Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14 от 18.04.2022, Районен съд - Своге

Съд
Районен съд - Своге
Дело
Административно наказателно дело 103/2021
Вид
Решение № 14
Подписан
18.04.2022
В сила
31.05.2022
Състав
Румен Атанасов Стойнов

Цитирани разпоредби

  • чл. 28, ал. 7 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 41 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 - чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 - чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 - чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 - чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 - чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 83 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 1, ал. 2 · Кодекс на труда
  • чл. 414, ал. 3 · Кодекс на труда
  • чл. 415в, ал. 2 · Кодекс на труда
  • чл. 416, ал. 6 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 18.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румен Ат. Стойнов при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Административно наказателно дело № 20211880200103 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 и чл. 83 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 416, ал. 6 от Кодекса на труда (КТ). Образувано е по жалба подадена от Л. П. В., като ... на ........, със седалище в с. Б., общ. С., срещу Наказателно постановление № 23-003978 от 30.03.2021 г. - издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда Софийска област” (ДИТ), с което за неизпълнение на задължението по чл. 62, ал. 1 във с чл. 1, ал. 2 КТ и на основание чл. 414, ал. 3 КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

В жалбата, както и в открито съдебно заседание – чрез пълномощник, се поддържа че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно, като се иска от съда да го отмени.

Административнонаказващият орган, чрез пълномощник, оспорва жалбата.

Към делото е приета административната преписка по обжалваното наказателно постановление, служебно направена от съда справка, като са разпитани и трима свидетели.

От събраните по делото писмени доказателства, както и гласни доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна :

1

Л. В. е ..... на две търговски дружества : ...........” ЕООД и „..........” ЕООД.

Първото стопанисва търговски обект в с. Г., а второто в с. Ц. Обектът в гара Б. се обслужва от ..., а на този в с. Ц. е назначена на трудов договор като ... свидетелката Л.

М. За периода от 27.01.2021 г. до 09.02.2021 г. В. е бил в отпуск поради временна неработоспособност : COVID – 19, идентифициран вирус. По тази причина той помолил М., която била в платен отпуск, да го замества за няколко дни, колкото може, докато той е болен. Работодателят не сключил трудов договор с М., който би трябвало да бъде втори такъв, тъй като тя вече имала един. Освен това ... нямало и как да осъществи тази дейност, тъй като е бил заразен с COVID – 19 и по силата на действащото здравно законодателство е бил лишен от възможността сводобно да се придвижва. В изпълнение на договорката между В. и М., тя го заместила в магазина.

На 03.02.2021 г. свидетелите Г. и К., компетентни длъжностни лица от ДИТ, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство и установили, че М. няма трудов договор с „......” ЕООД, а работи в обект на дружеството.

Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена по делото, въз основа на събраните по делото писмени доказателства и на свидетелските показания, които относно така приетото са безпротиворечиви.

На 12.02.2021 г. на управителя e връчен протокол от извършената проверка с констатация за допуснатото нарушение на трудовото законодателство . На същата дата е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) срещу дружеството, за това, че в качеството си на „работодател” по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда не е изпълнило задължението си по п о чл. 62, ал. 1 във с чл. 1, ал. 2 КТ. Съставеният акт съдържа всички реквизити посочени в чл. 42 ЗАНН и при спазване на останалите изисквания на закона - чл. 40 и чл. 41 ЗАНН. Той е подписан от актосъставителя и от един свидетел, присъствал при установяване на нарушението, както и от управителя на юридическото лице.

Последният се е запознал със съдържанието му и е получил препис от него.

Въз основа на съставения АУАН директор ъ т н а ДИТ е издал обжалваното наказателно постановление (НП), с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 КТ е наложил на дружеството-жалбоподател имуществена санкция в размер на 2000 лева. Със заповед № З-0058 от 11.02.2014 г. изпълнителният директор на изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” е възложил на директорите на ДИТ да издават наказателни постановления по АУАН, съставени от инспектори от съответната ДИТ.

Със заповеди № З-0024 и № З-0025 от 08.01.2019 г. е определен териториалният обхват на контролна дейност на служителите в ДИТ.

Издаденото НП съдържа всички необходими елементи по чл. 57 ЗАНН. Видно от приобщените писмени доказателства, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. НП е редовно връчено на 23.04.2021 г. – според приложеното по делото копие 2 от известие за доставяне, а жалбата е изпратена по пощата на 29.04.2021 г. В наказателното постановление и в акта не е налице непълнота, която да е съществена и д а прави неясна волята на наказващия орган. Управителят на „.......” ЕООД е бил напълно наясно за какво е санкционирано търговското дружество, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР КТ. Неизпълнението на задължението към държавата е описано достатъчно ясно и конкретно, така, че да не възниква съмнение относно неговото съдържание. Всички елементи от състава му са изброени във фактическото описание, поради което правото на защита е гарантирано. Посочени са и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи :

Подадената жалба е редовна и допустима. Съгласно императивните разпоредби на Кодекса на труда отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а трудовият договор се сключва в писмена форма. По делото се установи, че „.........” ЕООД не е изпълнило това свое задължение към държавата при осъществяване на дейността си, като е осъществен фактическият състав на чл. 83 от ЗАНН.

Безспорно няма вредни последици от липсата на трудов договор, тъй като свидетелката М. е имала такъв, но чл. 28, ал. 7 ЗАНН и чл. 415в, ал. 2 КТ забраняват на съда да приеме, че е налице маловажен случай. Относно размера на наложената имуществена санкция - 2000 лева, съдът счита, че с оглед на установеното по делото той е неправилно индивидуализиран. По делото няма данни на „........” ЕООД да са налагани други имуществени санкции за нарушаване на трудовото законодателство.

Съдът е изискал такава справка с разпореждането си за насрочване на делото. В този смисъл по-адекватно би било наказание в минимален размер, а именно 1500 лева.

Поради направено изрично искане, дружеството - жалбоподател следва да понесе направените от наказващия орган разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

Изменя Наказателно постановление № 23-003978 от 30.03.2021 г. - издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда Софийска област”, с което на „.......” ЕООД, със седалище в с. Б., общ. С., ЕИК 206240748, представлявано от ... Л. П. В., е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, като намалява нейния размер на 1500 лева.

3

Осъжда „.......” ЕООД, със седалище в с. Б., общ. С., ЕИК 206240748, представлявано от ... Л. П. В., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област”, представлявана от директора, адрес : гр. София, бул. „Витоша” № 6 , сумата от 100 лева – представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез РС Своге.

Съдия при Районен съд – Своге: _______________________

4