Решение № 360 от 17.04.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 360 гр. Бургас, 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20222100500938 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 583 от 30.03.2022г. по гр.д.№ 6414/2021г. на РС- Бургас е отхвърлен иска на Агенция „Пътна инфраструктура” ЕИК 000695089 за осъждане на ЗК „Лев Инс” АД с ЕИК 121130788 да заплати на агенцията сумата от 2972,16 лв., представляваща размера на нанесени имуществени вреди в резултат на застрахователно събитие, настъпило на 14.09.2016г., ведно с лихва за забава, считано от 6.12.2016г. до подаването на иска, както и законната лихва върху главницата, считано от подаването на исковата молба до изплащането й.

Против решението е постъпила въззивна жалба вх.№14621 от 27.04.2022г. /подадена по пощата на 26.04.2022г./ от Агенция „Пътна инфраструктура”, чрез пълномощника Елена Павлова- юрисконсулт при Областно пътно управление гр.Бургас. Изложени са оплаквания, че решението е неправилно и необосновано, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Изложена е фактическата обстановка по делото, като се твърди, че на 14.09.2016г. на АМ „Тракия“, км 326+700 дясно среда, в резултат на настъпило ПТП по вина на водача С. С., управлявал МПС марка *** с рег.№ ***, били нанесени щети върху републиканската пътна мрежа. Според протокола за ПТП водачът се движил с несъобразена скорост и след употреба на алкохол, навлязъл в разделителната ивица и се ударил в ограничителната система на пътя, в резултат на което била деформирана част от ограничителната система за пътища с обща дължина 40 м., като били нарушени 10 бр. шини и 10 стойки. ОПУ- Бургас предприело своевременни мерки за ремонт и възстановяване на 1 повредените ограничителни системи, като била изготвена количествено стойностна сметка за определяне размера на щетите, които били на стойност 2476,80 лв. без ДДС, съответно 2972,16 лв. с ДДС. Водачът имал сключен валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество. Затова, АПИ отправила покана към застрахователя за заплащане на обезщетение, в отговор на която застрахователят, на основание чл.106 от ЗК изискал от агенцията декларация за наличие на имуществена застраховка на увреденото имущество, счетоводна или техническа документация за годината на монтажа на процесното съоръжение, както и крайният акт по образуваното досъдебно производство. С писмо агенцията изложила съображенията си във връзка с исканията, но тъй като не постъпил отговор от страна на застрахователя, с трето писмо, заедно с приложена декларация за липса на заявена претенция към друг застраховател, АПИ заявила, че тъй като не е страна по досъдебното производство не може да представи крайният акт от него. Едва с отговора на исковата молба застрахователят заявил, че е извършил плащане на застрахователно обезщетение, което обстоятелство било установено и от ищеца след справка, но сумата удовлетворявала частично претенцията на ищеца. Съдът не изложил подробни мотиви защо отхвърля предявените искове. В съдебният акт липсвали аргументи по повод извършеното частично плащане, което според въззивника представлява признание на иска чрез конклудентни действия. Изложени са оплаквания, че е налице явно несъответствие между мотивите на съдебния акт /за това, че не са установени деянието, механизма на ПТП и причинната връзка, както и реалния размер на причинената вреда/ и представените в хода на производството доказателства, както и с процесуалните действия на ответника. Намира, че с извършеното чрез плащането признание исковете са доказани по основание, а отхвърлянето им от първоинстанционния съд е неправилно. Изложени са оплаквания, че ако на съда са били необходими специални знания за установяване размера на вредите, който бил посочен в количествено стойностната сметка, следвало на страната да бъдат дадени указания в тази насока или да бъде допусната експертиза, което не било сторено. Предвид признанието на ответника съдът следвало да направи собствена преценка на размера на вредите на основание чл.162 ГПК, но не и да отхвърли иска като недоказан. Цитирана е съдебна практика на БРС по аналогични казуси. Моли решението да бъде отменено.

Претендира разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемото дружество „Лев инс“ АД е депозирало отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна и моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Сочи, че в съответствие с правилно разпределената доказателствена тежест ищецът, в условията на пълно и главно доказване, установил единствено наличието на валидно застрахователно правоотношение между застрахователя и причинителя на вредата по договора за застраховка на МПС, което обуславяло правото му да предяви иска.

В същото време ищецът не установил нито деянието, установено от застрахованото лице, нито механизма му, нито причинно- следствената връзка между деянието и вредоносния резултат. Не бил установен по категоричен начин и реалния размер на причинената вреда. В чл.432 КЗ било регламентирано правото на увреденото лице да иска обезщетение пряко от застрахователя. Съгласно чл.386, ал.2 и чл.400 КЗ застрахователят бил длъжен при 2 настъпване на застрахователно събитие да плати обезщетение, равно на действително претърпените вреди към деня на застрахователното събитие, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорна застрахователна стойност, а за възстановителна стойност се смятала стойността на възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монгаж и др., без прилагане на обезценка. Количествено- стойностната сметка не установявала по несъмнен начин, че действително претърпените вреди от ищеца към деня на настъпване на ПТП са в претендирания размер, поради което искът за главницата останал недоказан по размер, вследствие на което следвал да се отхвърли като неоснователен, ведно с претенциите за обезщетение за забавено плащане. Моли за присаждане на разноски.

Третото лице помагач- С. С. , не представя отговор на жалбата въпреки, че е получил препис от същата.

В проведеното открито съдебно заседание пред въззивната инстанция страните не участват чрез своите процесуални представители. Въззивното и въззиваемото дружества са представили молби, с които поддържат заявените от тях становища по иска и оспорват тези на насрещната страна.

По допустимостта на производството Бургаския окръжен съд намира следното:

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител. Страната, от чието име е подадена жалбата има правен интерес да обжалва решението. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

След като обсъди исканията и доводите на страните с оглед събраните по делото доказателства и закона, Бургаският окръжен съд приема следното.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Агенция „Пътна инфраструктура“, представлявана от пълномощника Елена Павлова- юрисконсулт при Областно пътно управление- Бургас.

В исковата молба се твърди, че на 14.09.2016г. на Автомагистрала „Тракия“, км 326+700 дясно среда, в резултат на ПТП, настъпило по вина на водача С. И. С., управлявал МПС марка „***“, с рег.№ ***, са били нанесени материални щети на републиканската пътна мрежа. От съставения констативен протокол за ПТП било видно, че водачът се движил с несъобразена скорост и след употреба на алкохол, както и че автомобилът навлязъл в разделителната ивица и се ударил в ограничителната система на пътя, в резултат на което били нанесени материални щети, изразяващи се в деформирана ограничителна система за пътища с обща дължина 40 м., от която били нарушени 10 бр. шини и 10 бр. стойки.

Към момента на ПТП водачът имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ответната ЗК „Лев инс“ АД, със срок на валидност до 6.10.2016г.

Твърди се също, че от ОПУ- Бургас, като стопанисващ процесния пътен участък били предприети своевременни мерки за ремонт и възстановяване на участъка, с оглед сключен между АПИ и „Юпитер 05“ ООД договор за възлагане на обществена поръчка с № РД -37-25 3 от 3.07.2014г. Съгласно изготвената количествено- стойностна сметка стойността на причинените материални щети била в размер на 2476,80 лв. без ДДС, съответно 2972,16 лв. с ДДС.

Твърди се още, че ищецът предявил претенцията си, включваща покана за заплащане на обезщетение срещу ответника с писмо от 27.10.2016г., към която били приложени протокол за ПТП, снимков материал, количествено- стойностна сметка за размера на вредите и искане за оценка на щетите по застраховка. Писмото било получено на 31.10.2016г.

Застрахователят образувал щета № 0000-1000-06-16-7352/2016г., но в отговора си поискал да му бъдат представени декларация за наличие на имуществена застраховка за увреденото имущество, както и счетоводна и/или техническа информация, относно годината на монтаж на съоръжението, като се позовал на разпоредбата на чл.106 КЗ, която не съдържа подобни изисквания. Тъй като при процесното ПТП имало пострадали лица, било образувано и досъдебно производство, във връзка с което ответникът поискал от ищеца да му бъде представен и крайният акт по същото. С писмо от 21.11.2016г. до застрахователя ищецът пояснил, че имуществото не е застраховано, като монтажът на ОСП е през 2007г.

Посочено било също, че ищецът е отправил запитване към компетентния орган за хода на образуваното досъдебно производство. Поради липса на отговор от страна на застрахователя, ищецът отправил ново писмо с дата 2.12.2016г., заедно с декларация за липса на претенции към друг застраховател, като в същото било посочено, че годината на монтажа на съоръжението не е относима към отправената претенция. В същото било посочено още, че АПИ не е страна по досъдебното производство и представяне на крайния акт от същото не може да бъде осъществено. Сочи се, че ищецът има правен интерес от предявяване на исковете поради липса на произнасяне на застрахователя по претенциите на ищеца.

Ето защо иска ответното дружество да бъде осъдено да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ обезщетение за претърпените вследствие процесното ПТП вреди в размер на 2972,16 лв. с ДДС, ведно с лихвата за забава в размер на законната лихва от 6.12.2016г. до датата на подаване на исковата молба. Претендира разноски. Ангажира доказателства.

Предявеният главен иск е с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.380 КЗ, а претенцията за обезщетение за забавено плащане е по чл.497, ал.1 КЗ.

В срока по чл.259, ал.1 ГПК ответното дружество- ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, е представило отговор на исковата молба, с който е оспорило исковете изцяло по основание и размер.

Признава, че във връзка с описаното в исковата молба ПТП е заведена щета, но твърди, че по нея за причинените имуществени вреди на ищеца вече е заплатено застрахователно обезщетение в размер на 1819,76 лв. Сочи, че размерът на обезщетението е определен правилно и законосъобразно , според експертна оценка съгласно Наредба № 49 за задължителното застраховане. Изтъква, че на основание чл.499, ал.2 от КЗ при имуществени вреди обезщетението не може да надвиши действителната стойност на вредите, както и че изплащане на обезщетение според договори, сключени между ищеца и трети лица би довело до неоснователно завишаване размера на вредите в противоречие с КЗ и подзаконовите 4 актове. Твърди, че искът е в завишен размер и не отговаря на действително претърпените вреди, тъй като обезщетението се претендира по цени, които не отговарят на пазарните към момента на настъпване на застрахователното събитие и не отчита степента на овехтяване на увреденото имущество. Заявява, че с изплащането на застрахователното обезщетение застрахователят е изпълнил задължението си по предявените претенции и не дължи допълнително обезщетение, поради което моли исковете да се отхвърлят като неоснователни.