Разпореждане № 1306 от 23.04.2025, Районен съд - Разград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1306 гр. Разград, 23.04.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Частно гражданско дело № 20253330100757 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 410 и сл. ГПК.

Постъпилото заявление от „Би Енд Джи Кредит“ООД със седалище гр.

София, с което се иска издаване на заповед за изпълнение срещу М. С. С. за сумата 1335,95 лв. главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението. Претендира и за направените по делото разноски в размер на 26,72лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. В заявлението и приложените документи към него е посочено, че вземането произтича от Договор за кредит с номер МАХ_300892397, сключен между заявителя като кредитодател и М. С. С. като кредитополучател, както и че същият е заплатил сумата 501 лв., която е отнесена за частично погасяване на задължението за главница, договорна лихва, експресно обслужване, бързо разглеждане и законна лихва.

От представените по делото на осн. чл.410, ал.3 от ГПК писмени доказателства е видно, че на 01.10.2024 г. между М. С. С. и „Би Енд Джи Кредит“ООД е сключен Договор за кредит с номер МАХ_300892397 за сумата 1000 лв. за срок от 8 месеца при погасителна вноска от 250,05 лв. при посочен ГПР от 65,06%; че в чл.10, ал.1 от този договор кредитополучателят е поел задължение за заплащане на сумата 230,72 лв. за бързо разглеждане на искането, а в чл.10, ал.2 – за заплащане на парична сума за експресно обслужване в размер на 481,04 лв. Така общия размер на задължението е 2000,40 лв. , а размера на погасителната вноска –250,05 лв.

Въз основа на тези твърдения на заявителя и представените от него към заявлението доказателства , съдът намира, че:

Законодателната цел на възстановеното с глава тридесет и седма от ГПК заповедно производство е да спести воденето на искови процеси относно безспорни вземания. Целта на производството е да се провери дали предявените за плащане вземания са спорни. Наред с това в заповедното производство съдът дължи и проверка дали искането, съдържащо се в заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е в противоречие със закона или добрите нрави /чл.411, ал.2, т.2/, както и дали не се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, респ. дали не е налице обоснована вероятност за това, както изисква с разпоредбата на чл.

411, ал. 2, т. 3 ГПК

Преценката за спазване на посочените разпоредби в заповедното

1 производство е възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като в настоящия случай съдът следва да съобрази и представените към заявлението договори, сключени със сочения длъжник в качеството му на потребител и общите условия, по аргумент от чл. 410, ал. 3 от ГПК.

За процесното правоотношение освен Закона за защита на потребителите е приложим и Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания, които трябва да бъдат изпълнени към момента на сключване на договора за потребителски кредит, води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора.

Съгласно §1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати“. В случая, с уговарянето на допълнителните плащания в С.я договор в размер на 320,72 лв. и 481,04 лв. при отпуснат кредит в размер на 1000 лв., кредиторът е предвидил като общо задължение за периода на договора сумата от 2000,40 лв., което не кореспондира с посочения в договора ГПР от 65,06 %. С оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, е лишило ответника като потребител от възможността да определи размера на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер“.

Така СЕС постановява, че „член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница“.

Предвид горното, Съдът приема, че Договор за кредит с номер МАХ_300892397 е сключен в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност - в която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на уговорените неустойки. В тази връзка и доколкото заявителят признава, че са извършени плащания в размер на 501 лв. следва да се присъди за погасяване само сумата в размер на разликата до предоставената главница, а именно 499 лв.

2

Разноските следва да бъдат присъдени съразмерно на тази част от претенцията, за която се издава заповед за изпълнение на осн. чл.78, ал.1 от ГПК при съобразяване на минимума, посочен в ТДТССГПК.

Воден от гореизложеното, Съдът

РАЗПОРЕДИ:

Да се издаде заповед за изпълнение срещу

М. С. С., ЕГН ********** за заплащане на сумата 499,00 лв. вземане за връщане на неплатената главница по Договор за кредит с номер МАХ_300892397, сключен с „Би Енд Джи Кредит“ООД, ЕИК 201513004, както и за сумата 25 лв. разноски и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „Би Енд Джи Кредит“ООД, ЕИК 201513004 с адрес гр.София, ж.к.“Изгрев“, ул.“Незабравка“, №25, ет.5, законен представител Борис Климентов Бонкин и Симеон Иванов Гетов и процесуален представител в производството В. Р. П. за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист за вземане в негова полза срещу М. С. С., ЕГН ********** за заплащане на сумата над 499 лв. до първоначално предявения размер от 1335,95 лв. главница, претендирана като неплатено задължение по Договор за кредит с номер МАХ_300892397 от 01.10.2024 г., сключен между „Би Енд Джи Кредит“ООД, като кредитодател и М. С. С. като кредитополучател.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в едноседмичен срок от съобщаването на заявителя, с частна жалба.

УКАЗВА, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, на заявителя за възможността в 1-месечен срок, считано от влизане в сила на настоящото разпореждане, да предяви осъдителен иск срещу посочения длъжник по отношение на вземанията, за които съдът е отказал издаването на заповед за изпълнение срещу длъжника, като довнесе дължимата държавна такса.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 3