Решение № 2681 от 01.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2681 гр. Варна, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Росица В. Трендафилова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20253110105674 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа искова молба на Н.

П. М., ЕГН **********, с адрес: **, с която против „А. А.“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, е предявен иск по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК, за установяване дължимостта на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №**/12.03.2025 г. по ч.гр.д. №**/2025 г. описа на ВРС, а именно - 3000 лева (1533,86 евро), представляваща подлежащо на връщане посредническо възнаграждение при закупуване на недвижим имот с идентификатор **, находящ се в гр. **, въз основа на споразумение от 12.01.2024 г., като заплатено на неосъществено основание, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 14.02.2025 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноските в заповедното и в исковото производство, както и законната лихва, начислена от датата на подаване на заявлението в съда – 14.02.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права.

Въз основа заявление на ищеца по чл.410 ГПК, пред ВРС е образувано 1 ч.гр.д № **/2025 г. по описа на съда. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение. Заповедта е връчена на длъжника, който с възражение в законоустановения срок, оспорва същата. На заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК, като в изпълнение разпореждането на заповедния съд, ищецът представя искова молба, с която предявява иск за установяване на вземането си по издадената заповед. В исковата молба се сочи, че на 12.01.2024 г., между страните по договора е сключено споразумение, по силата на което ответникът е поел задължението да посредничи на ищеца с оглед закупуване на недвижим имот - апартамент № 17, находящ се в ПИ **, **, с площ 42.85 кв.м, до сключване на окончателен договор за прехвърляне на собствеността и въвеждане във владение на възложителя/купувач – ищец по делото, срещу възнаграждение в размер на 3000 лева. Твърди се, че сумата е платена в дена на сключване на предварителен договор - 18.01.2024 г. Тъй като сделката по закупуване на имота не е осъществена, то изпълнителят – ответник по иска, дължи връщане на комисионата. В исковата молба се сочи, че предварителният договор за покупко-продажба, по която изпълнителят е бил посредник, е бил прекратен с анекс от 10.10.2024 г. До датата на подаване на исковата молба в съда, въпреки отправените искания, ответникът не е върнал неправомерно полученото възнаграждение.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът представя писмен отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на ищцовата претенция и моли за нейното отхвърляне. Оспорва твърдението, че му е заплатена сумата от 3000 лв., като комисиона за посредническа услуга по сключване на предварителен договор за покупко-продажба на апартамент №17, находящ се в гр. **, ПИ с идентификатор **. Сочи, че ищецът е узнал за продажбата на въпросния имот от трето лице - Н. М., с която са били в близки приятелски отношения и която работела като брокер в „А. А.“ ЕООД. Твърди, че ищецът и неговата съпруга били възложили на агенцията да им бъде намерен апартамент в района на Колхозен пазар или Лятно кино „Тракия“, на цена до 70000 евро, без да поставят конкретни изисквания относно степента на завършеност на имота. Поради значително по-високите цени на имотите в посочените райони, надвишаващи определения от клиентите бюджет, Н. М. ги била посъветвала да се насочат към покупка на жилище „на зелено“, в местност Пчелина, където съотношението между цена и качество било 2 изключително добро, а предлаганите имоти отговаряли на техните изисквания. На 12.01.2024 г. ищецът бил подписал с ответното дружество, договор „Споразумение с купувач“, с което възложил на ответника да извърши проучване на пазара, да предложи подходящи оферти, съобразени с предварително зададени от него критерии и да организира огледите на тези имоти. Твърди се, че процесният апартамент също бил сред предложените за оглед имоти. Той бил предлаган „на зелено“ от строителя „*“ ООД. Сочи, че в същия ден е бил подписан и договор за гаранция, с който ищецът предоставил сума от 2000 лв., целяща да удостовери сериозното му намерение да закупи имота. Заявява, че съгласно този договор, той е поел задължението да преустанови предлагането на конкретния апартамент и да договори условията за покупко-продажбата, което бил направил.

На същата дата - 12.01.2024 г., представляващият ответното дружество Х. А. бил предал сумата от 2000 лв., платена от ищеца, на Н. П. И. - управител на „*“ ООД, като бил договорил основните параметри на предварителния договор за покупко-продажба на апартамент № 17, съобразени с изискванията на неговия клиент. Твърди, че с това действие, той като посредник е изпълнил изцяло своето задължение по сключения договор за гаранция с възложителя. Сочи, че на 18.01.2024 г., между ищеца и „*“ ООД е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на ап. 17. Поради това, намира, че е изпълнил изцяло задълженията си по сключения договор за посредничество. Твърди, че въпреки че в сключеното между страните писмено споразумение изрично е бил предвиден начин и срок за заплащане на комисионното възнаграждение, между ответника и ищеца, е съществувала допълнителна устна уговорка, съгласно която плащането на комисионното възнаграждение е било обвързано с получаването на разрешение за строеж на сградата. Поради възникнали административни пречки това условие не се било осъществило, поради което, на 10.10.2024 г., „*“ ООД и ищеца, последният действащ чрез пълномощник, прекратили сключения между тях предварителен договор.

Въпреки, че било изпълнило задълженията си изцяло, воден от хуманни подбуди, ответникът решил да не събира дължимото възнаграждение в размер на 1485 евро. Това решение е било продиктувано и от обстоятелството, че по независещи от възложителя административни причини не е било издадено разрешение за строеж, за бъдещата сграда, в която се намирал апартамент 17.

3

Заявява, че в потвърждение на намерението си, представляващият ответното дружество отбелязал върху споразумението, че комисионното възнаграждение не се дължи. Сочи, че около един месец по-късно е получил препис от жалба, адресирана до КЗП, с която ищецът претендирал възстановяване на заплатената от него сума. Твърди, че представляващият ответника бил силно изненадан от полученото, тъй като ищецът не бил заплащал възнаграждение, а и било постигнато споразумение, че такова не се дължи. Намира, че поведението на ищеца цели неоснователното му обогатяване, за сметка на ответника. Заявява, че задължението за заплащане на комисиона възниква от факта на свързване на купувача с продавача, при подписване на предварителен договор за покупко-продажба на рекламирания от посредника имот и дори и да се приеме, че възложителят по договора за посредничество е извършил плащане на комисиона, то връщане на заплатената комисиона не се дължи, тъй като сключеният предварителен договор за покупко-продажба на апартамент 17 е прекратен по взаимно съгласие на страните. Намира претенцията на ищеца за неоснователна и недоказана.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:

С писмено споразумение от 12.01.2024 г., страните по делото се договарят, ответникът, като изпълнител, да посредничи при покупка на недвижим имот от ищеца – възложител по споразумението. В споразумението е посочен конкретен недвижим имот – апартамент №17, в поземлен имот с идентификатор **, с площ от 42,85 кв.м, находящ се **. За изпълнение на това задължение, страните постигат съгласие възложителят да заплати на ищеца, възнаграждение в размер на 1485 евро (2904,41 лв.). Същото е дължимо на датата, на сключване на предварителен договор, между възложителя и продавача на имота. Срокът на споразумението е до окончателното прехвърляне на собствеността и въвеждане на възложителя във владение на имота.

С договор за гаранция от 12.01.2024 г., сключен между ответното дружество и Н. П. М., ищецът предава на „А. А.“ ЕООД, сумата от 2000 евро, като гаранция за закупуване на недвижимия имот, предмет на споразумението от същата дата.

4

Видно от разписка, с посочена дата на съставяне – 12.01.2024 г., управителят на „*“ ООД е получил от Н. П. М., като клиент на „А. А.“ ЕООД, сумата от 2000 лв., в брой, като капаро за апартамент №17, находящ се гр. **, в поземлен имот с идентификатор **.

За установяване фактическата страна на спора, по делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на водените от тях свидетели – за ищеца С.

Е. С. и П. К. – съжителстваща с ищеца, а за ответника – Н. М..

В показанията си св. С. С. заявява, че познавал ищеца от 2018 г., като двамата мъже били съседи и поддържали близки отношения. Сочи, че в разговорите си многократно били коментирали темата, че ищецът искал да закупи жилище, като в тази връзка бил показвал на свидетеля обяви за къщи и за апартаменти, още от 2022 - 2023 г. Свидетелят бил виждал пред сградата, в която живеел ищецът, да спират автомобили, като заявява, че неговият приятел го бил молил да им запазва място за да могат да паркират, тъй като на тяхната улица, това било трудно. Автомобилите били брандирани, с логото на „А. А.“. Сочи, че едно от превозните средство било сиво на цвят, а другото – черно. Св. С. бил очевидец при провеждане на срещи между ищеца и представители на ответника – през зимата на 2023 г. и през м.01.2024 г. Преди последната среща ищецът помолил ответника да запази място за паркиране.

Тогава пристигнал черен джип „Ауди“, като от автомобила слезли мъж и жена.

Последните започнали да разговарят с ищеца, като св. С. заявява, че се намирал на разстояние от около 8 м от тях. Сочи, че видял как Н. М. предава на мъжа пари, който ги преброил и прибрал, след което бил предал на ищеца писмени документи. По-късно Н. М. отишъл при свидетеля и му се бил похвалил, че бил закупил имот. Направили шеговит коментар, че в днешно време било добре да си брокер, тъй като ищецът бил платил комисионна от 3000 лв. Жената, която била слязла от автомобила присъствала при предаване на сумата. След около 3-4 месеца ищецът му казал, че сделката се била провалила, както и че имал проблеми с ответната агенция за недвижими имоти. Споделил, че не му били върнали заплатената комисионна. Свидетелят заявява, че бил виждал жената и по-рано, тъй като се налагало и друг път да запазва място за паркиране, за нея. Сочи, че мъжът, на когото били предадени парите, бил гологлав с костюм, а жената, която присъствала на срещата била тъмнокоса.

5

В показанията си св. П. К. – съжителстваща с ищеца, от 6 години, заявява, че през 2023 г. двамата решили да закупят апартамент, тъй като имали спестени пари. Нейната най-добра приятелка - Н. М. работела в „А. А.“ и знаела, че ищецът, и свидетелката търсели имот, поради което тя се ангажирала да им помогне. Тъй като цените на имотите били много високи, по съвет на М.а, те се насочили към **. На 12.01.2024 г., в дома си, предали на представителя на ответника, сумата от 2000 лв. – капаро за апартамента, който бил „на зелено“. Около седмица по-късно тя и ищецът посетили офис на продавача, където подписали предварителен договор и платили сумата от 10000 лв., в брой. Същият ден, Н. М., заедно с управителя на ответното дружество, дошли до дома на свидетелката и ищеца извадил парична сума, която предал на представляващия ответника. Св. К. сочи, че от ищеца било поискано да представи писмен документ - „някакъв лист от гаранцията за договора“ и тогава управителят на „А. А. ООД“ написал „Не се дължи комисион“, т.е., че те били платили комисиона. Впоследствие тя разбрала за твърдението на ответника, че възнаграждение не му е било платено. Заявява, че размерът на комисиона бил 3000 лв. Строителството следвало да започне през септември 2024 г., но тъй като продавачът, който бил и строител на сградата не можел да се снабди с разрешение за строеж, той се свързал с ищеца и го поканил да за да им върне сумата, платена при сключване на предварителния договор. Парите били върнати, като за целта бил подписан анекс. По-късно св. К. се свързала със своята приятелка Н. М., от която поискала да им бъде върнато платеното посредническо възнаграждение, тъй като те не били влезли във владение. Заявява, че тя и ищецът били поканени в офиса на ответното дружество, като в разговор с управителя на търговеца им било предложено да им бъде съдействано за закупуването на друг имот, като независимо от цената му, ищецът да не дължи доплащане на възнаграждение.