Решение № 326 от 27.11.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 326 гр. Варна, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20233001000155 по описа за 2023 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалби на В. В. С. от гр.Б., малолетен, действащ чрез своя настойник А. И. А. срещу решение № 110 от 21.11.2022г. по търг.дело № 130/21г. по описа на Окръжен съд – Добрич, търговско отделение, в частта му, с която е отхвърлен предявения от него срещу „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД със седалище гр.София иск за обезщетение за неимуществени вреди /болки, страдания и психически стрес/, вследствие на претърпяно на 17.08.2020г. в с.Белгун, община Каварна ПТП, виновно причинени от водача на л.а. „Форд Фокус“ с рег.№ ТХ 2866 АТ А. Т.

А., застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите/ за разликата над 400 000лв. до 600 000лв. и по жалбата на застрахователното дружество срещу същото решение, но в частта му, с която е осъдено да заплати на С. обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над присъдените 200 000лв. до 400 000лв., ведно със законна лихва.

Във въззивната жалба на В. В. С. се твърди че решението в обжалваната му отхвърлителна част е неправилно, необосновано и незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон – на нормата на чл.52 от ЗЗД. Оспорва приетия размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди като твърди че е занижено и несъответно на търпените от него вреди.

Твърди че съдът не е взел предвид и не е обсъдил и оценил в достатъчна степен обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, получените от него телесни увреждания, представляващи комплексно увреждане на 1 организма му, проведеното продължително болнично лечение, крехката детска възраст, на която е получил множество телесни увреждания, трайните, необратими и пожизнени последици за телесното му здраве, които ще оставят отражение върху живота му в бъдеще. Сочи че в настоящия случай животът на едно малко дете, безвъзвратно е променен по начин, обричащ го на страдания поради трайните телесни увреждания, както и на постоянно усещане за непълноценност. Подробно във въззивната жалба се описват получените травми, проведеното до момента лечение и състоянието му сега.

Позовава се и на приета по делото съдебно-психиатрична експертиза и нейното заключение че ПТП е нарушило значително цялостното функциониране на детето, което е в границите на ниска норма, както и че детето е с лекостепенна тревожност в хода на протрахирано протичане на разстройството в адаптацията. Излага, че в ранна възраст е претърпял едно тежко травмиращо събитие, с последиците от които ще трябва да живее през целия си живот – деформиран крак с неуверена походка, невъзможно самостоятелно придвижване без помощни средства, с трайни загрозяващи белези по тялото, с периодично появяващи се болки в главата, със симптоми на травмена болест на мозъка, изразяващи се в намалена концентрация, леки паметови нарушения.

Твърди че с присъдената от съда сума за обезвреда на неимуществените вреди не е постигната регламентираната от закона цел за справедливо обезщетение на търпените морална категория вреди, поради неправилно оценена степен и тежест на релевантните за спора обстоятелства, формиращи понятието справедливост.

Твърди че определеният от съда размер не е съобразен и с общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на обществото и лимитите на застрахователното покритие на задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Позовава се и на съдебна практика за присъдени обезщетения в много по-висок за размер при сходни случаи на уреждания, като твърди че справедливостта изисква сходно решаване на аналогични случаи.

Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната от него отхвърлителна част и да уважи предявеният от него иск за обезщетение за неимуществени вреди в претендирания размер от 600 000лв., ведно с лихва.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК от насрещната страна по жалбата „ДЗИ Общо Застраховане“ АД със седалище гр.София, е депозиран писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба от С. и моли съда да потвърди решението в обжалваната от него отхвърлителна част.

Във въззивната жалба на застрахователя се твърди че решението в обжалваната от него част е неправилно поради нарушение на материалния закон и противоречие със събраните по делото доказателства.

Твърди че определеното от съда обезщетение в размер на 400 000лв. е завишено с оглед принципа на справедливост и постоянната съдебна и застрахователна практика. Твърди че съдът при определянето на размера му не е съобразил конкретните обстоятелства – характер и степен на 2 уврежданията, период на тяхното проявление, обективното здравословно състояние на пострадалия към настоящия момент и съществуващите в страната обществено-икономически отношения. Излага че при определяне на размера следва да бъдат разграничени вредите, които то е претърпяло вследствие на собствените му увреждания и тези, причинени от смъртта на близки хора в същия инцидент. Не оспорва негативните последици от произшествието, но сочи че въпреки тях възстановяването на при пострадалия е настъпило в значителна степен, постигната е огромна разлика в състоянието му непосредствено след инцидента и към настоящия момент, като е налице огромно подобрение.

Моли съда да отмени решението в обжалваната от него осъдителна част и вместо него да постанови друго, с което искът за разликата над 200 000лв. да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК от насрещната страна по жалбата В. В.

С., малолетен, действащ чрез своя настойник и законен представител, е депозиран писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба от застрахователя и моли съда да потвърди решението в обжалваната от него осъдителна част.

Въззивникът В. В. С., в съдебно заседание, чрез процесуален представител, поддържа своята жалба и моли съда да уважи иска за обезщетение в предявения от него размер и да остави без уважение жалбата на застрахователя.

Въззивникът „ДЗИ – Общо Застраховане“ АД, в съдебно заседание, чрез процесуален представител, поддържа своята жалба и моли съда да я уважи, като отхвърли предявените искове в посочените в жалбата размери. Оспорва жалбата на ищеца и моли съда да потвърди решението в отхвърлителната му част.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявен и иск с правно основание чл.432 от КЗ от В. В. С., малолетен, действащ чрез своя настойник и законен представител, срещу „ДЗИ – Общо Застраховане“ АД за обезщетения за неимуществени вреди в размер на сумата 600 000лв., претърпени в резултат на пътно-транспортно произшествие на 17.08.2020г., причинено виновно от А. Т. А. при управление на лек автомобил „Форд Фокус“ с рег.№ ТХ 2866 АТ, при сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със законна лихва.

Решението в частта му, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен до размера на сумата 200 000лв. е влязло в сила. Предмет на въззивно обжалване е решението, в частите му, с които искът е уважен за разликата над 200 000лв. до 400 000лв. и е отхвърлен до претендирания размер от 600 000лв.

С оглед влязлото в сила решение на първоинстанционния съд и предметите предели на силата на присъдено нещо, въззивният съд намира, че пред настоящата инстанция е установено настъпването на пътно3 транспортното произшествие на 17.08.2020г., механизмът на произшествието и вината на водача А. Т. А.. Не е спорно, че между застрахователното дружество и собственика на автомобила, с който е причинено пътнотранспортното произшествие е сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива отговорността на застрахователя за причинени от А. вреди при управлението на лекия автомобил.

Спорен пред въззивния съд е само размерът на обезщетението за неимуществени вреди.

Няма спор през въззивна инстанция и по отношение на получените травматични увреждания и претърпените от С. интервенции при провеждане на неговото лечение. От приетите по делото от първата и от въззивната инстанция заключения на съдебно-медицински експертизи, обективно и компетентно дадени, и кредитирано от въззивната инстанция изцяло, от обясненията на експертите в съдебно заседание и от представените по делото медицински документи, въззивният съд приема за установено, че при произшествието пострадалият С. е получил съчетана и комбинирана травма, изразяваща се в: счупване на тялото /диафизата/ на бедрената кост, закрито в дясно, множество фрактури на подбедрицата, дифузна травма на главния мозък без открита вътречерепна травма, контузия на корем, гръдния кош и белите дробове, счупване на ребра, счупване на горния край на раменната кост закрито вляво, изгаряния трета степен по торса, горните и долните крайници и главата. Получените травматични увреждания са в пряка причинно – следствена с процесното пътно-транспортно произшествие.

Първоначално на 17.08.2020г. детето е прието по спешност в МБАЛ „Света Ана“ АД гр.Варна, установено е общо тежко състояние със съчетана травма – глава, гръден кош, корем, таз, крайници, в травматичен шок. При постъпването му детето е интубирано, поставено изкуствена белодробна вентилация и е настанено е в ОАИЛ, с аналгоседация, където е започнало интензивно лечение на дихателния и сърдечно-съдовия статуси. На 18.08.2020г. по спешност е осъществена оперативна интервенция на фрактурите на бедрената кост и подбедрицата, като под обща анестезия е извършено открито наместване на фрактурата на дясното бедро , като същото е стабилизирано с два еластични титаниеви пирона, на дясната подбедрица е извършено също открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация – Киршнерови игли. След извършената оперативна интервенция детето е останало интубирано, на изкуствена белодробна вентилация в много тежко общо състояние. На 27.08.2020г. при добри респираторни и хемодинамични показатели детето е екстубирано, в съзнание и контактно. На 29.08.2020г. е преведено в клиниката по ортопедия и травматология. Поради влошена 4 циркулация на дясната подбедрица е извършена и фасциотомия на същата. По отношение на левия хумерус е проведено консервативно лечение. След стационарното лечение в клиниката по ортопедия и травматология детето е постъпило в клиниката по термична травма и пластична хирургия на 13.10.2020г. и е изписан на 30.10.2020г. с диагноза термично изгаряне на глава, тяло и долен крайник 1 – 3 степен, 21 %. Изгарянията обхващат окципиталната област на главата, десет и ляв брахиум, преден и заден корпус на дясна подбедрица и стъпало. В клиниката са проведени инвазивни оперативни интервенции – ексцизия на гранулационна тъкан на обща площ 13 %, извършвани са хирургични обработки и прилагани терапевтични процедури. Лечебният процес е продължил и след неговото изписване в амбулаторни условия с превръзки до пълната епителизация на раните още 30 дни. Рехабилитационните грижи и процеса на развитие на цикатриксите е една година.

От заключението се установява и дифузна мозъчна травма без видима вътречерепна патология, която представлява широкоразпространено увреждане на бялото мозъчно вещество и се характеризира с клинична картина изключително от общо мозъчна симптоматика: главоболие, гадене, повръщане, световъртеж. Единствената фрактура е установена в левия ъгъл на долната челюст и в дясно на нивото на втори и трети зъб, като показанията за оперативно лечение са след подобряване на общото състояние.