Решение № 12 от 08.01.2024, Районен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Плевен, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ралица Анг. Маринска Ангелова при участието на секретаря Калина В. Д.а като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско дело № 20234430103795 по описа за 2023 година

Пред ПлРС е депозирана е искова молба от А. М. Д., чрез адв. З. П., против „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК***, с която е предявен иск с правно основание чл. 439, ал.1 от ГПК, за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи вземането по изп. дело №1172/2022г. по описа на ЧСИ П.П., с район на действие ПлОС, по ИЛ №7081/12.12.2016г, издаден по ч.гр.д.№7396/2016г. по описа на ПлРС, поради изтекла погасителна давност. Твърди се, че по ч.гр.д.№7396/2016г. по описа на ПлРС, е издаден ИЛ №7081/12.12.2016г, в полза на кредитора Р.

България, по който, на 22.12.2016г, е образувано изп. дело №1093/2016г. по описа на ЧСИ П.П., за сумите: 1500лв. главница и 115,76лв. наказателна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.10.2016гкакто и разноски- 3332,32лв.- общо.. Твърди се, че същото е прекратено по право на 22.12.2018г., тъй като не са предприемани никакви действия по изпълнението. Твърди се, че по прекратеното вече изп. дело, на 15.03.2019г, е наложен запор, за който се твърди, че е нищожен. Твърди се, че на 15.04.2020г., е издадено Постановление за прекратяване на изп. дело №1093/2016г. по описа на ЧСИ П.П.. Твърди се, че вземането е прехвърлено на ищеца чрез цесия. Твърди се, че на 24.10.2022г, въз основа на издаденият ИЛ, ответникът- ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕАД, ЕИК***, като 1 цесионер, е образувал изп. дело №1172/2022г. по описа на ЧСИ П.П.. Твърди се, че вземането по издаденият ИЛ№7081/12.12.2016г., е погасено по давност и образуваното изп. дело е без правно основание. Представят се писмени доказателства. Претендират се разноски.

В срока за отговор, ответникът „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК***, чрез юрк. Е. А., изразява становище за неоснователност на предявеният иск. Не се оспорват фактическите твърдения на ищеца, касещи факта на издаване на ИЛ по ч.гр.д.№7396/2016г по описа на ПлРС в полза на кредитора Р. Б., факта на образуване на изп. дело

№1093/2016г. по описа на ЧСИ П.П., факта на прекратяването му, факта на сключване на договор за цесия, въз основа на който ответникът е придобил вземането по ИЛ, факта на образуване на ново изп. дело №1172/2022г. по описа на ЧСИ П.П., въз основа на издадения ИЛ. Оспорват се твърденията, че е настъпила перемпция по изпълнителното дело, както и че давността за процесното вземане е изтекла. Посочва се, че след образуване на №1093/2016г. по описа на ЧСИ П.П., по искане на тогавашния взискател Р. България, изп. дело е присъединено към изп. дело

№1092/2016г. по описа на ЧСИ П.. Твърди се, че на основание чл. 457, ал.1 и ал.2 от ГПК, извършените до присъединяването изпълнителни действия, касаят и присъединилият се взискател. Твърди се, че по изп. дело №1092/2016г, е наложен запор върху ТВ на длъжника, в резултат на което, за периода 06.03.2017г. -05.04.2018г, по делото са постъпвали суми; наложен и е запор върху банковата сметка на третото задължено лице в Банката. Твърди се, че с оглед на наложените запори, не са налице предпоставките по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК. Твърди се , че с оглед на получаването на плащания по изп. дело №1092/2016г., за кредитора не е било необходимо да иска нови изпълнителни действия по присъединеното изп. дело №1093/2016г. Твърди се, че след 05.04.2018г., по присъединеното изп. дело №1093/2016г., са искани и извършвани редица изпълнителни действия- подробно описани- на 14.01.2019г. /поискани справки, запори и описи на движими вещи/, на 15.03.2019г. /наложени запори върху банкови сметки/, на 30.09.2019г.

/наложени запори върху МПС/, на 25.10.2019г. /молба за конституиране на нов взискател и за налагане на запори/, на 13.01.2021г. /молба за справки и за налагане на запори/ и давността е прекъсната с всяко. Твърди се, че въз основа на молба от 25.10.2019г, ответникът е поискал да бъде конституиран в 2 качеството му на кредитор, уважена от ЧСИ. Твърди се, че от датата на последното прекъсване на давността, с налагането на запори на 30.09.2019г., до образуването на изп. дело №1172/2022г на ЧСИ П., не е изтекла петгодишната давност за вземането по издадения ИЛ. Представят се писмени доказателства. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази становището на страните, на основание закона и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Безспорно по делото се установява, факта на издаване на ИЛ №7081/12.12.2016г., въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК, с №4683/07.10.2016г. по ч.гр.д.№7396/2016г на ПлРС, за сумата от 1500лв.- главница и сумата от 115,76лв.- наказателна лихва, за периода 31.12.2015-04.10.2016г вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.10.2016г. до окончателното й изплащане, както и за сторените разноски от 332,32лв. Съдът констатира, че заповедта за изпълнение е влязла в сила на 03.11.2016г, с изтичане на двуседмичния срок от връчването й, за възражение /чл. 414 ГПК в действащата му редакция/.

Установява се също, че въз основа на издаденият ИЛ, кредиторът по него– „Р. БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, въз основа на молба от

22.12.2016г, е образувал изп. дело №1093/2016г по описа на ЧСИ П.П., с район на действие ПлОС, за принудително събиране на сумите по него.

Заедно с молбата за образуване на делото, кредиторът е поискал новообразуваното изп. дело да бъде присъединено към по- рано образуваното изп дело №1092/2016г. по описа на ЧСИ П.. С резолюция на ЧСИ от 22.12.2016г, е образувано изп. дело №1093/2016г и е присъединено към изп дело №1092/2016г. Установява се също, че до ищецът- длъжник е изпратено и редовно връчено /на 25.01.2017г/, съобщение от ЧСИ за образуване на изп. дело и за неговото присъединяване към изп. дело №1092/2016г. Установява се също, видно от приложеното копие от изп. дело №1093/2016г, че от страна на кредитора, на 14.01.2019г., е депозирана молба за налагане на запор и насрочен опис на движими вещи. Установява се също, че на 15.03.2019г, с изпращането на запорни съобщения, от страна на ЧСИ, са наложени запори върху банковите сметки на длъжника. Установява се също, че на 30.09.2019г, е наложен запор върху притежаваните от длъжника Д. МПС. Установява се също, че ЧСИ е уведомен от цедента – „Р. БЪЛГАРИЯ“

3

ЕАД за станалата цесия, както и факта на депозиране на нарочна молба от цесионера– ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕАД, от 25.10.2019г, за конституирането му като взискател- частен правоприемник на първоначалния кредитор; установява се и факта на конституирането му по реда на чл.429 от ГПК. По делото няма спор между страните досежно факта на станалата цесия и качеството на кредитор на цесионера- ответник в настоящето производство, спрямо ищеца, по издаденият

ИЛ

№7081/12.12.2016г.

По делото се установява също и факта на издаване на Постановление №67/15.04.2020г. за прекратяване на изп. дело №1093/2016г., по перемпция, в което ЧСИ е приел, че за период от две години от образуването му на 22.12.2016г, от страна на взискателя не са поискани и не са извършвани изпълнителни действия. ЧСИ е приел, че са налице предпоставките по чл.

433, ал.1, т.8 от ГПК, т.к. последното валидно извършено изпълнително действие е налагането на запор на 15.03.2019г. Установява се, че за издаденото постановление страните по изп. дело са надлежно уведомени; вдигнати са наложените запори. Съдът констатира, че издаденото Постановление за прекратяване, не е обжалвано от взискателя и не е било предмет на съдебен контрол.

По делото се установява също, видно от приложеното копие от изп. дело №1092/2016г на ЧСИ П.П., че същото е образувано на 22.12.2016г., въз основа на ИЛ №4894/13.09.2016г., издаден по ч.гр.д.№6829/2016г., с взискател „Р. БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и длъжник – ищецът Д.

/със съдлъжник Т.Д./. Съдът констатира, че по изп. дело са извършвани действия по изпълнението, чрез налагането на запори върху банковите сметки и движими вещи на длъжниците- на 04.01.2017, на 30.01.2017г, и трудовото възнаграждение на ищеца- на 30.01.2017г.; депозирана е молба от взискателя Р. България от 14.01.2019г, с което е направено искане за опис на движими вещи; наложени са запори върху банкови сметки от 30.09.2019г.

Съдът намира за установен и факта, че по изп. дело №1092/2016, са постъпвали суми за погасяване на дълга- от наложеният запор върху ТВ на ищеца. Съдът констатира също, че вземането по ИЛ №4894/13.09.2016г. е цедирано в полза на цесионера МАКРОАДВАНС АД. Съдът констатира също, че изп. дело №1092/2016г на ЧСИ П.П. е прекратено на 17.10.2022г, на основание чл. 433, ал1, т.8 от ГПК.

4

Съдът приема за установен и факта, съобразно представеното нарочно удостоверение -л.40 от делото, че по изп. дело №1092/2016г. на ЧСИ П.П., е постъпила сумата от общо 3080,11лв., от трето задължено лице- работодателя на длъжника Д.. В тази връзка, съдът констатира, че сумите са отбелязани от страна на ЧСИ, върху ИЛ №4894/13.09.2016г., като отнесени по задължението по него. Съдът констатира също, че от страна на ЧСИ няма направено отбелязване на погасени суми по процесния ИЛ №7081/12.12.2016г. по изп. д.№1093/2016г. В представеното по делото удостоверение няма посочване към кое от двете задължения са отнесени плащанията, поради което, съдът приема, че същите са отнесени от ЧСИ само към задължението по ИЛ №4894/13.09.2016г., по който е образувано изп. дело №1092/2016г, без да има отнасяне на плащанията към задължението, респ. погасяване, по присъединеното изп дело №1093/2016г.

Съдът приема за безспорно установено също, че въз основа на процесния ИЛ №7081/12.12.2016г., въз основа на молба от ответника ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕАД, на 24.10.2022г, е образувано изп. дело №1172/2022г по описа на ЧСИ П.П., висящо към датата на депозиране на ИМ.

Видно от изпратеното до длъжника- ищец съобщение за образуване на изпълнително дело, вземането по ИЛ е в пълен размер.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

В изготвения по делото проекто – доклад, съдът е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.439, ал.2 от ГПК, за признаване за установено спрямо ответника- кредитор и взискател по образуваното изп. дело №1172/2022г по описа на ЧСИ П.П., че вземането по ИЛ №7081/12.12.2016гглавница в размер на 1500лв и 115,76лв.- наказателна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.10.2016г и направените разноски от 332,32лв, е недължимо, като погасено по давност. Искът с правно основание чл. 439, ал.2 от ГПК, по своята правна същност, е отрицателно установителен иск, който длъжникът може да предяви против своя кредитор, за установяване, че не дължи вземането по изпълнителното основание, като същия може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено съответното изпълнително основание, като условие за допустимост. Безспорно е по 5 делото, че заповедта за изпълнение е влязла в сила на 03.11.2016г. и въз основа на нея е издаден процесния ИЛ.В случая, релевантна е датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение /с изтичане на срока за възражение/, доколкото фактът, на който е позовават ищеца, е изтекла погасителна давност. Съдът приема, че доколкото се касае до съдебно признато вземане, срокът на погасителната давност е 5 години- чл.117, ал.2 от ЗЗД. Съобразно нормата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая, заповедта за изпълнение е влязла в сила /03.11.2016г/ и ИЛ е издаден след обявяване на ТР№ 2/2013г. на ВКС, на 26. юни. 2015г., с т.10 на което е обявено за изгубило сила Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд.

Съобразно цитираната точка от ТР също, в случаите на прекратяване на образуваното изп. производство по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.