Решение № 91 от 01.06.2026, Районен съд - Брезник

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Брезник, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, I -ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РОМАН Т. НИКОЛОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА АС. Д. като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20251710100719 по описа за 2025 година

Предявени са два обективно съединени иска от Г. Ц. С. с ЕГН: ********** и адрес за кореспонденция: гр. ***************** срещу М. Д. М., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, *****************, с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 124, ал. 1 и чл. 422 от ГПК, като моли да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че последната дължи на ищеца сумата от 3681.30 евро (7200 лв.), ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда въз основа, на което е образувано ч.гр.д. № 371 по описа на Районен съд Брезник за 2025 г. – 08.08.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените в заповедното и исково производство разноски.

Ответникът М. Д. М., чрез процесуалния си представител в срока по чл. 131 ГПК е депозирала писмен отговор, с който по подробно изложени съображения оспорва исковете.

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено и доказано следното:

Безспорно по делото се установява, че въз основа на Заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена Заповед за изпълнение № 243 от 14.08.2025 г. по ч. гр. д. № 371 по описа на РС Брезник за 2025 г.

Безспорно е също така, че Г. Ц. С. и М. Д. М. са бивши съпрузи, като сключеният помежду им граждански брак е прекратен с Решение № 250098 от 26.10.2017 г., постановено по гр. д. № 49617 по описа Районен съд София за 2017 г. При постановяване на решението е одобрено постигнато между страните споразумение, с 1 което са уредени всички отношения относно последиците от прекратяване на брака, родителските права над децата, тяхната издръжка и режим на родителски контакти. В одобреното от съда споразумение страните са се договорили, че Г. С. ще изплаща издръжка в размер на 250 лв. за всяко от двете им деца, която надвишава установения размер на минималната издръжка за дете към 2017 г., която е била в размер на 115 лв.

Като баща Г. С. винаги е бил изряден по отношение на изплащането на издръжката за отглеждането на двете си дъщери. По собствена инициатива е приел да изплаща издръжка в завишен размер. Подкрепата спрямо децата му е пълноценна и не се изчерпва в изплащане на издръжка и осъществяване на режим на контакти, постановени с решението за развод от 2017 г.

През месец септември 2020 г., ищецът предоставил на децата си С. Г. С., с ЕГН:

********** и Д. Г. С., с ЕГН: ********** своя лична банкова карта издадена по сметка с IBAN: ************************* с титуляр Г. Ц. С. в „Уникредит Булбанк“ АД, по която периодично им превеждал суми.

След като С. С. навършила 14 години, ищецът й открива сметка в „Уникредит Булбанк“ АД, IBAN: BG92UNCR7000********** с титуляр С. Г. С., като продължил й превежда периодично суми. С плащанията ищецът подпомагал децата, за покриване на лични разходи, покупка на учебни материали, дрехи и други вещи. Децата са се оплаквали, че майката не им дава пари за ежедневни джобни, основно през 2020 г. децата са били голяма част от учебната година в къщи, на он-лайн обучение, 2021 г. и 2022 г.

В исковата молба е изложено, че ищецът доброволно е заплащал на децата суми, с които същите да разполагат, доколкото Г. С. е имал съмнения, че заплащаната месечна издръжка не се използвала за нуждите на децата, а майката покривала лични нейни разходи.

В същото време Г. С. е заплащал и ежемесечна издръжка на бившата си съпруга М. Д. М. за двете им деца по силата на съдебното решение посочено по-горе в размер на по 250 лева за всяко от децата. Сумите за издръжка са заплащани от ищеца по посочена от ответницата банкова сметка, а именно: BG26BPBI***************** с титуляр М. Д. М..

Ищецът твърди, че в периода от 08.08.2020 г. до 07.08.2025 г., ответницата е искала от него суми, които са й били необходими за нейни лични разходи, като за изплащане на кредити, закупуване и ремонт на лек автомобил, закупуване на домакински уреди и т.н. Г. С. твърди, че с оглед запазване на добрите отношения помежду им, й е превеждал суми, като обшият им размер за петгодишния период възлиза на 7200 лева.

Ответника М. М. твърди, че всички получени средства са разходвани единствено и само за нуждите на децата. Изложени са съображения, че ежедневните нужди на децата от храна, отопление, облекло, джобни средства, здравни и образователни потребности, развлечения в рамките на обикновените за възрастта са безспорни. Сочи, че децата са момичета в период на активен растеж и се налагало често да им се закупуват дрехи, обувки, козметика, които, предвид възрастта им, са на значителна стойност. Отбелязва, че децата ежедневно имат разходи, изискващи джобни средства, 2 както за училище, така и за поддържане на социалния им живот, срещи с приятели, занимания, свързани с личностовото им развитие.

Видно от заключението на вещото лице В. М. В., неоспорено от страните, което съдът приема като компетентно изготвено платените от ищеца Г. С. суми за периода от 08.08.2020 г. до 07.08.2025 г. са в общ размер на 48109.86 лева (24598.18 евро) от които: Банкови преводи в общ размер на 34839.86 лв. (17813.34 евро) по банкова сметка с IBAN: BG26BPB1***************** с титуляр М. Д. М.; Извършени са и вътрешни трансфери от Г. С. между свои сметки в общ размер на 7600 лв. (3885.82 евро), както и са извършени вътрешни банкови преводи от ищеца по сметка 7000********** с титуляр С. Г. С. в общ размер на 5670 лв. (2899.02 евро) за периода от м.08.08.2020 г. до 07.08.2025 г.

В качеството на свидетели по делото дадоха показания Г. З. Д. С. Г. С. С. С. К. и Т. Ц. В..

При така установеното от фактическа страна настоящият съдебен състав стигна до следните правни изводи:

Предявеният иск намира правната си квалификация в разпоредбите на чл. 422, ал.

1 от ГПК във връзка с чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Следва да се упомене, че от правна страна твърденията на ищеца са неиздържани и са в нарушение на изискванията на формалната логика. От една страна твърди се, че сумите са дадени без правно основание, за да се обоснове претенция по реда на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, а от друга се твърди, че е била налице уговорка същите да бъдат върнати, което ако се твърди би следвало предявената претенция да бъде такава за връщане на сума дадена в заем.

Всъщност от правна страна между страните не са спорни наличието на всички елементи обосноваващи отговорност по реда на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Твърди се и се установява имуществено разместване на сума пари от патримониума на ищеца към този на ответницата, както и не е установено каквото и да е правно основание за това. Въпреки това съдът намира, че не може да бъде ангажирана отговорността на ответницата за връщане на посочената сума пари. Това безспорно е във връзка с направеното възражение в отговора на исковата молба, че ищецът като баща давайки посочената сума пари е изпълнил съзнателно един свой нравствен дълг. Нормата на чл.

55, ал. 2 от ЗЗД гласи, че „Не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг.“. Нравственият дълг по чл. 55, ал. 2 ЗЗД няма правен характер, а представлява морално задължение, произтичащо от установените в обществото морални норми и ценности. За да се приложи изключението по чл. 55, ал.

2 ЗЗД, е необходимо да са налице две кумулативни предпоставки: първо, да е налице обективно съществуващ нравствен дълг, и второ, този нравствен дълг да е бил съзнателно изпълнен от платеца.

В ППВС № 1/1979 г. са дадени в тази насока задължителни разяснения, че съдилищата прилагат твърде ограничително тази норма на чл. 55, ал. 2 ЗЗД, като отдават значение предимно на обективната констатация, че едно лице е получило нещо от друго без основание, а не отчитат, че ако престацията е извършена съзнателно и в съгласие с изискванията на морала, тя не е лишена от основание, защото именно 3 съзнателното изпълнение на нравствения дълг в този случай представлява основанието, което оправдава получаването й. При приложението на нормата на чл.

55, ал. 2 ЗЗД следва да се има предвид, че обществото се развива стремително не само в областта на икономиката, но се променят и развиват в прогресивна насока и взаимните отношения между хората, в които се утвърждават началата на хуманността и отзивчивостта, а съдебният акт трябва да помага за възпитание на гражданите в същия дух. Затова, когато се поддържа, че е дадено нещо без основание, е необходимо да се изясни дали не е налице съзнателно изпълнение на нравствен дълг, и когато се констатира, че извършилият престацията е действал при изпълнението на моралното си задължение, даденото не следва да се присъжда обратно.

В теорията и практиката са давани различни примери за нравствен дълг – плащането на чужда издръжка, издържането на единия болен съпруг от другия, плащане на издръжка на собствено, но непризнато дете, осигуряване на грижи при социално значими нужди. Обективността на нравствения дълг означава, че той е признат от обществото като морално задължение, което съответства на утвърдени морални норми и ценности. Съзнателността на изпълнението означава, че платецът е бил наясно, че изпълнява именно такова морално задължение, и е действал с намерението да го удовлетвори. Съзнанието за нравствен дълг следва да се разграничава от намерението на даващия. Изпълнението на нравствен дълг не е равнозначно на дарствено намерение.

Видно от заключението на вещото лице изготвено по допуснатата ССчЕ дължимата издръжка за двете деца за периода от 08.08.2020 г. до 07.08.2025 г. е в размер на 30000 лв. (15338.76 евро). За същия период ищецът е превел общо 34839.86 лева (17813.34 евро) по банкова сметка с IBAN: ******************* с титуляр М. Д.

М. като разликата в размер на 4839.86 лева (2474.58 евро). От заключението се установява също, че за посочения по-горе период ищецът е извършил вътрешни трансфери между свои сметки в общ размер на 7 6 0 0 лв. (3885.82 евро), както и извършил вътрешни банкови преводи в общ размер на 5670 лв. (2899.02 евро) по сметка 7000********** с титуляр С. Г. С..

Като основание за преводите по сметката с титуляр М. М., ищецът винаги е посочвал „Захранване“, докато при преводи към сметката с титуляр С. Г. С. е посочвал, както „Захранване“, така и „Към издръжката“.

По отношение на сумите, заплатени от Г. С. по банкова сметка с IBAN:

BG26BPB1***************** с титуляр М. Д. М. в размер на 30000 лв. (15338.76 евро), не намира приложение разпоредбата на чл. 55, ал. 2 ЗЗД, защото се касае за изпълнение на законово задължение на това лице да плаща издръжка на непълнолетните си деца С. Г. С. и Д. Г. С. и то такова, чието съществуване и дължимост са признати с влязло в сила съдебно решение.

Процесните суми са превеждани ежемесечно, извън размера посочен във влязлото в сила съдебно решение което, дава основание да се приеме, че те са превеждани с цел да бъдат използвани за издръжка на двете деца на страните. В тази насока са и показанията на свидетеля С. С. (дъщеря на страните), които при условията на чл. 172 ГПК съдът кредитира. В този смисъл са и признанията на ищеца в исковата молба, че 4 същият е превеждал съвсем съзнателно суми по-големи от тези, за които е осъден, не без основание, а на основание изпълнение на нравствения му дълг да се грижи за децата си за покриване на лични разходи, покупка на учебни материали, дрехи и други вещи.

Твърденията на ищеца, че същият е предоставил на ответницата за периода от 08.08.2020 г. до 07.08.2025 г. сумата от общо 7200 лв., които са й били необходими за нейни лични разходи като изплащане на кредити, закупуване и ремонт на лек автомобил, закупуване на домакински уреди и други останаха абсолютно недоказани.

Ищецът въпреки указаната му доказателствена тежест да докаже в условията на пълно главно доказване наличието на корелативна връзка между обедняването си до размера на претендираната сума за сметка на ответницата не ангажира никакви доказателства, от които да се установи, че посочената сума или части от нея са преведени на М. М. за задоволяване на нейни лични нужди, срещу задължение на последната да ги върне. В приложените към исковата молба извлечения от банкови сметки, както в и заключението на вещото лице няма нито един превод, който основанието за превеждане на суми по сметка на ответницата да е посочено нещо различно от „Захранване“, който термин ищецът е използвал при заплащане на дължимата от него издръжка.