Решение № 81 от 26.01.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Русе, 26.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А.П.Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20224520104851 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от „Топлофикация Русе” АД против А. А.

П., в която се твърди, че между ищцовото дружество и А.А. П. е съществувало облигационно правоотношение във връзка с доставката и потреблението на топлинна енергия за имот в гр. Русе, **************, с абонатен №****.

За периода от 25.11.2020г. до 22.11.2021г. в този имот дружеството доставило и на купувача била разпределена топлинна енергия на обща стойност 814,05лв., от които 1/2 следвало да заплати ответника А. А. П., тъй като титулярят на партидата починал, а ответникът бил негов наследник, който съобразно наследствените си права следвало да поеме половината от задълженията на наследодателя си.

За събиране на процесното вземане било образувано ч.гр.д.

№***/2022г. по описа на Севлиевският районен съд за дължимите суми, лихви и разноски.

С оглед дадени от съда указания за предявяване на иск за установяване на вземането му по издадената заповед за изпълнение се моли в настоящото 1 производство да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде признато за установено, че А. А. П. като наследник на А.А. П. дължи на "Топлофикация Русе" АД сумата от 407,03лв. - главница за доставена и разпределена топлинна енергия за периода от 25.11.2020г. до 22.11.2021г. по 23 броя фактури; лихва за забава в размер на 15,68лв., както и законна лихва върху главницата считано от 26.01.2022г. до окончателното изплащане.

В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал становище по предявения иск. В съдебно заседание се явява и оспорва исковата претенция по размер, като счита, че претендираната от него сума е силно завишена и несъответна на реалното потребление на топлинна енергия в имота.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото няма спор, а и се установява от представените писмени доказателства, че процесният имот, представляващ жилище с адрес гр. Русе, **************, е присъединен към топлопреносната мрежа на ищцовото дружество с абонатен №****, с титуляр на партидата А.А. П..

За доставената и разпределена в периода от 25.11.2020г. до 22.11.2021г. в имота топлинна енергия, ищцовото дружеството е издало 23 броя фактури на обща стойност 814,05лв.

В полза на „Топлофикация Русе“ АД, срещу А.А. П. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК с *** от 16.02.2022г. по ч.гр.д.№***/2022г. по описа на РС - Севлиево за сумите 814,05лв. - главница за доставена и разпределена топлинна енергия за периода от 25.11.2020г. до 22.11.2021г. по 23 броя фактури, лихва за забава в размер на 31,36лв. дължима за периода от падежа на всяка от фактурите до 25.01.2022г., законовата лихва върху главницата от 26.01.2022г. до окончателното изплащане. Преди връчване на заповедта, на 22.03.2022г. длъжникът А. П. е починал, като е оставил за свои законни наследници синовете си А. А. П. и П. А. П..

Заповедта е връчена на двамата наследници, като П. А. П. е възразил по реда на чл. 414а ГПК и е представил доказателство за заплащане на половината от претендираните по заповедта суми. А. А. П. е депозирал възражение по чл. 414 ГПК, с оглед на което съдът е дал указания на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си по отношение на 2 неплатилия длъжник.

Според заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, имотът с административен адрес гр. Русе, ************** е присъединен чрез сградната инсталация към топлопреносната мрежа на „Топлофикация Русе“ АД под аб. №**** и в този имот има четири отоплителни тела и се доставя битова гореща вода. За процесния период в сградата, в която се намира имота е въведено дялово разпределение, което е осъществявано от „Техем сървисис“ ЕООД гр. София. Съгласно базата данни на ищеца, в имота има четири индивидуални разпределителя на топлинна енергия и два водомера за битова гореща вода, като уредите са вътре в имота.

При спазване правилата за дялово разпределение съобразно ЗЕ, Наредбата за топлоснабдяването и Методиката за дялово разпределение, вещото лице е изчислило и посочило, че за процесния период 25.11.2020г. до 22.11.2021г. за имота следва да се разпредели 9,6114 MWh топлинна енергия на стойност 919,99лв. с ДДС. С отчитане на таксите за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ дължимата за процесния имот сума възлиза на 994,87лв. с ДДС.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал.1 т.1 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.

Представените по делото доказателства безспорно установяват, че през процесния период, между ищцовото дружество и наследодателя на ответника са възникнали облигационни отношения по повод доставката на топлинна енергия за посочения в исковата молба имот. Също така няма спор, че ответникът по делото е наследник на поливаната от оставеното наследство от починалия клиент на дружеството и по тази причина дължи половината от стойността на доставената и потребена в имота топлинна енергия през процесния период.

Спорно по делото е единствено какво е количеството на доставената през процесния период топлинна енергия, съответно и каква е дължимата за нея цена.

Измерването и изчисляването на потребената от потребителите на 3 топлопреносните дружества топлинна енергия се осъществява по нормативно установени правила, регламентирани в Закона за енергетиката, Наредбата за топлоснабдяването и Методиката за дялово разпределение.

Съгласно разпоредбите на чл. 140а и сл. от Закона за енергетиката (ЗЕ), общото консумирано количество топлинна енергия в сграда - етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление. Топлинната енергия се разпределя между клиентите при условията на наредбата по чл. 125, ал.3 ЗЕ. Потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост, избират метод за определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители съгласно наредбата по чл. 125, ал. 3. Топлинната енергия за отопление на имотите се разпределя между отделните имоти въз основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на отоплителните тела в имот. При липса на средства за дялово разпределение за отопление в отделен имот и/или в отделно помещение топлинната енергия за отоплението им се изчислява, като инсталираната мощност на монтираните в тях отоплителни тела се умножи с максималния специфичен разход на сградата, определен по реда на наредбата по чл. 125, ал.

3.

Според нормативно установените правила, реално доставената топлинна енергия до една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение се измерва от сертифициран измервателен уред, а след това се разпределя между отделните абонати също съобразно нормативно установени правила. В случая в процесната сграда е въведено дялово разпределение чрез индивидуални апартаментни разпределители, монтирани вътре в жилищата.

Поради това, за да бъде получено максимално справедливо разпределение на общо потребената топлинна енергия между етажните собственици, всеки от тях следва да осигури достъп до индивидуалните измерватели, както и да поддържа тяхната изправност. В случай на неизпълнение на това негово задължение, при липса на отчети за съответния период, топлинният счетоводител е задължен да начисли енергия по максимален специфичен разход на сградата, поради което би могло да се стигне да разминаване в реалното потребление от един имот с начислените за него суми. Поради това 4 е предвидена задължение за топлинния счетоводител да изготвя изравнителни справки, които според чл. 70а от Наредбата за топлоснабдяването, следва да се изготвян след отчет на уредите за измерване до 10 юли. След това е предвидена възможност в срок до 31 август на съответната година, отделните потребители да направят възражения и да поискат нов отчет на уредите и изготвяне на нови изравнителни сметки на отделните потребители в етажната собственост. При уважаване на такова възражение би се стигнала до корекция в сметките и на други етажни собственици. Смисълът на тези правила е да бъдат защитени в максимална степен интересите както на доставчика на топлинна енергия, така и на отделните потребители, които да заплатят цена съответна на потребената от тях топлинна енергия. След изтичане на сроковете за възражения на потребителите (след 31 август на съответната година), би следвало да се приеме, че е преклудирана възможността им да правят възражения за липса на реален отчет на уредите им, съответно за начисляване на суми, които не съответстват на реалното потребление и показанията на индивидуалните разпределители.

В конкретния случай няма данни по делото наследодателят на ответника да е изпълнил задълженията си като клиент на ищцовото дружество да осигури реален достъп до индивидуалните разпределите в процесното жилище, както и да е упражнил правото си да иска повторно измерване и изготвяне на нова изравнителна сметка. Поради това в настоящото производство, където исковата претенция е оспорена само количествено, възраженията в тази насока биха могли да се основават само на неправилно приложение на правилата за измерване и разпределяне на топлинна енергия, но не и на реално потребление в по-малък размер от претендираното за заплащане през определения период, било то и това възражение да се основава на реален отчет към минал период, след като въз основа на този отчет абонатът не се е възползвал от правото си на рекламация. Противното разбиране би довело до възможност за намаляване на задължението на абоната, като намаленото количество топлинна енергия топлопреносното дружество не би могло вече да претендира за заплащане от другите етажни съсобственици, а тази енергия е потребена от тях (общо), т.е. би се стигнало до неоснователно обогатяване на етажните собственици за сметка на дружеството. И този резултат още по-малко е основателно да бъде допуснат като последица от недобросъвестното поведение на абоната, който 5 не е осигурил реален и своевременен отчет на намиращите се в имота му уреди. Никой не би могъл да черпи права от недобросъвестното си поведение.

С оглед на изложеното и предвид заключението на вещото лице, че при спазване на нормативно установените правила за измерване и разпределяне на топлинната енергия, за процесния имот следва да се начисли количество топлинна енергия и такси за разпределение дори на по-висока стойност – 994,87лв. от претендираната сума 814,05лв., то предявеният иск за половината от втората сума (съответна на наследствените права на ответника) следва да бъде изцяло уважен. Искът е основателен и в частта за претендираното обезщетение за забава, доколкото е безспорно, че задължението по процесните фактури не е изплатено на падежа им, който съгласно ОУ на дружеството е 45 дни след периода на доставката.

При този изход на спора в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищцовото дружество разноски в настоящото производство в размер на 75лв. заплатена държавна такса, 100лв. юрисконсултско възнаграждение и 300лв. за вещо лице или общо 475лв. За заповедното производство по ч.гр.д.№***/2022г. по описа на РС – Севлиево ответникът следва да понесе отговорността за половината от направените разноски или сумата от 38,50лв.

Така мотивиран и на осн. чл. 422, ал.1 ГПК, районният съд РЕШИ: