Решение № 87 от 29.07.2021, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. ХАСКОВО , 28.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ в публично заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР.

СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА

ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ при участието на секретаря П.Д. Д.-Ш. като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20215600500364 по описа за 2021 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба,с вх.№ 263160/31.03.2021 г.,подадена от С. И. С. против решение №260035/08.02.2021г. на Районен съд-Харманли, по гр.дело № 612 по описа на съда за 2020 г.

С решение №260035/08.02.2021 година, Районен съд-Харманли е признал, на основание чл.422 от ГПК вр. чл.535 от ТЗ за установено по отношение на ответника С. И.

С., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.***, съществуването на вземането на ищеца Д.

Н. Н.,с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.***, за сумата от 9 950 лв. по запис на заповед от 01.04.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на заявлението на 14.11.2019г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед №643/18.11.2019г. по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№1168/2019г. по описа на РС-Харманли. РСХарманли е осъдил С. И. С., на основание чл.78 ал.1 от ГПК, да заплати на Д. Н. Н. разноските по делото в размер на 999,00 лв. - за ДТ и за адвокатско възнаграждение, както и разноските направени по гр.д. №1168/2019г. на РС-Харманли в размер на 199,00 лв.- за държавна такса.

Недоволен от решението е останал въззивникът С. И. С., който чрез

1 пълномощника си го обжалва в законоустановения срок,с оплаквания за неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон, както и допуснати съществени процесуални нарушения.Изложени са съображения по отношение основателността на подадената възззивна жалба, като се твърди, че неправилно въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът е приел, че ищецът при условията на пълно и главно доказване е установил съществуване на вземането си, за което вземане е била издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК от РС-Харманли.Изложени са съображения във връзка с анализа на доказателствата, анализ на гласните доказателства, които според въззивника водят до извод различен от този, който е направил първоинстанционния съд. Претендират от въззивната инстанция да отмени решението на РС-Харманли изцяло и вместо него да постанови ново по съществото на спора,с което изцяло отхвърли исковата претенция.Претендира присъждане и на разноските по делото.

В срока по чл.263,ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на подадената въззивна жалба от въззиваемата страна Д. Н. Н., чрез пълномощника му, с който се оспорва подадената жалба и се излагат съображения за нейната неоснователност.В отговора е направен анализ на доказателствата по делото, които според въззиваемата страна подкрепят изцяло правните изводи на първоинстанциониня съд. Прави се искане въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба.

СЪДЪТ, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

Районен съд - Харманли е бил сезиран с установителен иск, с правно основание по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.535 от ТЗ предявен от Д. Н. Н. против С. И.

С..

Твърди се в исковата молба,че на 01.04.2017г. в гр. *** ответникът С. И. С. е подписал запис на заповед, с която заповед се е задължил на 01.05.2017 г., без протест и без предявяване, да заплати сумата от 9950 лева,на Д. Н. Н., като плащането следвало да бъде извършено в гр. ***.При настъпване на падежа ответникът не заплатил дължимата сума и 2 ищецът подал заявление пред РС-Харманли за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.Видно от приетото като писмено доказателство ч. гр. д. № 1168/2019 г. по описа на PC – Харманли е издадена заповед № 643/1811.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ за сумата 9 950,00 лева –главница, дължима по запис на заповед от 01.04.2017 г.,ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 14.11.2019 г. до изплащане на вземането ,както и 199,00 лева –разноски по делото за държавна такса. Срещу длъжника ответник С. И. С. е образувано и изпълнително дело № 20189290401904 по описа на ЧСИ Николета Кавакова.Ответникът възразил по реда на чл. 414 от ГПК срещу издадената заповед, с твърдение, че не дължи изпълнение на вземането по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, в което не посочва основанието за това и дали сумата обезпечава възникнало между страните каузално правоотношение.На 27.05.2020 г. ищецът е получил съобщение за подадено от ответника възражение по чл. 414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 1168/2019 г. по описа на PC - Харманли и в срок предявил иск по чл. 422 от ГПК за установяване на вземането си по заповедта за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело № 1168/2019 г. по описа на PC - Харманли.Според ищеца издаденият запис на заповед е редовен от външна страна и съдържа всички изискуеми реквизити, като бил подписан от ответника С.С., поради което възраженията на длъжника за недължимост били неоснователни.Моли съда, да постанови решение, с което да признае за установено съществуването на вземане на ищеца Д. Н. Н. против ответника С. И. С. за сумата от 9950,00 лева по запис на заповед, издаден на 01.04.2017 г., с падеж на 01.05.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на образуване на заповедното производство до окончателното й изплащане, за което е издадена заповед № 643/18.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 1168/2019 г. по описа на PC -Харманли.

Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника С.

И. С., чрез адв. М.М., Адвокатско дружество „С., Т., Х. и С.", в който е изложено становище за неоснователност и недоказаност на предявената искова претенция.

С отговора на исковата молба е направено възражение за унищожаемост на записа на заповед, на основание чл.27,предл.пето,вр. чл. 30 от ЗЗД, като се твърди,че не бил издаден на посочените в него дата и място, а на 20.08.2018 г. в гр.***, Република ***.В отговора е направено подробно изложение на обстоятелствата, които според ответника са довели до подписването му.Твърди, че е бил принуден да попълни записа на заповед от въоръжени лица, които го подложили на психически натиск, които отправяли заплахи за сигурността на семейството му. Ето защо и поради наличието на основание за унищожаемост счита, че процесният запис на заповед не е годно основание за ангажиране на отговорността му по предявения иск.В резултат на упражнената спрямо него психическа принуда поел менителничното задължение при липса на основание и формирана воля,като 3 претендира от съда да приеме,че менителничната сделка е сключена при опорочаване на волята му поради заплашване и чрез възбуждане на основателен страх за собствената и тази на близките му неприкосновеност и да бъде призната за унищожаема, съгласно чл. 27 от ЗЗД.На следващо място ответникът навежда и доводи за липса на каузално правоотношение, във връзка с издаването на менителничния ефект.

По изложените в отговора съображения моли съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна и да му присъди деловодни разноски.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е обсъдил изложените от страните доводи и съображения и събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност.

Видно от приетото като писмено доказателство ч. гр. д. № 1168/2019 г. по описа на PC- Харманли, на 18.11.2019 г.е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумата от 9950,00лв., представляваща задължение по запис на заповед, издадена на 01.04.2017 г., по силата на която заповед С. И. С. от гр. *** се е задължил безусловно и неотменимо да плати на Д. Н. Н., с ЕГН **********, с адрес: гр.*** сумата 9950,00 лв., ведно със законна лихва за периода от 14.11.2019 г. - датата на подаване на заявлението до изплащането.На 19.02.2020г.поканата за доброволно изпълнение по изп.дело № 20189290401904 при ЧСИ Николета Кавакова per.№929 е връчена на С. И. С. от гр.***,на съдебен адрес гр. Димитровград, ул. „Г.С.Раковски" №16,ет.2,офис 16, адв.Д.Я.Длъжникът С. И. С. е упражнил правото си и е подал възражение в двуседмичния срок по чл. 414, ал. 1 от ГПК- на 17.03.2020 г.,считано от връчване на заповедта по чл.417 от ГПК.

От приетата като писмено доказателство запис на заповед е видно,че заповедта е издадена в полза на ищеца Д. Н. Н. и е подписана от страна на ответника С. И. С.. Записът на заповед е съставен в гр. *** на 01.04.2017г. за сумата от 9950 лв., с падеж на плащане 01.05.2017г.

По делото са разпитани свидетели и на двете страни.От показанията на свид.

В.М.В., посочен от ищеца се установява,че ответникът С.С. е дължал на ищеца Д.Н. пари и че на 01.04.2017г. в гр.***, в офиса на ищеца Н., който работел при свидетеля В.В., като управител на една от фирмите му, ответникът С. подписал запис на заповед. Свид В.В. разбрал от обясненията които тогава му дал ищецът Д.Н., че върши на ответника С.С. услуга във връзка с негови бивши партньори от ***, на които С. дължал пари.

От показанията на свидетеля Е.В.В. се установява, че през 2017 година заедно с бившия си работодател-ответникът С.С. са посетили гр.***, ***, където ответникът С.С. имал бизнес среща с човек на име Х., на който ответникът трябвало да помогне, тъй като имал проблеми в***и му трябвали пари. Свидетелят В. видял,че подписали няколко документа, но не видял какви точно са документите. Отначало разговорът бил спокоен, след 4 което повишили тона на разговора, включително до подписване на някакви документи.След подписването на документите той и ответникът С.С. си тръгнали. Не видял някой от присъстващите на срещата да са имали оръжие.

При така установените по делото факти и обстоятелства, съдът достига до следните изводи:

Предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.535 от ТЗ е допустим. Искът е предявен в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК, от активно легитимирана страна и е за установяване на парично вземане. Предмет на иска по чл. 422 ГПК е установяване на паричното вземане, за което ищецът - кредитор се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на представен в заповедното производство документ по чл. 417 ГПК. Наличието на правен интерес от предявяването на иска се доказва от приетото по делото ч.гр.д.№1168/2019г. по описа на РС-Харманли, по което срещу ответника е издадена заповед № 643/18.11.2019г. по чл.417 от ГПК, за сумата от 9950,00 лв.

Тежестта на доказване по този иск е възложена на ищеца, който следва да докаже наличие на вземане от ответника, произтичащо от редовен от външна страна менителничен ефект. Съгласно разрешението дадено в т. 17 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тьлк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, при редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от страна на ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника - издател,по повод или във връзка с което е издадена заповедта.При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден запис на заповед, всяка от страните, в съответствие с правилото на чл.154, ал.1 ГПК, доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията й, които са обуславящи за претендираното или отричаното право, за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед.Твърдения за конкретно каузално правоотношение между страните не са посочени по делото, поради което и ищецът в настоящото производство следва да докаже само и единствено наличието на редовен от външна страна запис на заповед. В този смисъл кредиторът - поемател по записа на заповед не следва да доказва връзка между абстрактната сделка с конкретно каузално правоотношение. Ищецът носи тежестта единствено да установи само редовен от външна страна запис на заповед,а в тежест на ответника е да докаже възраженията си за несъществуване на вземането поради пороци във формата и съдържанието на документа, послужил като основание за издаване на заповедта за изпълнение, порок във волята на издателя на ценната книга, т.е. правоизключващо възражение за унищожаемост на записа на заповед по чл.27, вр. чл.30 от ЗЗД, вкл. и основанието за това - заплашването.