Решение № 436 от 15.06.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 436 гр. Русе, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И. Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от И. Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20234520200782 по описа за 2023 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. К. И., подадена против наказателно постановление № 23-1085-000287/10.02.2023г., издадено от Началник група в ОДМВР – Русе, Сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя, на основание чл. 185 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20,00 лева, за нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП.

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление не е съобразено със закона. Оспорва се приетата за установена фактическа обстановка. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено оспореното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа депозираната жалба.

В хода и по реда на съдебните прения защитникът на жалбоподателя заема становище, че от доказателствата по делото се установяват и доказват приетите за осъществили се в АУАН и НП фактическите констатации, които са субсумирани под състава на приетата за нарушена разпоредба.

Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител заема становище, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Претендират се 1 разноски.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.

Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН серия GA № 827879/20.01.2023г. срещу жалбоподателя, за това, че на 20.01.2023г., около 21,10 часа, в град Русе, ул. „Хан Крум“ – непосредствено преди кръстовището с ул. „Борисова“ като водач на лек автомобил „Митсубиши Лансер“, с рег. № ****, при потегляне не е контролирал непрекъснато моторното превозно средство, което е управлявал, в резултат на което се е отклонил в ляво от посоката си на движение и е охлузил движещия се от лявата му страна лек автомобил Тойота, с рег. № ****, като е причинил ПТП с имуществени вреди. Въз основа на така приетите за осъществили се факти, актосъставителят е субсумирал същите като нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП.

АУАН е подписан от жалбоподателя, с отразяване, че има възражения. Такива са били депозирани в срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на жалбоподателя, за 2 така установеното нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 185 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лева.

Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството гласни, писмени и веществени доказателства – показанията на разпитания в процесуалното качество на свидетел актосъставител Д. Т. Ч. и показанията на свидетеля – очевидец по акта В. С. Ц., писмените доказателства – АУАН № 827879/20.01.2023г., Протокол за ПТП № 1843537/20.01.2023г., ведно със снимки към същия, справка за нарушител, възражение срещу АУАН и справка относно извършена проверка по възражение, както и веществените доказателства – видеозаписи от охранителни камери.

Не са налице противоречия в доказателствената съвкупност по делото, които да налагат излагането на подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, кои доказателства съдът приема и кои отхвърля, тъй като всички събрани в хода на производството доказателства се намират в корелативно единство и безспорно установяват приетата от административнонаказващия орган фактическа обстановка.

Въз основа на така установеното от фактическа страна и извършената оценка на доказателствената съвкупност по делото, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи:

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.

57 ЗАНН. Констатираното нарушение е подробно описано, по начин напълно индивидуализиращ същото и позволяващ на наказаното лице да разбере, за какво конкретно нарушение е санкциониран и както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната 3 отговорност на нарушителя. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

По изложените мотиви съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, имащи за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление на процесуално основание.

Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно постановление, съдът намира следното:

Съдът намира, че от събраните в хода на производството доказателства и извършената им оценка, следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод, а именно, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му във вина административно нарушение по чл. 20, ал.

1 ЗДвП, както от обективна, така и от субективна страна.

От доказателствата по делото безспорно се установява, че жалбоподателят, в качеството му на водач на МПС, не е съобразил своето поведение с разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, която вменява задължение на водачите на МПС да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и в резултат неизпълнение на това задължение, жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му във вина административно нарушение.

Правилно е издирена и приложена и съответстващата на това нарушение санкционна разпоредба, в която размерът на административното наказание „Глоба“ е в абсолютен размер.

В хода на производството не са ангажирани доказателства, които да опровергават доказателствената сила на АУАН, съгласно разпоредбата на чл.

189, ал. 2 ЗДвП, а напротив всички доказателства по делото и най-вече от приложения по делото видеозапис от охранителна камера, насочена към ул.

„Хан Крум“ безспорно се установява и доказва, нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима, което следва от нормата на чл. 189з ЗДвП и едновременно с това не е налице и явна малозначителност на деянието.

По изложените мотиви наказателното постановление като правилно 4 и законосъобразно, и при липса на основания за неговата отмяна или изменение, следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото в полза на наказващия орган, на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 5 ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 143 от АПК следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., съгласно представения списък.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. чл. 63, ал. 9, вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН‚ съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление

№

23-1085000287/10.02.2023г., издадено от Началник група в ОДМВР – Русе, Сектор „Пътна полиция“, с което на И. К. И. , ЕГН: **********, с адрес *****, на основание чл. 185 ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 20,00 лева (двадесет лева), за нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП ОСЪЖДА И. К. И. , ЕГН: **********, с адрес ***** ДА ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ

РАБОТА – РУСЕ, на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 5 ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ , във вр. с чл. 143 от АПК, сумата в размер на 150 (сто и петдесет) лева , представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5