Решение № 456 от 29.04.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 456 гр. Варна, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело № 20263100500538 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба вх. № 8057/02.02.2026г. /вх.

No на ВРС/, подадена от „Зи-Метрикс“ АД, ЕИК 200888528, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кюстендил" № 23Б, ет.2, представлявано от Р.Р.Д. - управител, срещу решение № 212/19.01.2026г., постановено по гр.д.

№ 5770/2025г. по описа на ВРС, 35 –ти състав, В ЧАСТТА, с която е прогласена нищожността на клаузата на чл.2.9.2.2 от Договор за потребителски кредит № ******, сключен между Г. Р. Р. и "Зи-Метрикс" АД, която предвижда сключване на договор за поръчителство с „Имоти Дизайн“ ЕООД, ЕИК 203314339, поради заобикаляне на закона, на основание чл. 26 ал.1 предл.2 от ЗЗД.

Във въззивната жалба се излага, че решението в обжалваната му част е неправилно и необосновано и постановено при непълно обсъждане на релевантните доказателства. Сочи, че ключовата опора на съда за „свързаност“ чрез идентичен адрес на двете дружества е несъстоятелна. Но 1 дори при съвпадение на адрес, сам по себе си адресът не е юридически критерий за „свързаност“; такава се преценява по факти за контрол/собственост/управление и икономическа обвързаност. В настоящия случай първоинстанционният съд не установява такива релевантни факти, а прави извод по предположение. Съдът неправилно приема, че потребителят имал „само привидна възможност за избор“, като кредитът е можел да бъде заявен и без обезпечение, както и с алтернативи (напр. лично поръчителство), а сключването на договор за допълнителна услуга, предоставяна от трето несвързано с кредитора лице, не е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. На следващо място, възнаграждението е уговорено като дължимо към гаранта (трето лице), срещу поемането на поръчителство; нито една част от тези възнаграждения не е в полза на кредитора, който единствено администрира плащанията „на едно гише“ и ги превежда към гаранта. Поради това възнаграждението не може да се третира като „скрито“ възнаграждение на (в полза на) кредитора, нито като конструкция за заобикаляне на ограничението на ГПР. В този смисъл и решението не било съобразено и с практиката на СЕС (напр. решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22, Profi Credit Bulgaria, EU:C:2024:263), която изрично приема, че в общия разход/ГПР се включват и разходи за допълнителни услуги само когато покупката им е задължителна или услугите представляват „конструкция“ за прикриване на действителната цена на кредита. Съдът неправилно приема и че чл. 2.9.2.2 прехвърля риска от неизпълнение на задължението за оценка на кредитоспособността (чл. 16 ЗПК) върху потребителя. Задължението по чл. 16 ЗПК е самостоятелно и преддоговорно; наличието на обезпечение (в случая поръчителство) не го замества и не го „прехвърля“ на длъжника. Обезпечението е традиционен и допустим инструмент за управление на кредитния риск и не е несъвместимо с оценката по чл. 16 ЗПК. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на претенцията, както и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се сочи, че жалбата е неоснователна, а постановеното решение следвало да бъде потвърдено. Споделя мотивите на ВРС и моли за потвърждаване на първоинстанционния акт, както и за присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание, за въззивника не се явява законния или процесуален представител и не се изразява и писмено становище.

2

Въззиваемата страна е депозирала становище, с което се оспорва въззивната жалба, моли за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски по представен списък.

За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази следното:

Първоинстанционното производство пред РС –Варна е образувано по искова молба, подадена от Г. Р. Р. ЕГН **********, с адрес: о****** срещу "ЗИ МЕТРИКС" АД ЕИК 200888528, със седалище и адрес на управление: гр.

София, п.к. 1680 р-н Красно село ж.к. Белите брези, ул. Кюстендил № 23Б, ет.2, с която са съединени в условията на първоначално обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.26 от ЗЗД, както следва: - за постановяване на решение, с което да се прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит № ******, сключен между Г. Р. Р., и "ЗИМЕТРИКС" АД, поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК и в условията на евентуалност - за постановяване на решение, с което да се прогласи нищожността на клаузата на чл.2.9.2.2 от Договор за потребителски кредит № ******, сключен между Г. Р.

Р., и "ЗИ МЕТРИКС" АД, която предвижда сключване на договор за поръчителство с „ИМОТИ ДИЗАЙН“ ЕООД, ЕИК-203314339, поради заобикаляне на закона, на основание чл. 26 ал.1 предл.2 от ЗЗД.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба: Излага се, че на 16.07.2022г. ищцата е сключила с „ЗИ МЕТРИКС“АД Договор за потребителски кредит № ***** за сумата от 1400.00 лв., при ГПР 48.22 % и ГЛП 40.00%, която следвало да се върне на 10 бр. вноски. Съгласно чл. 2.9.2.2 от договора е следвало да се сключи с „ИМОТИ ДИЗАЙН“ ЕООД, ЕИК203314339 Договор за поръчителство, с цел обезпечаване на договора за кредит. По силата на договора за поръчителство дължимото възнаграждение за поръчителя е в размер на 700.00 лв. „Възнаграждението за поръчителство – гарант“ е включено в погасителен план към договор за кредит, а не към договора за поръчителство, както и е включен в изготвен общ погасителен план. Този разход е разсрочен и съвпада с падежите на задълженията (главница и лихва) по договора за кредит, т. е. кумулират се към погасителните вноски. Също така договора за поръчителство с гарант се 3 сключва от момента и с подписването на договора за кредит. Счита се, че процесният договор е нищожен, на основание чл. 22 ЗПК и на основание чл.

26, ал. 1 33Д. Излага се, че възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключеният договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит. Доколкото това не е направено, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи - нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поради горното се счита, че договорът за потребителски кредит № ***** противоречи на разпоредбата на чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК, поради което и на основание чл. 22 ЗПК същият е недействителен. Счита се за нищожна клаузата на 2.9.2.2 за предоставяне на поръчителство. За поръчителя е уговорено възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника задължението за плащане на сумите по кредита. В случая на тяхното заплащане от поръчителя обаче, за него се поражда регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените от поръчителя суми. Следователно поръчителят получава едно възнаграждение, без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е платил подлежат на възстановяване. За длъжника пък заплащането на възнаграждението се явява безпредметно, защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при погасяването на кредита от поръчителя. Вследствие на изложеното се сезира съда с искане за уважаване на предявените искове и за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът "ЗИ-МЕТРИКС" АД ЕИК 200888528, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1680 р-н Красно село ж.к. Белите брези, ул.

Кюстендил № 23Б, ет.2, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Счита се, че процесният договор за кредит е действителен. Оспорват се твърденията на ищеца, че договорът за потребителски кредит и договорът за поръчителство са недействителни/нищожни, вкл. поради противоречие на ЗПК и ЗЗП.

Вследствие на изложеното се моли да се отхвърли предявената искова претенция и да се присъдят сторените разноски.

4

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до неправилност на изводите на съда за свързаност на лицата, за заобикаляне на изискванията за ГПР и за прехвърляне на риска при оценката на кредитоспособността.

Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

Решението на ВРС в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.22 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № ******, поради противоречие със закона, е влязло в сила.

Между страните няма спор, че е сключен договор за потребителски кредит от 16.07.22г., по силата на който ответникът „ЗИ-МЕТРИКС“ АД е предоставил на ищцата заем в размер на 1400лв. Няма спор, че в договора е предвидено и предоставяне на обезпечение чрез поръчителство на дружеството „ИМОТИ ДИЗАЙН“ ЕООД. Представен е и договор за поръчителство от 16.07.2022г., сключен между „ЗИ-МЕТРИКС“ АД, „ИМОТИ ДИЗАЙН“ ЕООД – гарант, и Г. Р. Р., по силата на който гарантът се задължава срещу възнаграждение да отговаря спрямо кредитора за изпълнението на задълженията на кредитополучателя, поети по договор за потребителски кредит от 16.07.22г. Уговорено е възнаграждение в размер на 700лв, което се заплаща разсрочено, съгласно погасителен план - такси, който е приложение №2 към договора за кредит. Представени са и Общи условия, в които изрично е посочено, че съставляват неразделна част от договора за кредит и от договора за поръчителство. Тези договори, макар и формално да съставляват 5 самостоятелни такива, следва да бъдат разглеждани съвместно, доколкото предоставянето на обезпечение е част от уговорките по договора за кредит, като в ОУ, приложими и за двата договора, са предвидени клаузи, свидетелстващи за обвързаността между тях / така чл.100.1, чл.102, чл.123/.

Следователно касае се за свързани и обусловени правоотношения, които не могат да съществуват самостоятелно.

Кредитът е предоставен на физическо лице, за което не са налице данни да е действало като професионалист, то и кредитополучателят се явява потребител по смисъла на §13, т.1 от ЗЗП и чл.9, ал.3 от ЗПК, при което процесният договор за кредит попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит и общата императивна потребителска закрила.

Съгласно разпоредбата на чл.143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като законодателят установява различни хипотези. Според нормата на чл.146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са уговорени индивидуално предварително изготвените от търговеца клаузи, върху чието съдържание потребителят не е имал възможност да влияе, както и в случаите на договор при общи условия.