Определение № 169 от 25.02.2015, Окръжен съд - Варна

П

Р О Т О К О Л

25.02.2015 г. №

169

Град Варна

Варненският окръжен съд

Наказателно отделение

На двадесет и пети февруари Година две хиляди и петнадесета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ

ПЕТКОВ

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

Й.П.

В.Н.

Секретар Т.И.

Прокурор СТОЯН ЗАГОРОВ

Като разгледа докладваното от съдия Петков

ЧНД № 1280 по описа за 2014 г.

На именното повикване в 13:20 часа се явиха:

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Осъденото лице В.Т.Д., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. В.С., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

За Областна Пробационна служба – Варна, редовно призовани, представляват се от инсп. Калинка Ангелова, от преди.

Свидетелят В.В.Д., редовно уведомен, явява се лично.

Свидетелят Диян Т.Ж., редовно уведомен, явява се лично.

Инсп. Ангелова: Да се даде ход на делото.

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Адв. С.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по даване ход на делото, поради което и О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА

ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Свидетелят В.В.Д.

– на 24 години, неженен, неосъждан, български гражданин, син на осъденото лице, предупреден за правата по чл.119 от НПК.

Свидетелят Д.: Желая да дам показания.

СЪДЪТ предупреждава свидетеля за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК, обещава да говори истината.

Свидетелят Д.: Баща ми замина за Италия през 2001 г., защото в България неговата професия - той е ветеринар, няма голямо развитие. Той е от Горен Чифлик и няма почти никаква работа. Обсъждали сме в семейството това, че той има наложено наказание пробация, той си знае. Съжалява за всичко, което се е случило, но не може да се върне. Сега е започнал да води различен начин на живот. Работата му в Италия е доста добра и не може да се сравни с никоя в България.

На въпроси на адв.

С.:

Свидетелят Д.: Подпомага ни финансово баща ми, помага и на собствените си родители. Продаде къщата на село, за да замине в Италия. Има желание да се върне в България, все пак всички роднини са му тук. Връщал се е в България да живее, но не става, няма работа.

Баба ми и дядо ми са му помагали в тези трудни дни, докато е бил тук, негови приятели също и чичо ми.

Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.

Свидетелят Диян Т.Ж. – на 52 години, женен, неосъждан, български гражданин, брат на осъденото лице.

Свидетелят Ж.: Желая да дам показания.

СЪДЪТ предупреждава свидетеля за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК, обещава да говори истината.

Свидетелят Ж.: В. сега е в

Италия, където работи. Знам, че е осъден на пробация. Той си идва тук. Доколкото знам се записа в Бюрото по труда. Не можа да си намери работа и за това отиде в Италия.

На въпроси на адв. С.:

Свидетелят Ж.: Давах му пари няколко пъти, докато е бил тук.

Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.

Адв. С.: Представям и моля да приемете извлечение от имотния регистър и преведени документи, относно пребиваването на осъденото лице в Италия.

Инсп. Ангелова: Да се приемат.

Прокурорът: Да се приемат.

СЪДЪТ намира, че представените документи са относими и допустими, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото единно задължително уведомление – формуляр от 17.04.2013 г. на италиански език, ведно с превод на български език; лична карта, издадена в Италия № АО5492474 и европейска здравна карта № 80380001305001751651 на италиански език, ведно с превод на български език; свидетелство № 03/2008 г. с изх. № 2530/17.03.2008 г. на италиански език, ведно с превод на български език и справка в Служба по вписванията за периода от 01.01.1993 г. до 20.02.2015 г. за осъденото лице.

СЪДЪТ обявява съдебното следствие за приключено и дава ход на делото

ПО СЪЩЕСТВО:

Инсп. Ангелова: Поддържам предложението по отношение на лицето, т.к. е осъдено на пробация за престъпление по чл.209, ал.1 от НК за срок от 2 години при задължителните мерки, както и „Безвъзмезден труд в полза на обществото” 120 часа годишно за 2 години. Наясно е бил, че е осъден и не е предприел необходимите действия за изпълнение на присъдата по местоживеене, а именно в Италия, където сочи, че има настоящ и постоянен адрес. Наказанието пробация и е било приведено на 20.08.2014 г. и изпълнението е започнало от 01.09.2014 г.

- в рамките на 10-тина дни. От тогава е преустановил изпълнението на наказанието и е бил в неизвестност, за което пробационните служители са го издирвали на адресите и по телефоните, с които са разполагали, извършили са справки КИАД за напускане на страната, справки от НСлС, затворите и арестите и т.к. не се е обадил и не е уведомил, чрез близките си, че има намерени да се върне в Италия.

Това му поведение сочи на неуважение към органите изпълняващи наказанието пробация, а и към институцията постановила неговото осъждане. Считам, че е имал възможност да иска прекъсване на наказанието от окръжния прокурор на Варна, за да може да си уреди нещата с местоживеенето си там и с изпълнението на присъдата там, но той просто е преустановил изпълнението. Причина за това не посочва пред пробационен служител. Поради това Пробационния съвет е взел решение и счел, че поведението му е виновно, поради неуважителни причини, т.к. едно наказание следва да се изпълнява, независимо дали лицето е безработно или работи. Моля за Вашето определение в този смисъл.

Прокурорът: Поддържам предложението, като моля да замените наказанието „Пробация” с наказание „Лишаване от свобода”. Наказанието е влязло в сила и лицето е обявено за издирване м. януари 2014 г. Въпреки това не е направил нищо, не е потърсил възможност да направи така да не бъдат приложени строгите мерки на закона. Бил е задържан от полицейските органи и му е било разяснено, че следва да изпълнява наложеното наказание, което той не е сторил. Предвид изложеното, моля да уважите направеното предложение.

Адв. С.: Не бих могъл да отговоря защо не е изпълнявал Д. наложеното му наказание. Факт е, че в момента не го изпълнява, но считам, че може да се приеме, че е налице основателна причина, доколкото от изслушаните свидетелски показания е видно, че дори да беше останал в България щеше да бъде в тежко материално положение, дори и да гладува, което от друга страна не би следвало да бъде допускано, с оглед целите на наказанията.