Определение № 2148 от 15.07.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2148 гр. София, 15.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Боян Балевски Касационно търговско дело № 20258002901445 по описа за 2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. на ВКС № 7732/17.04.2026г., подадена от Н. Л.

Л., чрез процесуалния му пълномощник, както и от адв. Б. В. Б. от Адвокатска колегия – Видин, в качеството му на пълномощник на Н. Л. Л., с искане за изменение на постановеното по настоящото дело решение № 78 от 16.03.2026 г. в частта за разноските, като: присъдените в полза на Л. разноски за производството пред ВКС бъдат завишени до размера от 36.52 евро; присъдените в полза на „Айкарт Кредит“ ЕАД разноски за платено адвокатско възнаграждение в производството пред ВКС от 716.24 евро бъдат намалени поради прекомерност на платеното възнаграждението или изобщо оставени в тежест на страната, която ги е направила, с оглед характера на спора (предявен от потребител иск за нищожност на договор и за възстановяване на платени без правно основание суми вследствие на тази нищожност); на адвоката, предоставил безплатна правна помощ в касационната инстанция, се определи и присъди адвокатско възнаграждение за тази помощ съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв в по-висок размер от присъдените му 300 евро; дължимите разноски от, съотв. – на Н. Л. Л. за първоинстанционното и въззивното производства, и дължимото на адв. Б. адвокатско възнаграждение, се преразпределят, изчислят и присъдят в нови размери с оглед окончателния изход от спора във ВКС.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – „Айкарт Кредит“ ЕАД, чрез процесуален пълномощник, с изразено подробно становище за неоснователност на молбата. Твърди се, че всички присъдени от съда разноски за производството пред ВКС са правилно 1 определени; възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото; предметът на производството не е такъв, който да обосновава приложение на цитираната от молителя практика на СЕС и ВКС за недължимост на разноски от страна на потребител, а за предходните инстанции въпросът за дължимите разноски ще бъда решен след възобновяване на производството по подадените съответно от „Айкарт Кредит“ ЕАД и от Н. Л. Л. частни касационни жалби срещу определение № 364 от 23.05.2025 г. по в. гр. д. № 220/2024 г. на ОС – Пазарджик.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо т. о., като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е процесуално допустима, като подадена от легитимирани лица в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Разгледана по същество, молбата се явява частично основателна предвид следното:

С определение № 3104 от 05.11.2025 г. (поправено по реда на чл. 247, ал. 1, предл. второ ГПК с определение № 3537 от 11.12.2025 г.) по настоящото дело, образувано по подадени касационни жалби от „Айкарт Кредит“ ЕАД и Н. Л.

Л., е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на физическото лице срещу постановеното от Окръжен съд – Пазарджик въззивно решение № 2 от 03.01.2025 г. по в. гр. д. № 220/2024 г. в отхвърлителната част по предявения осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за разликата над присъдения размер от 4 311.98 евро до предявения и отхвърлен размер от 10 884.88 евро, съответно – не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на търговското дружество срещу същото въззивно решение в частта, с която е отменено решение № 217 от 19.08.2022 г., постановено по гр. д. № 370/2021 г. по описа на Районен съд – Велинград и вместо него окръжният съд е обявил за недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗПК Договор за кредит № 0056158 от 15.03.2011 г., сключен между Н. Л. Л. и „Айкард Кредит“ ЕАД, както и на основание чл. 366 от ЗЗД сключеното между страните Споразумение от 22.10.2012 г., с което е изменен Договор за кредит № 0056158 от 15.03.2011 г., и е осъдил „Айкарт Кредит“ ЕАД да заплати на Н. Л.

Л. на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД сумата от 4 311.98 евро, представляваща платени без основание за периода от 12.04.2016 г. до 12.04.2021 г. суми за възнаградителни лихви и такси по договора за кредит, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането.

В постановеното по делото в производство по чл. 290 ГПК решение № 78 от 16.03.2026 г. (поправено по реда на чл. 247, ал. 1, предл. първо и предл. второ ГПК с решение № 129 от 19.05.2026 г.), настоящият съдебен състав е отменил частично въззивното решение в обжалваната с касационната жалба на Н. Л. част и е осъдил „Айкарт Кредит“ ЕАД да му заплати още общо 1 631.83 евро, ведно със законната лихва върху присъдената сума от 1 631.83 евро, считано 2 от 12.04.2021 г., до окончателно изплащане на главницата. За остатъка, т. е. за разликата от уважената от ОС – Пазарджик част от 4 311.98 евро плюс горната сума – 1 631.83 евро, до пълнопредявения размер от 10 884.88 евро, решението на ОС – Пазарджик е потвърдено като правилно.

С оглед изхода на спора ВКС, съобразявайки обжалваемия интерес, уважената, съотв. отхвърлената част от исковата претенция, и установените от всяка от страните действително направени разноски за производството, е присъдил на Н. Л. 34.80 евро, на „Айкарт Кредит“ ЕАД 716.24 евро и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв в полза на процесуалния представител на Н. Л. възнаграждение в размер на 300 евро, при отчитане на степента на фактическа и правна сложност на спора пред касационната инстанция с оглед изготвяне на КЖ и отговор на КЖ без явяване в проведеното открито съдебно заседание.

При определяне на този размер на дължимите разноски на Н. Л. съставът на ВКС е отчел всички относими обстоятелства, които не намира за необходимо да преразгледа с оглед наведените твърдения и направените от страната изчисления в настоящата молба. Същото се отнася и до критериите, относими за определяне на справедливо и обоснована възнаграждение за оказаната от адвоката безплатна правна помощ. Неоснователно е и твърдението, че при присъждане на сумата от 300 евро не е съобразена частта от спора, пренесена в касационната инстанция с касационната жалба на дружеството, недопусната до касация с определението по чл. 288 ГПК от 05.11.2025 г. Същата е съобразена от състава при присъждане на сумата от 300 евро.

Основателно е обаче твърдението на молителя, че на дружеството не се следват разноски за производството. Н. Л. има качеството потребител, а спорът е за съществуването на задълженията му към кредитора, произтичащи от признатия от съда за изцяло недействителен, на осн. чл. 22 ЗПК, договор за потребителски кредит. Присъждането в тежест на ищеца на процесуалните разноски, съобразно отхвърлената част на осъдителната искова претенция по чл. 55 ЗЗД, при прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, в случая би било в противоречие с целта на Директива 2008/48/ЕО, тъй като би било пречка за потребителя да упражни предоставеното му от Директивата право на ефективен съдебен контрол. В постановеното по преюдициално запитване във връзка с приложение на чл. 6, § 1 и чл. 7, § 1 от Директива 93/13 решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на СЕС, се приема, че чл. 6, § 1 и чл. 7, § 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати, вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза, поради неравноправния характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи. В 3 този смисъл е и постановеното по преюдициално запитване на СРС решение от 21 март 2024 г. по дело С-714/22 на СЕС, че чл. 6, § 1 и чл. 7, § 1 от Директива 93/13, разглеждани с оглед на принципа на ефективност, не допускат национална правна уредба, която позволява потребителят да бъде задължен да понесе част от процесуалните разноски, когато, след установяването на нищожността на договорната клауза, поради неравноправния характер, искането му за връщане на недължимо платени от него въз основа на тази клауза суми е уважено само частично. Ето защо, в случая не следва да бъдат присъждани разноски в тежест на Н. Л. за производството пред ВКС и в тази част постановеното по чл. 290 ГПК решение следва да бъде изменено.

На следващо място, както правилно е посочила насрещната страна по молбата по чл. 248 ГПК, за дължимите в първоинстанционното и въззивното производства съставът на ВКС ще се произнесе след възобновяване на производството по подадените съответно от „Айкарт Кредит“ ЕАД и от Н. Л.

Л. частни касационни жалби срещу определение № 364 от 23.05.2025 г. по в. гр. д. № 220/2024 г. на ОС – Пазарджик, спряно с определение № 833 от 19.03.2026 г. до постановяването на Тълкувателно решение по тълк. дело № 3/2025 г. на ОСГТК на ВКС.

Водим от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК решение № 78 от 16.03.2026 г.

(поправено по реда на чл. 247, ал. 1, предл. първо и предл. второ ГПК с решение № 129 от 19.05.2026 г.), двете по т. д. № 1445/2025 г. по описа на ВКС, ТК, І т. о., в частта за разноските, като го ОТМЕНЯ в частта му, с която Н. Л. Л. е осъден да заплати на „Айкарт Кредит“ ЕАД разноските за производството пред ВКС в размер на 716.24 евро.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 ГПК в останалата част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4