Решение № 60 от 05.02.2020, Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№60/5.2.2020г. гр.

Пазарджик, 05.02.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ при секретаря Димитрина Георгиева и с участието на прокурора Станка Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Лесенски адм. дело № 1422 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ и е образувано по искова молба, подадена от Г.Х.П. с ЕГН: ********** ***, чрез адвокат Д.Д. ***, със съдебен адрес ***, против Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“ София, с адрес: гр. София, ПК 1000, ул. „Ген. Й. В. Г.“ № .., с искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 150 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди във връзка с отменено наказателно постановление по АНД № 187/2019 г. по описа на Районен съд Велинград, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба – 13.12.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.

Ищецът сочи, че вследствие на отменен по надлежния ред административен акт – наказателно постановление № 33-00000041/02.05.2019 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ Пазарджик е претърпял имуществени вреди в общ размер на 150 лв., представляващи сторени разноски по АНД № 187/2019 г. по описа на Районен съд Велинград във връзка с обжалване на посоченото по-горе наказателно постановление пред съда за заплатен адвокатски хонорар – 100 лв. и изготвяне на възражение срещу АУАН – 50 лв. Твърди, че по посоченото дело от административнонаказателен характер пред Районен съд Велинград е ползвал адвокатска защита, за която е заплатил съответния хонорар. Моли съда да уважи изцяло предявените искове за заплащане на сумата от 150 лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба – 13.12.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, както и да му бъдат присъдени сторените в настоящото дело разноски.

В съдебно заседание, ищецът редовно призован, не се явява. Не се явява и упълномощеният му процесуален представител – адвокат Д.. От последния е получено писмено становище за даване ход на делото в тяхно отсъствие. Заявява, че поддържа исковата молба. Моли да се приемат писмените доказателства, представени с нея, както и представените по делото, вкл. и АНД № 187/2019 г. по описа на Районен съд Велинград и излага доводи по същество.

В съдебно заседание, ответникът -

Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“ София - редовно призован, не изпраща законен или процесуален представител. В постъпило писмено становище с приложено пълномощно към него, процесуалният представител на ответника счита, че исковата молба е допустима, но не е доказана по основание и размер. Излага доводи в тази насока, като моли да се отхвърли претенцията за реално причинена имуществена вреда. Счита, че ИА „ОО“ София не е дала повод за завеждане на иска. Възразява срещу присъждането на разноски и в настоящото производство.

Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище, че предявеният иск е основателен и доказан. Налице са предвидените в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ предпоставки. Моли съда да се произнесе с решение, с което да уважи исковата молба изцяло.

Административен съд Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Спрямо ищеца Г.Х.П. е бил съставен АУАН № 255122 от 09.04.2019 г. от инспектор при Областен отдел „Автомобилна администрация“ Пазарджик, с който му е вменено нарушение на чл.31, ал.1, т.5 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметровите превози на пътници и товари, издадена от Министъра на транспорта и съобщенията. С оглед дадената му законова възможност да подаде писмени възражения в тридневен срок, П. се обърнал за съдействие към адвокат Д. *** за изготвяне на писмено становище, за което му заплатил сумата от 50 лв., видно от приложените по делото към възражението договор за правна защита и съдействие и пълномощно. Като приел възражението за неоснователно, а нарушението за извършено и доказано, Началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация“ Пазарджик издал наказателно постановление №

33-00000041/02.05.2019 г., с което на П. е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева на основание чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвП за нарушение на чл.31, ал.1, т.5 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметровите превози на пътници и товари, издадена от Министъра на транспорта и съобщенията. Ищецът е обжалвал в срок НП № 33-00000041/02.05.2019 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ Пазарджик, поради което било образувано АНД № 187/2019 г. по описа на Районен съд Велинград, като за осигуряване на защитата и процесуалното си представителство е ангажирал адвокат Д.Д. *** и е заплатил сума от 100 /сто/ лева, представляваща адвокатски хонорар за процесуално представителство по договор за правна защита и съдействие, приложен по АНД с подаване на жалбата. С Решение № 149 по АНД № 187/2019 г., влязло в законна сила на 26.11.2019 г., Районен съд Велинград е отменил наказателното постановление като незаконосъобразно.

Въз основа на тези факти, съдът счита предявения иск за допустим.

Искът е с правно основание чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, предвид изложените фактически обстоятелства в исковата молба, че ищецът е неблагоприятно засегнат и е претърпял имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от отменено по съдебен ред незаконосъобразно наказателно постановление. Искът е предявен срещу надлежен ответник - юридическото лице, в чиято структура е органът, издал незаконосъобразното наказателно постановление и е допустим за разглеждане в производството пред Административен съд Пазарджик по реда на глава ХІ от АПК, като предявен пред съда по настоящия адрес на увредения.

Разгледан по същество искът е основателен.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и чл. 203 от АПК, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за претърпени вреди.

В конкретния случай от събраните по делото доказателства се доказа наличието на всички предвидени в закона материално-правни предпоставки. Налице е издадено незаконосъобразно наказателно постановление, което е оспорено и отменено от съда с влязло в сила решение. Безспорно по делото се доказа, че именно в резултат на това наказателно постановление и в производството по издаването му, ищецът е претърпял имуществени вреди, представляващи заплатени от него разноски по обжалваното наказателно постановление в общ размер на 150 лева – за изготвяне на възражение срещу АУАН – 50 лв. и във връзка с обжалване на посоченото по-горе наказателно постановление пред съда за заплатен адвокатски хонорар – 100 лв. Издаването на отмененото наказателно постановление е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В този смисъл наказателното постановление представлява властнически акт, издаден от административен орган и въпреки че поражда наказателноправни последици, то е правен резултат от санкционираща административна дейност.

По силата на чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Настоящият състав на съда приема, че ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако не беше издадено незаконосъобразно наказателно постановление от административния орган. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство, то адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт - наказателно постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на ищеца вследствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателно постановление, с което е наложена глоба, която той е счел за незаконосъобразно наложена. Обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото наказателно постановление. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и тази реална възможност се е трансформирала в действителност. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси.

В конкретния случай ищецът е сключил два договора за правна защита и съдействие с адвокат Д. *** - да изготви писмено възражение по съставения АУАН, за което е заплатил сумата от 50 лв. и да го представлява по АНД № 187/2019 г. по описа на Районен съд Велинград по жалбата против наказателно постановление № 18-1006-004564/19.03.2019 г. на НП №

33-00000041/02.05.2019 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ Пазарджик до приключване във всички инстанции. Договорили са адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева, които е отбелязано, че е заплатено изцяло.

Неоснователни са възраженията на ответника в отговора на исковата молба. Следва да се отбележи, че отговорността е обективна, защото законодателят не изисква наличието на виновно поведение.

Което означава, че дори дадена административна дейност да е извършена напълно добросъвестно и съобразно конкретните обстоятелства, ако тя обективно не съответства на изискванията на закона, възниква отговорност за обезщетение за причинените вреди. Именно такъв е и конкретният случай.

Претендираният размер на вредата, изразяваща се в заплатения адвокатски хонорар в размер на 150 лв. не е прекомерен. Съгласно чл. 18, ал.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения: „За процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв.“, то е видно, че така заплатените 150 лв. се явяват дори под минималния размер, определен от разпоредбите на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която в своя чл.1 сочи, че: „Размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, но не може да бъде по-малък от определения в тази наредба минимален размер за съответния вид помощ“, т.е. в случая е уговорен дори по-нисък размер на възнаграждението от 300 лв. По двата договора за правна помощ и съдействие е уговорено възнаграждение в общ размер на 150 лв., реално са заплатени и се претендират с исковата молба. Следва да се отбележи, че този размер е оправдан - адвокат Д. е имал активна позиция по делото – изготвил е писмено възражение срещу АУАН, подробна жалба срещу НП, явил се е в проведените три съдебни заседания, ангажирал е доказателства, развил е доводи по същество.