б. Г. А. е депозиран отговор, в който се поддържа , че предявения иск е допустим. По отношение на основателността на исковите претенции, се излагат доводи, че назначения от съда особен представител няма пряк контакт с ответника, поради което не може да вземе конкретно становище по делото.

Не се възразява по доказателствените искания на ищеца. В съдебно заседание особеният представител на ответника излага подробни възражения по основателността на исковата претенция.

След преценка на събраните доказателства и доводите на страните, съдът прие за установено следното: От приложеното ч. гр. дело № 141/ 2023 г. по описа на ПзРС се установява, че ищцовото дружество е подало заявление и е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с разпореждане длъжникът Б. Г. А. ЕГН ********** с адрес : гр. Пазарджик, ул. „**, ** да заплати на „** „ ЕАД ЕИК ** със седалище и адрес на управление : гр. ** сумата в общ размер от 564,34 лв. представляваща главница, ведно със законната лихва за периода 13.01.2023 г. до изплащане на вземането , от които 298,92 лв. – неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 05.11.2020 г. до 04.04.2021 г. , сумата от 124,62 лв. – неустойка за неизпълнение на договора начислена по фактура № **********/ 05.05.2021 г. , сумата от 140,80 лв. начислена по фактура № **********/05.05.2021 г. , представляваща съразмерна част от направена отстъпка за закупено устройство на лизинг, както и разноски по делото в размер на 25,00 лв. – Държавна такса и 480,00 лв. – адвокатско възнаграждение.

Длъжникът в заповедното производство не е открит на постоянния му и настоящ адрес , поради което е получил книжата по делото при условията на чл. 47 ал.1 ГПК , а на основание чл. 47 ал.5 ГПК съдът е указал на заявителя да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок.

Искът е предявен в срока по чл. 415 ГПК и е процесуално допустим.

По същество. От представените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че на 23.04.2020 г. между ответника Б. Г. А. и „**“ ЕАД, понастоящем „**“ 2

ЕАД, е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +** за срок от 24 месеца с абонаментен план ,,Тотал + с неограничени нац.мин и юх.роуминг в зона ЕС" . Цената на уговорения между страните месечен абонамент за първоначалния срок на договора в размер на 22,99 лв. и месечен абонамент след изтичане на първоначалния срок на договора в размер на 31,99 лв. Не е спорно и се установява, че на дата - 23.04.2020 г. и по повод горепосочения договор с предпочетен номер +**, мобилният оператор е предоставил на ответника Б. Г. А. устройство марка SAMSUNG Galaxy A10 32GB Dual на преференциална цена, посочена в т.7 от договора, а именно – 119,99 лв. при стандартна цена на устройството / в брой и без абонамент / от 429,90 лв.или направената отстъпка от стандартната цена е в размер на 309,91 лв.

Не е спорно и се установява от предствените писмени доказателства, че процесните задължения са индивидуализирани в следните фактури издадени от ищцовото дружество :

Фактура №7313109872 / 05.12.20201. за отчетен период 05.11.2020 г. - 04.12.2020 г. и със срок за плащане - 20.12.2020 г. издадена за сумата от 173,37 лв.. представляваща неплатени абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +**; като по тази фактура ищецът претендира сума в размер на 172,78 лв., Фактура №7314373749 / 05.01.2021 г. за отчетен период 05.12.2020 г. - 04.01.2021 г. със срок за плащане - 20.01.2021 г., издадена за сумата от 91,17 лв., представляваща неплатени абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +**; Фактура №7315732441 / 05.02.2021 г. за отчетен период 05.01.2021 г. - 04.02.2021 г. със срок за плащане 20.02.2020 г. издадена за сумата от 28.98 лв. представляваща неплатени абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +**; Фактура №7318457830 / 05.04.2021 г. за отчетен период 05.03.2021г. - 04.04.2021 г. със срок за плащане - 20.04.2021 г., издадена за сумата от 5.99 лв.. представляваща неплатени използвани услуги за предпочетен номер +** и Фактура №********** / 05.05.2021г. за отчетен период 05.04.2018 г. - 04.05.2021 г., срок за плащане - 20.05.2021 г. издадена за сумата от 265.42 лв. представляваща неплатени: -124,62 лв. неустойка за предпочетен номер +**; -140,80 лв. сума за мобилно устройство за предпочетен номер +**.

При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:

Уважаването на предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, предполага установяването от ищеца на следните предпоставки: основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т. е. съществуването и валидността на описаните в исковата молба договори между ищеца и ответника със съществените им елементи /предмет и цена/, изпълнението на задълженията на ищеца по договорите, включително предоставяне на твърдените услуги и предаване на лизинговата вещ, приемането на вещта от ответника.

Безспорно се установява, че процесният договор за предоставяне на мобилни услуги и лизингов договор –са потребителски договори , поради което съдът е длъжен да следи за неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗП. За да е нищожна обаче като неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, тя следва да не е уговорена индивидуално и да осъществява някой от фактическите състави на чл. 143 ЗЗП, като същевременно не попада в някое от изключенията на чл. 144 ЗЗП. В настоящия случай съдът констатира наличието на индивидуално уговаряне на договорните клаузи, включително и тези касаещи претендирана от ищеца неустойка и сума като разлика между стандартната цена на предоставеното устройство и заплатената действително – при предоставянето му. Между страните е подписан договор за предоставяне на мобилни услуги, в който е инкорпориран и договор за лизинг на предоставен с отстъпка в цената мобилно устройство. Разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП предвижда нищожност на неравноправните клаузи в потребителските договори, освен ако са уговорени индивидуално.

Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случай на договори при общи условия – чл. 146, ал. 2 ЗЗП. Възможността на потребителя да се запознае предварително с клаузите на договора и възможността му да влияе върху тях е основание, изключващо неравнопоставеността на клаузите, което е налично в конкретния случай. Анализът на конкретните клаузи в договора обуславя извода, че те не са допринесли за настъпването на значително неравновесие в правата на страните.

Установява се по настоящото дело от приетия договор за мобилни услуги от 23.04.2020 г. с приложение – ценова листа и декларация съгласие , че такъв договор е сключен между страните и по силата на същия ищецът се е задължил да предостави за срок от 24 месеца, мобилни услуги на ответника, а последният се е задължил да заплати цена на 3 предоставените услуги за съответния тарифен план и по действащият ценоразпис на ищеца, при стандартен месечен абонамент от 31,99 лв. и промоционален такъв в размер на 22,99 лв.