Определение № 8850 от 04.03.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8850 гр. София, 04.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110100605 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК (Иск за установяване на вземане по заповед за изпълнение при подадено възражение по чл.414 ГПК)

Производството е образувано по искова молба с вх. № 6118/12.01.2026 г. от „Т*“ ЕАД, ЕИК *, гр. София, ул. „Яс* срещу В. А. Р. с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. София, п.к. 1000 , кв. О*„ общ. Столична, обл. София (столица), с която са предявени обективно кумулативно и съединени положителни установителни искове, с правна квалификация, както следва:

1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 428.02 евро (837.17 лева) - главница за периода 01.05.2022г. до 30.04.2024г., представляваща сума за топлинна енергия, ведно със законната лихва от 20.10.2025 г. (дата на подаване на заявлението ) до окончателното изплащане на вземането

2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 33.09 евро (64.72 лева) – мораторна лихва за периода 15.09.2023 г. до 14.10.2025 г., начислена върху главница от 428.02 евро (837.17 лева) за които суми има издадена Заповед за изпълнение: 459/20.10.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 593/2025 по описа на РС - Чепеларе, за абонатен номер *, ID номер *, инсталация № * за топлоснабден имот гр. София, п.к. 1632,общ. О*.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е съсобственик на процесното жилище и имат качеството на потребител. Твърди, че на основание чл.153, ал.1 ЗЕ следва да заплаща топлинна енергия и като 1 съсобственик е потребител на топлинна енергия. Изложени са твърдения, че ищецът е предоставил топлинна енергия на ответника за процесния период и количество и за процесния обект, а ответникът не е заплатил количеството топлинна енергия по цени, одобрени от КЕВР, както и разходите по дяловото разпределение. Твърди, че изискуемостта на вземанията за топлинна енергия настъпва в 45-дневен срок след изтичане, за която се отнася периода, за който се отчита топлинна енергия, на основание чл.32-33 ОУ. Позовава се, че този срок е настъпил и ответникът не е платил, като се дължи лихва за забава.

Претендира сумата за дялово разпределение, на основание чл.139-139а, ч.140 ЗЕ и Наредба № 16-334/16.04.2007 г., като същият не е изплатил сумата по услугата по дялово разпределение, въпреки чл.22 ОУ. Твърди, че лихва за забава се дължи, ако клиентът не плати в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят вземанията.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.

В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите суми: ОБЩИНСКА БАНКА АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО", IBAN: * BIC:

SOMBBGSF.

Представя следните писмени доказателства и доказателствени средства:

1. Заявление за издаване на заповед за изпълнение; 2.Документ за внесена държавна такса за заявление за издаване на заповед за изпълнение; 3.Разрешение за ползване; 4.Декларация от В. А. Р. от 30.10.2015г.; 5.Писмо - покана с Per. Индекс Г-18748/13.11,2015г. за смяна на партида до И* и В. Р.; 6.Удостоверение за идентичност; 7.Нотариален акт за продажба на идеална част от недвижим имот № 20, том: 1, per. № 322, дело № 15/2025Г.; 8.Заявление - декларация за откриване на партида от В. А. Р.; 9.Заявление - декларация за откриване на партида от И*; 10.Споразумителен протокол; 11.Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 48, том И, дело Ar« 165/2015г.; 12.Договор между СЕС и „Т*“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия: 13.Протокол от Общо събрание на собствениците на етажната собственост за избор на фирма за дялово разпределение и списък на етажните собственици.; 14.Фактури за общо потребление - 2 броя; 15.Извлечение от сметки по месеци за процесиия период: 16.Договор между „Т*” ЕАД и 'Т*” ЕООД; 17.Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т*” ЕАД на потребители в гр,София;

18.

Пълномощно.Моли на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК като трето лице да бъде привлечено ФДР – “Т*” ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. ”П* - фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ на процесния адрес.

Моли съда да допусне съдебно-техническа (СТЕ), на която вещото лице - топлотехник, след като прегледа наличната документация в "Т*" ЕАД и “Т*” ЕООД, извършващо дялово разпределение за инсталация */аб.№3* и материалите по делото да даде заключение по следните въпроси: 1. Да установи какви са ежемесечните отчети по общия топломер в СЕС за процесния период? 2.Като вземе предвид отчетите на уредите за дялово разпределение в имота на ответницата да установи в съответствие с нормативната уредба ли е извършено разпределението на ТЕ през процесния период за имота от страна на фирма “Т*” ЕООД? 3.Да посочи на каква 2 стойност са изготвените изравнителни сметки от “Т*” ЕООД и за какви периоди? 4.Да установи какъв е размерът на дължимите суми за ТЕ, потребена от ответницата през процесния период по месеци, като се посочи и общата стойност и по компоненти - сума за ТЕ за отопление на имот, сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация, сума за ТЕ за БГВ и сума за мощност, както и сума за ТЕ за общи части на сградата? 5.Да установи дали сумите за ТЕ за имота на ответницата са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетика?6. Отчислявани ли са за сметка на “Т*” ЕАД технологичните разходи на ТЕ в абонатната станция? 7. Общият топломер, монтиран в абонатната станция, преминал ли е първоначална и последващи метрологични проверки, съобразно изисквания на Закона за измерванията?

Моли съда да допусне съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), на която вещото лице, след запознаване с документацията в счетоводството на ищеца, материалите по делото и заключението по СТЕ да отговори на следните въпроси: 1.Платени ли са сумите за ТЕ, касаещи процесния период? 2.Да посочи през кои месеци са въвеждани в информационната система на „Т*” ЕАД изравнителните сметки, изготвени от ФДР за имота на ответника за процесния период и на каква стойност са тези изравнителни сметки? 3.Да посочи какви суми за ТЕ са приспаднати /или следва да бъдат довнесени/ от въведените изравнителни сметки за суми за ТЕ, на коя дата и по отделни месеци? 4.Да посочи размера на дължимите суми за ТЕ за процесния период главница, общо и по отделни пера - сума за ТЕ за отопление, сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация, сума за ТЕ за БГВ и сума за мощност, съобразно действащите цени на ТЕ през процесния период? 5.Да посочи размера на мораторната лихва върху главницата, считано от датата на изпадане на ответника в забава до 14.10.2025 г. ., общо и за отделните месеци?

Моли да се изиска и да бъде приложено към настоящото производство ч. гр. д. № 593/2025 г., по описа на РС - Чепеларе.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Прави възражение, че сумите за периода м.05.2022г. - м.10.2022г. са погасени по давност. Оспорва да е клиент на топлинна енергия. Твърди, че не се дължи сума за сградна инсталация, съгласно решение по дело С-760/23 и актове на ВАС. Оспорва да е настъпила изискуемостта на вземането, тъй като не са публикувани фактурите и ОУ.

В допълнителна молба с вх. № 66013/02.03.2026 г. ответникът не оспорва количеството, доставката на топлинна енергия, както и факта на доставяне на енергия за процесния период.

Противопоставя се на искането за компенсация на разноски. Прави възражение по чл.78, ал.8 ГПК. Претендира разноски. Моли съда да отхвърли исковете.

Противопоставя се на искането за експертизи.

Във възражението по чл.414 ГПК, оспорва наличието на облигационна връзка, вземането е погасено по давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД, липса на забава, недължимост на услугата за ДР и липса на забава по отношение на нея. Претендира разноски в размер на 400.00 лева. В този смисъл е т. 11а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

3

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в исковата молба, материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на настоящото производство

Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 593/2025 г. по описа на РС – Чепеларе. Вследствие на заявление по чл.410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Заповедта е връчена на длъжника на 26.11.2025 г. Срокът изтича на 29.12.2025 г. Същият е подал възражение на 28.11.2025 г. Възражението е подадено в законовия срок. Указанията за предявяване на иск по чл.422 вр. чл.

415 ГПК са връчени на ищеца на 11.12.2025 г. поради което едномесечният срок за предявяване на иска изтича на 12.01.2026 г., на основание чл.60, ал.6 ГПК. Исковата молба е подадена в съда на 12.01.2026 г. и на същата дата са представени доказателства за това, поради което е спазен преклузивният срок.

Ето защо настоящото производство е допустимо. В този смисъл т.10а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

По представителната власт

Ищецът се представлява от юрисконсулти, на основание чл. 30 вр. чл.32, т.3 ГПК.

Ответникът се представлява от адв. П. Х., със съдебен адрес: гр. София, бул. „* III“ № *, която представителна власт важи за заповедното и исковото производство (л. 39 и ОИМ).

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 25.56 евро ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 25.56 евро, интересът трябва да е 639.11 евро.

Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 639.11 евро, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 25.56 евро, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.

Ако общият им размер на всички искове е над 639.11 евро, за всеки интерес (иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 25.56 евро. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само за минимална такса, т.е. общ интерес до 639.11 евро. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесния случай цената на исковете е под 639.11 евро. Ето защо чл.72, ал.2 ГПК е приложим. Следователно се събира държавна такса по чл.1 ТДТССГПК за всички искове, независимо от обективното им съединяване (арг. чл.72, ал.1 ГПК).

4

Дължимата държавна такса за исковото производство е 50.00 лева или 25.56 евро.

На основание чл.415, ал.4 ГПК таксата се редуцира с половината от 15.68 евро, тъй като е заплатена в заповедното производство и е за двама ответника, чийто материален интерес е над 639.11 евро (л. … от делото).

Следователно дължимата такса по това дело е 17.72 евро.

Представен е документ по чл.128, т.2 ГПК, съгласно молба с вх. № 12090/16.01.2026 г. (л. …. от делото).

По редовността на ИМ и доклада

На този етап, съдът приема, че исковата молба е редовна, съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК. На основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК следва да бъде изготвен проект за доклад на делото.

Съдът следва да обяви на страните, че служебно ще приложи императивна правна норма, на основание чл.7, ал.3 ГПК.

Следва да се укаже на ищеца, че не сочи доказателства, че ответникът е собственик или ползвател на процесния имот, т.е. потребител на топлинна енергия, на основание чл.146, ал.2 ГПК.

По привличането на трето лице – помагач

Съгласно чл.219, ал.1 ГПК ищецът може привлече трето лице – помагач в първото по делото заседание. С оглед изложените твърдения, както и законовата обвързаност между производителя и доставчик на топлоенергия, от една страна и от друга – дружеството за топлинно счетоводство, съдът приема, че е налице правен интерес да се привлече трето – лице помагач, поради което на основание чл.219, ал.1 ГПК следва да бъде привлечено като трето лице – помагач (ТЛП) на страната на ищеца.