Определение № 676 от 27.07.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 676 гр. Шумен, 27.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. ХаджиИ.

Теодора Енч. Димитрова като разгледа докладваното от Ралица Ив. ХаджиИ. Въззивно частно гражданско дело № 20263600500376 по описа за 2026 година

Производство по чл.413, във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Ж. М. И. и П. Й. И. против заповед за изпълнение на парично задълЖ.е по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №949/2026г. на ШРС в частта, с която са осъдени да заплатят сумата 120евро-съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение. Заявяват възраЖ.е за прекомерност на възнаграждението. Претендираната от заявителя сума била в размер на 271.08евро, като със заповедното производство се целяло постигането на бързина и минимални разходи за страните. Дружеството разполагало със служители, включително и юрисконсулти и счетоводители, поради което и неправилно следвало да бъдат начислявани разходи за адвокатско възнаграждение. Заявлението представлявало и бланка по образец, и не било необходимо ползването на адвокатски услуги. Моли, въззивният съд да отмени заповедта за изпълнение в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, в условия на евентуалност да бъде намален размера на същото, като прекомерен.

Ответникът по частната жалба е депозирал отговор в срок, с който взема становище по неоснователността й. Според разпоредбата на чл.412, т.6 от ГПК, заповедта за изпълнени следвало да съдържа освен задълЖ.ята, които длъжникът следва да изпълни, още и разноските, които следва да плати. Присъждането на разноски в тежест на длъжника се явява последица от уважаване на заявлението за претендираните суми. В случая към заявлението били прилоЖ. и всички доказателства, че адвокатското възнаграждение е реално заплатено. Сочи също, че в дружеството от години, поради икономически съобраЖ.я, целият обем от правна помощ се осъществявала само от един доверен адвокат по договор за правно обслужване и нямало щатен юрисконсулт.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

1

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, намира частната жалба за частично основателна, поради следното:

На 26.02.2026г. „Топлофикация-Бургас“АД-гр.Бургас, чрез пълномощника адв.М. А. при БАК, е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу Ж. М. И. и П. Й. И., за сумите: 271,08 EUR, представляваща главница за периода от 01.01.2023 г. до 31.10.2025 г., ведно със законната лихва за период от 26.02.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 21,06 EUR, представляваща мораторна лихва за периода от 01.03.2023 г. до 23.02.2026 г., както и за направените в производството разноски за държавна такса в размер на 12,78 EUR и адвокатско възнаграждение в размер на 120,00 EUR.

Отразено е, че сумите се дължат на основание публично известни общи условия, а именно “Общи условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация – Бургас”АД на потребители в град Бургас”, във връзка с чл.150 от ЗЕ от длъжниците, в качеството им на клиенти на топлинна енергия за жилище на адрес гр.Бургас, Славейков, бл. 71 вх. 3 ет. 2 ап., съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ и представляват неизплатени месечни фактури за периода от януари.2023 до октомври.2025 г., и лихва за забавено плащане върху главницата, изготвени по реда на чл.155, ал.1, т. 3 от ЗЕ, което не изисква изготвяне на изравнителни сметки.

Към заявлението е приложено пълномощно, фактура от 23.02.2026г. с получател „Топлофикация-Бургас“АД и изпълнител-адв.М. А., както и преводно нареждане от 25.02.2026г., удостоверяващи заплащането на сумата от 120 евро от заявителя на упълномощения адвокат за подаване на заявление срещу длъжниците Ж. М. И. и П. Й. И..

Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д. № 949/2026г. на ШРС и издадена заповед за изпълнение на парично задълЖ.е по чл.410 от ГПК № 761/05.03.2026г. за посочените по-горе суми /главница и лихви/, и разноски по делото в размер на адвокатско възнаграждение в размер на 120евро и държавна такса в размер на 12.78евро.

Видно от материалите по делото, длъжниците не са подали възраЖ.е в срок срещу така издадената заповед за изпълнение.

Присъждането на разноски зависи от изхода на спора, като в случая доколкото заявлението е изцяло уважено по отношение на претендираните суми-главница и лихва, то на заявителя се следват такива, включително и за адвокатско възнаграждение. Няма законово изискване, задължаващо дружествата да бъдат представлявани от юрисконсулт, като за пълнота следва да се посочи, че в последния случай разноски също биха се дължали/чл.78, ал.8 от ГПК/.

Към заявлението са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 120евро.

Съгласно чл.78, ал.1 от Общите правила на ГПК, които намират прилоЖ.е и в заповедното производство, заплатените от заявителя разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника, съразмерно с уважената част от претенцията, а съгласно ал.5, ако заплатеното от страната възнаграждение 2 за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възраЖ.е за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. При преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл.

36, ал. 3 от ЗА и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон. Според предвиденото в тях, съдът взема предвид следните критерии: фактическата и правна сложност на случая; засегнатия интерес; условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им и квалификацията, опита, и специализацията на адвоката.

Правилата и начинът за прилагане на тези критерии при определяне на възнаграждение, се определят в наредба, издадена от министъра на правосъдието съвместно с Висшия адвокатски съвет. Съгласно предвиденото в § 21, ал. 2 от ПЗР на ЗА до влизането в сила на наредбата по чл. 36, ал. 4 при определяне на възнагражденията при липса на договор се използват критериите, посочени в чл. 36, ал. 3, и се прилага по аналогия Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, издадена от Висшия адвокатски съвет.

В случая се касае до производство по реда на чл.410 от ГПК, при което е изготвено и подадено само заявление по чл. 410 от ГПК, което е по утвърдена бланка и се развива без провеждане на открито съдебно заседание.

Претендираното вземане представлява 271,08 EUR-главница за дължима топлоенергия и 21,06 EUR, представляваща мораторна лихва за периода от 01.03.2023 г. до 23.02.2026 г., чиято регламентация и правопораждащ фактически състав не обосновава фактическа и правна сложност на делото.

Предвид това и съобразявайки ниската сложност на производството, вида и количеството на действително извършената от адвоката работа/правната защита и съдействие се свежда до попълване на заявлението/ и условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им, настоящата инстанция счита, че присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 120евро не е в съответствие с изискванията на чл.36, ал.3 от ЗА.

Следва да се посочи и че съгласно решение на Съда на ЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г., член 101, параграф 1 от ДФЕС, във връзка с член 4, параграф 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на изброените ограничения не е възможно позоваването на 3 легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Следва да се съобрази и че самата наредба предвижда в чл. 7, ал. 7, че в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2, на базата на половината от стойностите на претендираните суми, което е съобразено с обстоятелството, че заповедното производство е формално такова, като попълването на заявлението не изисква особени фактически и правни усилия.

Релевираното възраЖ.е за прекомерност е основателно, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде отменено в частта, в която в полза на заявителя са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за сумата над 80 евро.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ заповед за изпълнение на парично задълЖ.е по чл. 410 от ГПК №761/05.03.2026г. по ч.гр.д. №949/2026г. на ШРС, само в частта, с която са присъдени деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в полза на заявителя „ТоплофикацияБургас“АД-гр.Бургас, в размера над 80евро до присъдения размер от 120евро.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4