Определение № 94 от 05.02.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 94 гр. Варна, 05.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иваничка Д. Славкова

Членове:

Светлозар Г. Георгиев

Даниела Михайлова като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Въззивно частно наказателно дело № 20253100600151 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл.341 ал.2 вр.чл.270 ал.4 НПК.

Постъпила е въззивна жалба от адв. Л. К. от ВАК- служебен защитник на подс.

Х. М. П. против определението на Районен съд- Варна от 23.01.2025г. постановено по НОХД № 4478/2024г. по описа на РС-Варна, 29-ти състав , с което на основание чл.66 ал.1 от НПК е изменена МНО „Подписка“ в „Задържане под стража“ по отношение на подсъдимия.

В жалбата се сочи, че определението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като не е съобразено с изискванията на чл.57 от НПК и с практиката на съдилищата в подобни случаи. Твърди се, че подс. П. е с известен постоянен адрес , на който е редовно уведомен за съдебното заседание и с изпълнение на мярка „Принудително довеждане“ по чл.71 от НПК ще се гарантира явяването му и провеждането на справедлив съдебен процес. В жалбата са изложени доводи и за това, че мярката за неотклонение „Задържане под стража“ е несъразмерно тежка и при вземането й не е съобразен принципа на пропорционалност, както и че от страна на ВРП е било направено искане за постановяване само на принудително довеждане на подсъдимия.

Поради това и се иска ВОС да отмени атакуваното определение и да постанови принудително довеждане на подсъдимия за датата на съдебното заседание.

След като се запозна с материалите по делото и като обсъди доводите, наведени в жалбата , въззивната инстанция намери ,че по същество частната въззивна жалба е неоснователна.

Срещу подс. Х. М. П. е внесен обвинителен акт за престъпление по чл.195 ал.1 т.4 1 вр. чл. 194 ал.1 от НК. В хода на досъдебното производство на П. е била взета мярка за неотклонение „Подписка“.

Първоинстанционният съд насрочил разпоредително заседание на 23.01.2025 г., като за това заседание подсъдимият бил редовно и лично призован на 28.11.2024г.

Видно от протокола от с.з. на 23.01.2025г. подс. П. не се явил, като не посочил и уважителни причини за неявяването си. С протоколно определение от тази дата съдебният състав е изменил МНО „Подписка“ на подс. П. в „Задържане под стража“.

Въззивната инстанция намира, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е изменил мярката за неотклонение по отношение на подсъдимия в по-тежка, като е отчел, че той е бил редовно призован , не се е явил в съдебно заседание и не е посочил уважителни причини за това. Именно тези предпоставки са визирани в чл.66 ал.1 от НПК, като е посочено и какви са последиците от нарушаването на мярката за неотклонение, а именно замяната й в потежка. Принципно е възможно по отношение на неявил се редовно призован подсъдим да бъде постановено принудителното му довеждане. В случая обаче това действие вече е било прилагано по отношение на подс. П. в хода на досъдебното производство и очевидно нито то, нито взетата му най-лека мярка за неотклонение „Подписка“ са били достатъчни да го мотивират да се яви за провеждане на съдебно заседание. В този смисъл въззивната инстанция намира, че следва да потвърди протоколно определение на ВРС, с което е изменена МНО „Подписка“ в „Задържане под стража“ спрямо на подс. Х. П..

По отношение на останалите доводи и възражения в жалбата въззивната инстанция намира следното :

При вземането на мярка за неотклонение се съобразяват редица факти и обстоятелства, подробно разписани в чл.56 и сл. от НПК. Сред тях обаче не се съдържа изискване да се съблюдава принцип на пропорционалност, както и практиката на съдилищата в подобни случаи. На следващо място, доколкото депозираната жалба се разглежда по реда на глава 22 от НПК, то въззивният съд би могъл да се произнесе единствено по отношение на определението на първоинстанционния съд , с което е изменена мярката за неотклонение като го потвърди или отмени. Не съществува и не е предвидена правна възможност този съд да постановява принудително довеждане на подсъдимия за следващо съдебно заседание.

С оглед на изложеното до тук и на основание чл.345 НПК Варненският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на Районен съд- Варна от 23.01.2025г. постановено по НОХД № 4478/2024г. по описа на РС-Варна, 29-ти състав , с което на основание чл.66 ал.1 от НПК е изменена МНО „Подписка“ в „Задържане под стража“ по отношение на подс. Х. М. П..

Определението не подлежи на касационна проверка.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3