Решение № 56 от 25.03.2026, Районен съд - Радомир
- Съд
- Районен съд - Радомир
- Дело
- Гражданско дело 523/2025
- Вид
- Решение № 56
- Подписан
- 25.03.2026
- Състав
- РОСЕН ПЛАМЕНОВ АЛЕКСАНДРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 119, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 123, ал. 1, т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 56 гр. Радомир, 25.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: РОСЕН ПЛ. А. при участието на секретаря М.Д.М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. А. Гражданско дело №
20251730100523 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба ищецът М. А. Г. твърди, че е ученик в . клас в Техническа професионална гимназия „Н. Й. В.“, гр. Р.. На 18.10.2024 г., след като приключил с учебните занятия, се прибирал към вкъщи. Около 13,30 ч. пресичал на пешеходната пътека, намираща се под ОУ „Х. С.“, гр. Р., на ул. „Р. Д.“ и бил блъснат на самата пешеходна пътека от лек автомобил, марка и модел „Ш. А.“, с рег. № ., който бил управляван от ответника Г. Р. П..
Последният не отдал необходимото предимство на пешеходеца. Сочи, че преди да стъпи на пътното платно, за да пресече на пешеходната пътека, се уверил, че няма движещи се автомобили. Шофьорът на ударилия го автомобил дори не спрял, за да види какво се е случило. Помощ на ищеца оказали случайни минувачи, които с лек автомобил го закарали до работното място на майка му.
Твърди, че изпитвал силна болка, бил много уплашен, треперел и се страхувал. Когато видял майка си, се разплакал. Опитал се да ú разкаже какво се е случило, но заради силния стрес говорел хаотично. След инцидента посетил ФСМП – Р., но оттам бил насочен към МБАЛ „Р. А.“ АД, гр. П., където било установено, че ищецът няма счупвания. След това посетил и РУ - Р., където родителите му депозирали сигнал за инцидента.
В следващите дни имал болки по тялото и не се чувствал добре, поради което приемал два дни обезболяващи. На 21.10.2024 г. отишъл на преглед в Съдебномедицинското отделение на МБАЛ „Р. А.“ АД, гр. П., където се установило, че има дребни охлузни наранявания по ляво коляно и горна трета на лява подбедрица и болезненост в областта на шията в дясно, което било отразено в издадено съдебномедицинско удостоверение.
1
Вследствие на инцидента изживял силен стрес, който му създал голямо неудобство, променил много ежедневието му, както и взаимоотношенията му със съучениците, приятелите, дори и с родителите му. Станал раздразнителен, нервен и избухлив без причина.
Не можел да спи и непрекъснато мислел за случката. Избягвал да пресича на мястото на инцидента. Когато се връщал към инцидента, започвал да плаче. С помощта на психолог се опитвал да преодолее негативните последици върху емоционалното си състояние вследствие на инцидента.
След инцидента за определен период от време отсъствал от училище и не посещавал учебните занятия, тъй като бил в силен емоционален шок и не искал да излиза от вкъщи. Не мислел за нищо друго, освен за случилото се.
С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 5000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 18.10.2024 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 18.10.2024 г. до окончателното ù изплащане, както и сумата от 30,00 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатена такса за издаване на съдебномедицинско удостоверение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск с твърдения, че непосредствено преди настъпването на инцидента се е движел в лявата лента със съобразена скорост и пешеходецът е изскочил внезапно на пътното платно. Оспорва иска и по размер.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
От представената по делото в цялост административнонаказателна преписка, образувана във връзка с АУАН, серия GA № . г., се установява, че въз основа на съставения АУАН е издадено от началник група в ОДМВР – П., сектор „Пътна полиция“ наказателно постановление № . г., с което на ответника Г. Р. П. е наложено административно наказание „глоба“ в общ размер на 400,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец за извършени нарушения на чл. 119, ал. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП, за това, че на 18.10.2024 г. в гр. Р., по ул. „Р. Д.“, с посока на движение от ул. „В.“ към ул. „Д.“, в лявата лента, ответникът е управлявал собствения си лек автомобил „Ш. А.“, с рег. № . и в района на кръстовището с ул. „Б. М.“ реализира ПТП с пресичащия отдясно на ляво по пешеходна пътека, тип „зебра“, обозначена с пътна маркировка М8.1, пешеходец М. А. Г., след което не уведомява компетентните органи на МВР и напуска мястото на ПТП.
От приложеното по делото съдебномедицинско удостоверение с № . г. е видно, че след извършен преглед на ищеца М. Г. е констатирано наличието на дребни охлузни наранявания по ляво коляно и горна трета на лява подбедрица, както и болезненост в областта на шията в дясно. Описаните увреждания са в резултат на действието на твърди тъпи/тъпоръбести предмети, с или върху такива, като същите са причинили на лицето болка.
2
По делото е представена и фактура № . г. за сумата от 30,00 лева за издаване на съдебномедицинско удостоверение.
Видно от служебна бележка, издадена от ТПГ „Н. Й. В.“, гр. Р., е, че М. А. Г. – ученик в . клас, в периода от 21.10.2024 г. до 25.10.2024 г. е отсъствал от учебни занятия по здравословни причини.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите М. Г., Р. Н., А. П. и И. П.а.
Свидетелката М. Г. твърди, че e очевидец на инцидента от 18.10.2024 г., когато ищецът е бил блъснат от лек автомобил, докато е пресичал пътното платно на ул. „Р. Д.“ в гр.
Р., движейки се по пешеходна пътека. Според свидетелката след удара ищецът е паднал на земята, след което се изправил сам на крака. Същият бил уплашен и след като се обадил по телефона на майка си, се разплакал. Твърди, че автомобилът продължил движението си и водачът не спрял, за да провери какво е състоянието на момчето.
Свидетелят Р. Н. също твърди, че е свидетел на инцидента. Сочи, че след настъпилия на пешеходната пътека удар, от лекия автомобил слязла жена, която разговаряла с ищеца, след което се качила в автомобила и той продължил движението си. Според свидетеля водачът на лекия автомобил не предприел никакви действия за предотвратяване на инцидента, като същият не слязъл от автомобила, а продължил да се движи. Твърди, че след удара момчето се изправило само на крака, но било много уплашено. След инцидента свидетелят закарал ищеца при неговата майка.
От показанията на свидетеля А. П., който е баща на ищеца, се установява, че след инцидента детето било много стресирано и в продължение на една седмица не посещавало училище. Повече от 7 – 8 дни се оплаквало от болки във врата. Изпитвало страх да пресича на пешеходни пътеки. Твърди, че синът му бълнувал и ставал на сън, тъй като не е преодолял травмата. Наложило се да посещава психолог.
От показанията на свидетелката И. П.а, която е съпруга на ответника, се установява, че инцидентът е настъпил поради липсата на видимост към пешеходната пътека, дължаща се на намиращи се в близост леки автомобили. Сочи, че ответникът се е движел със съобразена скорост, като ищецът, пресичайки по пешеходната пътека, се е ударил в автомобила и е паднал. Твърди, че ответникът е продължил движението си след инцидента, без да спре на място и да провери какво е състоянието на детето.
От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно – психологична експертиза се установява, че инцидентът на 18.10.2024 г. е довел до съществена промяна в психоемоционалното състояние на ищеца, проявена чрез остра стресова реакция, последващо разстройство в адаптацията и персистираща тревожност, съпроводена с нарушения в съня, натрапчиви мисли и социално отдръпване. Психологичното преодоляване изисква целенасочена терапевтична интервенция, като при системна работа подобрение може да настъпи в рамките на месеци до няколко години в зависимост от индивидуалната устойчивост и интензитета на симптомите.
3
Според вещото лице към момента травмите не са преодолени, симптомите продължават да персистират и свидетелстват за хронифицирана тревожност и риск от посттравматично стресово разстройство. Отражението върху психо-емоционалното състояние на ищеца ще остане значимо – вероятно под формата на продължаваща тревожност, емоционална уязвимост и риск от хронифициране на симптомите. При липса на терапия състоянието може да се задълбочи, докато при целенасочена интервенция е възможно постепенно възстановяване и редуциране на симптомите.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло. Съдът прецени събраните по делото гласни доказателствени средства, при съпоставка и във връзка с неоспорените писмени доказателства и ги кредитира изцяло, като безпротиворечиви и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал, като показанията на свидетелите А. П. и И. П.а прецени и по реда на чл. 172 ГПК. Съдът кредитира и заключението по приетата съдебно – психологична експертиза, като компетентно изготвено от вещо лице, в чиято безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За уважаване на така предявения иск ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване конкретното противоправно поведение на ответника, настъпилите вреди и техния размер и причинната връзка между поведението на ответника и вредите, като на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че на 18.10.2024 г., около 13,30 ч., пресичайки на пешеходната пътека, намираща се под ОУ „Х.
С.“, гр. Р., на ул. „Р. Д.“, ищецът е бил блъснат на от лек автомобил, марка и модел „Ш. А.“, с рег. № ., който е управляван от ответника Г. П.. Вследствие на инцидента ищецът е получил следните увреждания, а именно: дребни охлузни наранявания по ляво коляно и горна трета на лява подбедрица, както и болезненост в областта на шията в дясно. Доказа се в производството и че след инцидента ответникът не е спрял, за да провери какво е състоянието на пострадалия, а е продължил движението си. Ищецът е пресякъл на правилно място пътното платно, не са налице доказателства, че пострадалият е нарушил правилата на ЗДвП, че не е съобразил приближаването на автомобила или че пресякъл внезапно пътното платно, поради което възражението на ответника за съпричиняване е неоснователно.
При определяне на вредите, подлежащи на обезщетяване, съдът съобрази следното:
Размерът на неимуществените вреди се определя по правилата на чл. 52 ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение, с оглед характера, степента на уврежданията, интензивността на причинените болки и страдания, продължителността на 4 оздравителния процес, възрастта, физическото и психическо състояние на ищеца, както и възможностите му за възстановяване и адаптация. Съгласно разясненията, дадени в ППВС № 4/1964 г., понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесна повреда, каквато е налице в настоящия случай, са характера на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е извършено и последиците от него. Следва да се отчетат не само болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и всички неудобства емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор - конкретния психо - емоционален статус на пострадалия (субективното отношение към случилото се и отражението му върху психиката, с оглед степента на психическа и емоционална зрелост на лицето).
Разпечатката съдържа 39 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/14fce55d-ce72-4944-b309-ce25bd800cca