Решение № 20 от 23.01.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Пловдив, 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Радка Д. Чолакова

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело № 20245001000432 по описа за 2024 година намери следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано в резултат на подадена въззивна жалба от Ш. А. ЕООД, ЕИК ********, представлявано дружество от управителя Б. П. Ш., и Б. П. Ш., ЕГН **********, действащи чрез процесуалния им представител адвокат А. П., срещу постановеното решение №246 от 29.05.2024 г. по търг.дело №623/2023 г. по описа на Окръжен съд Пловдив.

С обжалваното решение е уважен иск с правно основание чл.422 от ГПК, като съдът е признал за установено в отношенията между страните по делото, че ответниците Ш. А. ЕООД, ЕИК ********, представлявано дружество от управителя Б. П. Ш., и Б. П. Ш., ЕГН **********, дължат при условията на солидарна отговорност на ищеца А.З. ООД, ЕИК ********, сумата 125 382,80 лева, дължима по силата на запис на заповед, издаден от ответното дружество Ш. А. ЕООД на 24.06.2023 год., с падеж 30.06.2023 год., авалиран от Б. П. Ш., за което вземане в полза на А.З. ООД е издадена заповед 1 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 04.07.2023 год. по ч.гр.д. № 9789 по описа на Районен съд - Пловдив, първи гр. състав за 2023 год., като е постановено незабавното и изпълнение и е издаден изпълнителен лист. С решението са осъдени ответниците солидарно да заплатят на А.З. ООД разноските, сторени в хода на заповедното производство, развило се по ч.гр.д. № 9789 по описа на РС - Пловдив за 2023 год., а именно сумата 2 508 лева за заплащане на държавна такса и сумата 5 666 лева адвокатско възнаграждение, както и разноските, направени в хода на исковия процес, развил се по т.д. № 623/2023 год. по описа на ОС- Пловдив, в общ размер на 8 874 лева.

Жалбоподателите са останали недоволни от така постановеното решение, като считат, че е неправилно и необосновано с оглед събраните доказателства, постановено при допуснато нарушение на порцесуалните правила. Изложили са подробни съображения. Посочили са спорния предмет между страните, а именно внесени ли са промени в записа на заповед, без съгласието на издателя, за да се придаде вид, че материализира неговата воля в частта досежно оспорваното съдържание на документа и настъпила ли е изискуемостта на притезанието. Считат, че тежестта на доказване на спорния предмет лежи върху ищеца, тъй като частните документи не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила, ако бъдат оспорени отразените в тях факти, като последните подлежат на доказване по правилата на чл.154, а не по чл.193 от ГПК, което той не е сторил, както и, че правните изводи на съда не кореспондират със събрания доказателствен материал в своята съвкупност. В тази връзка считат, че изводите на съда досежно констатациите на съдебно графологическата експертиза са неправилни и необосновани, като се позовават на събраните косвени доказателства по делото и посочват, че те не са изследвани в своята съвкупност и във взаимовръзка с другите обстоятелства, поради което се е достигнало до неправилен извод, че процесната ценна книга досежно падежа не е в противоречие с волята на издателя и авалиста. Не са съгласни и с допълнителния извод на съда, че записът на заповед би се възприел като частично бланков в тази му част.

Считат и, че е нарушено правото им на З., тъй като разпределената доказателствена тежест е неясна и непълна.

Молят да се отмени обжалваното решение и да се отхвърли предявения установителен иск. Претендират направените по делото разноски.

2

Ответникът – въззиваемата страна А.З. ООД, представлявано дружество от управителя Х. С. Д. - К., чрез процесуалния си представител адвокат С. К., е представил отговор, с който оспорва въззивната жалба, като неоснователна.

Моли съда да я остави без уважение и да потвърди първоинстанционното решение като правилно, обосновано, постановено при пълнота на доказателствата и в съответствие с материалния закон. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Съдът, след като разгледа делото и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Въззивната жалбата е подадена в срок от надлежни лица и срещу подлежащ на обжалване валиден съдебен акт. Ето защо, следва да бъде разгледана по същество.

Видно от исковата молба, предявен е установителен иск по чл.422, по който ищецът А.З. ООД моли да се признае за установено вземането му в размер на 125 382,80 лв. при условие на солидарност, произтичащо от запис на заповед, издаден на 24.06.2023 г. от първия ответник и авалиран от втория ответник, за който е проведено заповедно производство по ч.гр.д.№9798/2023 на ПРС и издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Ответниците оспорват иска, като посочват, че процесния запис на заповед е нищожен на основание чл.537 във вр. с чл.486,ал.2 от ТЗ. Оспорват изписаните падежни дати – 30.06.2023 г. Считат, че не са изписани ръкописно от издателя, че са поставени след издаване на записа на заповед без неговата воля и съгласие. Поради това няма валидно определен падеж, а също така съдържа два падежа, поради което е нищожен, поради порок във формата и поради несъставяне на текста в частта относно падежната дата от издателя и.

Граматическото тълкуване на съдържанието на записа на заповед буди съмнение относно определянето на падежа – дали е на изписаните в него дати, като падеж, или на предявяване. Т.е. оспорва се и изискуемостта му. Навеждат и каузални правоотношения във връзка с издаването на процесния запис на заповед, а именно същият е издаден за обезпечение на задължения на първия ответник към ищеца, произчичащи от издадени фактури. В тази връзка правят възражение за изтекла погасителна давност на задълженията по издадените фактури.

В допълнителната искова молба ищецът счита, че са несъстоятелни 3 възраженията на ответниците. Потвърждава, че е налице падеж на точно определен ден 30.06.2023 г., като конкретизира, че изписаните падежни дати не са изпълнени от издателя, съответно авалиста, поради несигурността на Б.

Ш. на коя точно дата може да изпълни паричното си задължение. Това е и причината той да се съгласи за поставянето на тази дата от друг човек, но в негово присъствие, като това е станало преди полагането на подписите по ценната книга. Дори и да е налице бланков запис на заповед, допустимо е поемателят да попълни липсващите реквизити, като това следва да се осъществи преди упражняването на материализираните в ценната книга права. По отношение на каузалните правоотношения, описва фактурите, формиращи общото задължение от 125 382,80 лв., посочва сключените споразумения, договор за особен залог и протоколи за прихващане между страните за разплащането на фактурите, като счита, че не е изтекла погасителна давност в полза на ответниците относно процесното задължение, поради прекъсването и.

В допълнителния отговор ответниците оспорват твърдението на ищеца, че има съгласие за това трето лице да изпише падежните дати преди поставянето на подписите в процесната ценна книга. Същите не са положени в присъствието със знанието и съгласието на издателя, съответно авалиста. Не е налице бланков запис на заповед, тъй като не е налице неуговорен липсващ реквизит от ценната книга, който да не е попълнен от издателя. Уговорката е била падежът да е на предявяване. Поради това и с оглед граматическото тълкуване на съдържанието на записа на заповед се създава основателно съмнение относно определянето на падежа – дали е на посочената дата или на предявяване „срещу представянето му“. Изписването на падежна дата от друго лице след полагането на подписите върху ценната книга и последвалото заповедно производство говорят за недобросъвестно поведение от страна на ищеца. В крайна сметка възразяват, че вземането е изискуемо, тъй като липсва предявяване на процесния запис на заповед. Наред с това възразяват срещу записа на заповед, като считат, че е нищожен, поради липса на воля, съзнание за извършване на едностранна сделка с допълнително поставен падеж от трето лице, а и на основание чл.537 във вр. с чл.486,ал.2 от ТЗ. Поддържат и възражението си за изтекла погасителна давност за вземанията по каузалните правоотношения.

Окръжният съд е определил правната квалификация на иска - по 4 чл.422, вр. с чл.415,ал.1, вр. с чл.124 от ГПК установителен иск с материално правно основание чл.535 от ТЗ, а на защтните възражения – по чл.537, вр. с чл.486,ал.2 от ТЗ, вр. с чл.26 от ЗЗД. Възражението на ответниците за погасяване по давност на каузалните правоотношения – по чл.110 от ЗЗД, а доводите на ищеца за прекъсване на давността – по чл.116 от ЗЗД. Разпределил е доказателствената тежест на страните в съответствие с чл.154, ал.1 от ГПК – всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения, като е посочил конкретно кои факти и доказателства следва да установи ищецът /редовен от външна страна запис на заповед и настъпването на падежът му, вземанията си по каузалните правоотношения, както и действията/изявленията на ответната страна, довели до прекъсването на давността по отношение на тези вземания/ , както и кои свои възражения следва да установят ответниците /за нищожност на записа на заповед на твърдяното основание, за погасяване на вземанията по каузалните правоотношения/. Допуснал е доказателствените искания, направени от страните. С обжалваното решение е приел, че е налице редовен от външна страна запис на заповед, с настъпил падеж, че са налице каузални правоотношения между страните, обезпечени с издадения запис на заповед, че са останали неизпълнени задължения по тези правоотношения в общ размер 125 382,80 лв., че изискуемостта на това задължение е настъпила далеч преди издаването на процесния запис на заповед за обезпечаването му, че давността е прекъсната, като е уважил предявения установителен иск. Предмет на въззивното производство, съгласно изложените оплаквания във въззивната жалба, е валидността на издадения запис на заповед във връзка със защитните възражения на ответниците за липса на съгласие от страна на издателя му за изписаната падежна дата и дали са допуснати процесуални нарушения при разпределяне на доказателствената тежест между страните по спора.

За вземането по процесната запис на заповед са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 9789/2023г. на Районен съд - Пловдив, приложено по настоящото дело, както и е образувано изпълнително дело №573/2023 по описа на ЧСИ С.

Г.. Длъжниците са възразили в срок, поради това е указано на ищеца да предяви настоящия установителен иск, ведно с последиците, ако не стори това. Установява се, че настоящият иск е предявен в срока по чл.415,ал.4 от ГПК – в едномесечен срок от съобщението, с което му се указва тази 5 възможност. Уведомленията са връчени на 25.09.2023 г., а искът е предявен на 23.10.2023 г., което води до извод, че предявеният иск по чл.422 от ГПК е допустим. Предметът на доказване по този иск е съществуването на вземането, основано на записа на заповед, като редовен от външна страна документ, подлежащ на изпълнение, като ищецът – кредитор, който се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед, следва да докаже вземането си, а именно съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение, а ответникът – длъжник своите възражения, които по принцип са абсолютни /обективни/ възражения, произтичащи от самия запис на заповед, и релативни /относителни/, например, произтичащи от каузално правоотношение. В случая и съобразно предметът на въззивното производство, ответниците следва да докажат абсолютните си /обективни/ възражения. Така окръжният съд е разпределил доказателствената тежест при изготвяне на доклада по делото, което разпределение е и съобразно трайната съдебна практика на ВКС.