Решение № 80 от 16.02.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Бургас, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Д. Щерева при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Гражданско дело № 20252100101310 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод исковата молба на С. К. К., ЕГН **********, живущ в *****, против Х. В. Й., ЕГН **********, живущ в ******, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 000 евро, платени без основание от наследодателя на ищеца К.С. К. в полза на праводателя на ответника А.Г.К., починала на ***** год., чийто дълг е наследен от нейната сестра Д.Г.К., починала на ******* год. и завещала цялото си имущество на ответника, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че ответникът Х. В. Й. е универсален наследник по силата на саморъчно завещание на наследодателя си Д.Г.К., ЕГН **********, починала на *******г., която била единствен наследник на сестра си А.Г.К., ЕГН **********, починала на *****г. Последната, заедно с ищеца, били наследници на К.С. К., ЕГН **********, починал на *****г. – преживяла съпруга и син. Ищецът твърди, че ответникът е наследил правата и задълженията от наследствената маса на К. К. и съпругата му А.К.. Двамата били семейни, но избрали режим на разделност на имуществото придобито по време на брака. Ищецът заявява, че при преглед на архива на баща си К. К. установил, че на 14.08.2020г. той бил превел на съпругата си А.Г.К. сума в размер на 100 000 евро по нейна лична сметка BG20 ВРВ1 7937 2443 4677 04, без посочено основание и с изписан произход на средствата - средства от приключване на сделка. Твърди се, че сделки между двамата съпрузи към онзи момент не са били извършвани, а стойността на превода категорично изключвал обичайно дарение между съпрузи. Това били собствени парични 1 средства на бащата на ищеца, които той без правно основание бил наредил на съпругата си. Заявява се, че с факта на избиране на режим на разделност от съпрузите всеки от тях е искал да запази финансовата си автономност.

Ищецът твърди, че е наследил от наследствената маса ½ от вземането на баща си от съпругата му А.К. в размер на 50 000 евро. След кончината на последната неин наследник била сестра й, която също починала, завещавайки цялото си движимо и недвижимо имущество на ответника. Предвид на това се моли да бъде осъден Х. Й. да заплати на ищеца сумата от 50000 евро, представляващи половината от сумата, платена без основание от наследодателя му К.С. К. на А.Г.К., ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото в съда.

В съдебно заседание претенцията се поддържа, представят се доказателства.

В срока по чл.131 ГПК постъпи писмен отговор от ответника, с който се навеждат доводи за недопустимост на иска поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца, тъй като същият цедирал на 20.10.2023 г. своето вземане на „Гарант сервиз“ ЕООД, ЕИК 812117738, като длъжникът Д.К. била уведомена за цесията с отговора на исковата молба по търговско дело № 445/2023г. по описа на Окръжен съд Бургас. Дружеството цесионер било заличено през месец юни 2024 година и към момента не съществувало като правен субект.

По същество претенцията се оспорва с твърдения, че преводът на сумата от 100 000 евро е извършен с основание и представлява дарение от съпруг на неговата съпруга, не представлява доход по см.на чл.13 ал.2 от ЗДДФЛ, не се декларира и върху него не се начислява данък. Поддържа се, че претендираното вземане в размер на 50 000 евро е цедирано на заличеното вече дружество „Гарант сервиз“ ЕООД, което се установява от отговора на исковата молба и документите по т.д.№445/23 год. по описа на БОС.

Поддържа се, че с депозираното уведомление по чл.99 ал.3 от ЗЗД пред съда цедентът надлежно е съобщил цесията на длъжника и за Д.К. и нейния правоприемник Х. Й. претендираното вземане принадлежи на дружеството.

Няколко дни след извършване на цесията е взето решение от ЕСК за прекратяване на „Гарант сервиз“ ЕООД и обявяване в ликвидация.

Ответникът се позовава на пояснителния доклад на ликвидатора С. К., от който е видно, че цедираното вземане е погасено.

В съдебно заседание оспорването се поддържа от процесуалния представител на ответника, ангажират се доказателства.

Предявената претенция е допустима, като съображенията за недопустимост поради прехвърляне на процесното вземане в полза на трето лице са такива по съществото на спора. За допустимостта е достатъчно 2 правното твърдение за носителство на претендираното вземане от ищеца и за кореспондиращо задължение у ответника.

Бургаският окръжен съд, с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните е безспорно, че ищецът е универсален правоприемник по силата на саморъчно завещание на Д.К., поч.на ******* год., че К. е била единствен наследник на сестра си А.К., поч.на ***** год., а последната и ищеца са били наследници в равни квоти на К. К., поч.на ***** год. – съответно преживяла съпруга и син. От страните не се представят доказателства за датата, на която А. и К. К.и са сключили граждански брак, но посочената в отговора на исковата молба 2018 година не се оспорва, а и е представена декларация, с която е избран режим на разделност на имуществените отношения относно бъдещия брак на лицата, който те са възнамерявали да сключат на 13.01.2018 год., с нотариална заверка на подписите от 11.01.2018 год., от което може да се заключи, че бракът действително е бил сключен през 2018 год.

Ответникът е въвел твърдения, че от 2001 год. до датата на сключването на брака А. и К. К.и са живели във фактически съжителство. В първото съдебно заседание това фактическо твърдение е оспорено от ищеца, който е заявил, че към онзи момент (без да се сочи конкретна година или период) К. К. е живял с Д., а впоследствие се е оженил за сестра й.

От представените доказателства може да бъде направен извод, че на 14.08.2020 год. К. К. е превел по банкова сметка на съпругата си сумата от 100 000 евро, като в банковия документ е посочено основание „средства от закриване на сделка“. Документът е бил оспорен от ответника, поради което ищецът се е снабдил с извлечение от сметката по реда на чл.192 от ГПК от трето лице (банковата институция) и от същото е видно, че на 14.08.2020 год. е осчетоводен вътрешнобанков превод на сумата от 100 000 евро с посоченото основание „средства от закриване на сделка“. При така установеното следва да се заключи по несъмнен начин, че сумата е била преведена от наследодателя на ищеца на неговата съпруга.

От служебна справка по т.д.№445/23 год. по описа на БОС се установява, че е образувано по искова молба на Д. К. против „Гарант сервиз“ ЕООД, С. К. и „Шалом 78“ ЕООД, с искане за осъждане на „Гарант сервиз“ ЕООД да й заплати сумата от 100000 лв., представляваща равностойност на дружествените дялове на съдружника А.К., за обявяване на относителната недействителност на апорт, извършен от „Гарант сервиз“ ЕООД в капитала на „Шалом 78“ ЕООД на множество недвижими имоти, както и за обявяване на относителната недействителност на договор за продажба на дружествен дял, 3 сключен между „Гарант сервиз“ ЕООД и С. К. на 18.10.2023 год. С отговора на исковата молба „Гарант сервиз“ ЕООД е направил възражение за прихващане със сумата от 50 000 евро. Като произход на вземането се сочи договор за цесия, сключен между С. К. и „Гарант сервиз“ ЕООД на 20.10.2023 год., с който първият е прехвърлил на дружеството вземане в размер на 50 000 евро от Д.К., която по силата на универсално правоприемство след смъртта на своята сестра е придобила дълга на последната, възникнал именно от превода на сумата от 100 000 евро на 14.08.2020 год.

От справка по партидата на двете дружества – ответници по т.д.№445/23 год. се установява следното:

„Гарантсервиз“ ЕООД е било регистрирано като ООД с капитал 9750 лева с двама съдружници с равни дялове - А.К. и С. К. след смъртта на К. К..

След като съдружника А.К. е починала на ***** г., С. К. е приел решение на 19.07.2023 г., вписано на 26.07.2023 г., че дружеството продължава дейността си като ЕООД. На 12.10.2023 г. „Гарантсервиз“ ЕООД е регистрирало свое еднолично дружество - „Шалом 78“ ЕООД, в което апортирало имотите си терен и жилищна сграда в гр. Созопол, м. „Буджака“, както и производствена база в гр. Бургас, Южна промишлена зона, оценени на обща стойност 1000000 лева. На 27.10.2023 г. е вписано откриването на производство по ликвидация на „Гарантсервиз“ ЕООД въз основа на решение на едноличния собственик С.

К., който е бил избран за ликвидатор. На 18.06.2024 дружеството е заличено без правоприемник след представяне на заключителен баланс и пояснителен доклад на ликвидатора К..

На 15.07.2024 г. Х. Й., като правоприемник на ищцата, починала в хода на производството, е подал молба за прекратяване на т.д.№445/23 год., тъй като установил, че на 18.06.2024 г. в търговския регистър е вписано заличаването на ответника „Гарантсервиз“ ЕООД. Й. е изложил доводи, че вече няма интерес да води делото поради загубата на правосубектност на посоченото дружество – длъжник по главното вземане.

С определение №723/24.07.2023 год. производството по т.д.№445/23 год. е прекратено поради оттегляне на исковете.

Пред настоящия съд се представя споразумение, сключено на 02.04.2024 год. между С. К. и „Гарантсервиз“ ЕООД, представлявано от С. К., с което страните се споразумяват да прекратят договора за цесия от 23.10.2023 год. по взаимно съгласие.

Основателен е доводът на ответника, че това споразумение, сключено според датировката на 02.04.2024 год., до момента не е било съобщено на длъжника, нито е било представено по прекратеното т.д.№445/23 год., а се представя по настоящото дело след сторено възражение за погасяване на 4 цедираното вземане със заличаването на кредитора „Гарантсервиз“ ЕООД.

Съдът отбелязва, че не съществува пречка договорът за цесия да бъде развален, както и не съществува пречка за уведомяване на длъжника в хода на настоящото дело с връчване на книжата за това, каквато възможност се допуска и при съобщаване на цесията изобщо.

Съдът обаче приема, че прехвърленото с договора за цесия вземане никога не е съществувало, ето защо е без значение дали договора за прехвърлянето му от С. К. на „Гарантсервиз“ ЕООД е валидно прекратен. При това следва да се отбележи, че поради прекратяването на т.д.№445/23 год. по описа на БОС по възражението за прихващане със същото вземане не е формирана сила на пресъдено нещо и настоящият състав разполага с възможност за самостоятелна преценка дали са се осъществили правопораждащите факти, сочени като основание за възникване на вземането в размер на 50 000 евро в полза на ищеца.

От представената справка от партидата на праводателя на ищеца – К. К. и от представения нот.акт №105, том ІІ, рег.№6594, дело №251/2020 год. се установява, че на 02.07.20 год. той е продал сграда в гр.Созопол на ул.“Рибарска“ №81, ведно с поземления имот, за сумата от 158 000 евро, платена по банков път според съдържанието на нотариалния акт. Преди това на 29.05.2020 год. К. К., съпругата му А. и нейната сестра Д. са учредили договорна ипотека в полза на „Юробанк България“ АД за обезпечаване на договор за кредит в общ размер от 302999 лв., по който договор първите двама са били кредитополучатели и ипотекарни длъжници, а третата е само кредитополучател. К. К. и съпругата му А. са учредили ипотеки върху лични недвижими имоти – къщи, намиращи се в гр.Созопол, м.“Буджака“.

Сумата в размер на 100000 евро е била внесена по безсрочна депозитна сметка с титуляр А.К.. На 21.09.2020 год. между последната и „Юробанк България“ АД е бил сключен договор за залог върху депозит, с цел обезпечаване вземането на банката по отпуснат кредит на „Гарантсервиз“ ЕООД (тогава с ЕСК К. К.) в размер на 217 000 лв. за покупка на моторно превозно средство, продукт „Бизнес кредит“. Установява се от договора, анекса и приложените погасителни планове, че крайния срок на погасяване е бил 25.09.2027 год.