Решение № 2847 от 20.10.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2847 гр. София, 20.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Стойчо Попов при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20221100505971 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №1910/2022 г по описа на СГС е образувано :

- по въззивна жалба на Н. Б. П. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №20202392 от 25.10.2021 г постановено по гр.д.№1943/19 г на СРС , 36 състав , с което е отхвърлен иска на въззивника да се осъди Г. М. М. ЕГН ********** да й възстанови на основание чл.76 ЗС отнетото с насилие на 19.12.2018 г владение върху апартамент в гр.София ул******* с площ от 97 кв.м. ; мазе с площ от 7,48 кв.м и таван с площ от 23,60 кв.м..; ведно с общите части от сградата и ¼ идеална част от дворното място УПИ VI кв.13 по плана на гр.София –Трета извънредна част . Според представена от ищцата схема имотът е с идентификатор №***. и е собственост на Г.С. и А.С. ;

-и по частна жалба на Н. Б. П. ЕГН ********** от гр.София срещу определение №2002 от 28.03.22 г по гр.д.№1943/19 г на СРС , 36 състав , с което е оставено без уважение искането за изменение на решението на СРС в частта за разноските материализирано във въззивната жалба .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС, тъй като същото е постановено от незаконен състав , който е пристрастен и необективен . Изпълнителният лист в полза на ответника е издаден неправомерно и на привиден кредитор . СРС неправилно не е призовал като свидетели другия наемател В.К. и наемодателката Г.С. , за да се изяснят обстоятелствата по сключване на договора за наем . СРС неправилно не е допуснал тройна 1 графологическа експертиза , за да се изясни , че наемният договор е фиктивен и от привидни собственици . Изслушаната графологична експертиза , не съобразява , че договорът за наем е заверен от нотариус , което не е възможно без лицето да е присъствало пред нотариуса .

Въззивникът е собственик на имота , а ответникът незаконно образува изпълнително дело и действа чрез самоуправство . Съдът трябва да вземе предвид нищожността на договора за наем и че по него не е платена наемна цена . Не може чрез наем да се прехвърли собственост или вещно право и да се вреди на действителния собственик . Въводът във владение е незаконен и това трябва да се установи от съда , а прави впечатление , че длъжниците по въвода не възразяват по него , защото наемателят е подставено лице . Въводът е обжалван , но поради нарушения на ЧСИ защитата е възпрепятствана и отнета . В случая няма изпълняемо право в полза на взискателя и има изначална измама .

Въззиваемата страна Г. М. не е подал писмен отговор на въззивната жалба . В о.с.з оспорва същата .

В частната си жалба въззивникът счита , че определението на СРС по чл.248 ГПК е неправилно . Присъдените на ищеца разноски са прекомерни , както и не са били заплатени на адвоката и не е представен сп списък на разноски . Възражение срещу разноските е направено от въззивника с писмената защита , а СРС е извършил процесуални нарушения при размяна на книжата по делото .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 01.11.2021 г и е обжалвано в срок на 12.11.2021 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират .

Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли иска СРС е приел следното :

Ответникът Г. М. има издаден изпълнителен лист от 10.03.2014 г по ч.гр.д.№43571/13 г на СРС , 46 състав срещу Г.Х.С. и А.И.С. . Не се спори , че този изпълнителен лист е издаден въз основа на договор за наем от 17.03.2013 г с нотариална заверка на подписите .

Ищцата представя приемо-предавателен протокол от 19.01.1998 г с който Г.Х.С. и А.И.С. предават владението върху апартамент от 96 кв.м. , избено помощение от 35 кв.м и таван от 23,60 кв.м. на ищцата и Б.Т. .

Ищцата представя договор за наем на недвижим имот от 29.04.2014 г , според който Г.Х.С. предоставя под наем имота на А.И.С. .

Според СГЕ на вещото лице И.И. подписите под приемо-предавателен протокол от 2

19.01.1998 г и договор за наем на недвижим имот от 29.04.2014 г не са положени от Г.Х.С..

Подписът под приемо-предавателен протокол от 19.01.1998 г не е положен от А.И.С. .

Според СГЕ на вещото лице С.Ц. подписите под приемо-предавателен протокол от 19.01.1998 г не са положени от Г.С. и А.С. . Подписът под договор за наем на недвижим имот от 29.04.2014 г е изпълнен от Г.Х.С..

Първоначално по изп.дело №11/14 г на ЧСИ М.Г. е направен опит за въвод от ответника на 22.05.2014 г , като според протокола за въвод в имота са заверени ищцата и Б.Т. и въводът е отложен . С последващо определение СРС е оставил искането на ищцата по чл.523 ал.2 ГПК без уважение .

Въз основа на същия изпълнителен лист ответникът е образувал изп.дело №422/15 г на ЧСИ В. Л. и е направил опит за въвод на 04.02.2016 г . В имота са заварени ищцата и Б.Т. и въводът е отложен . Няма дани за искане по чл.523 ал.2 ГПК .

Според протокол за въвод от 28.06.2016 г по изп.дело №422/15 г на ЧСИ Г.К. е извършен въвод на ответника в имота , който е описан като необитаем . По искане на взискателя е поставена СОТ и е сменен патрона на входната врата .

Въз основа на същия изпълнителен лист е образувано изп.дело №65/16 г на ЧСИ Г.К. .

Според протокол за принудително отнемане и предаване на недвижим имот от 05.12.2018 г е направен опит за въвод в процесния имот , като е установено , че в него се намира ищцата и въводът е отложен . Няма дани за искане по чл.523 ал.2 ГПК .

Според протокол за принудително отнемане и предаване на недвижим имот от 19.12.2018 г по посоченото изп.дело на ЧСИ Г.К. ; извършен е въвод във владение на процесния имот и същият е предаден на ответника Г. М. . В протокола е посочено , че не е осигурен достъп до имота и с помощта на ключар е отворена входната врата . Ищцата се опитала да избута служителите на охранителната фирма и да влезе в имота . С два последващи протокола е дадена възможност на П. да изнесе движими вещи от имота .

Според свидетеля А.П. /син на ищцата/ в процесния имот живеела баба му до 2016 г , когато тя починала . След това в имота живеела майка му /ищцата/ . Имало 10 опита за въвод . По време на процесния въвод в имота имало вещи на майка му и всичко се изхвърляло през прозореца .Свидетелят не си спомня дали в конкретния случай майка му е пострадала физически и дали е бил на въвода , защото имало много въводи .

Според свидетеля С. С.ов , същият като ключар сменил ключалката на процесния имот на 19.12.2018 г . Ищцата се държала агресивно и обиждала . В имота имало куче и боклуци .

Имало полиция и линейка , но не и саморазправа .Ищцата крещяла и треперела . Синът на ищцата обиждала „съдията“ /ЧСИ/ .

От правна страна СРС е приел , че процесният иск е предявен в преклузивния 6-месечен срок и е допустим . Предмет на делото е само отнемането на владението по насилствен начин . Такава хипотеза може да е налице и при незаконосъобразен въвод във владение от ЧСИ спрямо трето лице . В случая ищцата не е доказала , че е владяла имота преди завеждане на делото , чието решение се изпълнява , както и че владението й – явно , 3 спокойно и несъмнено - е продължило поне 6 месеца . Има данни , че на 28.06.2016 г е извършен въвод във владение в полза на ответника Г. М. , като в протокола е удостоверено , че имотът е установен като необитаем и е монтирана СОТ . Този протокол е официален документ по чл.179 ал.1 ГПК за удостоверените в него обстоятелства . СРС не кредитира показанията на св.Плугчиев за упражнено спрямо ищцата насилие , защото тези показания са пристрастни и недостоверни . По делото е безспорно установено , че приемопредавателен протокол от 19.01.1998 г е неистински документ и не е подписан от Г.С. и А.С.

Решението на СРС е правилно , при следните уточнения и изрични мотиви по доводите във въззивната жалба .

Неотносими и неоснователни са доводите на въззивника срещу издадения изпълнителен лист и документа , въз основа на които този изпълнителен лист е издаден /договор за наем от 17.03.2013 г с нотариална заверка на подписите / . Както законосъобразно е посочил СРС и според решение по гр. д. № 1536/2009 г. по описа на ВКС, І ГО и решение по гр. д. № 6/2010 г., ІІ ГО /, предмет на владелчески иск по чл.76 ЗС е да се възстанови отнетото владение върху имота, като фактическо съС.ие . По такъв спор съдът е ограничен да установи само факта на владение, факта на нарушение и кой владее имота към момента на разглеждане на спора. Извън предмета на делото е дали съответният взискател е собственик и дали има изпълняемо право спрямо длъжника . Подобни въпроси , включително и дали е налице симулативен договор за наем между взискателя и длъжника по изпълнителното дело , симулативно заповедно производство и последващо изпълнително производство , могат да бъдат предмет само на иск за собственост от ищцата срещу съответните лица , а такъв не е предявен по настоящото дело . Следователно първоинстанционният съд правилно не е допуснал разпит на свидетелите В.К. и Г.С. за обстоятелства , които са без значение по делото . Неотносими са и изслушаните пред СРС съдебно-графологични експертизи и не е следвало да се допуска и тройна съдебно-графологична експертиза .

Правилно първоинстанционният съд е взел предвид , че според протокол за въвод от 28.06.2016 г по изп.дело №65/16 г на ЧСИ Г.К. , на същата дата е извършен въвод на ответника в процесния имот , който е описан като необитаем . И да е имало установяване на владение от страна на ищцата , това е станало след 28.06.2016 г т.е. след образуване на заповедното производство през 2013 г . Според чл.523 ал.1 ГПК владението на ищцата не би могло да се противопостави на взискателя и ЧСИ е имал право да извърши законосъобразен въвод спрямо нея като трето лице / т.1 от ТР №3/15 г от 10.07.2017 г на ОСГТК на ВКС /.

Отделно , процесната хипотеза разкрива сходства с тази по чл.525 ГПК на самоволно връщане на имот след извършен въвод , макар и от трето лице . Както е посочено в решение №99 от 22.11.2016 г по гр.д. № 4873/2015 г, ГК , ІІ ГО на ВКС в подобна хипотеза ако изваденото от владение лице самоволно си възвърне, по какъвто и да било начин /включително и чрез трето лице/ владението върху имота , съдебният изпълнител по искане на взискателя отново го изважда от него . Разпоредбата на чл.525 ал.1 ГПК не предвижда 4 специална процедура по уведомяване или обжалване на тези действия. Тези действия по извършване на обратния въвод не представлвяват осъществяване на принудителен способ , а зачитане на конститутивна сила на съдебния акт. Принудителното изпълнение въвод в недвижим имот може да бъде извършено многократно по искане на взискателя при самоволното му възвръщане от страна на длъжника .

В случая законосъобразно СРС не е кредитирал показанията на свидетеля А.П. /син на ищцата/ , който дава противоречиви и пристрастни показания , че ищцата винаги е била във владение на имота и не е отстранявана никога от него . Този факт е отречен с протокол за въвод от 28.06.2016 г по изп.дело №65/16 г на ЧСИ Г.К. и от наложилия се последващ въвод . Предвид признанието на ответника , че ищцата е била в имота след самоволно настаняване през август 2016 г , то владението на ищцата е продължило повече от 6 месеца . От друга страна предвид чл.523 ал.1 ГПК и чл.525 ГПК действията на ЧСИ са били законосъобразни и не може да се приеме , че налице отнемане на владението с насилие / в случая чрез принудителен въвод от страна на ЧСИ/.